Не съм казала, че трябва да се стиска, а че не е нормално да се държи разходите за дете да се покриват изцяло от единия родител, в случая - бащата.
- Публикувана: 20 авг. 2022, 21:49 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2022, 13:39 ч.
Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?
Хрупка, благодаря за споделеното.
Разбрах какво имаш предвид.
Когато той се опитваше да ти помогне със съвет, ти осъзнаваше ли ситуацията, в която си или отричаше, това което той вижда?
Разбрах какво имаш предвид.
Когато той се опитваше да ти помогне със съвет, ти осъзнаваше ли ситуацията, в която си или отричаше, това което той вижда?
Претопих се като сварената жаба и се отдадох на работа, учене и тн. Уикендите и празниците бяха напрежение и лицемерие.
Отчуждението се превърна в двупосочна омраза и нещата отидоха твърде далеч.
Точката поставих много късно - когато присламчи дъщеря ни в "борбата" да ми отмъсти, че искам да се разведем. Опита се да я настрои срещу мен, детето се блъскаше между нас.
Беше кошмар. Беше. Сега сме разведени.
Не съм казала, че трябва да се стиска, а че не е нормално да се държи разходите за дете да се покриват изцяло от единия родител, в случая - бащата.
Като цяло този, който си е гледал децата си ги гледа и след раздялата. Който и преди това не е бил стока, не е и след нея. Тук съм чела за семейства, които си отчитат и покриват сметките, включително за памперси и неща по бебе. Не искам и да си помислям какви са след развод.
Та, до човек е, не до пол и семейно положение.
За раздялата - никой не знае какво ще стане утре. Не са малко двойките, в които единият търпи и стиска зъби "заради децата", примирява се с положението и живее тъжен живот, докато в един прекрасен ден другият му сервират, че иска развод. Раздяла пак има, но първо са загубили много години от живота си и второ, са се озлобили до степен, че вече не могат да се гледат. А това влияе по-зле на децата, отколкото една нормална раздяла и приятелски отношения след това.
П.П. В никакъв случай не съветвам за развод с лека ръка, говоря за стигналите своята точка на пречупване след години опити за спасяване.
Нали бащата е този, който изхранва семейството, дори го смята за своя основна роля. В крайна сметка го прави за детето си, а не за детето на комшията.
И отново традиционно, особено на по-младите години, мъжът е с по-големия доход, защото той прави кариера, докато майката се занимава с раждане, кърмене, болнични... но времето минава, децата на 7 вече почти не боледуват. Тогава, ако майката има желание, може да направи кариера (ако не е направила вече преди децата - такива случаи знам няколко, всъщност доста са).
А не е казано, че бащата, даже да е с по-големия доход, дава парите си в / за семейството.
Така че чисто финансово, не е задължително излизането на бащата от семейството да е голям финансов удар. Често е такъв, но не непременно.
Всъщност, нормално е родителите да се погрижат да дадат най-доброто на което са способни за децата си, независимо дали са заедно или не. И ако единият родител не може да си позволи да покрие разходите за курсове, уроци, спорт, каквото там се сетите, а другият може, то за мен би било редно да го направи. Защото така се грижи за детето си.
Колкото до съветите на терапевти, други хора и т.н., на мен терапевтът никога не си е позволил да ми каже трябва да го напуснеш или от сорта. Неговата работа беше да ми помогне да се възстановя и да бъда достатъчно адекватна и спокойна, за да мога да взимам решения. Думите на терапевта бяха, че те работят с ресурсите, които има пациента. В зависимост от тях могат или не могат да се постигнат определени неща.
Колкото до съветите на терапевти, други хора и т.н., на мен терапевтът никога не си е позволил да ми каже трябва да го напуснеш или от сорта. Неговата работа беше да ми помогне да се възстановя и да бъда достатъчно адекватна и спокойна, за да мога да взимам решения. Думите на терапевта бяха, че те работят с ресурсите, които има пациента. В зависимост от тях могат или не могат да се постигнат определени неща.
Няма трябва или не трябва, има дете и неговите интереси, и бъдеще. Така де за родителите, които мислят.
Иначе е лесно..200лв ..Или тънки сметки - фифти/фифти..
Още повече зле ако ги прави нов човек, който уж приема миналото на човека, който обича .)
Създаването на ново семейство и деца е лесно! Трудно е после, още повече да мислиш за последиците..
Иначе е лесно..200лв ..Или тънки сметки - фифти/фифти..
Още повече зле ако ги прави нов човек, който уж приема миналото на човека, който обича .)
Създаването на ново семейство и деца е лесно! Трудно е после, още повече да мислиш за последиците..
"То си има и майка" важи и за двете жени в уравнението, Нарциса, не само за бившата. И да, ще има и почивки само с новото семейство понякога, точно както първото дете ще почива с новото семейство на майка си, без полу-брат/сестра си.
Недоумявам как иначе грамотни хора не могат да проумеят, че практиката винаги надделява над теорията. Това с бащата автоматично да е глава на семейство, защото изкарва повече вече е отживелица.
В нашето семейство аз съм с повечето пари, съответно стандартът ни на живот е по-висок от този на бившето семейство на мъжа ми. Трябва ли, според теб, бившата да гони изравняване в стандарта на детето си, когато той реално не е постигнат с дохода на бившия и мъж? И трябва ли да лишавам мое дете от някои неща, за да не му е кофти на първото? Второто дете какво е виновно, че баща му има друго дете преди това и втора класа дете ли е, та животът му да бъде съобрязяван нон стоп с това какво има за него и какво за батко му?
Ето ти класическа точка на пречупване в смесено семейство - когато каквото и да правиш, единственият ти начин да се отървеш от алчна бивша е да се разделиш с мъжа си, за да не ти гледат нон стоп в портфейла.
Едит: Лейди Рамкин, именно!
Недоумявам как иначе грамотни хора не могат да проумеят, че практиката винаги надделява над теорията. Това с бащата автоматично да е глава на семейство, защото изкарва повече вече е отживелица.
В нашето семейство аз съм с повечето пари, съответно стандартът ни на живот е по-висок от този на бившето семейство на мъжа ми. Трябва ли, според теб, бившата да гони изравняване в стандарта на детето си, когато той реално не е постигнат с дохода на бившия и мъж? И трябва ли да лишавам мое дете от някои неща, за да не му е кофти на първото? Второто дете какво е виновно, че баща му има друго дете преди това и втора класа дете ли е, та животът му да бъде съобрязяван нон стоп с това какво има за него и какво за батко му?
Ето ти класическа точка на пречупване в смесено семейство - когато каквото и да правиш, единственият ти начин да се отървеш от алчна бивша е да се разделиш с мъжа си, за да не ти гледат нон стоп в портфейла.
Едит: Лейди Рамкин, именно!
Естествено, твоето е ваше, а неговите са половин ваше и другото нейно! Ти ако имаш две деца, така ли ще ги делиш - като в една реклама "тази година на почивка ще ходя аз, а догодина - ще видим" ли ще бъде? Отсега дърпаш чергата към Нероден Петко, а си представям колко ще ти свиди един бонбон да купи бащата за първото си дете. Щото, нали, ти ще даваш повече пари вкъщи и съответно за твоето ще има повече, да не стане така, че за първото негово да откъсне някой лев. Бившата тук няма никаква връзка, защото става въпрос за децата на бащата.
Ако не искаш да дели с деца, си вземи ерген или разведен без деца. Има ли дете от предишна връзка и бащата държи на него, просто трябва да се примириш, че няма всичко да е за общото ви дете. Сметките в живота с децата са прости - не искаш чужди деца, значи не се занимаваш и не раждаш от мъж с деца.
Ако не искаш да дели с деца, си вземи ерген или разведен без деца. Има ли дете от предишна връзка и бащата държи на него, просто трябва да се примириш, че няма всичко да е за общото ви дете. Сметките в живота с децата са прости - не искаш чужди деца, значи не се занимаваш и не раждаш от мъж с деца.