Джереми, за първи или втори брак говориш? За млади или стари години? На млади години и за първи път повече са мечтите, отколкото прогнозите по моментното състояние. Преди да има поне една връзка и поне едно дете няма как да знае точно от кого ражда. Той може да е много мил и добър, но роди ли се бебето изведнъж да стане дистанциран и да иска да си продължи живота като преди бебето. Много жени казват, че след раждането на първото дете мъжът сякаш изведнъж се променя към лошо, не иска да поема отговорност, става ревнив и груб.
- Публикувана: 20 авг. 2022, 21:49 ч.
- Последно мнение: 23 авг. 2022, 13:39 ч.
Каква е точката на пречупване, когато решавате да развалите семейството си?
Ами вижте Елунария и Аида, това пак е проблем на консуматорското общество, защото специално когато се роди дете, родителите трябва да разберат, че то се превръща в приоритет, поне докато не навърши пълнолетие, това е положението, но в днешното поколение базирано на егоизма, че аз нямам нужда да се променям заради никой така се случва, и израстват деца със същото мислене и колелото се върти. 
Андариел кризи в живота има винаги, целта е да се преодоляват, а не отново егоизма да се намесва с пълна сила, защото разрива в една връзка не настъпва само от една страна а и от двете, защото след като мъжа се е променил значи и жената се е променила.
Андариел кризи в живота има винаги, целта е да се преодоляват, а не отново егоизма да се намесва с пълна сила, защото разрива в една връзка не настъпва само от една страна а и от двете, защото след като мъжа се е променил значи и жената се е променила.
Да, в случая с бебето тя се е променила - родила е и вече е майка. По-голяма промяна от това здраве му кажи! Сигурно тя е виновна също, че мъжът не може да приеме, че правилата на играта се променят. Тя какво да прави? Кризата е повече за мъжа, отколкото за жената. Тя ще-неще, по природни причини съзрява. А той? Къде тук е вината в двамата?
Не е задължително вината да е винаги в двамата, 50/50.
Имам примери около себе си, в които мъжът просто абдикира емоционално, и от всякаква отговорност след като се роди детето. Той се превръща в още едно дете за жена си, и само тропа с краче, че неговите задължения са приключили, след като е платил сметките. Кризата е тежка, и дълга.
Еми... разбирам жените, които не могат да изтърпят подобно отношение, и напускат. Чувствата им се променят, вече не го виждат като мъж, губят уважение към него и тн.
Имам примери около себе си, в които мъжът просто абдикира емоционално, и от всякаква отговорност след като се роди детето. Той се превръща в още едно дете за жена си, и само тропа с краче, че неговите задължения са приключили, след като е платил сметките. Кризата е тежка, и дълга.
Еми... разбирам жените, които не могат да изтърпят подобно отношение, и напускат. Чувствата им се променят, вече не го виждат като мъж, губят уважение към него и тн.
Детето е приоритетно, но не и център на вселената - ако го разберат повече хора, ще живеем в по- здраво и щастливо общество.
Ами както има жени, които стават по-раздразнителни по-критикуващи по-негативно настроени, така има и жени, при които това не се случва или не толкова силно, съответно и при някои мъже има по-големи кризи и при други по-малко и именно тук се намесва любовта и желанието да отглеждаш това дете с тоя човек.
Те, много неща са нужни, обикновено в тежък недостиг, една дума обръща каруцата.
По повод пост първи - жената мисли, че е изпуснала момента на прошка, но явно за мъжа е минал и заминал, продължил е.
Тя може да жали до края, той може и да не я помни.
Всеки гледа през собствената призма и разбира нещата не в двойката, а сам за себе си.
По повод пост първи - жената мисли, че е изпуснала момента на прошка, но явно за мъжа е минал и заминал, продължил е.
Тя може да жали до края, той може и да не я помни.
Всеки гледа през собствената призма и разбира нещата не в двойката, а сам за себе си.
На мъжете такива кризи се казват инфантилност, особено когато им се налага да пораснат по житейски обстоятелства. Някои неща се проявяват само при определени събития - при мъжете едно от тези събития раждането на първото им дете.
Детето поне през първата, а и втората година е център на вселената за повечето майки. Природата така го е измислила като най-добър механизъм за съхраняване на потомството. Заради рисковете за потомството и високата смътност в отминали времена не са смятали за човек детето през първата година, а в някои култури дори имена не са им давали, докато не мине годинката, има и такива до 3-годишна възраст.
Детето поне през първата, а и втората година е център на вселената за повечето майки. Природата така го е измислила като най-добър механизъм за съхраняване на потомството. Заради рисковете за потомството и високата смътност в отминали времена не са смятали за човек детето през първата година, а в някои култури дори имена не са им давали, докато не мине годинката, има и такива до 3-годишна възраст.
Детето е приоритетно, но не и център на вселената
Джерами използва прекалено много думи да каже, че е разочарован, че жените не го търпят какъвто е, а мъжете трябва да положат някакви усилия да си запазят браковете 
Един брак не е успешен, когато хората са останали в него, било то и на сила, а когато искат да продължат да са заедно. Нито преди, нито сега, това е масовият случай, сега просто имат избор да прекратят агонията.
Един брак не е успешен, когато хората са останали в него, било то и на сила, а когато искат да продължат да са заедно. Нито преди, нито сега, това е масовият случай, сега просто имат избор да прекратят агонията.
Jerami, съгласна съм с теб за егоизма. Букаите са за двама.
Родителите ми се женят през 1976, това са 46 години брак. Дали за толкова време и двамата не са имали порив да събират куфарите? Сигурно, всички сме хора. Само че са теглили в една посока. Баща ми направи рак на дебелото черво, операция, разсейки, сега почна химиотерапия. Какво щеше да стане с него сега, ако в миналото беше избягал с 200, кой щеше да го обслужва, подкрепя ...
Родителите ми се женят през 1976, това са 46 години брак. Дали за толкова време и двамата не са имали порив да събират куфарите? Сигурно, всички сме хора. Само че са теглили в една посока. Баща ми направи рак на дебелото черво, операция, разсейки, сега почна химиотерапия. Какво щеше да стане с него сега, ако в миналото беше избягал с 200, кой щеше да го обслужва, подкрепя ...