С какво ви дразнят свекървите? – 139

Каква хитра баба имах за клиент преди години. Беше стара мома, с малко тухлено жилище в центъра на София. Хайлайф, и все си намираше някакви наивници да им завещава апартамента, за да я гледат. И после, отменя завещанието, с изготвянето на ново . Намира нови хора и така.
Това продължи години, години. Накрая намери една майсторка, каза "ще те гледам само срещу прехвърляне срещу издръжка и гледане". Прехвърлихме го апартамента. Но бабата капризна и претенциозна, кайсиите били повехнали, не дошла дамата при аларми/ разбирайте- капризи/. Накрая на "гледачката" и писна и дойде да разваляме договора, просто полудя с този бабет.
Развалихме го. После обаче бабата се уплаши, че племенникът ще наследи всичко, та намери поредните свестни хора да им прехвърли жилището. Те бяха от някъде, със сравнително малки деца. Нямах "рекламации".
Дано да са го придобили окончателно, защото аз се дистанцирах от този енергиен вампир и не помня какво точно стана- отдавна беше.

Не ви знам познанията ,от практика говоря, купих си сама имот ,в брак, ако продам, земя е , двор, синовете ми трябва да подпишат за своя дял ,наследен от баща си.
 Въобще и за наследство, подписват.
 Пък вие си говорете. Въобще не се сещам за вариант съпругът на тази жена, в брак , да няма думата.Мечти са да продаде без него.

Този казус въобще не е за авторката, която го постави. Това е въпрос, който стои само пред мъжа и, не пред нея. Само той може да реши ще помага ли на майка си както досега, или ще търси други решения. А авторката може да реши, дали да остане с него, или не, ако решението му не я устройва. Това да мисли схеми, да натиска за продаване на чуждо жилище,  мен би ме отблъснало страшно, ако ще майка ми да е последния паразит, няма някакъв кандидат партньор да ми определя колко от собствените си пари ще и давам и да гледа на  семейните имоти като общи.. Не вярвам и мъжът на авторката да се радва на отношението и към майка му, което е толкова неприязнено, че не знам как въобще предлага да обитават един дом. Предполагам, че за нея това е първа стъпка да се сдобият с жилище, а после ще му мисли как да се справя с бабето.

Ако не я устройва, авторката трябва своевременно да излезе от тази незадоволителна за нея връзка, вместо да се трови, или да трови друг.

Ох, Боряна, дъвкали сме го десетки пъти. Изобщо не е задължително имота да е купен. Начини за придобиване има много, а ти не излизаш от вариант покупка. Ако е наследствен на бабата, то независимо, че няма развод с мъжа ѝ, си е само неин. След като са разделени, без да са разведени, то не случайно мъжа се е изнесъл. Вероятно няма никакви права за този имот. Само това ти е опита, но има и други. Изобщо не са мечти, а реалности вариантите, които ти давам

Може и дарение да и е.
Пак е личен, дори по време на брак.
Може да го е придобила по давност.

Дай ги другите варианти. Може да си знае, че не е негов, наследствен и  е, при развод няма да получи нищо от неог, но при продажба(нека кажат знаещите, Таис например) трябва съгласия, подпис. Ако греша се извинявам предварително.
 Кати ,предлагаш да се даде на едното(грижещото се дете) всичко. Даваш ми зелена светлина да прехвърля на единия си син  малкото ,дето имам, а  и ще наследя евентуално, всичко. Другият ряпа да яде ,не е мой.
 Защото до сега само единият ме издържа, лекува, спасява даже живота ми веднъж, реално.

Тука проблема е, че авторката налива едни пари на чужд човек - не само сина да я издържа.
Проблема е, че бабата никога не е работила и си е свикнала някой друг да я дондурка. Естествено, че авторката ще има претенции към имота - все пак тя реално си плаща за това.
Аз лично бих си тръгнала, ако трябва да издържам чужд човек - но това са мои мисли.
Имах бивш приятел, който харчеше пари като изоглавен и даваше пари на заем на който му падне. Избягах с 200 километра - представям си бебето да остане без памперси и храна, докато оня е дал последните спестявания на някой идиот назаем.

Боряна, това за съгласието за прехвърляне на личен имот, давано от другия съпруг при отчуждаване, пак е при определени хипотези, не винаги. Но сега нямам време да пиша повече.

Съгласна ,нищо не знаем ,но го продаваме.

Боряна, дала съм ти друг вариант, и Тайс ти е дала точно преди твоя пост. Колко още? Наследствен имот на единия, само, ако е семейно жилище с малки деца се иска съгласието на другия. Случая, обаче не е такъв. не е по подразбиране, че се иска съгласието на другия. И не е само при развод. И брака да продължава примерно, точно в този казус жената, ако имота е наследствен или дарен лично на нея, си го продава сама без да има никакви юридически пречки.
Аз казах, че не знаем, защото ти настояваше, че мъжа ѝ имал права в имота, точно без да го  и не приемаш друг вариант. А това може изобщо да не е така. Не продаваме ние, разглеждаме възможността свекървата от казуса да продаде

Мда, и аз така мисля. Ако бабата има идея да си продава апартамента и ако това може да стане без съгласие на дядото, то защо не, да й съдействат.
Но авторката не само, че напира да продава чужд апртамент, но и вече е наместила къде точно да отидат парите - чуждите пари.

Дали е осъдително майка цял живот да виси на врата на някого и да чака да бъде издържана, е ясно. Но също не е морално някой да се разпорежда с чужда собственост и с чужд живот, та даже и ако това е животът на непотребна бабичка на 70.

Ще му се невидяло, като не я харесваш, не я посещавай! Като не ти харесва какво прави мъжът ти, остави го! Не се разпореждай с други хора!

Тъкмо идвах да пиша същото. Много хубаво снахата да не се меси, но и тя отделя финансов ресурс за свекървата, така че мнението й не трябва да е без значение. Да седнат с мъжа и майка му и да се разберат как ще действат. Редно е и дъщерята в чужбина да подпомага майка си. А свекървата дето цял живот чака някой да я издържа - една дума - паразит.

Погледнах мненията на авторката – апартаментът е на свекървата. Ето какво е писала:

Значи за мен, щом те я издържат изцяло, те имат право на глас.


Ооо, ние си пишем, а авторката не е влизала от 21-ви. Няма смисъл.

Аз не разбрах снахата каква сума отделя месечно за свекърва си? Понеже се говори, че те я издържат? Аз виждам два варианта: синът да си покрие разноските изцяло, да не иска от снахата и снахата да си изтегли кредит и да си купи самостоятелно жилище, за да е спокойна.

Добре де, хора които са с общи разходи за наем, ток, вода топло и храна, вероятно и почивки защото са семейство не са ли еднакво засегнати от издръжката на друго домакинство. За да не е ощетена авторката трябва да започнат да делят всичко и мъжа да издържа майка си от остатъка. Но ако издържайки нея не му достигат средства да си покрива неговата половина от разходите тогава какво? И тук нямаме налице подпомагане, а пълна издръжка на мързелив родител. Ми те и родителите на авторката могат да решат да помързелуват и да виснат на това семейство да ги издържа. Ясно е, че деца няма да има, защото за тях средства няма да има. Но ще има ли достатъчно за наем, храна, ток и вода? Накрая може да нямат средства да издържат себе си, издържайки родителите си. Това с пълната издръжка на майката на единия партньор,която е мързелива, а не болна, от общ бюджет е подигравка с другия партньор. Ако авторката се появи имам въпроси.
Ако всеки си плаща от собствения доход неговата половина от наем и разходи мъжът ще може ли да продължи да издържа изцяло майка си? Родителите на авторката имат ли нужда от финансова помощ и тя и мъжа й до момента помагали ли са им. Ако авторката остане без работа или пък излезе в майчинство мъжът й ще може ли да покрива нуждите на семейството без да налага ограничения и икономии, за да издържа майка си. От колко години я издържа той, колко години я е издържала сестрата и сестра му издържала ли е и него. Ако си разделите разходите поравно автоката ще може ли да отделя някаква сума за лични спестявания, на които семейството да не разчита при никакви обстоятелства, а да са за нейните родители или за нея в случай на раздяла. Домакинската работа чий ангажимент е? На авторката или и двамата участвате?
Ако има сключен брак авторката не може да си купи жилище. Ще изплаща кредит за общо жилище, а мъжът й ще издържа майка си. Не е нормална такава ситуация.
И ако жената беше болна е съвсем различно, но така както е зададена ситуацията е нормално авторката да се дразни и да търси други възможности. Но ако мъжът не разбира защо това положение не е ОК за семейството няма шанс да се търси и намери друг вариант.