Родени през 🐟☀АВГУСТ 🦜🏖 (Тема 2)

Темата за кърмата я почнах аз, защото прочетох колко е полезна от някого тука, та по-добре спрете с  това.

Куул пач не се слага на открита рана/дупка от игла.

Има ефералган сироп и на свещички, по-силен е от панадола, но не се дава нищо до 38-38.3.

Другите теми ги забравих

А да, ваксините, боли от мускулното поставяне, не вярвам аз, че не ги боли бебетата това са приказки за лека нощ от педиатри, освен иглата, едната ваксина (Синфлорикс) е много болезнена при вкарване на медикамента.
Иначе като посинеят от рев, духате в лицето да се “сепнат” и започват да дишат отново, в краен случай, обръщате надолу с главата.

това за надолу главата пробвано ли е, за пръв път го чувам? Много се страхувам като го чуя така да пищи да реве, беше целия син. Как ще отида другия месец не знам, отсега съм в депресия. С баткото не бях такава, сега защо така реагирам не знам.

Малко съм закъсняла, предала съм болничния на работодателя. Надявам се да стане с епикризата.

Юле, за болничния от педиатър ти трябва само твоя белия здравен картон. В него е написано и подпечатано до кога е бил предния. Пускат ти 66 дни, после се попълват документи в счетоводството или трз на фирмата.

Ние събрахме катуна и пътуваме към Велинград. Бях забравила какъв ужас е с бебе да се пътува. Изнесох половината апартамент. Добре, че колата е голяма. Има даже още място. 😁

За кърмата, моето мнение е, че няма по-добро. За жалост ние с ММ бяхме два пъти болни в рамките на месец и половина, наложиха ми се лекарства първият път, бебето беше на 20 дни, точно в този момент кърмата се регулира, а при мен нещата станаха сложни, цедих се на 3 часа и тя пак намаляше, в един момент се отказах. Може би проявих слабохарактерност и егоизъм. Обвинявам се, искаше ми се да кърмя, най-малкото затади антителата, които ще предам.. Проблемът при мен беше, че съм страшна хипохондричка, страха ми се прехвърли към бебето, след като родих. Изпитвах страх да го кърмя, докато съм болна, мислих, че ще го заразя. Постоянно се чувствах, като опасна за детето, през главата какво ли не ми мина. Осъзнавам, че проблемът е по-скоро психически, но уви, не можах да го превъзмогна.
 Сега всеки ден се обвинявам и чувствам, че не съм направила най-доброто за детето си, на мен ми е малко болна тема кърменето. Определено не се чувствам добра майка..
 Затова се старая да давам уж най-доброто мляко, най-добрите пробиотици, малко се успокоявам така, но все пак знам, че пт кърмата по-хубаво няма. Завиждам ви благородно за устойчивата психика, за упоритостта и отдадеността момичета,  тези, които кърмите сте героини! Аз за жалост не можах да се преборя със страховете си..

Не помня кой питаше за болничните, днес съм в движение.

Първият болничен го издава АГ, което ви следи. Вторият болничен е от болницата, където сте родили. Ако сте преносими между тези два болнични има още един, който го издава АГ и се запълва дупката. Третият болничен е от ЛЛ на детето (не знам моя дали може да ми го издаде), той за всяка една от нас може да е с различни дни, зависи кога сте родили. Моят например е за 58 дни. Третия болничен допълва разликата до 135 дни. Моята докторка например иска предните 2(3) болнични за да може да сметне по лесно разликата, я и ги слага към документите на детето. Може да се сметне и по картона, но вече не е задължително да се нанасят болничните в картона, това го научих преди няколко дни и то не било от сега, докторката даже беше учудена, че мойте болнични ги има в картона ми.

#Диди Б.
Ние сме с куче (пекинез) и котка. И при нас се пуска всеки ден робота.
 За свикването - още като се прибрахме с бебка от болницата дадохме на кучето да я подуши и да и близне крачето, за да се запознаят. Сега сме много интересна картинка, докато се храним кучето ми е в краката, а котката до мен. Котарака е егоист голям, но си е самодостатъчен и е напълно незаинтересован от бебка.
Хареса ми как се разхождате, много добра идея със сигурност ще пробвам.

Днес Митко прави 2месеца.За кучето ние имаме пинчер .Тя е много нахална и въобще не слуша.Като се прибрахме не можа много да подуши Митко.И сега се страхува от него . Ревнува определено .Почти не влиза в стаята му не я пускаме ,често тъй като лае много.Като влезе иска непрекъснато да и се обръща внимание.Да я галят и да си играят с нея.С количката абсурд да изляза с нея и затова я изкарваме отделно ту аз ,ту каката който свари . Надявам се да свикне с него иначе незнам какво ще правим.Няколко пъти взимаме Митко в всекидневната и тя го лае и само подскача покрай нас .

Оооо, ама не трябва така да разсъждавате, как ще сте лоша майка заради едно кърмене?! Аз и първото дете не успях да го кърмя, е да не е свършил света!  Голям здрав тийн си е!

Аз бях със същите терзания с баткото. Не успях да го кърмя, казвала съм и преди, че почти изпаднах в депресия. Обаче същия този младеж сега е на 7г, почти 140см висок и 36кг. А аз си представях всякакви страшни сценарий как заради мен изостава, как боледува често и други подобни. Боледува ми 2 пъти в годината. Като тръгна на ясла се разболя първите 2м и оттам нататък за 1г е боледувал веднъж. Сестрите чак се чудеха как е възможна. Тръгна на градина там не се и разболя, изкара 4м без да се разболее и му се чудеха, първия градински сопол ми го донесе януари месец чак.  Имам много развинтено въображение впрочем, ММ все вика айде пак си пусна фантазията в действие. Добре, че що годе мога да го контролирам.
Каката е кърмена, но буквално на инат. Бях решила, че ми спира кърмата и пак бях тръгнала да изпадам в дупка, а тя се била регулирала. В началото наистина си мислех да се откажа,  продължих на инат, айде още малко, още малко и така година и половина. На АМ ми беше по лесно, но и на кърма след 2м стана лесно. И ако не сучеше толкова чест щеше да е направо супер. Някъде по него време се примирих и влязох в мир със себе си. За това бях решила, че ще го храним както дойде, няма да изпадам пак в дупка. Сега ми е лесно, най -вече защото малката яде бързо и спи през ноща, вече от 22ч до към 6ч, никога не съм предполагала, че е възможно на само на кърма да се получи това нещо.
За мен най важно е бебето да е нахранено, няма значение как. Обаче за да съм напълно спокойна имам една кутия АМ в килера, че поне в посока, че не мога да нахраня детето да не си пускам въображението.

Мони, кърменето не предпазва от мисли, че си лош родител. Мен тази мисъл ме посещава по 105 пъти на ден. Мама казва, че както и да си гледаме децата, все ще има какво да споделят с психолога, а ние да се тюхкаме, че не сме направили нещо както трябва…
Пупелина, внимавай много да не агресира с времето срещу Митко. То е хубаво, че имате кака, че ако беше като при нас - първо чадо и щеше да е цирк, а и няма как да ги разделя, кучето не влиза в спалнята по поинцип, но детето прекарва много време в хола.

,
Иначе ето я Сарка колко е миличка,надявам се да свикне и да няма проблеми.Тя по принцип и гости да имаме не ги оставя на мира и ги лае .И докато не и обърнат внимание не ги оставя.

Прекрасно Мите

Момичета, потят ли се вашите бебета?
Божидар когато яде, после главата вир вода, и крачетата чак. Вкъщи изтърваме вечер заради банята, става по топличко 24°С, казвам изтърваме, защото аз искам да е 20-19°С. Държа го по боди с дълъг ръкав или къс, и почти през цялото време  е бос, и с голи крачета. През деня не е толкова топло и пак е много потен.
Може ли от усилието да яде, ако биберона не му пуска много, да се напряга много. Взех втори номер за +2 месеца, но като обърна шишето да го пробвам на ръката колко пари и потича силна струя, и ме хвана страх и си му сложих 0+. Не че и това не тече пак много ама нали уж...

На мен също ми е тъжно, че не кърмя. Но вината си е изцяло моя. Успокоявам се, че поне месец се цедях, и дадох коластрата. Не, че е кой знай какво, но нека да си имам малка утеха.

Прави сте, но все пак ми е гадно. Не знам защо, чувствам се много виновна. Дано е здравичък наистина, ясно че АМ не е като кърмата, но поне дано има малко истина в това, което пишат по кутиите.
 На нас ни предстои ваксиниране другата седмица, да ви кажа, наплаших се, не знам, хем съм медицинска сестра и знам какво да очаквам, но за детето ми е друго. Иначе ми се е налагало да работя с бебета, е съвсем различно е, когато детето е твоето.. Като знам, че ще го заболи, къса ми се сърцето.

И аз в началото се обвинявах , че й давам АМ, и че едва изцеждам за 1 хранене на ден, и може би ако бях продължила да я кърмя ,можеше и да се получи в един момент, но не го усетих моето нещо..
Много приятелки ме обвиняват , че съм се отказала, но на мен ми е по спокойно като е яла от шише, не мисля че това ме прави лоша майка.
Важното е че бебето е нахранено, а аз спокойна