Аз съм от поколението, което обичаше да ходи на училище и с нетърпение чаках 15 септември, за да се видя с приятелите и госпожите си. Задължително носех цвете за класната и усмивка на лице! До 12 клас ходех всеки ден с желание за знания. Днешните деца са прекалено привързани към екраните и училището за тях е мъчение. Надявам се моето дете да изпита тръпката и да ходи с желание на училище някой ден. За сега обича да ходи на детска градина. 😊🌷
- Публикувана: 2 септ. 2022, 13:20 ч.
- Последно мнение: 13 септ. 2022, 16:42 ч.
Всичко от списъка на ученика може да намерите в Сердика Център следващия уикенд
От моят 15 Септември не помня нищо. Имам снимки, от които не разпознавам нито едно дете. Но от първият учебен ден на моят син помня много добре какво се случи, защото от притеснение той повръща по време на цялото тържество, включително и вътре в класната стая и след като всичко свърши и се прибрахме в къщи повръщането изведнъж спря, сякаш нищо не е имало.
Моите училищни години ги асоциирам със студени утрени.Дори сега като захладнее леко в ума ми пробягва мисъл,че скоро ще започне училището.Също като видя астри.Винаги подарявах на учителките астри на първия учебен ден.Сега когато видя моето училище ме наляга тъга 
.Защото няма много деца да учат в него.А едно време училищния двор"гъмжеше" от деца.Беше голямо селско училище.
.Защото няма много деца да учат в него.А едно време училищния двор"гъмжеше" от деца.Беше голямо селско училище. 
Празниците на детето по случай 15.09. са с по-различно усещане за мен от моите такива. При детето най-трепетен за мен беше първият му 15.09.
Но сякаш моите 15.09. са ми още по-мили. Колкото и да обичах лятната ваканция в началото на септември вече ми се тръгваше на училище. Новата раница, новите учебници, химикали, тетрадките, подвързването, етикетите - всичко това ми носеше много положителни емоции.
Но сякаш моите 15.09. са ми още по-мили. Колкото и да обичах лятната ваканция в началото на септември вече ми се тръгваше на училище. Новата раница, новите учебници, химикали, тетрадките, подвързването, етикетите - всичко това ми носеше много положителни емоции.
На този ден за нас винаги е било двоен празник, тъй като баща ми беше роден тогава. По мое време се събирахме всички ученици в училищния двор на колони по класове, имаше тържество, речи от директора, всички бяхме облечени с униформи, вееха се сини и червени връзки. Вечер денят се отбелязваше с торта, заради РД на татко. Нямаше 15 септември без торта.
Своя първи учебен ден няма да забравя никога. Беше доста отдавна, започнах да уча в едно прекрасно училище, което се намира в малко градче и повечето хора се познаваха. Не помня как точно са ме избрали, но трябваше да рецитирам стихотворение на този ден. Помня, че това не ме смути, но след като изрецитирах стихотворението, загубих майка си в тълпата, та като единствено глезено мамино момиче, почнах да плача.
Общо взето, помня този ден като емоционален и пълен с трепет, радост, тъга и вълнение.
Общо взето, помня този ден като емоционален и пълен с трепет, радост, тъга и вълнение.
На първия ми 15 септември се запознах с едно момиченце със синьо костюмче - пола и елече, бяла риза и синя панделка в косата Седяхме заедно на един чин от първи до 12 клас, стана най-добрата ми приятелка, кума на сватбата ми, обичам я като сестра. Та първият учебен ден ми донесе един от най-любимите ми хора на света ❤️
Седяхме заедно на един чин от първи до 12 клас, стана най-добрата ми приятелка, кума на сватбата ми, обичам я като сестра. Та първият учебен ден ми донесе един от най-любимите ми хора на света ❤️
Спомям си много ясно първия учебен ден. Бях много развълнувана и в един клас бяхме все деца от квартала. И до днес се срещаме с първата ни учителка. И най-важно за мен беше, че моят букет беше винаги най-голям. С дъщеря ми вълнението се повтори, макар че емоцията беше различна.
Оооо, 15 септември ЧАК 2 клас разбрах колко е ЯК! Ами... на една приятелка брат й, беше инструктиран впоследстие, та си имах своеобразен втори път да го изживея качествено. Инак всяка година трепет. Ходехме с мерак на училище. Учителите ги гледахме със зяпнала уста. Училището беше свято място. Може да бяхме бедни финансово, но ставахме богати на 15ти...
Моят първи учебен ден помня много добре.Имах огромни кордели на главата си и червена рокля.Беше ми любима - плюш със зелена панделка отпред.Няма да забравя как се изгубих в коридорите търсейки тоалетната.....Помогна ми чичкото който поддържаше парното.След това ме беше страх да ходя ,за да не се загубя пак 😁.
Моето дете явно е наследило от мен неориентирането....И той се беше загубил , но на третия ден.Пак по същия начин на път за тоалетната и директорката го беше върнала в класната стая.
Моето дете явно е наследило от мен неориентирането....И той се беше загубил , но на третия ден.Пак по същия начин на път за тоалетната и директорката го беше върнала в класната стая.