Къде да отседнем в Родопите и какво трябва да се види непременно - 11

Зимна приказка в Родопите - Пътя Лъки -  Рожен https://www.instagram.com/reel/CoAHrloDoJ7/?utm_source=ig_web_button_share_sheet

Леле, че е красиво - красиво, ама и страшничко за шофиране... ✌️

Като млада щъках зимата по планините, а сега само като гледах снежната приказка ми стана студено...
Дано да е бил пътя прилично изчистен.
Защото никога няма да забравя изпълненията преди много години през април, когато заваля сняг, а куп колеги с коли трябваше да стигнем служебно до хотел на Витоша, доста над Копитото. Аз с малка кола с летни гуми (зимата при рискови условия не карам извънградско), колежката след мене също с малка кола с летни гуми. След това колеги с по-големи коли със зимни гуми. Аз като караща първата кола бях единствената, която не буташе коли. Всички останали шофьори и пътници го правеха. Засилват колата, мине 50-100 метра и спира. Бутат втората и това много пъти...
Преди да слезна след няколко дни накарах половинката да вземе на заем вериги и да ги донесе (на качване просто спираш, но на слизане не се знае какво може да се случи). Е, априлският сняг се беше почти стопил и не се наложи да се ползват веригите.

Основните пътища са почистени, трябва да се внимава само за заледено, Тази отсечка от Здравец до Хайдушки поляни, не се ползва много. Беше много красиво. Но трябва да се внимава, и е добре да се пътува със зимни гуми в такива случаи.

Вчера отново бяхме в Родопите за да се пързаля малкия. Първо минахме през Чепеларе за да пробваме рекламираната детска писта. Ами нищо общо с рекламата в медиите. Пътеката която замества влека не работеше, самата писта е една поляна между къщите. Определено не препоръчвам. Сняг има, повече е във високите части, а чист извън населените места и курортите. Пътя Лъки-Рожен е проходим. Друго важно, не навсякъде работят заведенията, втора неделя, скарата в Чепеларе на главния път която редовно ползваме за обяд не работи.

Надявам се искренно това с летните гуми посред зима да не се прилага в днешно време от никой. Надявам се за всички участници в движението.
задължително е . Самоубийците са едно, но тези които застрашават живота и на околните са нещо друго.

докато има Р в месеца гумите трябва да са зимни, над Брезе до манастира също има готина и лека пътека, подходяща и за лято и за зима.

Здравейте ,направих резервация в Хотел Елдо спорт Доспат.За първи път ще пътуваме в тази част . Интересува ме как е пътя от София до Доспат. Хотелът  добър ли е . Къде бихте препоръчали да хапнем.

Пътят през Родопите е планински (типично за Родопите) , с много завои, качва се на 1500 м при яз
Широка поляна.
В това време на годината е добре не само да сте със зимни гуми, но да имате и вериги в колата.

Пътищата се почистват и се опесачават, последните три седмици редовно водим сина да се пързаля за по ден. От вериги няма нужда ако не смятате да карате по гората. По скоро внимавайте ,че има заледени участъци, от текла по пътя вода.

Върнахме се от село Врата, бяхме в хотел “ Родопски легенди”- много приятно място.Отлична кухня, поддържани и красиви общи части, вежлив персонал.
Качихме се на Караджов камък от Мостово/ два часа в посока/, Белинташ и Асенова крепост. Имаше вариант и за Кръстова гора, но бяхме прекалено уморени, а и времето ни притискаше.Много красоти видяхме, много адреналин… препоръчвам маршрута !!

Здравейте ! Бихте ли препоръчали къща за гости където можем да хапваме домашна храна и да е около Пловдив в някое китно планинско селце . С две деца сме бебе и дете на 5 и искаме да има къде да разхождаме децата през деня лесни маршрути и вкусна храна това са ни приоритетите

Здравейте, отдавна не съм писала в темата, но ви чета редовно.
Сега имам малко време да споделя за дългоочакваната ни почивка в Родопите, че паузата заради бременни и бебешки истории ни направи нетърпеливи.
Първо относно питането преди моя пост искам да спомена за две места, които не сме посещавали лично, но съм сигурна, че са прекрасни опции за почивка и заслужават да бъдат споменати.
Първото място го открих скоро и ме впечатлиха тези млади хора с концепцията си, следя ги във Фейсбук. На страницата си са разказали много интересни неща за създаването, събития и идеите им. Аз винаги търся нови и интересни места, имам си списък за посещения, те попадат вътре: село Зорница Нашето място, апартамент Ирис, имат опция да приготвят вкусотии.

https://ourplacezornitsa.bg/

Другото място е на собствениците на къщата, за която ще разкажа надолу. Това реално е другата им къща за гости в Момчиловци: Къща за гости Момчил юнак. Прекрасни хора, които знаят как да посрещат гости и да изпращат приятели. Имат опция за изхранване.
https://pochivka.bg/kashta-momchil-yunak-o50403





Ние през март бяхме в Еко Рай Картола.
https://mob.pochivka.bg/kashta-eko-ray-kartola-o50443
Отдавна гледах тази къща, но все не се решавах. Но реших, че ще опитаме да приключенстваме и не само, че не съжаляваме, а сме очаровани. Пред къщата има мини влек и писта, идеята беше собственикът да обучава 5 годишния ни син да кара ски. Почти зад къщата реално е писта Картола. Много ни изкуши идеята да стоим пред камината и да гледаме как детето се учи да кара ски. Уви, природата имаше други планове и сняг за каране на ски там нямаше. Но всяко зло за добро. Открихме Зора Коларова/Skipedia Ski School и тя обучаваше сина ни на пистите на Снежанка. Качваше го на лифта и слизаха по пистите, той беше очарован и много доволен от нея. Хубавото беше, че сняг имаше винаги край къщата за игри и така до обяд играехме навън, следобед бяхме на пистите. Тъй като пистата зад къщата не работеше, беше супер спокойно и нямаше жив човек край нас често. Само сърни и кучета от хижата. Минаваха коли край къщата на път за близката хижа, от която също сме много, много впечатлени. Изворче пълни изкуствено езеро пред къщата, невероятна природа, спокойствие, рай пълен. Защо приключение? Реално къщата е отворено пространство и спалните са подпокривни ниши с неудобен достъп за малко дете до тях. Но ми предложиха опция аз да спя на походно легло на първия етаж, което беше много удобно и заспивах, събуждах се на невероятни гледки и пред камината. До мен беше преносимата кошара на бебето ни, вече прохождащо. Те имаха кошара, но аз предпочитам да си носим нашата. Синът ни на 5 не спря да се катери по тези дървени стълби и да е в мъжката им бърлога, за щастие един път само си удари главата при събуждане. Мъжът ми е едър екземпляр, но нямаше оплаквания от спалните ниши също. Та не е за всеки това решение, но за хора, които искат да излязат от градската зона на комфорт, да преживеят нещо различно и да се потопят в природата на Родопите: препоръчвам горещо. Аз обожавам големи прозорци с невероятна гледка. Има си всичко необходимо за приятен семеен престой. Отоплява се с конвектори, камината е за разкош. При лошо време е доста приключенско със звуците на къщата, но не мога да се оплача: имахме всякакви емоции. Пътят стига точно до къщата и е добър. Малко снимки от границата на двата сезона, които преживяхме там:

















Покривът буквално оживя в края на престоя ни, покри се с минзухари:

На път към къщата си купихме пици и храна от ресторант Вито в Асеновград, много, много вкусно беше всичко препоръчвам, на връщане повторихме. Храна също си купувахме от Българче, Смолян, беше прилично вкусно, нищо уау, качамакът ми хареса, другите родопски ястия не ми легнаха на сърце.
От къщата по поразбит път се стига до хижа Момчил юнак(може и пеша, над 30 минути в посока преходът). Колата ни не е високопроходима, успя да премине без поражения. Приказно, приказно място с прекрасни хижари. Новите хижари са млада двойка: тя от Момчиловци, той от Аржентина, линк към историята им в "Да хванеш гората":
https://www.youtube.com/watch?v=U7THXRPVHms
Имат страница в Facebook за хижата Момчил юнак и бунгалата им Old Pine Bungalow. Храната е божествена, през топлите сезони дворът ще е просто магичен, сега външният бар беше затворен, но видях потенциала: огнище, люлки, има езеро до хижата. Имат си пони, люлки, хамаци, кучета, котки, зайче и посрещат повече от топло всеки дошъл. Много чисто и уютно. Препоръчвам горещо.














Това е от мен засега, надявам се скоро да се включа пак с някой разказ от любимата планина!

Не съветвам отсядане в Момчиловци - презастроено село на много стръмно място, една единствена екопътека, абсолютно ненамираема в едната част.
Има положителни отзиви в тази и предишни теми за къщи за гости в Триград и другаде.
Дано да пишат с различни идеи.

Районът около хижа Момчил юнак е приказен през лятото. Отвън барът работи,но имаше само 2-3 неща и ми се сториха доста скъпи.
Само да обърна внимание,че когато ние ходихме миналия август, тези две кучета от снимките бяха отгоре до долу с кърлежи. Стотици,хиляди. Казвам го,за да се внимава и да не се пипат.