ЕНДОМЕТРИОЗА - тема 17

  • 43 287
  • 661
  •   2
Отговори
# 465
  • Мнения: 10
Здравейте,
Прочетох доста неща тук и реших да пиша.През октомври 2023 ме оперираха от миома на матката, като ми премахнаха 8 възела и маточните тръби.През юли 2024 година ме оперираха отново, но този път заради ендометриозна киста на яйчниците и тона миомни възли.Едната киста беше 6 см, а другата 3 см.Веднага след операцията имах кървене няколко дни, но след това нямам цикъл.Не ми изписаха и никакви лекарства, въпреки че диагнозата е ендометриозна киста на яйчниците,  със съмнения за аденомиоза.Искам да попитам при вас след операциите кога ви дойде цикъла? Лекуващия лекар ли преценя дали да изпише лекарства за ендометриозата?

Привет, на мен ми закъсня с една седмица, но това го отдавам на стреса от операцията (често цикълът ми се влияе от силен стрес). Като дни след операцията е било 26 дена. Относно лекарствата, с лекуващия лекар обсъдихме вариантите, но като цяло тя ми каза кое е по-добре в моя случай.

# 466
  • Мнения: 21
При мен до сега винаги цикъла е бил редовен, но сега има поне 45 дни от последния.Днес ходих за удължаване на болничния и лекарката ми каза, че това е нормално заради операцията на яйчниците. Четох, че някой от вас, които приемат лекарства чувстват отпадналост, главоболие и умора.Аз имам подобни симптоми , но не приемам никакви лекарства.Мислех, че е заради операцията и горещините, но и цикъла ми закъснява доста.

# 467
  • Мнения: 156
Здравейте! Отдавна се чудя дали да пиша тук, но мисля, че моментът дойде.
Моята история е дълга и ще разбера всеки, на който не му се чете.
От както се помня имам обилна и болезнена менструация. С годините започнаха да се появява и силна болка при овулация, чести инфекции, често ходене по малка нужда без обективни причини, нервен стомах, докато в един момент болката в малкия таз не остана за постоянно. От 2020г. насам съм с ежедневни болки, които варират спрямо момента от месечния цикъл. Ходила съм при най-различни специалисти АГ, уролози, гастроентеролози в търсене на "истината". Година по-късно успях да забременея, износя и родя здраво дете. Болките не си отидоха напълно дори през бременността, а с възобновяване на месечния цикъл се завърнаха с пълна сила.
През цялото това време единственото предположение на лекарите е, че може да се касае за ендометриоза.
 Имам направен ЯМР преди 4 месеца, който доказа, че имам сраствания и усукан и сраснал с матката десен яйчник.
Последните месеци болките се увеличават, като вече имам и много силни спазми ректално. Предполагам, че може да има сраствания в червата, тъй като и тези болки са пряко свързани с етапите от месечния цикъл. Като по часовник всеки месец дни преди менструация получавам и симптоми подобни на цистит без наличието на бактерии.
За да пишете/четете тук вероятно знаете колко е трудно да се живее с тази диагноза. Сигурно логично изниква въпросът - защо не съм се оперирала досега?
Тук е пипкавият момент. Миналата година имах насрочена операция, която отложих по здравословни причини, но истината е, че не съм сигурна, че д-р Магунска е "моят лекар". И всъщност не знам към кого да се обърна, който може наистина да ми помогне, защото вече живея с доста трудности, не ми се иска нещата да се влошат.
Поради тромбофилия при мен не може да се прилага хормонално лечение. За тези 4 години съм пробвала - движение, йога, диети, всякакви добавки, нутриционист, както и поправяне на дефицити. Нищо от това не е дало задоволителен резултат, просто помага да се тушира едно или друго, но не лекува. Не спирам да чета, но колкото повече разбирам за тази болест, толкова повече осъзнавам колко трудно и сложно е.
Благодаря на всеки, който ме изчете и пожелавам на всяка дама успех в тази неравна битка.

# 468
  • Мнения: 392
Здравейте! Отдавна се чудя дали да пиша тук, но мисля, че моментът дойде.
Моята история е дълга и ще разбера всеки, на който не му се чете.
От както се помня имам обилна и болезнена менструация. С годините започнаха да се появява и силна болка при овулация, чести инфекции, често ходене по малка нужда без обективни причини, нервен стомах, докато в един момент болката в малкия таз не остана за постоянно. От 2020г. насам съм с ежедневни болки, които варират спрямо момента от месечния цикъл. Ходила съм при най-различни специалисти АГ, уролози, гастроентеролози в търсене на "истината". Година по-късно успях да забременея, износя и родя здраво дете. Болките не си отидоха напълно дори през бременността, а с възобновяване на месечния цикъл се завърнаха с пълна сила.
През цялото това време единственото предположение на лекарите е, че може да се касае за ендометриоза.
 Имам направен ЯМР преди 4 месеца, който доказа, че имам сраствания и усукан и сраснал с матката десен яйчник.
Последните месеци болките се увеличават, като вече имам и много силни спазми ректално. Предполагам, че може да има сраствания в червата, тъй като и тези болки са пряко свързани с етапите от месечния цикъл. Като по часовник всеки месец дни преди менструация получавам и симптоми подобни на цистит без наличието на бактерии.
За да пишете/четете тук вероятно знаете колко е трудно да се живее с тази диагноза. Сигурно логично изниква въпросът - защо не съм се оперирала досега?
Тук е пипкавият момент. Миналата година имах насрочена операция, която отложих по здравословни причини, но истината е, че не съм сигурна, че д-р Магунска е "моят лекар". И всъщност не знам към кого да се обърна, който може наистина да ми помогне, защото вече живея с доста трудности, не ми се иска нещата да се влошат.
Поради тромбофилия при мен не може да се прилага хормонално лечение. За тези 4 години съм пробвала - движение, йога, диети, всякакви добавки, нутриционист, както и поправяне на дефицити. Нищо от това не е дало задоволителен резултат, просто помага да се тушира едно или друго, но не лекува. Не спирам да чета, но колкото повече разбирам за тази болест, толкова повече осъзнавам колко трудно и сложно е.
Благодаря на всеки, който ме изчете и пожелавам на всяка дама успех в тази неравна битка.

Здравейте,
ако имате възможност консултирайте се с д-р Митрой от Румъния.
Много жени,които не намират решение на проблемите си в България, се обръщат към него и отзивите към момента са само добри.

# 469
  • Мнения: 25
Здравейте, дами!
От няколко месеца ви следя постовете и реших да се включа в дискусията и да разкажа моята история към този момент.
 История обобщено:
Май месец тази година решихме с моя партньор да започнем да правим опити да си имаме детенце.
Аз съм на 30, а той на 35 г.
Като здравни проблеми, имащи отношение към женското здраве при мен са
 - Операция на фиброаденом на дясна гърда през 2019 г., няма рецидив, към този момент съм с множество кисти на дясна гърда само.
- 2020 г. тествана за хламидия, микоплазми и уреаплазма. Открита един от видовете уреаплазма урелитикум, излекувана с антибиотик. Миналата година октомври месец ме изследваха за рецидив, тъй като мнението на моята гинеколожка е, че може да повтори. Изследването не установи да се е върнала.
През 2020 г. ми пусна и хормони, за да види има ли отражение инфекцията. Всичко беше в норма с изключение на пролактина и tsh. Пролактин, изследван през 2020 г. - 1300, при горна граница  498, tsh - 4,92. Свързах се с ендокринолог - доктор Начев, повторих изследванията - пролактина няколко дни по-късно беше около 800, а tsh 4,11. При ехографски преглед на щитовидната жлеза - нямаше нищо притеснително. Д-р Начев препоръча да изследвам макропролактина и пролактина в болницата по ендокринология, като спазя изискванията за провеждане на изследването. Пролактинът беше още спаднал, по спомени около 650, но не в граници, но макропролактина беше завишен, което съгласно мнението на доктор Начев изключи нуждата от ЯМР, предвид липсата на друга симптоматика за наличие на аденом на хипофизата. Препоръките му бяха да следя tsh един път в година и при завишени показатели да отида на преглед при него.
Изследвах tsh 2021, 2022,2023 и тази година, като стойностите му варираха около 2,2 и 2,9.
Пролактинът го изследвах 2022 година, тогава беше в норма 250 при горна граница 498.
Цикилът ми е средно болезнен, обикновено ми идва на 32-33 ден,( два пъти в годината около 34 - 35) а продължителност между 6-7 дни.

    Сега по същество:
При рутинен преглед при моята гинеколожка доктор Василева, осъществен средата на май месец се откри киста на десен яйчник с големина 2,6 см., коята още при установяването й беше суспектна за ендометриозна.
Назначиха ми изследвания на хормони,преглед при ендокринолог и мамолог.
Мнението на моя лекар беше да действаме в посока забременяване, а кистата ще я следим. Хормоните (изследвах ги юни месец) бяха всичките в норма,  в това число и щитовидните (tsh 1,92) с изключение на пролактина, който излезе 748 при горна референтна стойност 498.
Тук може би е добре да спомена, че края на май месец спрях цигарите (предвид това, че пролактинът е и стресов хормон) , не съм пушила кой знае колко, около 10 цигари на ден от слабите, но предвид плановете за бебче, а и поставената макар и работна диагноза за ендометриоза  към онзи момент, реших да положа максимални усилия от моя страна.
Ходих при ендокринолог за мнение по отношение на пролактина. Доктор Начев препоръча отново да изследвам пролактина и тогава ще назначи терапия. Като препоръча да проследявам на 3 месеца и tsh, тъй като за забременяване трябва да си е под 2, 25.
Пуснах и изследвания за тромбофилия в бодимед, препоръчаха ми, въпреки че нямам фамилна обремененост. Излезе, че съм хетерозигот по MTHFR C677t ( доктор Василева препоръча да си пия от метилирана фолиева киселина по този въпрос в нормалните дози, които ми е изписала.)

С приятеля ми пробвахме да направим бебче края на месец май, но не се получи.
Същевременно ми дойде на 16 юни. По-странно беше, че имах зверски кръвоизлив на 3 ден и  цикълът ми приключи за 5 дни. След това обаче продължи да ме боли кръст и в дясната част на корема. Болката беше тъпа и постоянна, минаваше временно с хапче спазмалгон, но после се връщаше. Така в продължение на около седмица, в която установих, че имам болки и по време на полов контакт. След това отидох на преглед и се установи, че десния ми яйчник е възпален. Назначиха ми антибиотик - доксициклин, след това и
левофлоксацин, като доктор Василева каза да не правим опити за забременяване юни месец. Болката отшумя, от антибиотиците развих гъбична инфекцията, която с лактажин преборихме.Междуеременно партньорът се изследва за полови предавани болести по препоръка на гинеколожката и всичко беше наред.
 Началото на месец юли бях на преглед при доктор Василева, която установи, че кистата продължава да стои и че е по-голяма, като е увеличила размера си от 2,6 на 3,6. До нея откри и друга киста с размери около 3,2, която според нея ще изчезне. Каза ми, че ще се стигне до лапароскопия, предвид развитието на кистата и влиянието и, като спомена, че по този начин ще се огледа коремната кухина за наличието на ендометриозни огнища и ще се провери състоянието на маточните тръби. Като лапароскопията препоръча да се направи в близките месец, два, за да се  предотврати увеличаване на размера за кистата.
Мнението на моята докторка се потвърди от други двама гинеколози.
Пуснах и туморен маркер Ca 125, който излезе в норма - 10.
В крайна сметка се реших на операцията, която се преведе на 31.07. при доктор Димитров (Света София). Съображенията ми бяха, че той се занимава изцяло и само с оперативна гинекология, както и много положителни мнения от мои близки за неговите качества и умения.
Премахна се кистата, която беше с размери около 4,2 см., докторът е запазил максимално  десния яйчник. Имало е съвсем малки сраствания, две на брой, с обща големина около 1,5 см. по матката. Прегледа на маточите тръби - визуално са изглеждали перфектни, съгласно доктора, но при изследване е пропуснала  само лявата тръба. Докторът твърди, че не е на 100 сигурен, че дясната е запушена, тъй като изследването не било категорично, а визуално изглеждала по същия начин като лявата и спомена, че  е възможно да е станал спазъм.
Хистологията излезе - доказа се, че става въпрос за ендометриозна киста.
Цикълът ми дойде с един ден закъснение след операцията. Като интересното беше, че почти нямах ПМС, освен главоболие.
Иначе след операцията се възстановявам доста добре. Взех си болничен за един месец, тъй като работната среда е много стресираща при мен и се налага да вдигам тежко от време на време.
Само първите 4,5 дни бях леко замаяна и ми се спеше много. Към днешна дата 22 дни след нея се чувствам абсолютно нормално, много ми се спортува, но предвид лекарската забрана се ограничавам до разходки в парка.
Междувременно по препоръка на доктор Василева партньорът ми си направи спермограма. Част от стойностите са гранични, говорихме с андролог от лабораторията, който постави като оценка по шестобалната скала - 5 минус на резултата. Коментирахме и моето състояние с него, като по негово мнение имаме добър  шанс за естествена бременност.

 Чудя се единствено за две неща.
Кога да изследвам пролактина, предвид скорошната оперативна интервенция, както и дали има взаимовръзка между него и ендометриозата, тъй като бях попаднала на такава информация в интернет.
Сред вас момичета има ли дама, която да е с висок пролактин и ендометриоза?
Другото ми чудене е във връзка с маточната тръба. Не ми дава спокойствие какво и е състоянието. Докторът ме успокои, че не е била за махане със сигурност, тъй като не е била възпалена. На въпроса ми възможно ли е да се случи извънматочна бременност ми каза да не го мисля и че и при напълно здрава жена е възможно, като не ми препоръча да правя други изследвания на състоянието й.
Средата на септември ще се видя и с доктор Василева, за да чуя и нейното мнение по въпроса като репродуктивен специалист.
Получи се доста дълъг пост, но почувствах нужда да споделя моята история с вас.
Пожелавам ви успех и търпение  с това заболяване и вяра, че нещата ще се случат!

# 470
  • Мнения: 189
При първата ми операция едната тръба не пропусна, но при втората - да. Възпаление, спазъм, а може и други фактори...
Сега имам и някакво образувание, което ме притесняваше, да не стане извънматочна, но последното мнение беше - да действаме. Та, не го мисля вече.

# 471
  • Мнения: 417

Сред вас момичета има ли дама, която да е с висок пролактин и ендометриоза?


Когато бях с две ендометриални кисти пролактинът ми беше 935, два месеца след операцията и тяхното премахване пролактинът е 300. Според мен да, има връзка. Ендометриозата води до висок пролактин. Поне при мен беше така.

# 472
  • Мнения: 6 909
Forestflowerr, пишеш че си имала възпаление на десен яйчник, а по късно дясната тръба не е пропуснала.
Та да, според мен е твърде вероятно да е била засегната и тръбата от възпалението и да има сраствания в нея.

# 473
  • Мнения: 410
Здравейте,мога ли да помоля някой от участниците в тази тема за мнение за лекарството Зафрила.Преди 10-на дни ме диагностицираха с ендометриоза.На 42 години съм ,с една бременност и раждане,и една извънматочна бременност.Откриха ми ендометриозна киста на яйчника с размер 3 см,а след преглед при доцент Магунска се потвърди ендометриоза със сраствания и огнище в дебелото черво.Тя ме посъветва да приемам Зафрила 2-3 години ,така ще ми оставе марко време до менопауза и ендометриозата няма да се усложни чак толкова.Много се притеснявам,защото пия антидепресант ,а това е хормонален препарат,който лекарката ми каза,че води до депресивни състояния.Не знам какво да правя,да търся ли още едно мнение,моля,някой,който е пил Зафрила да сподели какви са били страничните ефекти.Кой лекар конкретно освен д-р Магунска бихте ми препоръчали?

Последна редакция: ср, 28 авг 2024, 18:10 от misssixty223

# 474
  • Мнения: 429
Аз пия вече една година зафрила - първите месеци ходих на преглед след операцията и всичко беше ок. Сега ми предстои преглед на точно една година от операция и прием на лекарството. В първите месеци наистина си имах депресивни състояния, но се взех в ръце почнах да спортувам и някак това отшумя. Иначе доколкото съм чела листовката, мненията из форумите и листовката на американската “зафрила”, депресията е едно от малките странични ефекти… и много ми се иска да спра да я пия, но уви… гинеколога ми, който е и онколог ми каза, че спирането ще е само и единствено при опити за правене на бебе.

# 475
  • Мнения: 410
Благодаря за отговора,лекарката каза,че иначе вариантът е операция ,която при мен ще дойде доста тежка ,защото ендометриозата е на много места,има много сраствания и трябва да се махне и част от червото.Самостоятелно отстраняване само на кистата на яйчника няма особен смисъл.Вие при кой лекар ходите,гледам ,ме и в Насежда има лекари,които се занимават с това
Чудя се дали да направя още една консултация,не знам при кой

# 476
  • Мнения: 270
Здравейте,
Ще Ви разкажа моят история накратко. Аз съм на 32 години, и аз като Вас винаги съм имала тежък, обилен и страшно болезнен цикъл, на 30 години получих вагинално кървене, което не спря повече от 3 седмици. Посетих трима гинеколози - нищо ми нямало, може би било на психическа основа... Четвъртият гинеколог видя две миоми по 6 см. и ендометриоза между матката и дебелото черво, както и яйчниците. Спешна операция заради миомите, тъй като бяха големи и на много тънки крачета с висока опасност от скъсване и кръвоизлив. Отворена операция заради особеното разположение на миомите. Тежко възстановяване. Прием на Зафрила 8 месеца, който спрях, за да стартираме инвитро опити, нямаме деца. Снимка на тръбите: тотално непроходими и двете с хидросалпингс. Менструациите ми бяха ужасни, дори по-тежки от преди операцията! Винаги съм имала много тежки диарии през първите 4 дни от менструациите, но сега станаха кървави диарии. Само кръв, ужасни кръвоизливи. И тогава ми светна, че нещо не е наред, че или нищо не е изчистено на операцията, или е рецидивирало много бързо. И до днес не знам причината, възможни са и двете. Втора операция една година след пърната - в Букурещ, Митрой. Отстранен яйчник, тръби, 10 см от дебелото черво, изрязани лезии по бъбреците и уретрите. Аз не мога да посоча само хубави неща за този екип, но определено са на светлинни години от качеството на медицинското обслужване в България. Два месеца след тази операция отново получих кървене от дупето с менструацията си. Отговор и помощ от екипа не получих! Допреди операцията не бях посещавала доц. Магунска, но ходя при нея след това и съм много доволна.
Най-пълна информация за наличието на ендометриозни сраствания ще Ви даде ЯМР, направете го, но в клиника с добра апаратура и потърсете добър образен диагностик. В Букурещ също можете да направите ЯМР, там с контраст ми струваше 700 лв., а в България без контраст 400 лв. Можете да им изпратите и наличен такъв, ако имате вече, ще Ви го разчетат, таксата е 100€.
Една от теориите е, че ендометриозата е хормонално зависима (естроген), но не обяснява защо заболяването се среща при мъже, при малки момичета. Така че менопаузата може би ще намали агресивността на болестта, но няма да я спре напълно.
Съветвам Ви да не отлагате. Успех! Yellow Heart
П.П.: Между другото и аз съм с тромбофилия, но я открих едва преди два месец, а в момента съм на втори вид хормонално лечение и нито репродуктивният лекар, нито хематологът ми казаха, че е проблем Frowning
Здравейте! Отдавна се чудя дали да пиша тук, но мисля, че моментът дойде.
Моята история е дълга и ще разбера всеки, на който не му се чете.
От както се помня имам обилна и болезнена менструация. С годините започнаха да се появява и силна болка при овулация, чести инфекции, често ходене по малка нужда без обективни причини, нервен стомах, докато в един момент болката в малкия таз не остана за постоянно. От 2020г. насам съм с ежедневни болки, които варират спрямо момента от месечния цикъл. Ходила съм при най-различни специалисти АГ, уролози, гастроентеролози в търсене на "истината". Година по-късно успях да забременея, износя и родя здраво дете. Болките не си отидоха напълно дори през бременността, а с възобновяване на месечния цикъл се завърнаха с пълна сила.
През цялото това време единственото предположение на лекарите е, че може да се касае за ендометриоза.
 Имам направен ЯМР преди 4 месеца, който доказа, че имам сраствания и усукан и сраснал с матката десен яйчник.
Последните месеци болките се увеличават, като вече имам и много силни спазми ректално. Предполагам, че може да има сраствания в червата, тъй като и тези болки са пряко свързани с етапите от месечния цикъл. Като по часовник всеки месец дни преди менструация получавам и симптоми подобни на цистит без наличието на бактерии.
За да пишете/четете тук вероятно знаете колко е трудно да се живее с тази диагноза. Сигурно логично изниква въпросът - защо не съм се оперирала досега?
Тук е пипкавият момент. Миналата година имах насрочена операция, която отложих по здравословни причини, но истината е, че не съм сигурна, че д-р Магунска е "моят лекар". И всъщност не знам към кого да се обърна, който може наистина да ми помогне, защото вече живея с доста трудности, не ми се иска нещата да се влошат.
Поради тромбофилия при мен не може да се прилага хормонално лечение. За тези 4 години съм пробвала - движение, йога, диети, всякакви добавки, нутриционист, както и поправяне на дефицити. Нищо от това не е дало задоволителен резултат, просто помага да се тушира едно или друго, но не лекува. Не спирам да чета, но колкото повече разбирам за тази болест, толкова повече осъзнавам колко трудно и сложно е.
Благодаря на всеки, който ме изчете и пожелавам на всяка дама успех в тази неравна битка.

Последна редакция: чт, 29 авг 2024, 17:00 от Leda*

# 477
  • Мнения: 1 188
Здравейте момичета, вчера ми дойде цикъла, но той е кафеникаво-ръждив, даже наподобява на утайка от кафе. Днес като се събудих, когато обикновено ми тръгва по-силно и нормално, пак е така. Миналия месец тръгна по същия начин и чак на третия ден мисля, че стана по нормален. По принцип винаги така ми е свършвал…. Определено се притесних, разбира се, ще посетя гинеколог, но до тогава ми се иска да чуя мнение, или момиче, което е имало същия проблем. Четох, че това може да е симптом на ендометриоза…., още повече се притесних.
Преди няколко месеца ми е правена хистероскопия.

# 478
  • Мнения: 741
Здравейте. Преди 2,5 години започна да ми идва така цикъла. С гнусно черно или кафяво. Обиколих къде ли не, кой ли не. Правиха ми тестове за хламидия, микробиология и всичко. По-късно се видя, че имам ендометриозна киста. Миналия месец за първи път ми дойде без това зацапване. Оперирах се на 17 юли от ендометриоза при доц. Магунска.

# 479
  • Мнения: 270
Здравейте,
Аз също имах такъв цвят в началото и края на менструацията. Доколкото знам, не е свързана с ендометриоза. Но аз имам ендометриоза четвърта степен, т много поражения, да не ви стряскам, премахнати тръби, един яйчник, част от дебелото черво. Доколкото знам това се получава при наличие на стара кръв, маже матката да не се е изчистила добре след хистерото.
Ако имате съмнения за ендометриоза, по-скоро проверете другите симптоми - тежка, болезнена и обилна менструация, болки по други органи в малкия таз, които се появяват по време на менструация, стомашни проблеми също в този период. И да, можете да отидете на преглед при специалист по заболяването, доц. Магунска е много добър избор. Най-добре се вижда на ЯМР.
Успех и не се притеснявайте излишно!

Общи условия

Активация на акаунт