Здравейте, момичета!
И аз се явявам тук след 25 години, но…много ми хареса „Празникът на влюбените“, трудно е човек да се въздържи.
Благодаря за превода и всичко споделено за филма! Повечето неща съвпадат с моите усещания, особено казаните по повод прекрасната кинематография и актьорската игра. Това е филм за душата, но и за размисъл. Ще се постарая да не повтарям и да кажа само това, което на мен ми направи впечатление, а и изглежда виждам по-различно бащата.
Юсуф е любител фотограф, той снима по време на цялото пътуване. Освен това, още в самото начало – кадрите преди да е започнало действието, ни показват, че той има памет, в която образите и по-специално една снимка, са с важно значение за него. Тук в това начало е показан и проблемът на Юсуф: Юсуф не разбира баща си. От снимката, направена някога по време на пътуването на детето и бащата, Юсуф помни само своя тъжен и въпросителен поглед към бащата, когато не вижда главата и лицето му – бащата е неясен за него. Юсуф има усещания от малкото момче за един добър баща – по време на пътуването тези усещания се събуждат и той си спомня отношението на бащата - целувката по рамото, но това се конфронтира в него с изчезването на бащата. Юсуф не може да си обясни защо този добър баща е постъпил така. Добрият спомен е карал детето да чака бащата 25 години – ако той не беше добър, Юсуф нямаше да го чака, нито би го последвал, когато се появи отново в живота му, но лошото остава без обяснение, освен това, което е виждал от майката и което обикновено се говори в случаите на изоставени деца. Конкретната история по-нататък се разкрива чрез информация от много посоки. Тълкуването и подреждането на елементите от тази снимка е като пъзел, в който участват: Юсуф и баща му, събудените спомени от няколкото дни заедно, взаимни наблюдения, казаното от хората на Юсуф, това, което Юсуф вижда със собствените си очи за общността на пеещите трубадури и мястото на баща си сред тях, тази общност, която фактически е била неговото семейство, събрало се на „празника на влюбените“. Крайната цел на Али изразява парадокса на неговия живот, а и не само неговия, а на всички тези хора, защото обикновено влюбените са в семействата си.
Съдържанието на тази снимка се разкрива пред Юсуф бавно. Главните етапи са: когато бащата беше в хамама, а Юсуф си припомни посещението при бръснаря, предхождащо снимката (ок. 27 мин.) – на улицата Юсуф вече вижда баща си със саза, но ролята на този саз остава за него все още неясна.
Следващият етап е сцената в болницата, когато от едната страна на леглото седи Юсуф, а от другата, до главата на Али, е сазът (ок. 1.20). Юсуф обаче вече е чул думите на приятеля на баща си, които са му дали обяснение за това как се е чувствала майка му, а и всяка жена, когато мъжът и е постоянно на път и при нея е само за малко, обяснението защо са се разделили. И най-важните думи – на последната жена, с която баща му е имал връзка: всеки човек крие история, а това насочва Юсуф да се замисли и върху историята на баща си. Тази жена даде на Юсуф ключа за разбиране на бащата с изречението: „Сърцето му винаги е принадлежало на този саз“. Сцената в болницата е може би най-важната по пътя на Юсуф към баща му. Али е вече на прага на смъртта и напомня това, което той беше казал на Юсуф преди, но тогава Юсуф не го разбра: седемгодишното дете останало без баща, а след още две години и без майка. Сега на прага на смъртта на баща му Юсуф остава с неговия саз, а това, че в този момент той си е спомнил думите на баща си, показва реакцията му да потърси шапката – другото „наследство“, получил някога Али от своя баща. Там Юсуф открива най-важното за себе си, че баща му го е носил през цялото време „в главата си“, мислил е за него, бидейки разделен и далече от него. Тази снимка носи и още информация: тя е направена по време на онова пътуване заедно по същите места, за което и двамата си спомниха край езерото. Въпросът е: защо бащата е предприел това пътуване с малкия Юсуф?
Веднага след като Юсуф видя снимката в шапката, беше повторен кадърът от началото на филма: докато фотографът се подготвя, детето Юсуф вдига поглед към баща си. Разликата с началото е в това, че сега в болницата Юсуф вижда лицето на баща си. Това ясно показва, че Юсуф е разбрал баща си: събрал е всичко в цялостен образ, в който образ вече е интегрирано и разбирането за бащата, изоставил сина си. Организирането на пътуването с линейката като последно желание на бащата, който вече е прекрачил в отвъдното, говори за това, че Юсуф е разбрал напълно значението на саза и всичко като последица от него в живота на баща си и се отнася с уважение към него.
Юсуф не ни казва как е разбрал баща си. Ние съдим за това от поведението му и си правим изводи от същите неща, които чу, видя и на които станахме свидетели заедно с него. Затова подреждането на пъзела от фрагменти за всеки зрител може да е различно, а дали съвпада с начина, по който Юсуф разбра баща си, това е отделен въпрос.
За мен този филм е не само за Юсуф и неговия баща, а също и за Али и неговия баща, филм за Али като син, а впоследствие сам като баща. За разлика от Юсуф, който досега е живял с баща наполовина добър и наполовина неизвестно какъв, на седем години Али е изгубил баща си, който той е познавал само като добър. От бащата са му останали само сазът и шапката. Малкото момче се е хванало за саза така, сякаш за ръката на баща си, това е било спасително за него. Пак за разлика от Юсуф, Али е изгубил почти веднага след смъртта на баща си и своята майка, той се е създавал сам, а сазът, музиката и общността, свързани с нея, са го държали здраво на земята. Трупал е опит емипирично, искал е да обича и да има семейство. Но когато се е оженил и се е родил Юсуф, сазът и всичко свързано с него, вече са го били погълнали, той вече е принадлежал на това голямо семейство.
Големият въпрос за Али е бил Юсуф. Снимката, която преминава през целия филм, е направена по време на първото (но едва ли е имало други) пътуване по същите места, където сега се събират трубадурите. Тогава Юсуф е на възраст, на каквато Али е останал без баща или малко по-голям. Защо го е водил със себе си, какви намерения е имал бащата? Това вероятно е времето, когато са се разделили с майката. Според мен Али е опитал да го взима със себе си и може би тогава е осъзнал, че тръгвайки по този път, синът му ще стигне до това, до което е стигнал той: няма да може да създаде семейство. Може би майката е била против и известно време още – докъм 14 -та му година Али го е посещавал, но се е страхувал синът му да не тръгне по пътя на баща си, както е направил той, и по-късно е решил, че за Юсуф е по-добре да остане само с майка си.
Финалната сцена: Али е мъртъв, Юсуф остана със саза на баща си. Това напомня смъртта на бащата на Али, но Юсуф за разлика от Али, който е бил на седем години, е зрял човек, поел вече по избран от самия него път. Юсуф плаче, обръща се и през рамото си – сякаш гледа назад в миналото и вижда на височината тройката: бащата, който в едната си ръка държи саза на своя баща, а с другата води за ръка сина си. Това е било желанието на Али, да свърже своя баща със своя син, да върви заедно с двамата. Сазът на бащата, за който Али се е държал сякаш е държал ръката на баща си и така след смъртта му е оцелял, обаче не му е позволил сам да бъде баща. Отказвайки се от бащинство на Юсуф, Али е предпазил сина си от това да тръгне по неговия път. Познавал е вече магията на тази музика и общност. Но не е ли това истинското бащинство: да оставиш свобода за избор на детето си? С поглед към тази невъзможна тройка, чиято невъзможност Али е разбрал едва, когато е имал свое дете, Юсуф изговори за пръв път думичката „Татко!“ Дори първия път не се чу звук, трудно беше произнасянето за първи път на тази дума в такава възраст. За кого страда Юсуф: за малкото момче, което се е хванало за саза на баща си и така е оцеляло; за това момче като вече негов баща, който се е отказал от бащинство, за да предпази сина си, или…
Али влезе в дома на Юсуф като гост, той знае, че няма право на друго, но Юсуф тръгна по обратния път с мисъл за Али, разбран и приет като баща. И пак със снимки беше довършен разказът: на фона на музикалното изпълнение на Али в колата и докато гледаше снимката от времето на раздялата на баща и син, в съзнанието на Юсуф изплува селфито, което направи Юсуф - една снимка, когато са отново заедно. Така питащият тъжен поглед на малкия Юсуф от началото на филма е заменен на финала от широката и май единствена усмивка на Юсуф от тази втора снимка.
Юсуф получи отговор на своите въпроси, които за него са били травматични, той се е мислил за изоставено дете. Но пътуването го накара да види един баща, принуден от житейски обстоятелства като още невръстно дете да вземе решение, което е определило живота му, а след това го е принудило към отказ от бащинство, за да не навреди с това решение на сина си. Аз поне така разбрах бащата Али. Може би с това ни казват, че бащинството понякога може да изиска от човек и отказ от бащинство, ако това е в полза на детето?
Юсуф все още има време да уреди живота си, да създаде семейство и сам да бъде баща. Срещнаха се и се разбраха късно, но достатъчно навреме, за да може Юсуф да продължи живота си, а жертвата на Али да не е останала наполовина.
И аз се явявам тук след 25 години, но…много ми хареса „Празникът на влюбените“, трудно е човек да се въздържи.
Благодаря за превода и всичко споделено за филма! Повечето неща съвпадат с моите усещания, особено казаните по повод прекрасната кинематография и актьорската игра. Това е филм за душата, но и за размисъл. Ще се постарая да не повтарям и да кажа само това, което на мен ми направи впечатление, а и изглежда виждам по-различно бащата.
Юсуф е любител фотограф, той снима по време на цялото пътуване. Освен това, още в самото начало – кадрите преди да е започнало действието, ни показват, че той има памет, в която образите и по-специално една снимка, са с важно значение за него. Тук в това начало е показан и проблемът на Юсуф: Юсуф не разбира баща си. От снимката, направена някога по време на пътуването на детето и бащата, Юсуф помни само своя тъжен и въпросителен поглед към бащата, когато не вижда главата и лицето му – бащата е неясен за него. Юсуф има усещания от малкото момче за един добър баща – по време на пътуването тези усещания се събуждат и той си спомня отношението на бащата - целувката по рамото, но това се конфронтира в него с изчезването на бащата. Юсуф не може да си обясни защо този добър баща е постъпил така. Добрият спомен е карал детето да чака бащата 25 години – ако той не беше добър, Юсуф нямаше да го чака, нито би го последвал, когато се появи отново в живота му, но лошото остава без обяснение, освен това, което е виждал от майката и което обикновено се говори в случаите на изоставени деца. Конкретната история по-нататък се разкрива чрез информация от много посоки. Тълкуването и подреждането на елементите от тази снимка е като пъзел, в който участват: Юсуф и баща му, събудените спомени от няколкото дни заедно, взаимни наблюдения, казаното от хората на Юсуф, това, което Юсуф вижда със собствените си очи за общността на пеещите трубадури и мястото на баща си сред тях, тази общност, която фактически е била неговото семейство, събрало се на „празника на влюбените“. Крайната цел на Али изразява парадокса на неговия живот, а и не само неговия, а на всички тези хора, защото обикновено влюбените са в семействата си.
Съдържанието на тази снимка се разкрива пред Юсуф бавно. Главните етапи са: когато бащата беше в хамама, а Юсуф си припомни посещението при бръснаря, предхождащо снимката (ок. 27 мин.) – на улицата Юсуф вече вижда баща си със саза, но ролята на този саз остава за него все още неясна.
Следващият етап е сцената в болницата, когато от едната страна на леглото седи Юсуф, а от другата, до главата на Али, е сазът (ок. 1.20). Юсуф обаче вече е чул думите на приятеля на баща си, които са му дали обяснение за това как се е чувствала майка му, а и всяка жена, когато мъжът и е постоянно на път и при нея е само за малко, обяснението защо са се разделили. И най-важните думи – на последната жена, с която баща му е имал връзка: всеки човек крие история, а това насочва Юсуф да се замисли и върху историята на баща си. Тази жена даде на Юсуф ключа за разбиране на бащата с изречението: „Сърцето му винаги е принадлежало на този саз“. Сцената в болницата е може би най-важната по пътя на Юсуф към баща му. Али е вече на прага на смъртта и напомня това, което той беше казал на Юсуф преди, но тогава Юсуф не го разбра: седемгодишното дете останало без баща, а след още две години и без майка. Сега на прага на смъртта на баща му Юсуф остава с неговия саз, а това, че в този момент той си е спомнил думите на баща си, показва реакцията му да потърси шапката – другото „наследство“, получил някога Али от своя баща. Там Юсуф открива най-важното за себе си, че баща му го е носил през цялото време „в главата си“, мислил е за него, бидейки разделен и далече от него. Тази снимка носи и още информация: тя е направена по време на онова пътуване заедно по същите места, за което и двамата си спомниха край езерото. Въпросът е: защо бащата е предприел това пътуване с малкия Юсуф?
Веднага след като Юсуф видя снимката в шапката, беше повторен кадърът от началото на филма: докато фотографът се подготвя, детето Юсуф вдига поглед към баща си. Разликата с началото е в това, че сега в болницата Юсуф вижда лицето на баща си. Това ясно показва, че Юсуф е разбрал баща си: събрал е всичко в цялостен образ, в който образ вече е интегрирано и разбирането за бащата, изоставил сина си. Организирането на пътуването с линейката като последно желание на бащата, който вече е прекрачил в отвъдното, говори за това, че Юсуф е разбрал напълно значението на саза и всичко като последица от него в живота на баща си и се отнася с уважение към него.
Юсуф не ни казва как е разбрал баща си. Ние съдим за това от поведението му и си правим изводи от същите неща, които чу, видя и на които станахме свидетели заедно с него. Затова подреждането на пъзела от фрагменти за всеки зрител може да е различно, а дали съвпада с начина, по който Юсуф разбра баща си, това е отделен въпрос.
За мен този филм е не само за Юсуф и неговия баща, а също и за Али и неговия баща, филм за Али като син, а впоследствие сам като баща. За разлика от Юсуф, който досега е живял с баща наполовина добър и наполовина неизвестно какъв, на седем години Али е изгубил баща си, който той е познавал само като добър. От бащата са му останали само сазът и шапката. Малкото момче се е хванало за саза така, сякаш за ръката на баща си, това е било спасително за него. Пак за разлика от Юсуф, Али е изгубил почти веднага след смъртта на баща си и своята майка, той се е създавал сам, а сазът, музиката и общността, свързани с нея, са го държали здраво на земята. Трупал е опит емипирично, искал е да обича и да има семейство. Но когато се е оженил и се е родил Юсуф, сазът и всичко свързано с него, вече са го били погълнали, той вече е принадлежал на това голямо семейство.
Големият въпрос за Али е бил Юсуф. Снимката, която преминава през целия филм, е направена по време на първото (но едва ли е имало други) пътуване по същите места, където сега се събират трубадурите. Тогава Юсуф е на възраст, на каквато Али е останал без баща или малко по-голям. Защо го е водил със себе си, какви намерения е имал бащата? Това вероятно е времето, когато са се разделили с майката. Според мен Али е опитал да го взима със себе си и може би тогава е осъзнал, че тръгвайки по този път, синът му ще стигне до това, до което е стигнал той: няма да може да създаде семейство. Може би майката е била против и известно време още – докъм 14 -та му година Али го е посещавал, но се е страхувал синът му да не тръгне по пътя на баща си, както е направил той, и по-късно е решил, че за Юсуф е по-добре да остане само с майка си.
Финалната сцена: Али е мъртъв, Юсуф остана със саза на баща си. Това напомня смъртта на бащата на Али, но Юсуф за разлика от Али, който е бил на седем години, е зрял човек, поел вече по избран от самия него път. Юсуф плаче, обръща се и през рамото си – сякаш гледа назад в миналото и вижда на височината тройката: бащата, който в едната си ръка държи саза на своя баща, а с другата води за ръка сина си. Това е било желанието на Али, да свърже своя баща със своя син, да върви заедно с двамата. Сазът на бащата, за който Али се е държал сякаш е държал ръката на баща си и така след смъртта му е оцелял, обаче не му е позволил сам да бъде баща. Отказвайки се от бащинство на Юсуф, Али е предпазил сина си от това да тръгне по неговия път. Познавал е вече магията на тази музика и общност. Но не е ли това истинското бащинство: да оставиш свобода за избор на детето си? С поглед към тази невъзможна тройка, чиято невъзможност Али е разбрал едва, когато е имал свое дете, Юсуф изговори за пръв път думичката „Татко!“ Дори първия път не се чу звук, трудно беше произнасянето за първи път на тази дума в такава възраст. За кого страда Юсуф: за малкото момче, което се е хванало за саза на баща си и така е оцеляло; за това момче като вече негов баща, който се е отказал от бащинство, за да предпази сина си, или…
Али влезе в дома на Юсуф като гост, той знае, че няма право на друго, но Юсуф тръгна по обратния път с мисъл за Али, разбран и приет като баща. И пак със снимки беше довършен разказът: на фона на музикалното изпълнение на Али в колата и докато гледаше снимката от времето на раздялата на баща и син, в съзнанието на Юсуф изплува селфито, което направи Юсуф - една снимка, когато са отново заедно. Така питащият тъжен поглед на малкия Юсуф от началото на филма е заменен на финала от широката и май единствена усмивка на Юсуф от тази втора снимка.
Юсуф получи отговор на своите въпроси, които за него са били травматични, той се е мислил за изоставено дете. Но пътуването го накара да види един баща, принуден от житейски обстоятелства като още невръстно дете да вземе решение, което е определило живота му, а след това го е принудило към отказ от бащинство, за да не навреди с това решение на сина си. Аз поне така разбрах бащата Али. Може би с това ни казват, че бащинството понякога може да изиска от човек и отказ от бащинство, ако това е в полза на детето?
Юсуф все още има време да уреди живота си, да създаде семейство и сам да бъде баща. Срещнаха се и се разбраха късно, но достатъчно навреме, за да може Юсуф да продължи живота си, а жертвата на Али да не е останала наполовина.
Сазът на бащата.
Финал - тъжен, но и зареден с надежда.
Финал - тъжен, но и зареден с надежда.
/ покрай Финиш
, значи си почнала да гледаш и сериала с Демет и Буура.
, благодаря за всичко, което си споделила!
но все пак е доста дълго времето, откакто не пишеш при нас. Радвам се, когато стари дружки се отбиват да споделят с нас впечатленията си за проектите на Къванч, а не задават въпроси, свързани с него в други теми. Защото е ясно, че само тук могат да получат най-пълна информация, в другите теми ги вълнуват други актьори. Хареса ми споделеното от теб, благодаря ти, и за твоята гледна точка по отношение на Хевеш Али, накара ме да премисля до някъде отношението си към този герой 
Много, много може да се разсъждава по този въпрос, който този филм ни поднесе, наистина е общочовешка история, както казва Къванч.
Абсолютно съм съгласна с теб! 
Отношението на Юсуф към жените го определям по-скоро като недоверие, а не като краткотраен интерес към тях. Според мен не е любовчия като баща си. И това със сестрата беше не от интерес към нея, а за да пийне и си поговори с някого, видяхме, че нищо не се е случило между тях, цяла нощ са пили и са разговаряли, нищо друго. Но, може и да греша. Ако има продължение този филм, ще видим това 
Аз не съм психолог, но не издържах дълго това положение / въпреки, че нямаме право да казваме на родителите, ако детето има някакъв проблем, било от аутистичния спектър или поведенчески прояви, което за мен е свръх тъпо, все пак тези деца са с нас през повечето време и кой, ако не ние, можем да забележим проблемите в самото начало, но докато родителите сами не се обърнат към нас за съвет, ние нямаме право да повдигаме тази тема, защото много от тях не могат да приемат истината и се обиждат, а изгубеното време е ценно, колкото по-рано се започне работа с такива деца, толкова по-вероятно е да им се помогне, но това е положението / и поговорих с майката, казах и за нашите притеснения, обясних и, че явно синът и си мисли, че баща му го е изоставил и забравил, че той изглежда се чувства виновен заради това и се самонаказва, а наказва и другите. Посъветвах я да му каже истината, колкото и тежко да е, все ще я преживее, че е по-добре да знае, че баща му не може да дойде при него, колкото и да иска ... Това се случи малко преди да завършат 4 група, не зная какво е станало, но този случай ме потресе, никое дете не заслужава това. Вчера имаше РД, изглеждаше щастлив на снимките, дано ме е послушала и всичко да е наред с него, защото е невероятно дете 
