Къванч Татлъту 💙- Yakamoz S-245/ минали и бъдещи проекти, партньори-103

Ревю: Фестивалът на трубадурите на Netflix ~ Лирична приказка за неразказани емоции
Северна Америка TENNorth America TEN 126 1 септември
от Анна Сирмоглу


Живеем в забързан свят, където бавното и мълчаливото често са синоним на скучно и скучно, особено когато става въпрос за филми. Склонни сме да очакваме много действие, движение и диалози напред-назад, които ще ни държат ангажирани и забавляващи. Искаме да се изключим и да мислим възможно най-малко; затова избираме филми и предавания, които са лесни за гледане с ясни, линейни сюжетни точки и напълно развити предистории.


Aşıklar Bayramı (с английско заглавие The Festival Of Troubadours) не се вписва съвсем в този шаблон. Това е малко бижу на турски арт-хаус от филм, който използва естетиката на бавното кино, за да предаде мощни, но фино предадени, искрени житейски послания, изпълнени с реализъм и сурова емоция.

Филмът, адаптиран от наградената книга на Кемал Варол със същото заглавие, е написан и режисиран от режисьора Йозджан Алпер (Есен, Бъдещето трае вечно, Спомени на вятъра). Той разказва историята на адвоката Юсуф (Kıvanç Tatlıtuğ) и неговия отчужден фолклорен певец/поет баща Heves Ali (Settar Tanrıöğen), който се появява необявено след 25 години. Разбирайки, че Хевес Али е неизлечимо болен, Юсуф придружава баща си на 3-дневно пътуване от Киршехир до Карс, за да може да се сбогува със стари приятели на фестивала на трубадурите в Карс.

Тематичен анализ
Този филм, задвижван от герои, е преди всичко за равносметката между баща и син и техните неразрешени емоции, които ги съпътстват (и нас) по време на това 3-дневно пътешествие. Разбираме, че личността на Юсуф до известна степен е била оформена от липсата на бащинска фигура в живота му и от чувствата на отхвърляне и изоставяне.

Получаваме улики отрано – той спи на дивана, пие хапчета за сън, изглежда е самотник с проблеми с обвързването. Юсуф отприщва потиснатите си емоции на гняв, объркване и разочарование по време на пътуването. „Пял си за буболечки, планини, ливади, твоите любовници. Нямаш ли какво да ми кажеш"? пита безпомощно Юсуф. Докато Юсуф желае да уреди сметките и да остави миналото зад гърба си, като най-накрая се изправи срещу баща си и получи отговорите, от които се нуждае, Хевеш Али няма намерение да се отваря. Вместо това, единствената му мисия на пътуването е да поднесе закъснели извинения на бившите си любовници (като пее народни песни) и да се сбогува с другарите си трубадури. Желанието и копнежът на Юсуф да общува с баща си остава несподелено. Тъй като началната точка на двамата мъже е различна, раздорът между баща и син е неизбежен – особено в рамките на кола, която предлага малко, ако изобщо има, възможности за летене. Как се разиграва този конфликт и как героите реагират на изживяването от пътуването и един на друг е една от ключовите силни страни на Aşıklar Bayramı.

Естествено съм привлечен от реализма в разказването на истории. Едно конвенционално развитие на сюжета би включвало постепенна промяна в твърдостта на бащата и отказа да признае открито грешките си, кулминирайки в искрени извинения, осъзнавания и в крайна сметка решение и изкупление. Докато този резултат би бил по-емоционално задоволителен (чувствайте се добре), той би бил нереалистичен. Това е историята на един баща, изоставил сина си преди 25 години. Човек, чиято единствена вярност е багламата/музиката му – „Забравих багламата си в колата ти“, прошепва той в болничното си легло; номад, който никога не е присъствал в живота на Юсуф. Дори когато беше, връзката им се определяше от разстояние, мълчание и формалност; анадолски патриарх, който никога не е бил в състояние да изрази чувства на любов и привързаност към сина си и който никога не е получавал никаква привързаност от собствения си баща. Това е историята на син, който прекарва ранното си детство в отчаяно търсене на обичта на баща си (погледът му като дете винаги гравитира към баща му); син, пронизан от чувства на нараняване, объркване и вина, който не се е примирил с изоставянето на баща си; син, който не може да пусне, но и не може да се свърже. Това е историята на двама души, чиято връзка е толкова дълбоко ранена, че просто не може да се излекува – и определено не може да се излекува в рамките на 3 дни.
Баща и син, и двамата неспокойни по време на пътуването, се борят да общуват дори на основно ниво. Желанието е налице от самото начало (опити за докосване, погледи, когато другият не гледа), но празнината е твърде голяма. Единственият път, когато взаимодействието им протича естествено, е когато се свързват с учителя по музика на Юсуф. Иронично, като се има предвид, че – до известна степен – музиката е една от причините бащата да се е отдалечил. Всички желаем Юсуф и Хевес Али да могат да говорят надълго и нашироко и да преодолеят тази празнина. Някои неща обаче остават недовършени – независимо от всичко. Това е красиво обобщено в последната сцена на филма от приятеля на Хевес Али, Кул Якуп. „Не се измъчвай, Юсуф. Татко така или иначе е недовършена дума. Няма затваряне с бащите”. Хевес Али не търси изкупление и знаеше, че едно извинение или обяснение просто не може да му даде изкупление или да намали болката на Юсуф. Щетите са непоправими… просто е твърде късно да се поправи. Тази непълнота прави Aşıklar Bayramı още по-трогателен. Непълното изчисление на Юсуф и Али ме резонира дълбоко – неговият реализъм ме удари по нервите, особено предвид моя личен опит със собствения ми баща.


Въпреки че това не е филм за изкуплението, той е филм за приемането и помирението. Първо, Юсуф е неспокоен и нещастен, изпитвайки вълна от емоции, които трудно може да контролира. Миналото му го задържа, изяжда го. Той иска да го пусне, но не може. Юсуф е толкова дълбоко наранен и засегнат, че не знае как да се справи с емоциите си. От една страна, той изпитва силна нужда да спечели обичта на баща си – „ами остани още един ден, за какво бързаш“. От друга страна, той целенасочено се дистанцира от баща си, за да сдържи кипящия си гняв и чувството за несправедливост. По време на пътуването Юсуф става свидетел на взаимодействието на баща си с бившите му любовници и с неговите другари-трубадури и придобива известна представа за миналото си. Той също така осъзнава, че въпреки твърдия си външен вид баща му таи чувства към него. Гневът и твърдата външност на Юсуф смекчават и се обръщат към приемане и спокойствие. Въпреки че Юсуф не преживява фундаментална промяна на характера или просветление, ние чувстваме в края, че бремето е вдигнато. Сега той може да успее отново да се задържи за живота или поне да се опита да си върне живота, който му е убягвал. Може би това е началото на пътя към себеприемането и себеоткриването. Това пътуване оказва катарзисно въздействие върху живота на Юсуф. Докато историята е останала незавършена, тя също така ни оставя надежда за бъдещето на Юсуф.


Силата на бавното кино
Aşıklar Bayramı не използва евтини филмови тактики, за да предизвика реакция и процъфтява в своята простота и реализъм. Не получаваме експлозия от диалози напред-назад, ненужни прекомерни конфронтации или излишък от мелодрама. Сложността на връзката е предадена по реалистичен и сдържан начин. В по-голямата си част героите не ни казват как се чувстват. Не получаваме много предистория. Не получаваме напълно дефинирани отговори, изповеди и обяснения. От нас, зрителите, зависи да използваме умозаключение и интуиция, за да направим нашите заключения за почти всичко; нищо не е изрично посочено.
Значението често се предава чрез мълчание, докато героите и емоциите се развиват чрез движение, позициониране и действия повече, отколкото чрез диалог. Юсуф и Хевеш Али винаги са поставени така, че вниманието ни да е насочено към празните пространства около тях. Когато Юсуф излива разочарованието си, баща му тихо му дава знак да се успокои. Когато колата се повреди, те остават неподвижни и от противоположните страни на пътя през времето. Както в предишните творби на Алпер, природата е агент в Aşıklar Bayramı. Пътищата, планините, небето сами са герои и стават част от историята, докато природните стихии се трансформират заедно с героите – избликът на ярост и емоции на Юсуф съвпада с бушуваща буря.

Кинематографията се наслаждава на тишината и тишината. Дълги анадолски пейзажни сцени, интензивен фокус върху лица в близък план, детайли от ежедневните светски взаимодействия. Реалното време е много по-ясно присъствие в Aşıklar Bayramı, което ни дава възможност да се впуснем в детайлите, да се вгледаме в себе си и да се почувстваме по-присъстващи. И докато диалогът е оскъден, това, което се съобщава, е смислено и красноречиво. „Бихте ли приели гост“? пита бащата в началната сцена, задавайки тона на връзката им. Всяко едно изречено изречение е смислено.
Това е красотата на съзерцателното кино – неговият минимализъм и наблюдателен подход принуждават зрителя да се ангажира активно, като в крайна сметка предлага по-възнаграждаващо, дълбоко емоционално изживяване при гледане.

Този стил на заснемане не работи за всеки. Докато бях хипнотизиран и се наслаждавах на всяка минута, мнозина описаха изживяването като скучно, лишено от събития и скучно. Различни удари за различни хора, казват те. Но аз лично смятам, че този подход към правенето на филми издига филма нагоре и спомага за предоставянето на възвишено изживяване при гледане.

Изпълнения

Когато диалогът е рядък и близките планове на лицето са по-дълги, невербалната комуникация става все по-важна. Един слаб актьор може да намали въздействието на такива сцени, докато силен актьор може да ги издигне. Изисква се огромно умение за последователно предаване на чувства, емоции и мисли чрез зрителен контакт, жестове на лицето и движения на тялото. И Kıvanç Tatlıtuğ, и Settar Tanrıöğen са феноменални във филма. В нито един момент не сте се съмнявали, че Хевес Али е неизлечимо болен човек и сте свидетел на влошаване на здравето му, докато филмът напредва, въпреки постепенна промяна в равновесието, темпото на ходене, говора и по-нататъшно изветряне на вече изветреното му лице. И Сетар, и Киванч ни накараха да се предадем на историята и техните герои, забравяйки, че гледаме филм. Въплъщението на Юсуф от Къванч е феноменално. Той изисква присъствие от самото начало и ние усещаме химера от емоции и мисли, изгарящи наранената му душа – емоции и мисли, изразени интензивно, но тихо. Интернализирана актьорска игра в най-добрия си вид. Компресираният гняв на Юсуф от време на време избухва по експлозивен начин, само за да бъде овладян отново, разкривайки уязвимостта, разочарованието, вътрешния смут и крехкото състояние на ума на Юсуф. Kıvanç владее невероятно свободно движението на енергията в тялото си, за да му помогне да съобщи (в рамките на няколко секунди) прогресията в емоционалното състояние на своите герои – с бързи преходи от една емоция към друга. В Юсуф дори можете да видите множество емоции, изразени едновременно (напр. чувства на копнеж и омраза, тъга и гняв). Към края емоционалното развитие на Юсуф към приемане и прошка също е придружено от смекчаване на чертите на лицето му и промяна в позата.
Литературна адаптация

Филмът е адаптация на Aşıklar Bayramı, втората книга от трилогията на награждавания автор Кемал Варол. Варол току-що публикува последната книга от трилогията, която проследява пътя на Юсуф към себеоткриването след смъртта на баща му. Aşıklar Bayramı има допълнителни сюжетни линии, които не са разгледани във филма. Например, книгата също се фокусира върху оплакването на Юсуф за разбита любовна история. В книгата Юсуф пише редица любовни писма (които никога не е публикувал) до своята любовница, която е напуснал преди много години. Алпер почувства, че тази сюжетна линия ще отклони вниманието от историята на бащата, така че я пропусна. Не мога да не почувствам, че кратките, фини препратки към разбитата любовна история на Юсуф биха добавили допълнителен слой проницателност и богатство към историята.

Във филма Алпер отдава почит на културата, живота и музиката на алевитите – много от поддържащите актьори са истински селяни, което добавя автентичност към преживяването. За разлика от книгата на Варол, Алпер избягва да прави силни политически изявления, фокусирайки се върху пътуването на Юсуф и Али.

Краен размисъл
Aşıklar Bayramı деликатно, изтънчено и чувствително подхожда към универсален проблем, този за връзката между баща и син.

Това е емоционално трогателно пътуване в нечия душа, което остави трайна следа в сърцето ми.

Авторско право на статия (c) Северна Америка TEN & Anna Sirmoglou

Mavi 👇🏻 #MaviEfsaneJeanSerisi
✍🏻 შეგიძლიათ გვითხრათ ჯინსზე თქვენი პირველი მოგონება?
#KıvançTatlıtuğ : ჯინსზე ჩემი პირველი მოგონება...ჯინსი დიდი ხანია ჩემი ცხოვრების ნაწილია.მე დავიბადე და გავიზარდე ადანაში .იქ ღია ცის ქვეშ,ჩვენი სახლის წინ იყო კალათბურთის კორტი .როდესაც ავივლიდი სულ ჩემ სახელს იძახდნენ და სათამაშოდ მიწვევდნენ.ვერასდროს ვიტყოდი უარს  თამაშზე.მე ჯინსებში ვთამაშობდი !
✍🏻 რას ნიშნავს თქვენთვის ჯინსი? ერთი სიტყვით
#KıvançTatlıtuğ : შემიძლია ორი სიტყვა გამოვიყენო?არ მაქვს უფლება? კარგი,თავისუფლება! სიტყვასიტყვით.
✍🏻მოგვიყევით ჯინსის ადგილზე თქვენ ცხოვრებაში ?
#KıvançTatlıtuğ : თუ ერთი რამის ტარების უფლება მექნება და ვინმე მეტყვის: “ქივანჩ ,არ გაქვს სხვა ალტერნატივა ,უნდა გააკეთო არჩევანი “ ..მე ავირჩევ ჯინსს.
✍🏻 რამდენი წყვილი ჯინსია თქვენ გარდირობში?
#KıvançTatlıtuğ : შეუძლებელია რიცხვის ცოდნა .ვისაც ამაზე პასუხის გაცემა შეუძლია ბაშაქია .ბაშაქს ვკითხავ .
✍🏻 თქვენ მავისთან ხართ გაიგივებული და მავი თქვენთან არის გაიგივებული.როგორ მიაღწიეთ ამას?
#KıvançTatlıtuğ : მე და მავი ახლო მეგობრები ვართ .ჩვენ წლებია გვაქვს იგივე ღირებულებები ,ჩვენ ყოველთვის მივდევთ უკეთესს.პროდუქტი განსხვავდება ერთმანეთისგან .ყველა არის ორიგინალური .
✍🏻როგორია ჯინსის ბრენდის სახედ ყოფნა?
#KıvançTatlıtuğ : მოდი შევცვალოთ : “ როგორია მავის სახედ ყოფნა?” ჯინსის ბრენდის ნაცვლად !
განსხვავებულია !
✍🏻 საიდუმლოდ დავტოვოთ ჩვენ შორის ,მაგრამ ოდესმე გცმიათ ჯინსი ,მაგრამ არ მოგწონებიათ?
#KıvançTatlıtuğ : როგორ იქნება საიდუმლო თუ გეტყვით? 😃 მოდი ასე ვიტყვი,რთული შეკითხვაა მაგრამ არ მახსოვს 😃
✍🏻 რომელ პერსონაჟს უხდებოდა ჯინსი ყველაზე მეტად ,რომელიც გითამაშიათ?
#KıvançTatlıtuğ : ქუზეი თექინოღლუ .ნამდვილად უხდებოდა ქუზეი თექინოღლუს.
✍🏻 სად არ შეიძლება ჯინსის ტარება?
#KıvançTatlıtuğ : მისი ტარება ყველგან შეიძლება .სპორტის დროსაც მცმია.ჯინსითაც გამიცურია
✍🏻 თქვენთვის რა ხდის ჯინსს ლეგენდარულს?
#KıvançTatlıtuğ : ისტორია , მომენტები რომელსაც გამოვცდი ჯინსის ტარებისას .რაც უფრო ხშირად გაცვია და ატარებ დროს მათთან ერთად ,უფრო მეტად ლეგენდარული ხდება .