В началото на ОСМИ клас, очакваме да влезем в час - 2

Някои са на групички, други се познават от някъде поне по двама.
Едно момиче предложило първия ден да седнат заедно, но на следващия класната е размествала по номера и сега седи с момче, което не говори с нея. А момичето от предния ден вече не отразява моето и то пак му е криво. Представям си, понеже не е от тези, които бързо свалят бариерите, какво му е.
Има някакъв проблем в поведението на моето дете, но не разбирам какъв. Освен, че е стеснително. Но виждам, че се опитва да се превъзмогне в контактите си. Дали не се пренавива?
А имаше такова желание да започне с нови приятели в новия клас.

Anra, кое е това училище, в което всички се познават от преди? Толкова ли няма и друго ново дете? Това е много гадно, защото са на възраст в, която и класната трудно може да повлияе, но не пречи да говориш с нея. Аз съм имала съученици в гимназията, които дойдоха в 9. и 10. клас и веднага бяха приети, защото всички ги разглеждаха като нещо “ново и интересно” за класа. (Сега видях, че си писала преди мен)
Bora, благородно завидях за лагера в Австрия. При нас нещата стоят така: “Никакви лагери за разсейване - концлагер ли е това или глезена работа?”😉

anra Дай му време да свикне с обстановката и моето е много тихо и стеснително дете ,но това му е вече трето училище и има насъбран опит.Винаги в началото е тегаво след седмица две ще се поотпусне.

Skiorche, и при нас са казали, че лагерите само ще ги разсейват.

Иначе при нас са на момчешки и момичешки лагер, и моето момче е стеснително, но засега си общува с момчетата нормално и не се оплаква. В предния клас беше новодошъл в трети клас и много трудно го приеха, та сега и аз се притеснявах, но и класната прави всичко възможно чрез игри и комуникация да ги накара да се опознаят и да се поотпуснат.

anra, много кофти ситуация, стана ми криво за детето. Но сигурна ли си, че наистина е чак такъв игнор, или детето прави разлика с начинът на протичане на междучасията, примерно, в старото училище и сега, в новото? Не искам да повярвам, че чак толкова я пренебрегват безпичинно и се надявам, че детето малко преекспонирана ситуацията. Нека се успокои, ти също, и да не търси непременно и на всяка цена контакт, нещата малко по малко ще се наредят. От гледна точка на другите също може да изглежда подобна ситуацията и да си общуват по "познаващи се", защото и за тях всичко е ново и различно и търсят спасителни острови на нещо познато и известно. Да минат седмица - две и се надявам да споделиш, че щерката е намерила своя среда!

Мина родителската среща, много ми хареса стаята им. Голяма, просторна, имат едни диванчета и малка масичка в дъното, шкафчета, много книги на корейски или от корейски автори, преведени на БГ, които могат да взимат, да четат и да връщат. Смарт-дъска, огромен телевизор, проектори, абе, само да има желание да се учи. А за да не заспи някой в час, пред 10мин минава трамвай и така дрънчи и трака, че щеш, не щеш, наостряш слух да чуеш "госпожата". Наблегнаха на строгия правилник за вътрешния ред. Уж гонели за скъсани дънки или неприлично облекло, че много често представители на посолства и културни институти се мотаели по коридорите. Държали и на поведение, защото същите тези хора имали съвсем различна представа за допустимото поведение на един ученик в училище. А по ФВС не можело да припариш до салона без бяла тениска, черен клин/долнище и гуменки. Моята, какво ѝ става напоследък, започва да става голям отворко - измъкнала тениската, която си била взела за часа и питала допустимо ли е да е бяла, ама с български шевици, защото си я има от старото училище, където танцувала с нея хорА. Ми, айде, за шевиците разрешил човека   Екскурзии няма, то трудна работа. Някаква обмяна на опит, но за по-големите, а и последните 3 години замряла и сега се опитват да я съживят пак. Корейката, носител на езика, има проблеми с визата и я чакат, ама не се знае кога ще дойде. Нищо, те и без това и "добър ден" не могат още да ѝ кажат 20 часа език, с две преподавателки и отделно корейката, която "гат' доди.."

Засега кипи ентусиазъм, голяма част от класа е там "по първо и основно желание", а не защото "не им е стигнал бала за японски" и това учителите по език го отчитат като най-основният плюс в работата си. Рядко имало точно такъв клас, където ядрото много да го е искало този език, надяват се на лесна и успешна работа с тези деца. Ха, дано!

Я, да се разпиша и аз, че преполовихме темата 🙂.
Наборът е доволен от първите дни в новото училище. Не му е трудно с английския, по-скоро му е досадно да пише по n-брой пъти думите, които и без това си знае. Засега си харесва преподавателите, но тепърва предстоят входните нива, та ще видим дали няма да се издъни някой преподавател в очите му 😁😉.
От децата е възхитен, че са кротки и не  врещят в клас. Миналата година си идваше с главоболие от училище, заради постоянния шум.
И той няма познати деца в класа и с никой не общува. Свит е и едва ли би инициирал контакта той. Чака да го заговорят... Но за разлика от детето на  anra въобще не страда от това, чувства си се комфортно.
Скиорче, наше познато дете миналата година попадна в немската, след като беше взело B1 сертификат в седми клас. Ами и то страдаше с обема домашни и ги пишеше до 22ч. Хич да не се поддава на паника малкото скиорче, ще се справи, сигурна съм. После ще гони пистите на Кицбюел като студентка 😘!

Благодаря ви, че ме подкрепяте, защото се чувствам безсилна. Пък и съм на мнение, че това е нейната битка. Но ще споделя с нея думите на Мандаринка, че най - вероятно и другите търсят спасителен пояс.
Досега не е сменяла клас. От детската градина до седми клас бяха заедно, но след он-лайн обучението нещо се бъгна в комуникацията й. Аз се надявах, че е временно, но ...
Много интересни неща пишете за вашите деца, училищата и подхода на преподавателите.
Ние сме в едно от хубавите училища, но в провинцията. Засега езика не я страска. По- скоро липсата на комуникация и чувството, че не я харесват съучениците й.
Допълвам заради предходния пост. И тя се връщаше с главоболие, заради шума в страия клас. А сега е готова и това да изтърпи. Само да я приемат.
Ще чакаме.,.

Ееее,Мандаринка, много екстри има при наборката. А ся и да чакат учителката с визата. От не домъкнат през туй време някоя от посолството.

Анра, успокойте се и двечките. Има време, ще свикнат. Хубавите работи стават бавно.
В нашия клас, единствено моята и още едно момче са в класа, които нямат съученици от старото училище. Всички други, по две,по 4, по 3, са учили в някое общо. Тъй като само нашето пък е с една паралелка, моето затуй е саминко. Другото мисля беше от П - в. Има две от Бачково, останалите са си от града.
Поспаланка и тя е от неконтактуващите, докато не ги мине през скенер и сито. Дано от тази година се промени, да ги приеме каквито са, и да дружи с целия клас, без значение от кусурите им. Тази сутрин се засякла с една бивша ( вейпаджийка, наргилета, незнам ко си употребявала ). Слезнали на една от спирките, и, моля ви се,предложила и да седнат, че искала да изпуши една цигара. Поспаланка като ми каза, щях да припадна. Разправяла и, как ходели във wc - то да пушели. Дано в този нов клас няма такива. Иначе до вчера за нея остава въпросителната - защо две - три деца я зяпат, има обяснение, но дали ще го разберем някога, е въпросителна.
Аз явно ще трябва да я прекръстя наново, и от поспаланка ще стане нещо друго, ся шъ го мисля. С тия нощни хойкания, за да гледа сеира на туй лудото, как му се обясняват в либоф. Ся чакам да се прибере, за да се отчете, днес кът никога не ме е потърсила. Явно поговорката е вярна - всяко чудо за три дни.

Моята много я подготвях още от лятото, че може да не намери приятели още първите дни, че отнема време да се опознаят и да се напаснат в интересите си. Разказвах ѝ как аз почнах осми клас с едни деца, а в девети напълно се разбиха първоначалите съюзи и се сформираха нови, по-устойчиви, и с тези вторите изкарахме неразделни до края на гимназията, а и досега сме приятели. Близки деца, които са по-големи от дъщеря ми споделяха подобни наблюдения и я увещаваха да не се самонавива, че сега и веднага трябва си намери приятели завинаги. Беше подготвена, мисля, но много се притесняваше първия ден. Слава Богу, вече има една компания от още 3 момичета, с които общува непрекъснато, а успя и с няколко деца от съседен клас да се запознае. С едно от тях даже се оказа, че сме в един блок, но не са се познавали досега.
Мисълта ми е да говориш с нея и да ѝ обясниш, че трябва да е търпелива, но и да не се затваря, а да търси сама контакт.

По учебната част: горе-долу е доволна от учителите. Тепърва започват входните нива, вчера даже правиха тест по изобразително. Има много домашни по математика само, по английски си пише всичко в часа и нищо не остава за вкъщи.

Най-големият проблем засега е свикването с втора смяна, понеже никога досега не е ходила на училище следобед. Прибира се чак към 20 часа и си ляга в 22, така че нямаме време за нищо вечерта, а сутрин съм на работа и не я виждам. Липсва ми времето с нея.

Светлина, от миналата година я подготвям за това, защото и аз съм минала по този път.
Но се е спекла.
Втората смяна и нас ще ни е проблем. Не знам как ще става, за да учи. Доста е поспалива.

При нас мина и втората родителска среща , от която особена нужда нямаше. Прочетоха ни правилника , на кого какви са правата и задълженията и това беше.Поне видях учителя- французин. Как хърка като говори този човек не е истина , да видим дали ще им оправи произношението .Иначе натоварването е средно, с по 40-50 думи на ден , но докато ги напише по 20 пъти доста му се уплътнява времето. Каза ,че били разделени на групички , предположих момчета и момичета.Отговорът беше - зубъри и общителни. Под зубъри разбирал тези , които през междучасието седели на чиновете и не говорили. Изнесох му една лекция ,че най-вероятно са притеснени , а не са зубъри , та обеща да пробва да приобщи към групата някой. Освен онова чудо си имат и момиче ЕМО , естествено са на един чин хехех. Странно ,че не дават да се ходи със скъсани дънки , а със зелени коси няма проблем...

И при нас комуникацията е тегава. Явно е масово. Не познава никого отпреди в този клас, не е ходила на курс по предмета и оттам никакви бонуси с познанства. Нямало оформени групички, говорели си и си общували предимно по двама. Били зубъри и натегачи. Никой не говорел нищо смислено, само ей така, светски приказки, да минава време. Не си харесва г-жата по химия. Била много студена и дистанцирана. Ходила да я пита може ли да иде до тоалетна, тя й направила публична забележка и още реплики, че трябвало да пита от място, чак саркастично се била изказала. Пуснала я, но явно с идеята друг път да не смее да пита.
Г-нът по БЕЛ бил млад, дал списък от книги за прочит и презентация. Много тежки. Вътре са "Чужденецът" на Камю,  "процесът" на Кафка, "повелителят на мухите" на Голдинг, "Майстора и Маргарита" на Булгаков и още, не помня всичко. Не знам как ще четат такива четива. Решила е да се хване с "1984", ако я намеря къде е прибрана.
От Кафка успях с мъка да изчета "процесът" и имах усещането, че полудявам, докато я чета. Друго от същия автор просто не можах да си наложа.
Ще го закъсаме с рисуването, голямо изпитване падало, ето, и Светлиица казва, че са почнали с тест, вероятно са със същата г-жа. Г-жата по биология отсъствала, били със заместник. Изпитвал. Питал неща, които са говорени на подготвителния курс, тя не е ходила и й звучали напълно непознато.
От другата седмица ще почвали с входните.
А аз бачкам всеки божи ден по много часове, вчера в 12 часова смяна не можах и вода да пия /и добре, че не пих, после нямаше кога и да я изпикая /. Свободно време имах половин час от 12, та сдъвках все пак нещо и изпуших една цигара. В петък, единствения свободен ден е вливането и така стават 10 дни без почивен ден. Довечера съм пак на бач и ще изляза преди да се е прибрала. Така че пак много съм запозната какво е ставало в училище.

ra2, явно сме при един и същ учител по БЕЛ. Праща ми моя един списък с книги и ме пита коя да си избере, коя от коя по-трудна и досадна.
Моят не е много общителен. Движи се с някакви деца, никой не познаваше от преди това. Дано му се получат нещата. Нещо съм се притеснила.

Същият учител и същото задание има и нашия клас. Тя се чуди много между три - "Разказът на прислужницата", "Повелителят на мухите" и "Да убиеш примехулник", но накрая избра последната. Аз пък много се радвам на това задание, защото ще се запознаят с доста от важните произведения в световната литература така, а ако аз препоръчам някоя от тези книги, ще бъда отсвирена на секундата. Ще опитам да пробутам и трите изброени горе, защото смятам, че е хубаво да мине през тях, особено през Маргарет Атууд.

Какво им е на четивата? Точно за тази възраст са. Само Кафка малко, хм