Млада си, авторке, рано ти е за дете, особено без баща. Ако младежа беше стабилно до теб, друго е. Има много успешни двойки, които са се събрали млади на по 20. Но при тебе ситуацията е сложна. Решавай си въпроса докато не е станало късно.
- Публикувана: 14 септ. 2022, 22:28 ч.
- Последно мнение: 23 септ. 2022, 11:42 ч.
Бременна съм, но приятеля ми скъса с мен
Авторке, моля те от сърце, не слушай коментари като този на happy doc
Никакъв аборт. Щом искаш дете, щом е станало чудото, недей да взимаш такива решения. Знаеш ли колко хора искат, но не могат да имат деца? Трябва да проучиш как стои въпроса с това да си самотна майка, за да получаваш пари. Има и еднократна помощ за майки-студентки, ако си студентка. Ако родителите ти могат да помагат още по-добре. Но такива действия като аборт ТВЪРДО НЕ
Никакъв аборт. Щом искаш дете, щом е станало чудото, недей да взимаш такива решения. Знаеш ли колко хора искат, но не могат да имат деца? Трябва да проучиш как стои въпроса с това да си самотна майка, за да получаваш пари. Има и еднократна помощ за майки-студентки, ако си студентка. Ако родителите ти могат да помагат още по-добре. Но такива действия като аборт ТВЪРДО НЕ
Скрит текст:
Какво е пързалянето, че момичето ще има дете на 20 години? И аз съм млада майка. На 22г. забременях и на 23г. родих. Моля Ви, не всяка история, която ви звучи “измислица” , е измислица. Винаги съм се чудела на хората, които реагират така остро към младите майки и младите бащи. Защо? Всъщност не искам да разбирам защо.
Авторке, щом искаш дете и имаш тази възможност да имаш дете, това е прекрасно. Ще бъдеш страхотна млада майка.
А Вие, хора, как може да казвате на бъдеща майка, която иска дете, да прави аборт, като момичето казва, че иска дете?? Има хора с образование и работа и пак не стават за родители.
Няма да погледна оттук-нататък какво ще бъде написано в темата, защото много ще се изнервя.
Авторке, пожелавам ти живо и здраво бебенце. Ще се справиш. Не си първата, няма и да си последната. Изгледай детенцето и му давай всичката си обича. То не е виновно за нищо, за да му причиняваш аборт.
Желая ти много успех, мило момиче!❤🍀
Авторке, щом искаш дете и имаш тази възможност да имаш дете, това е прекрасно. Ще бъдеш страхотна млада майка.
А Вие, хора, как може да казвате на бъдеща майка, която иска дете, да прави аборт, като момичето казва, че иска дете?? Има хора с образование и работа и пак не стават за родители.
Няма да погледна оттук-нататък какво ще бъде написано в темата, защото много ще се изнервя.
Авторке, пожелавам ти живо и здраво бебенце. Ще се справиш. Не си първата, няма и да си последната. Изгледай детенцето и му давай всичката си обича. То не е виновно за нищо, за да му причиняваш аборт.
Желая ти много успех, мило момиче!❤🍀
Аз съм от поколението, за което беше прието да се женят и раждат / в тази последователност/ на 20+. Но и тогава и сега не бих дала съвет на толкова млада жена да стане самотна майка. Само който не е гледал дете не знае, че освен огромна радост, това е и огромна отговорност, влагане на финансов, психически, физически и всякакъв ресурс при отглеждането на детето/ децата. Но основното е да имаш отговорен партньор. Изключение може да се направи при голямо желание и всякаква подкрепа от семейството на авторката. Иначе изходът е логичен, и както казваше някога баба ми - следващия път, моето момиче, " опичай си акъла".
След като това дете е нежелано от бащата, изобщо не виждам дилема.
На 20 да се заробиш така си е чиста форма безрасъзство.
На 20 да се заробиш така си е чиста форма безрасъзство.
Четейки коментарите се радвам,че навремето не е било тъй, защото нямаше да ме има.Майка ми ме е родила на 18 години,баща ми за пръв път ме е видял,когато съм била на 2.На мама са и помагали баба,която е била на 40 и е работела,и вуйчо ,който е бил на 20.Докато бе жива мама много пъти съм я питала дали съжалява,че ме е родила толкова малка и отговорът винаги е бил "Не" И не съм раснала в лишения,дори в най-трудните години винаги бях добре облечена,нахранена,с джобни,и на допълнителни дейности след училище ходех.На 23 мама се омъжи повторно и се роди сестра ми,но за жалост почина само на 39(3 месеца,не ѝ стигнаха до 40).Обаче със сестра ми имахме прекрасно детство и много щастливи спомени.
Мен ММ ме взе като бях на 21(той на 26) и още на втория месец той каза,че аз ще съм майка на децата му.В началото не исках деца,точно заради това,че ми е рано,че трябва да си поживеем,но се оказахме с проблеми.Станислав се получи като по чудо докато се лутахме и чудехме как да си решим проблема.Но за Росен ми трябваха повече от 9 години,за да го родя.И да бременееш на 37-8 години е много по-трудно, отколкото на 24.Е,аз планувам и трето дете,но там вече не е ясно дали ще стане, защото имам само 1 ембрион и повече не ми се минава през стимулации(това го писах скоро в една друга тема, където пък се питаше как сме се решили на второ дете)...
Мен ММ ме взе като бях на 21(той на 26) и още на втория месец той каза,че аз ще съм майка на децата му.В началото не исках деца,точно заради това,че ми е рано,че трябва да си поживеем,но се оказахме с проблеми.Станислав се получи като по чудо докато се лутахме и чудехме как да си решим проблема.Но за Росен ми трябваха повече от 9 години,за да го родя.И да бременееш на 37-8 години е много по-трудно, отколкото на 24.Е,аз планувам и трето дете,но там вече не е ясно дали ще стане, защото имам само 1 ембрион и повече не ми се минава през стимулации(това го писах скоро в една друга тема, където пък се питаше как сме се решили на второ дете)...
Няма смисъл да сравнявате какво е било в миналото и какво е сега. Преди масово са се женили доста млади и масово са с дългогодишни бракове. Сега повечето се взимат, правят си 1-2 деца, след някоя и друга година се разделят/развеждат (то и браковете са намалели), после по още 1 дете от друг/друга. Все повече се женят и раждат на 30 или 30+, а не на 20+.
В случая може да се сметне, че момичето не е чак толкова малко за дете, но има голям риск да си прецака живота. На 20 или 20+ най-добре е един човек да учи, да завърши, да си намери работа, да понатрупа опит, защото в крайна сметка и финансите са важни. Да, може родителите на момичето да помагат за детето, но ще бъде много трудно за всички страни. А и момичето не ми се вижда като да пращи от акъл и да е зряла и отговорна. Направили дете с момъка, знаели са добре как стават бебетата, а сега оп - момъкът не ще да го играе баща. Силно се съмнявам той изведнъж да е станал безотговорен пикльо, но момата тактично е бляла гаргите.
В случая може да се сметне, че момичето не е чак толкова малко за дете, но има голям риск да си прецака живота. На 20 или 20+ най-добре е един човек да учи, да завърши, да си намери работа, да понатрупа опит, защото в крайна сметка и финансите са важни. Да, може родителите на момичето да помагат за детето, но ще бъде много трудно за всички страни. А и момичето не ми се вижда като да пращи от акъл и да е зряла и отговорна. Направили дете с момъка, знаели са добре как стават бебетата, а сега оп - момъкът не ще да го играе баща. Силно се съмнявам той изведнъж да е станал безотговорен пикльо, но момата тактично е бляла гаргите.
Здравейте, не знам изобщо дали тази тема е за тук понеже съм нова.
Разбрах, че съм бременна преди 2 седмици, но когато казах на приятеля ми той реагира много странно и след около седмица скъса с мен, защото му било много рано за семейство и деца. Въпреки, че аз съм на 20, а той на 22, аз искам дете заразлика от него.
Моля дайте ми съвет какво да правя и как да го обедя да остане с мен.
Разбрах, че съм бременна преди 2 седмици, но когато казах на приятеля ми той реагира много странно и след около седмица скъса с мен, защото му било много рано за семейство и деца. Въпреки, че аз съм на 20, а той на 22, аз искам дете заразлика от него.
Моля дайте ми съвет какво да правя и как да го обедя да остане с мен.
Вярно, че си пълнолетна, но бих те посъветвала да говориш с родителите ти и да вземете заедно решение какво е най-добре за теб.
Родителите ти ти мислят доброто повече от всеки друг.
Освен това, те знаят всички обстоятелства, а ние практически не знаем с какво се занимаваш, какви са идеите ти за живота, какви са ви финансовите възможности и прочие.
Това е параграф 22 за днешните поколения, включително и за моето, макар да съм сигурно много по-близка по набор до родителите на авторката: очаква се да добиеш зрелостта и израстването, съпътстващи несравними с нищо друго житейски периоди като родителството, някак си предварително и в условия на вакуум, и то като необходимо и достатъчно условие да встъпиш в тези нови житейски фази. Оттам и вечното усещане - не съм готов, не съм готова.
Също така се приема като знак за безотговорност да проимаш деца без да можеш да заместиш сама цялото село, неоходимо за отглеждането им, а идеята за самостоятелност се е изродила в някакво вечно стартиране от нулата за всяко поколение и безпрецедентна изолация от разширеното семейство в ежедневието.
В никакъв случай не твърдя, че е проява на здрав разум да се ражда при всякакви обстоятелства. Но общественият климат, в който трябва да се вземат тези решения, е абсолютно човеконенавистен, като някаква задънена улица, която опира в "никой на никого не е длъжен", и дотам.
Също така се приема като знак за безотговорност да проимаш деца без да можеш да заместиш сама цялото село, неоходимо за отглеждането им, а идеята за самостоятелност се е изродила в някакво вечно стартиране от нулата за всяко поколение и безпрецедентна изолация от разширеното семейство в ежедневието.
В никакъв случай не твърдя, че е проява на здрав разум да се ражда при всякакви обстоятелства. Но общественият климат, в който трябва да се вземат тези решения, е абсолютно човеконенавистен, като някаква задънена улица, която опира в "никой на никого не е длъжен", и дотам.