КГБ = Клуб на Готините Баби - 209

ДИДИ, не е моя розата. Единствените рози, които съм подарила, са на мама. И сега тези за базара. Някоя друга майсторица се е потрудила.
ФЛО, МАЙЧЕ, благодаря за организацията. На готово е най-лесно Този месец се оказа доста наситен с всякакви мероприятия. Хубаво е!
ФЛО, китарата ти е дошла на крака - не я изпускай, щом си я запланувала за този живот. Кой знае в следващия какви ще сме - ами ако сме някакви добичета Съвсем няма да ставаме за китара. Плетенето е лесно. Щом аз се научих, за тебе няма да е никакъв проблем.
АИША, тези събрания верно са си цял цирк. Само нерви да има човек.
БОРЯНЧЕ, и аз не мога да си те представя да мързелуваш. Дошло е време да си починеш. Събирай сили за внучетата. Сигурно ще дойдат да видят какво им е донесъл твоят Дядо Коледа.
Вашите внучета кога спряха да вярват в Дядо Коледа? Алекс хем се съмнява, хем му се иска да е истински. Написа писмо до стареца и включи и Емили, защото "тя е малка и още не може да пише. А без писмо може да си остане без подарък." Дечица

И аз се питам до кога ще вярват, дали вече са ги научили  кой  е дядото с подаръците. И чакам да се научат да спестяват за нещо или да си купуват неща, като съберат от всички парички, може и нещо мечтано и по-голямо,  а не боклуци ден до пладне да си купят. Ама ще почакам.
 Как ми се иска да ви се изтърся изненада на среща някаква, но и за това ще почакам, не се наемам да пътувам, особено сама. Като се размисля, как съм пътувала в един период, 89-93 , леле кога е било това, та и се сетих ,че 69 съм почнала техникум  в град, отделена от родители, това пък кога е било?  Никога не съм мислила ,че ще живея толкова.
 Също все грешки и издънки си спомням, малки и по-големи, но пък  кой  е правил хубавите неща, пак аз. Почнах в техникум, първата назначена в него ,празен лист, буква нямаше,  директор по съвместителство ,колкото да има първи подпис на платежните, той на друго училище шеф.  Не си мърдат пръста, узаконих го , ходих при този - онзи , че не бе признато, така щяха да излизат с никакви дипломи, никъде не фигурира в просветата като училище, фирмено беше , на голям завод за негови кадри. Нито пък специалност една фигурира , никъде няма такава. Документация ,обзавеждане , то и часовете да си сметнат не можеха,  заплати ,битки с учителите, че все недоволни, огорчения - отделили бройлери и  ги хранили с добър фураж, та си ги раздали някои,както и фуража ,дето останал като напуснах ,но отговарях още за разходи  по мое време,  ама приходите след мен. Заспал нощен, измрели пилета да скрия, да не пострада никой.  Наивна, млада относително, на 36 се преместих  и там от 8800 тона месечно паднахме , съкращения ,два - три склада заедно получих, километри минавах на ден по плаца, шегуваха се да ми сложат километраж, добре се преместих ,даваха добри заплати и фураж на тримесечие за стотинки, животни   у нас ,крави , само бели мечки нямаше, ниви, мъж се разболя  и скръсти ръце, помага с едната, че отряза пръстите на другата,  деца студенти,  изгледахме ги, доизкарах ги след него и все се молех - да ме пази господ жива да завършат и  си вземат хляба.  Пък оживях,   да се мъча вероятно , но и от правилната страна на тревата. Видях внуци, радвам се на обич от тях, никаква баба не съм, но искат при мен,  с мерак идват и  нацупени си тръгват.
 Какво ли нямаше ,не съм останала  в ступор , винаги трезва и  със надежда и вяра.

  И чак като остарях, помъдрях, то така  е винаги ,получавам каквото искам, но в края, накрая, за малко. И все пак получавам. Вероятно мечтите ми не са били високо, реалистични са. Постижими.
 Ама и много грешки и гафове имам, непростими са някои, незабравими.
 Май си правя  списък за следващ живот какво да не правя, за разлика от Фло , дето какво да прави си набелязва. Само едно - искам да пея, независимо опера ли ще е , поп ли, да мога да пея  искам , ако има друг живот ,може и да стане.

Да ви нагледам и вечерно, че от утре като заскиторя......
Лекарството не го пия. Не можах да се свържа с невроложката по телефона. Ще го направя като се върна. Сега ще си гледам кефа.
Клечице, нямам проблем да стискам зъбчета-Фло се е погрижила добре за мен.
Гъбче, това за стрелците е вярно-все бързам, ама и отмятам работа за трима.
Мамси, много си се потрудила за тези красоти. Дано да ги оценят и добре да се купят.
Борянка-гушкам те. Много хубаво го каза за внуците /с мерак идват и  нацупени си тръгват/. Значи се чувстват много добре при теб.
Фло, ти да не би да не можеш да правиш нещо. Винаги съм си мислила, че свириш и на китара.
Хайде оставям ви да спите и отивам да си почивам и аз. Утре имам вече график по часове. Дано да ми стигне времето.

Пипи, лек полет и весело изкарване в чужбината. Ние чакаме снимки на украси, коледни базари и разни вкусни неща. Може тук, може и Там.
Фло, благодаря, че се грижиш  за кОлтурата. И то с толкова ангажименти и за нас се сещаш.
А утре нали е събота - защо пак на работа?
За Дядо Коледа - Ани спря да вярва на 5 г. В детската градина искаха да занесем подаръци за тържеството, но с условие да са само детски книги. Че предни години децата се сърдели кое има по-голяма кутия, кой подарък е по-интересен. Затова решили детски книжки и да останат там за четене и разглеждане. Купих аз книг, надписах я за ЧНГ и я опаковах. После като им ги раздал дядката Ани ми разпознала почерка и така разобличи кой носи подаръците. А и ДК понамирисвал на парфюма на г-жа Дора....
Борянка, интересно си живяла. Но то и сега е интересно - пораснали дечица, съвсем друг начин на живот, комуникации.
Помня като бях 4 годишна и баща ми купи телевизор от Кореком. В блока имаше още 1 - Опера. Но пък нашия унгарски, с широк екран. И вечер току позвъни някой съсед, носеха си мезе и питие и искаха да погледат. Вече Операта на долния етаж не им беше интересна. Говорителките - Анахид и Лили Ванкова бяха приятелки на майка ми. А след няколко месеца и телефон ни прокараха на всички в блока. Бяха дуплекс - ако единия говори, другия не може да набере. Късмет извадихме - дуплекс с рускиня, работеща в Центр. поща. Колежки я свързваха и с часове обсъждаше всичко с майка си ...
А ние и да искаме - не може да звъним или да ни търсят. Като затвореше и майка ми вдигаше слушалката, че рускинчето да не задърдори пак.
Дали тогава сме си представяли как всеки ще си носи тел. в джоба, ще се гледаме с близки от другия край на света.
Интересно време е сега, харесва ми.

И понеже ПИПИ не е загасила ламБите, та и аз ще ви нагледам, а после ще  спусна кепенците.
МАМСИ, имахме късмет днес с билетите. Само с няколко минутки изпреварих една сериозна група баби от Ботевград. Даже ми дожаля за тях, но се оказа, че не сме конкуренция. Те щяха да си купят билети за друга дата и друга постановка. Даваш ми кураж за плетките на една кука. Ще взема да опитам. А за китарата, още много малко кандърма ми трябва и съм готова. Наистина са ми дошли на крак младежите. Не бива да ги изпусна.
БОРЯНЧИЦЕ и на мен ми направи впечатление това, че нацупени си тръгват. Обичат те и им е хубаво при теб. Това трябва да те топли. Моите внучки май само се гъбаркат с мен. Казват ми, че ще пишат писма до Дядо Коледа и до Дядо Мраз, и Снегурочка. Мисля, че отдавна знаят кой прави подаръците. Развълнува ме с твоето желание за следващия живот. Дано ти се сбъдне мечтата!!! Аз ще се науча да свиря, а ти ще пееш. Ако има и други, ще направим група. Може и танцьорки да се намерят. Ееех, размечталась...
ПИПИЛОТА, вървете със здраве, гледайте, хапвайте, отпивайте, дегустирайте, а после ще ни разказваш с подробности. Все едно, че и ние сме били там.  Ако можеш, пиши. Ако не пишеш няма да ти пишем неизвинено отсъствие.
Хайде сега се завивайте до брадичката. Лека нощ! Гася лампите и спускам кепенците.

Добро утрооо!
Примъквам се тихичко и се свивам в ъгъла...
Няма да ме изхвърлите, че не говоря ( не пиша), нали ...?
Тук се чувствам не сама и знам, че бихте ме разбрали, че на човек не винаги му се говори ( пише), нв винаги има какво да каже, а и на всеки му се случват такива моменти...

Само да кажа на Пипилотка, 
спокоен полет и меко кацане!
Наслаждавай се на мах и приеми това пътуване, като награда за натовареното ти ежедневие....
Тук съм.
Чакам ви!

Кат никога да стана рано, наспала се или незаспивала, все същот.
 Направете си кафе, а с чайче ви сгрявам.

Добро утро, Борянка.
Какво те тормози, защо не можеш да спиш?
Сподели ако искаш...

И аз чакам някой да направи кафе, че нещо не се справям с тези нови технологии...

Сварих го набързо и кафето ,специално за нас, ранобудните, другите - студено ще го пият ,ама пък бръчки няма да имат.
 Тортите - рецептите в Пинтерес, то като откриеш една ти предлагат постоянно ,много съм пъргава аз.
 Ми  Клечи, ако знам какво ми пречи, хем вчера не съм спала през деня. Изгледах нощес филми, продължение на "Дързост и предразсъдъци" с три серии. Въртях се, писах , брисах. Мислих, като бяла пуйка ,ти му отвориш портата ,то хвърчи през дувара. Това на мъжа ми думи ,баш са сега за мен. Днес ще заспя  със сигурност, вчера се каних, но не потръгна на сън. Ядене си имам , пак бъркан сладкиш ще врътна ,не за друго ,но много мармалади стоят, никой не ще захар, (и без захар не искат ,не им харесва, а  и на мен не харесва така)да опразвам бурканчета и да имам сладичко ,че вечер захарта пада ми се струва и не само на мен.
  Чудя се коя книга да почна, то много нещо. Даже загадка ще пусна за сънливките като се събудят да ги изпитам малко.

Какво правят тези жени.
 Нещо все сънувам почианлите близки, викат ли ме. Само с тях се разправям.

Добро утро! Днес  съм подранила! Борянка не спи,а аз съм като Баба Меца спя си зимен сън.Май мога да заспя и права  и то по всяко време! Пия и студеното кафе ,но се чудя от къде са ми бръчките?! Уж кафето студено е добро за кожата!
                Мамси,направо съм разочарована! Майката купува от благотворителни базари и си помислих,че творението е твое.Имам много оригинални подаръци от нея и все от базарите.
                Фло,пропускам кОлтурното мероприятие,защото не можах да си намеря компания за връщането у дома.Внуците са набелязали програмата за  декември и фигурирам само на концерта на Неда - 17.12.Това е положението.Пораснаха и имат свои интереси и занимания.Не съм питала дали ще бъда поканена на коледния концерт на у-щето,където ще участва новосъздадената банда.Там обаче не знам как се организират училищните мероприятия.Ако са за родители и близки ще се вредя.
                Пипи,лек полет и прекрасни емоции!
                Борянке,за загадката - според мен тези жени варят сапун.Дали познах?
                Лек и спокоен съботен ден!

Следобеден привет!
И за мен останало от кафето на БОРЯНКА. Тенкю, баба. Жива и здрава да си, пак да направиш. Мен са ме учили, че ако често сънувам близки от отвъдното да си запаля свещичка, да погори, да кажеш, че ти си имаш още работа тук, на Земята, а те да си стоят там, където са. Загадката ми прилича на варене на сапун. Познахме ли с ДИДИА?
АЙША, снощи сме се сблъскали на портата, не съм видяла поста ти. Питаш защо в събота работя. Този пациент, заради когото напуснах онзи ден сбирката е за определено време тук и после си заминава за Германия. Там работи, но тук си прави зъбите. Та затова се наложи да се потрудя съботно. Покрай него се събраха още няколко души, та се заформи добра компания - работих до 15.00. Прибрах се, обядвах, сега да ви нагледам вас и отивам да полегна.
ДИДИА, надявам се на уречената среща на 19.12. да можеш да дойдеш. Ще се радваме!
Изчезвам. Имам час за боядисване. Ще се правя на красива!

И аз следобедно да се обадя.

Готвих,прах,чистих,полежах.
Така мина поредния облачен ден.
Сега си допивам следобедното кафе.
Чакам ММ да се прибере в къщи и да ми покаже как да нанижа една щора,че нали се правя на чистофайница като я бърсах конеца се скъса и е в насипно състояние .
Това е от дейностите ,които ме изнервят.Трябва търпение,а моето бързо привършва 😃🙃
После филмите ме чакат .

На бързо да отговоря на гатанката. Варят сапун. Борянка, имам още от твоя прекрасен домашен сапун.
Благодаря ви за прожеланията, ще се възползвам на макс.
Вече сме в София, ще вечеряме и в 9,45 потегляме.

Да , познахте, взех го от една група.И там познаха ,което говори, че това възрастните са в мрежата и не се боят от нея, напротив. То младежта се изнася към тик-ток, инстаграм и  други дет не знам, щом се навъртат дъртите наоколо ,  младите бягат.
 Пипи ,дано няма мъгли   по пътя  и видиш ясно красотите, че тук  е да му се незнае  и времето. Признавам, все се смея на сина ,че пита за слънце, но ако там е такова  дни ,седмици ,месеци, а  то е , или почти такова през повечето време - и аз няма да искам да живея там.  Наистина  трябва да усети човек.За да разбере друг човек, не да го майтапи.
 ФЛо, не само зъбите, ние сега отиваме към западното бързо живеене. Още има стари кадри като теб, и нови ,дето се утвърждават ,та се стараят, но се отива   набързо, живот  като бързо хранене.
 Не ми се иска ,но и баба ми не е искала много неща.

 Дидия, имам една приятелка като вас у фб, снапа  и е  сценарист на няколко успешни български филма, в момента снимат по  Людмила Филипова  нещо за азбуката ,Мастиленият лабиринт ако не се лъжа , че много чета ,но малко остава. Не бе така, цифра ,минала през мен помнех, ама било. Но имена и заглавия не помня.
 Та се сетих   смътно ,че като кандидатства бе споменала какво, то бавно идват спомените. Само Неда знам, че пее и не се отказва.и японски я.
 Стиаг толкова.

И аз да надникна при вас за да не изпусна нещо!
                Фло,живи и здрави до 19-ти надявам са да ви видя и да побъбрим на живо.За сега само 17-ти ми е запазен.
                Борянке, тя , Неда , явно си има харизма.Където ходи винаги е запомнена и винаги е в центъра на вниманието.Дали пее или не няма значение. Същата е като майка си.Преди години много неприятно ми беше когато дойдат гости - приятели,близки,че и непознати хора - първо на малката дъщеря обръщат внимание,а след това на голямата.При това малката ми беше разбойничка, а голямата възпитаното ми дете.Преди години ,когато ходихме в Рим ,тя малка- десетинагодишна и където влезе в магазините излиза с куп подаръци и на края ядосано каза - тъпи са тези италианци,аз им казвам името си , а те Белла та Белла.Изпопадахме от смях с дъщерята и обяснихме какво значи Белла на италиански и тя - е,така може! Никога няма да забравя самодоволната и физиономия при тази констатация.
                Пипи, май вече сте потеглили към летището! Приятен и лек полет!
                Гъбче,и ти , като чета , не се спираш по цял ден.Само аз ли мързелувам? Днес си срязах палеца на лявата ръка.Режа моркови с керамичен нож,че е най-лесно и тъкмо си помислих ,като съм такава бързачка дано не се порежа и....усетих как ножът се плъзна по палеца ми.Аз от щорите /метални/ обирам прахта с прахосмукачката или ги свалям и в банята.Второто когато е топло,че през  студеното време хич не ми се занимава с тази дейност.
               Сега да си догледам едно забавно филмче,че от мачовете вече почва да ми писва.