За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

  • 72 986
  • 3 289
  •   1
Отговори
# 2 985
  • София
  • Мнения: 62 595
Защо изобщо трябва точно тук да си признавам нещо? Тук да не е изповедалня , църква или приятелски или семеен кръг, за да си признавам каквото и да е?

Да, знам, че за рамките не се харесва като го пиша, не очаквам и някой тук да го признае. Няма и да тръгна да правя анализ на чужди постове.

# 2 986
  • Мнения: 22 186
Моите родители нямат никакъв подтик да ме контролират. Не че биха и успели, но не са се и пробвали. Давали са ми съвети, понякога неприложими към моя характер и житейска ситуация, приемала съм ги ведро и не споря. После не съм ги изпълнявала, те просто казват - "ти си си такава, ще постъпиш както искаш" и това е.

# 2 987
  • Мнения: 3 297
Дори и семейните отношения вече много се измениха и йерархията не е каквото беше Simple Smile

Майка ми винаги казва, че не вижда как да ми даде какъвто и да е съвет, защото според нея съм достатъчно умна и се справям достатъчно добре. И това е така от поне 7-8, ако не и 10 години. Замислям се сега, въз основа на прочетеното, дали не е неглижиращ родител.

# 2 988
  • Мнения: X
Дори и семейните отношения вече много се измениха и йерархията не е каквото беше Simple Smile

Майка ми винаги казва, че не вижда как да ми даде какъвто и да е съвет, защото според нея съм достатъчно умна и се справям достатъчно добре. И това е така от поне 7-8, ако не и 10 години. Замислям се сега, въз основа на прочетеното, дали не е неглижиращ родител.
И моята беше същата и до ден днешен ми казва, че съм по- разумната и добра майка, но е далече от неглижиращ родител.

# 2 989
  • Мнения: 4 595
Не, не говоря за авторитарен, макар че на почти всеки му е леко вътрешно ласкателно да се самоопределя като авторитетен или либерален, но не и като авторитарен.  Затова се отрича. Аз не го отричам, защото е съвсем нормално, обичайно явление, част от родителите. Сигурна съм, че ако всеки се позамисли за себе си и има пълнолетни деца, ще се сети поне за един пример, в който е бил убеден и е настоявал, доколкото е било възможно, че е прав и е искал да стане така, както той е сметнал за правилно. Дали реално е постигнал ефект или в каква степен, или се е наложило да се примири, вече е друг въпрос.
Не се изненадвам на острите реакции, аз ги очаквам.
Между това родителят един път да настоява, че е прав и да иска детето да постъпи така и да взима решения пряко волята му то какво да учи и за кого да се жени, съответно да оттегли изцяло подкрепата си, като не стане на неговата, има огромна разлика и слагането на тези две неща на една плоскост е манипулативно. Правилната доза много трудно се уцелва, но залитанията съвсем не са еднакви за всички и все в една посока. Добре е човек да е критичен към себе си включително и като родител. Добре е и да успее да развие доверие и уважение към детето си.

# 2 990
  • София
  • Мнения: 62 595
Те са на една плоскост, по-скоро на една линия, просто за всеки родител границите са различни. За двама родители едно и също нещо може да варира от "да, правилно", до "ох, ужас".

# 2 991
  • София
  • Мнения: 16 027



Хората в темата, които живеем в България предполагам, че споделяме общо взето еднаква среда, затова ми е странно това настояване да бъде определена средата, та средата. Каква да е пък толкова тая среда.

Напротив, средата е много различна и в рамките на България.

Ето например Анди работи като логопед с деца. Това е нещо, която тя е казвала. Когато работиш с определена група с проблеми, много лесно можеш да започнеш да проектираш проблемите им и извън тяхната група. Наблюдавала съм го например при психотерапевти, които работят с деца с психопатологии. Затова е и важно от каква среда се правят генерализации. Всъщност, самото наличие на генерализации говори за грешка в съжденията.

# 2 992
  • Мнения: 4 595
Ок, на една линия са, но (почти) пълният контрол е в едната крайност и не съответства на обобщенията как всички родители искали да се налагат.

# 2 993
  • Мнения: X
Родителите, които не рефлектират над поведението си и не се опитват да излязат от наложените си вътрешни модели, не са обект на дискусията.


Почти всички учавстващи в темата сме с деца пред и в пълнолетие и тези неща са ни ежедневие като ги мислим обстойно от години.


Нормално е да сме различни, в различни среди, но самият факт, че ни интересува и се вглъбяваме в тези казуси, ни обединява.

Последна редакция: пн, 24 окт 2022, 21:34 от Анонимен

# 2 994
  • Мнения: 100
На мен ми е интересно, ако един родител се държи като описаното от Андариел към примерено 19 г. си дете, настоява за определена специалност, която детето не иска, настоява че партньорът му не е подходящ, как се очаква да реагира детето? Трябва ли да е благодарно, защото се подразбира, че родителят иска най-доброто?

# 2 995
  • Мнения: 14 904
Слава богу, от майка ми съм видяла уважение към мен и моето мнение и затова не ми се налага да пречупвам някакви наложени стереотипи. От баща ми съм видяла дистанцираност, ами, това никога не мога да го приложа, а и не бих искала. Simple Smile

# 2 996
  • Мнения: 956
На мен ми е интересно, ако един родител се държи като описаното от Андариел към примерено 19 г. си дете, настоява за определена специалност, която детето не иска, настоява че партньорът му не е подходящ, как се очаква да реагира детето? Трябва ли да е благодарно, защото се подразбира, че родителят иска най-доброто?
На 19 г.- не, но на 25-29 г на родителите ще им излезе през носа това "най-доброто" за детето.

# 2 997
  • София
  • Мнения: 19 648
И на 19г би било проблем такова отношение/поведение от родителя, според мен.

# 2 998
  • София
  • Мнения: 62 595
Грешиш, Лъвица. Първо, не всички деца, с които работя са с проблеми, нито средата ми се изчерпва с конкретната работа.  Има и други неща, други среди.
Психотелапевтите са си психотерапевти и няма смисъл да ме сливаш с тях за проектиране. Нищо не проектирам. А и ти няма как да знаеш от какви среди какви изводи си правя, защото, пак да уточня - нито ме познаваш, нито знаеш нещо за средите ми. Да, знаеш, че съм логопед, но това пак не означава, че си наясно с работната ми среда.

Таф, къде съм писала, че всички родители искат да се налагат. Всеки родител е склонен да се наложи, когато смята, че е прав. Тогава окото му не мигва и нито му идва на ума да мисли, нито да рефлектира, нито нищо.

Ани, детето реагира според характера и интересите си. Малко ли са случаите, в които мъже и жени се захващат с очевадно неподходящи партньори и независимо от настояването на родителите си да прекратят връзката, те хукват и никого не слушат? Относно специалности някои решават, че не искат родителят да им спре кранчето и се съгласяват на определена специалност или предусещат ползите, които ще извлекат професионално, семейно и всичко. Други са готови да влязат в открит или тих конфликт и да напуснат дома, да прекратят връзка с родителите и всичко, което решат за правилно. От обичайните житейски случки е изписана половината художествена литература.

# 2 999
  • Мнения: 9 125
Ще се наложиш като родител, но зависи и какво дете имаш насреща си. Имам приятелка, която се смята за винаги права в решенията си спрямо децата си. На едното успява да се наложи, на другото не. Интересното е, че "непослушното" е доста по-умното и изявеното в учението.

Общи условия

Активация на акаунт