За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

И какво общо има канадският пенсионер с темата?

Общото е дали  и как помагат на порасналите си деца в чужбина.

Каква потребност? Нямам никаква потребност да мисля, че всички са като мен, нито описвам себе си. В общи линии познавам себе си и границите си.
Нещата са такива, каквито са - връзката започва като йерархична и понякога става равностойна, понякога остава същата йерархична, а може и да се обърне йерархията (детето да взема решенията). Стоя зад думите си, че родителите държат те да вземат решенията за децата си. Да, често се получава жестока схватка и конфликтите родители-деца и последствията от тях ги виждаме постоянно в реалния живот или тук по темите. Адвокатите също го знаят, когато се занимават с разводи и делби. При колко разводи родителите изобщо се интересуват и мислят за последствията върху децата си? Родителските войни и родителското отчуждение по време на развод и всички драми, които следват за децата какво са? Да не би да са "аз може би греша, може би не преценявам правилно за доброто на детето"? Или когато решат да се преместят от едно местоживеене на друго? Тогава колко родители питат децата си дали искат да се местят или не искат?  Реално поне до пълнолетие родителите решават всичко. А след пълнолетие на детето пак си остава част от убедеността в правотата на решенията дори при най-либералните родители. Затова дадох за пример избора на снаха или зет - не се ли хареса кандидатът на родителите, тази връзка е почти обречена или ще съществува много трудно. Адвокатите знаят много добре, че има ли делба на имоти, това никога не е само за пари и имоти, а за тлеещ конфликт и емоции.

На 100% заставам зад думите на Андариел.
И се вижда навсякъде из живота.

Границата е много тънка между ангажиран и влияещ родител и между предаден и отчаян родител. Нюансите са важни.
Тук се пита как да се помогне на децата и какъв е оптималният план за действие.

Аз не знам от кои типове хора съм, но нито аз, нито ММ настояваме за каквото и да е, когато става дума за децата ни над 18 години. Мнението си го казвам, но не споря, не настоявам. Би било и безсмислено, защото за мен съм успял родител - родител, който е успял да направи децата си самостоятелни и мислещи. Не се чувствам в правото си аз да им определям, а и няма смисъл. Като решителни и твърдоглави родители сме отгледали решителни и твърдоглави деца. Няма да се правя, че не се гордея с това.

Андариел, има такива хора и родители, но не са всички за щастие.

[quote author=Dincho link=topic=1484226.
Именно. А тя го представя сякаш 99,99% от хората са такива. И сякаш един пълнолетен човек го чака абсолютно нещастие в живота, ако не слуша родители си за избор на работа и партньор. Това е толкова остаряло мислене, че чак се чудя още ли съществуват такива хора. Поколението родено приблизително след 80-та вече не търпят толкова родителско вмешателство.

Казвам, че у всеки родител това си остава. Доколко и как го контролира и в какви рамки го поставя е въпрос на индивидуални характерови особености, на културни особености, вярвания и дори на случайности. Това е, което казвам. Едва ли има родител тук, който да не го е проявявал поне веднъж спрямо пълнолетните си деца.

Андариел , острите реакции към мненията ти идват от това, че правиш обобщения, които съотнасяш към всички родители. Всъщност през цялото време говориш за т.нар. авторитарен, контролиращ стил на родителстване. Той е доста често срещан, но не е характерен за всички, нито пък неглижиращият стил е единствената друга възможност. Всички се намираме някъде между две крайности и за едни решения клоним повече към налагането, за други - към свободния избор на детето. Зависи от характерите и обстоятелствата и при двете страни. Аз, например, имам уклон към контролиращ стил, знам го, това съм видяла и от майка ми и всъщност страховете ми и саморегулацията ми са именно да не залитам в тази посока. Това ми причинява допълнителна тревожност, но гледам да не го показвам на детето си и да му давам пространство да взима собствени решения и да греши. Предполагам, че Fever Ray или Бианка са по-либерални от мен, примерно. Твоите мнения звучат все едно всички сме контролиращи, но постоянно гледаме да се изкараме либерални и това е просто една фасада. В краен случай,  някой може да се окаже на другия полюс като неглижиращ. Това е проблемът и затова така се оформя някакъв блок на опоненти.

Има нещо такова. Но за съжаление никак не е гарантирано, че родителите са правите, а детето греши, особено когато става въпрос за пълнолетен човек и особено в днешните времена, когато възрастното поколение често не може да догони и осмисли промяната в средата на живот. Все пак младият човек ще живее в променящия се свят и затова е доста самонадеяно родителят да живее с мисълта, че правият е той - нашият жизнен опит често не е релевантен на изискванията, с които трябва да се справи детето днес, или в неговото ( а не нашето) бъдеще. Това важи в много голяма степен и по отношение на избора на образование, местоживеене, партньор, среда и прочие. Все в един момент детето ще трябва да поеме само ръководната роля, така да се каже, а родителят само да осигурява меки матраци, да не вземе да се пребие, ако падне, ако му е възможно , разбира се, ако не му е, всеки сам ще си троши главата.

Дори и семейните отношения вече много се измениха и йерархията не е каквото беше

Що бе, Анди. Ти подскачаш още откакто казах, че средата изкривява перцепцията. Викаш ми нищо не знам за твоята среда, ама отказваш да кажеш каква е твоята среда. И го играеш атакуваната жертва, за да отклониш вниманието от този факт. Бая такива прийоми използваш, но са прозрачни. Редовно се опитваш да създадеш впечатление, че разбираш от някакви неща, като правиш някакви намеци, но никога не ги подкрепяш с факти, защото не можеш. Сега се хвана за удобното обяснение, че имаш принципни, въпреки че безпринципно се опитваш да се изкараш знаеща, с компетенции, които нямаш, но за сметка на това търсиш у другите. Това не е заяждане, а отказ да си мълча за манипулационните тактики, които прилагаш, за да си наложиш мнението. Но ако по себе си съдиш за всички родители, напълно разбирам защо смяташ, че те всички мислят, че знаят най-добре и не могат да се примирят, когато не стане тяхното.

Не, не говоря за авторитарен, макар че на почти всеки му е леко вътрешно ласкателно да се самоопределя като авторитетен или либерален, но не и като авторитарен.  Затова се отрича. Аз не го отричам, защото е съвсем нормално, обичайно явление, част от родителите. Сигурна съм, че ако всеки се позамисли за себе си и има пълнолетни деца, ще се сети поне за един пример, в който е бил убеден и е настоявал, доколкото е било възможно, че е прав и е искал да стане така, както той е сметнал за правилно. Дали реално е постигнал ефект или в каква степен, или се е наложило да се примири, вече е друг въпрос.
Не се изненадвам на острите реакции, аз ги очаквам.

Ми не, не у всеки. Обаче веднъж си го казала и сега няма път назад. Не знам случай Андариел да е признала грешка или поне недобре формулирана теза, да си взела думите назад или пък някой да я е надприказвал в спор, независимо от аргументите си

Подписвам се под това изречение.


Детето ни се оказа доста сходно по характер ( каква иЗненада!) и се надявам, че каквото сме възпитавали до сега е достатъчно.

Оттук нататък подходите ще са различни, защото детето пораства все пак и иска свобода и лични решения.


Та за начало няма да помагаме и ние. Но при успешно завършено образование ще изплатим студентския заем и жилище.

Хората в темата, които живеем в България предполагам, че споделяме общо взето еднаква среда, затова ми е странно това настояване да бъде определена средата, та средата. Каква да е пък толкова тая среда.