За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

Оборвай каквото си искаш. Имам си принципи да не навлизам в детайли за примери, които са за други хора. От мен нама да прочетеш подробна история.

Черна станция, съгласна съм, но аз не визирам това. Интересно ми е масовият, с местни корени, с нищо особено неблестящ висшист и непринадлежащ към най-перпективните професии, които самата Контеса изреди по-назад в темата, може ли да води сносен, спокоен живот в САЩ или не. Иначе съм напълно съгласна и с преобладаващите сега причини за емиграция. Само че, ако цената за живот в по-уредена държава, е значителен спад в стандарта и невъзможност да си осигуриш буфери при житейски кризи, малко хора биха я платили
Андариел , примерите ти бяха за потомствени професии, които обикновено са лекари, адвокати, архитекти -това не е масовката. Има често срещан натиск от родители срещу хуманитарните направения и изкуствата, заради по-несигурната реализация и доходи след това. Факт, че много родители в БГ всъщност определят детето накъде ще тръгне и това в много голям процент от случаите се оказва грешно в дългосрочен план.

Не, не е анонимно. На теб може да ти е удобно или не и преценявай за себе си доколко и как да пишеш. Аз съм решила за себе си какви са границите ми за уточнения и подробности и какви са принципите ми. Не разбирам защо продължаваш да настояваш и да ме атакуваш. Няма да стане.

Абаджиева, а всъщност в Канада какво се случва с постигнатото от предните поколения? В България социализма и после кризите от 90-те де факто занулиха спестяванията на хората, голяма част от наследствените имоти са запуснати стари къщи, които не струват много . Обаче в Канада семействата от средната класа (пак визирам масовката, а не по-заможните), би трябвало да са понатрупали активи 2-3 поколения назад. В същото време звучи все едно те не се възползват от тях, а всички почват от нулата, вкл. със студентски заеми.. Какви са твоите наблюдения?

Абаджиева,  в България не е така за техническите специалности и всъщност водещото е кой е ВУЗ-а. Има огромен интерес към ИТ специалностите, но не и към повечето инженерни. ВУЗ-овете, които споменах, са изцяло технически, но с недобър имидж и там отиват да следват деца с по-посредствени резултати от средното образование и от матурите. В България на практика всеки може да запише висше образование.
Понеже виждам, че пак се включиха живеещите в чужбина, от вчерашната дискусия всъщност ми беше интересно как живеят в САЩ и Канада хората с висше образование, но да кажем на по-стандартни позиции - примерно работещи в различни администрации, маркетинг отдели, продажби, от хуманитарните какъв е стандарта на живот на работещи в музеи, социолози, историци и т.н. Все пак, едва ли и там всички висшисти блестят с някакви невероятни постижения. Питам за хора, които не са се втурнали да правят кариера. От написаното от вас излиза, че те не могат да живеят достатъчно комфортно. Ако е така, излиза, че в БГ можеш да постигнеш по-добър стандарт и сигурност дългосрочно, особено ако имаш някакъв старт, осигурен от родители, примерно жилище.
Естествено, понятието "комфортно" е разтегливо, но в момента  семейство работещи в София на изпълнителски позиции с българско образование и добър западен език след начален старт преди 5-6 г. , е съвсем реалистично да имат доход около 5000 лв. чисто, което позволява изплащане на ипотека, курсове и спорт за 1-2 деца, 2-3 екскурзии или почивки в Европа годишно, излизане по ресторанти, клубове 2-3 пъти седмично. Поне за мен това е един среден стандарт на живот без особени лишения. Тук заеми за студентстване, освен ако родителите не са с особено ограничени финансови възможности, на практика се ползват много рядко. От писаното от вас излиза, че такъв тип висшисти в САЩ едвам ще свързват двата края. Така ли е всъщност или не точно? Абстрахираме се от амбициите за собствените ви деца.
Андариел , защо избягваш въпроса кога имаме натиск от родителя? Изобщо не е рядко срещано детето да следва избраното от мама и тати,да докрета до края и да работи съвсем друго, включително и защото е посредствено в областта, в която е завършило. Това в кой спектър от "мама знае най-добре" влиза и ти смяташ ли, че е в полза на детето?

Таф, аз вече отговорих на този въпрос.
Придават къщата, която са изплатили за да си плащат старческия дом няколко години и правят завещание ако остане нещо кой и как да го получи, защото иначе държавата взема 50% от имот/ пари.

Аниани, има типове хора, които никога не се замислят дали грешат. Повечето хора изпитват съмнения поне понякога, но това не означава, че няма да настояват на своето, когато се отнася до децата им. Родителят се чувства в правото си да взема решения, касаещи живота на децата му и не обича никой да му се меси или да му дава наклон дали мисли правилно или грешно. Връзката родител-дете тръгва като йерархична и не се знае дали и кога ще премине в равностойна.