Темата на бременното момиче на 20г, чийто приятел го е зарязал. Момичето работи от 16-годишно, завършило е средно, не планира висше, а иска да има салон за красота с други две момичета. Майката има втори съпруг, а бащата живее в чужбина и също има друго семейство.
- Публикувана: 23 септ. 2022, 07:50 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2022, 19:25 ч.
За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?
По мое време децата не работеха. Родителите ми ме/ни издържаха докато учехме висше, за второто работех вече. Всъщност се отделих като се събрах да живея с мъжа ми. От днешна гледна точка вече, според мен децата трябва да се отделят по-рано, но излиза, че основната тежест пак пада върху родителите им - или дават апартамент, или плащат наем, или поемат основните пера като учебни такси и издръжка, а учащият работи за забавления и пътувания. Не виждам студент какво може да работи, че да поеме изцяло нуждите си на млад човек и при най-добро желание.
Разбира се признавам случаите, в които семейството просто няма финансова възможност да издържа студент и се налага детето ведага да почне да работи, но сигурно му е много трудно и става въпрос за професия, която е нискоквалифицирана - понеже все пак е веднага след училище, а ако учи е нещо, което може да бъде усвоено паралелно с работа на пълен работен ден,
Справят се всякак хората и децата, но общо взето всеки гледа да облекчи както своя, така и живота на детето си, което не го намирам за нещо лошо.
Разбира се признавам случаите, в които семейството просто няма финансова възможност да издържа студент и се налага детето ведага да почне да работи, но сигурно му е много трудно и става въпрос за професия, която е нискоквалифицирана - понеже все пак е веднага след училище, а ако учи е нещо, което може да бъде усвоено паралелно с работа на пълен работен ден,
Справят се всякак хората и децата, но общо взето всеки гледа да облекчи както своя, така и живота на детето си, което не го намирам за нещо лошо.
Има задочно обучение. Винаги има начин. Има и 4ри макови работни дни и т.н. Както и много опции за дистанционна работа.
Но като гледам оправдавията никнат като гъби.
Имам непълнолетно дете, което учи и работи по различни проекти, благодарение на многото курсове и умения, които придоби.
Един курс по програмиране или QA и след това попадате в база данни и ви предлагат работа. Ако ви наемат, ви плащат курса. Това е една от хилядите опции.И е възможна дори да не сте в София или друг голям град.
Но като гледам оправдавията никнат като гъби.
Имам непълнолетно дете, което учи и работи по различни проекти, благодарение на многото курсове и умения, които придоби.
Един курс по програмиране или QA и след това попадате в база данни и ви предлагат работа. Ако ви наемат, ви плащат курса. Това е една от хилядите опции.И е възможна дори да не сте в София или друг голям град.
За мен е нормално родителите да помагат финансово, докато детето завърши образование, започне работа и е в състояние да се издържа само. Не е нормално то да е вече пълнолетно, а те да го третират сякаш е още в детската градина. Това постоянно "помагане" води до положение, в което родителите вече нямат възможност (финансова, физическа), а "детето", станало междувременно на около 40, продължава да изисква, защото така е свикнало и вярва, че са му длъжни.
Помощта трябва да е в посока полагане на основи и вървене към самостоятелност, а не изземане на всички задължения на един възрастен индивид. Ако родителят държи стандарта на пълнолетното дете със собствени средства, много по-вероятно е то да не се опита да го поддържа със собствeни сили. Доакто ако усети различния стандарт без родителите, тогава ще има стимул да се бори за него, защото ще знае разликата. Благата, които родителите са изградили, разбира се един ден така или иначе ще са за детето, но е добре, когато настъпи моментът то да ги получи, да е готово да ги управлява. И разбира се, не става дума да оставим 19-годишен студент да се оправя сам със сметки, такси и всякакви разходи, а да му се даде шанс да отговаря за нуждите си, без да изпада в невъзможност да покрива основните такива и да следва образованието си. Къде е границата вече зависи от индивидуалната ситуация и тук адекватната преценка на родителя е ключова.
Някак не мога да си представя детето ми да навърши 18 г и да го натиря, каквито мнения съм чела неведнъж във форума.
Ще помагам винаги, ако мога, докато мога и с каквото мога. Така както винаги са ми помагали моите баба, дядо и майка.
Ще помагам винаги, ако мога, докато мога и с каквото мога. Така както винаги са ми помагали моите баба, дядо и майка.
Някак не мога да си представя детето ми да навърши 18 г и да го натиря, каквито мнения съм чела неведнъж във форума.
Ще помагам винаги, ако мога, докато мога и с каквото мога. Така както винаги са ми помагали моите баба, дядо и майка.
Ще помагам винаги, ако мога, докато мога и с каквото мога. Така както винаги са ми помагали моите баба, дядо и майка.
Не е въпросът в помощта, а в дефиницията за помощ. Защото за някои родители "помощ" значи да вършат всичко, вместо отрочето. Това, да очакваш от пълнолетното дете да може да се погрижи за себе си в рамките на разумното и очакваното за възрастта му, не е натирване. За мен горният коментар илюстрира много точно - помощта е да дадеш на детето умения, а не да се справяш вместо него.
На мен са ми помагали докато се изуча и започна работа, че и малко след това в по-малка степен. Естествено, че и аз съм помагала (вече не, защото няма нужда).
Не виждам как може един младеж да се оправя сам финансово докато следва, че и после като млад специалист. Даже и в уж добре платената чужбина таман завършилите съвсем не са цъфнали и вързали, в темата за следване в Англия някой беше пуснал линк със заплатите в Лондон, ми то не стига за квартира, храна и дрехи, ако човек е сам.
Приятелчета на дъщеря ми имаха идея да дойдат на ски в България, че е по-евтино, но се отказаха - и България не им е по джоба.
Не виждам как може един младеж да се оправя сам финансово докато следва, че и после като млад специалист. Даже и в уж добре платената чужбина таман завършилите съвсем не са цъфнали и вързали, в темата за следване в Англия някой беше пуснал линк със заплатите в Лондон, ми то не стига за квартира, храна и дрехи, ако човек е сам.
Приятелчета на дъщеря ми имаха идея да дойдат на ски в България, че е по-евтино, но се отказаха - и България не им е по джоба.
Моите родители издържаха мен и брат ми докато не завършихме бакалавър. След това започнахме да работим, а аз се изнесох и заживях с мъжът ми. По тяхно желание ни помогнаха (както и свекърите) да платим сватбата, после и апартамента, който купихме. Сега ще правят сватба на брат ми.
Та за мен е нормално родителите да помагат на децата, но и не злоупотребявам, не живея с мисълта, че са ми длъжни. С мъжът ми винаги сме планирали нещата така, че да се справим сами, просто като по-млади не сме отказвали ако ни предложат помощ. Сега вече казваме не. Оценявам това, което са ми дали и съм им благодарна. Аз ще помагам на моите деца (и н родителите ми, като дойде време) по същият начин.
Та за мен е нормално родителите да помагат на децата, но и не злоупотребявам, не живея с мисълта, че са ми длъжни. С мъжът ми винаги сме планирали нещата така, че да се справим сами, просто като по-млади не сме отказвали ако ни предложат помощ. Сега вече казваме не. Оценявам това, което са ми дали и съм им благодарна. Аз ще помагам на моите деца (и н родителите ми, като дойде време) по същият начин.
Какво разбирате под "да натирите" детето?
Защото на мен пък ми е непонятно как бих могла да спра децата ми да се развиват, за да ги държа до полата си.
Все едно да им бях забранила да учат в чужбина, че да не са изгонени. Третата дъщеря отсега вече планира как ще замине след 4 г. Със сигурност няма да остане у дома и иска да учи или при сестрите си, или на морето. Категорично не желае да остава в София и ние подкрепяме решението й. Дори и да остане, ще живее отделно от нас, но близо.
Ние също след гимназията заживяхме отделно от родителите си и в един момент се събрахме, което не вървеше родителите ни да финансират. Учехме и работехме, пък нашите помагаха с таксите, учебниците и с по-големи финансови подаръци по празниците. И с жилище помогнаха.
За мен това е нормалното, но не и живеене заедно на няколко отделни домакинства под общ покрив.
Защото на мен пък ми е непонятно как бих могла да спра децата ми да се развиват, за да ги държа до полата си.
Все едно да им бях забранила да учат в чужбина, че да не са изгонени. Третата дъщеря отсега вече планира как ще замине след 4 г. Със сигурност няма да остане у дома и иска да учи или при сестрите си, или на морето. Категорично не желае да остава в София и ние подкрепяме решението й. Дори и да остане, ще живее отделно от нас, но близо.
Ние също след гимназията заживяхме отделно от родителите си и в един момент се събрахме, което не вървеше родителите ни да финансират. Учехме и работехме, пък нашите помагаха с таксите, учебниците и с по-големи финансови подаръци по празниците. И с жилище помогнаха.
За мен това е нормалното, но не и живеене заедно на няколко отделни домакинства под общ покрив.
Да предоставиш на дете жилище е огромна помощ, то само това излиза вече извън графата, "оправям се сам". Сам от-до при навършване на пълнолетие ми изглежда по-скоро като химера Силно се надявам и да не ми се налага да плащам сметките освен на моето дете и на семейството му, последното вече ми се вижда свръх, но не се заричам за нищо.
Разбира се, дай боже всекиму да разполага с достатъчно кинти, та да не се налага да дава никой на никого.
Разбира се, дай боже всекиму да разполага с достатъчно кинти, та да не се налага да дава никой на никого.