Макар,че едното ми дете, има свое семейство и дете и не ми иска нищо, ние им плащаме сметките.
- Публикувана: 23 септ. 2022, 07:50 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2022, 19:25 ч.
За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?
Наистина не разбирам защо го правите, щом те не искат (и вероятно нямат нужда).
Изключително интересна тема.
Нашите много ме подкрепят и ме издържаха до 22 години някъде, до завършване на университета. Никога не съм злоупотребявала с това и съм се стараела да ги олекотя - бях на общежитие, не на квартира, взимах стипендия за отличен успех и т.н.
Исках да работя по-рано, но лекциите ми често бяха от 8 сутринта до 7 вечерта и нямаше кога. Имах вариант: да пропускам лекциите и упражененията (някои мои колеги го правеха), но да затъна в университета. Специалността ни беше тежка и изискваше много присъствие, участие и зубрене. Баща ми беше против да зарежа учението. Помагаха ми до завършването, след което си поех юздите сама - записах стаж, после работа след работа и започнах да се оправям сама. Сега съм на 30+, но гледам да им искам пари при крайна нужда, за щастие, не се е налагало. Правим си подаръци за поводи и това е. Безкрайно съм им благодарна, че ми осигуриха спокойна среда за учене и ме подкрепяха, въпреки че не им беше лесно.
Нашите много ме подкрепят и ме издържаха до 22 години някъде, до завършване на университета. Никога не съм злоупотребявала с това и съм се стараела да ги олекотя - бях на общежитие, не на квартира, взимах стипендия за отличен успех и т.н.
Исках да работя по-рано, но лекциите ми често бяха от 8 сутринта до 7 вечерта и нямаше кога. Имах вариант: да пропускам лекциите и упражененията (някои мои колеги го правеха), но да затъна в университета. Специалността ни беше тежка и изискваше много присъствие, участие и зубрене. Баща ми беше против да зарежа учението. Помагаха ми до завършването, след което си поех юздите сама - записах стаж, после работа след работа и започнах да се оправям сама. Сега съм на 30+, но гледам да им искам пари при крайна нужда, за щастие, не се е налагало. Правим си подаръци за поводи и това е. Безкрайно съм им благодарна, че ми осигуриха спокойна среда за учене и ме подкрепяха, въпреки че не им беше лесно.
Помощта трябва винаги да е векторна - в посока на самостоятелността. Всичко останало е меча услуга.
Колкото за възрастта, законът достатъчно добре се е изказал по въпроса. Така че цялата тема е излишна.
Колкото за възрастта, законът достатъчно добре се е изказал по въпроса. Така че цялата тема е излишна.
буболина, внимавайте с помощта към децата, защото ако се наложи в 1 момент да се оправят сами със сметките, може да им е трудно. С хубаво се свиква лесно и се приема за даденост и в един момент човек се омотава и се стряска, когато трябва сам да се справи.
Бях споделила, че родителите ме издържаха, докато учех. После с моя приятел сами си теглихме кредит за жилището и сами ще го изплащаме доста години. Не бих искала да въвличам роднините си в това.
Бях споделила, че родителите ме издържаха, докато учех. После с моя приятел сами си теглихме кредит за жилището и сами ще го изплащаме доста години. Не бих искала да въвличам роднините си в това.
буболина, внимавайте с помощта към децата, защото ако се наложи в 1 момент да се оправят сами със сметките, може да им е трудно. С хубаво се свиква лесно и се приема за даденост и в един момент човек се омотава и се стряска, когато трябва сам да се справи.
И мен това би ме притеснило. Човек по съвсем друг начин си прави сметките, и като секне кранчето по някаква причина, осъзнава, че не може да върже бюджета. Както каза Филомена, става мечешка услуга. Аз и затова не се чувствам комфортно да завися от чужди пари за основни нужди.
А иначе да, има хора, които дават, дават, и като дойде някакъв момент на несъгласие, обичат да напомнят... Не казвам, че буболина е от тези, защото има и такива, които са типа "всичко давам за децата", без да се замислят, дали това е най-доброто за тях в дългосрочен план.
Bubolina 100% го прави с добри намерения, иска да им помогне, обаче те сигурно нямат нужда.
Те, приемайки нейната помощ, не са свикнали да отделят сума за сметките. Ако майка им изпадне в нужда или не може да плаща, те ще са като в небрано лозе и ще им е трудно да се нагодят към "новите" разходи.
Дано не стане никога така, разбира се.
Те, приемайки нейната помощ, не са свикнали да отделят сума за сметките. Ако майка им изпадне в нужда или не може да плаща, те ще са като в небрано лозе и ще им е трудно да се нагодят към "новите" разходи.
Дано не стане никога така, разбира се.
Интересна тема, да. Моите деца са малки, но ни се ще горе-долу следното да постигнем: да ги приучим да работят от ранна възраст - дали ще сервират, помагат в кафене, бавят деца... Живеем в среда, където много от родителите и респективно децата са заможни и ми се ще да се научат, че парите не падат от небето, че светът не се състои само от привилигерован "балон" съученици, които живеят по определен начин.
Държа да ги възпитам амбициозни, с идеята, че трябва нещо да постигнат в каквато сфера им е интересна. Наблягам на това, тъй като имам момиченца и не желая да съм една от майките, които ги учат, че трябва да са умни, ама не прекалено, амбициозни, ама не прекалено, защото мъжете не обичат такива жени.
Бих помогнала за "стратегически неща" - образование, дом, спокойствие да изкарат стаж някъде и т.н. За битовизми бих помогнала, ако са временни и с краен срок - например, плащам ти наема, докато завършиш, или имам възможност да ти помогна с точно фиксирана сума, но без това да е постоянен ангажимент от моя страна и т.н.
Аз самата съм се издържала до голяма степен сама от много малка - справих се добре, амбициозна бях много академично и работно, и осъзнавам, че можех да постигна много повече, ако имах спокойствие и по-сериозен финансов гръб на родителите си. Затова за мен това ще е предизвикателство - да намеря точния баланс между това да дам по-добри шансове на децата си от тези, които аз съм имала, но без да ги разглезвам.
Държа да ги възпитам амбициозни, с идеята, че трябва нещо да постигнат в каквато сфера им е интересна. Наблягам на това, тъй като имам момиченца и не желая да съм една от майките, които ги учат, че трябва да са умни, ама не прекалено, амбициозни, ама не прекалено, защото мъжете не обичат такива жени.
Бих помогнала за "стратегически неща" - образование, дом, спокойствие да изкарат стаж някъде и т.н. За битовизми бих помогнала, ако са временни и с краен срок - например, плащам ти наема, докато завършиш, или имам възможност да ти помогна с точно фиксирана сума, но без това да е постоянен ангажимент от моя страна и т.н.
Аз самата съм се издържала до голяма степен сама от много малка - справих се добре, амбициозна бях много академично и работно, и осъзнавам, че можех да постигна много повече, ако имах спокойствие и по-сериозен финансов гръб на родителите си. Затова за мен това ще е предизвикателство - да намеря точния баланс между това да дам по-добри шансове на децата си от тези, които аз съм имала, но без да ги разглезвам.
Помощ за стратегически неща, както ги определи TeoYo, категорично, да. Помощ при извънредни ситуации, също, разбира се.
Дундуркане, не. Аз дундуркането го разбирам като например, позната, която имам на 40, несемейна, живее отделно в собствен апартамент, но 2-3 пъти в седмицата ходи при майка си, която е "наготвила" и съответно се зарежда с храна. Или, "детето" не работи, без обективна причина, а по-скоро от мързел, или защото "никоя работа не е достатъчно добра" и родителите го издържат изцяло. Това и аз не бих го толерирала.
Дундуркане, не. Аз дундуркането го разбирам като например, позната, която имам на 40, несемейна, живее отделно в собствен апартамент, но 2-3 пъти в седмицата ходи при майка си, която е "наготвила" и съответно се зарежда с храна. Или, "детето" не работи, без обективна причина, а по-скоро от мързел, или защото "никоя работа не е достатъчно добра" и родителите го издържат изцяло. Това и аз не бих го толерирала.
Това с непоисканата помощ съм го гледала при близки, при които изигра лоша шега на възрастните. Родителите плащаха сметките на младите, гледаха децата, за да им спестят от бавачки и частни ясли, плащаха им ремонтите. А младите свикнаха целият им доход (колеги адвокати, което значи с прилични доходи) да си е за тях. Така до 40+. Бащата се пенсионира и се разболя, майката започна да изнемогва да тича и по болници за съпруга си, и за внучките. Съобщиха, че спират кранчето и ще имат нужда от помощ (при това само физическа, не финансова). И "младите" ги отрязаха, че няма да смогват и сметки да плащат, и деца да гледат, и на родителите да помогнат. И отношенията в семейството отидоха на кино.
Когато синът ми навърши пълнолетие, ще е съвсем в началото на 12 клас. Тази година и миналата са със 17 предмета, въобще не си представям да ходи на училище, да се подготвя, че и да работи "нещо си".
Моите родители са ми помагали, не сме били заможни, но не съм била притеснена дали ще имам пари за храна, учебници, наем.
В нашето семейство, а и в това на мъжа ми се помага и в двете посоки-на родители и деца. Който когато с каквото може, с финансов и времеви ресурс.
Моите родители са ми помагали, не сме били заможни, но не съм била притеснена дали ще имам пари за храна, учебници, наем.
В нашето семейство, а и в това на мъжа ми се помага и в двете посоки-на родители и деца. Който когато с каквото може, с финансов и времеви ресурс.
Родителите ми ми помагат безкрайно много, въпреки че имам работа и добър доход. Не ме "хрантутят", но за тях е нормално щом имат възможност да го правят. И аз бих го правила за детето си един ден, стига да ми е по силите. Бабите ми и дядо ми също са помагали с каквото могат на моите родители и за мен това е напълно нормално.
Разбира се, има разлика между 30 годишен , който не работи и чака мама да му даде пари за цигари и 30 годишен, който е самостоятелен, има доходи и се самоиздържа. В първия случай не става дума за помощ, а за "отглеждане" и работата е " повредена" още в зародиш.
Разбира се, има разлика между 30 годишен , който не работи и чака мама да му даде пари за цигари и 30 годишен, който е самостоятелен, има доходи и се самоиздържа. В първия случай не става дума за помощ, а за "отглеждане" и работата е " повредена" още в зародиш.