Имам една история, която наистина ме изцежда емоционално. Връзката ми с един мъж продължава вече 5 години. Ние не сме официална двойка, но и никога не сме спрели да се връщаме един към друг. Връзката ни е като на върха на вълната – силна, страстна, невероятна, но и изпълнена със съмнения, които не мога да си обясня.
С него не само сме правили секс. С него винаги е имало нещо повече – емоционална близост, разбиране, интимност. Това не е било просто физическо привличане. Но въпреки всичко, той така и не направи крачка към нещо стабилно между нас. Въпросът ми е: защо?
През последната седмица се видяхме отново. Силно и страстно, както винаги, но този път се усещам по-различно. След срещата той не ми пише, не търси контакт. И въпреки че знам, че не е първият път, когато се случва това, тази тишина ме удря много по-силно.
И тук идва голямото питане – има ли наистина чувства, или просто е свикнал с мен като част от живота си?
Тези 5 години ни свързват не само с емоции, но и с този странен навик да се връщаме един към друг, въпреки че никога не сме стигали до нещо сериозно. Нито той е направил сериозна крачка, нито аз съм успяла да прекратя това безкрайно въртене. Сякаш съществуваме само в този цикъл – близост, страст, разделение, пауза, и отново същото.
Задавам си въпроса: Това любов ли е? Или просто е удобен навик? Защо не можем да се спрем или да преминем на следващото ниво?
Не мога да разбера, дали той наистина не е готов за нещо повече, или просто не може да ми даде това, което искам. Въпреки че виждам, че не съм му безразлична, той не ми дава нищо повече от привързаността, когато е удобно за него. Така се чудя – дали любовта, която имам за него, е истинска, или просто е някакъв емоционален прикачен капан, който не мога да прекъсна?
Това ме кара да се запитам: Ако той не ме е искал напълно през всичките тези години, защо никога не ме е пуснал напълно? И защо не направи стъпка, за да ме държи в живота си по начин, който не е само временен?
Защо, когато аз искам нещо повече, той става дистанциран и не ми дава същото? Или е просто човек, който не иска да поеме отговорност за това, което има?
Няма ли мъже, които просто не знаят какво искат и които избират да не се ангажират? И как да разбереш, че това не е просто някаква безкрайна игра, а истински емоции, които стоят зад всичко това?
Знаете ли, какво ме плаши най-много? Да не се окаже, че съм в някакъв капан от моя страна – свикнала с него, с този начин на живот, че не знам дали изобщо мога да го пусна или да го продължа.
Какво мислите, момичета? Били ли сте в подобна ситуация? Как разбрахте дали той наистина има чувства или просто ви е удобно да бъдете част от живота му?
Какво бихте направили на мое място – да се опитам да спра този кръг или да продължа да вярвам, че нещо може да се промени?