И все пак, това на мен ми звучи като да досажда. Да се налага може само човек с някаква власт. Моите родители такава над мен нямат. Може и сте прави, някои хора си чакат панелката и не биха рискували - знам ли. Макар че аз режа доста успешно, или пък родителите ми са толерантни хора, и като видят лоша ответна реакция по теми, които така или иначе не ги засягат пряко и се отнасят само до мен, просто имат достатъчно акъл да не си отворят устата повече по темата.
- Публикувана: 23 септ. 2022, 07:50 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2022, 19:25 ч.
За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?
Давам пример. При всяко чуване или виждане с майка ми, ми повтаря, че трябва да направя еди-какво си. Аз й казвам, че не искам или че ще го направя по-нататък, при което тя вади аргументи защо трябва да е сега или възможно най-скоро. На практика не приема не за отговор, не отстъпва от тезата си как аз трябва да живея и имам два варианта: или да го направя или да й кажа по-грубо, че няма да го направя, т.е да се скараме. Няма с какво да ме принуди, но тя и не се опитва да вкара лостове за влияние, просто свободно започва да спори, все едно е в пълното си право, точно както Андариел го описва. 
Обикновено се караме.
Обикновено се караме.Аз лично не бих се учудила, ако майка ти е права, поне в повечето случаи. Но, както казах, аз съм външен наблюдател, а вашите семейни дела са друга работа. Освен това майка ти може да натяква, но в темата се обсъждаше как родители насилват децата си да вземат решения чрез заплахи за спиране на издръжка или друго. Тук няма такова, просто майка ти е загрижена за теб и затова ти е досадна.
Давам пример. При всяко чуване или виждане с майка ми, ми повтаря, че трябва да направя еди-какво си. Аз й казвам, че не искам или че ще го направя по-нататък, при което тя вади аргументи защо трябва да е сега или възможно най-скоро. На практика не приема не за отговор, не отстъпва от тезата си как аз трябва да живея и имам два варианта: или да го направя или да й кажа по-грубо, че няма да го направя, т.е да се скараме. Няма с какво да ме принуди, но тя и не се опитва да вкара лостове за влияние, просто свободно започва да спори, все едно е в пълното си право, точно както Андариел го описва. Обикновено се караме.
Обикновено се караме.Аз лично не бих се учудила, ако майка ти е права, поне в повечето случаи. Но, както казах, аз съм външен наблюдател, а вашите семейни дела са друга работа. Освен това майка ти може да натяква, но в темата се обсъждаше как родители насилват децата си да вземат решения чрез заплахи за спиране на издръжка или друго. Тук няма такова, просто майка ти е загрижена за теб и затова ти е досадна.
Освен това не бих казала, че винаги е от загриженост, често е от желание за контрол и суета. 
Аз предполагам, че като родител и съответно човек с доста повече опит, често ще съм по-права от децата си. Но как те са се научат да са прави, ако не минат и те през опита, и през огъня? Ако им давам всички решения, и всички отговори, как да се научат да мислят, как да имат смелост да решават? Бих им предала мъдрост, но бих ги оставила сами да я тестват и докажат. А ако намерят по-верен път, единствено мога да се гордея.
Лъвица, адмирации за участието ти, но мен лично много ме досмешава когато някой без деца или с бебе заобяснява как тяхното дете никога не би правило така, как нямало да позволи такова държание или как ще реагира на тийнеджър.
Много неща си мислим преди децата, че и когато са малки, че сме и убедени в правотата си, но тийн годините са истински предизвикателства за родителите и теориите им.
Аз не съм разведена, но мисля като Андариел. И с мм сме заедно от 18 години, но гаранция няма как да имаме и за идните 18 години.
Аз съм от дисфункционално мислещите рационалисти, които просто виждат тенденциите, които не са в полза на остаряване заедно с бащата на децата ти.
Много неща си мислим преди децата, че и когато са малки, че сме и убедени в правотата си, но тийн годините са истински предизвикателства за родителите и теориите им.
Аз не съм разведена, но мисля като Андариел. И с мм сме заедно от 18 години, но гаранция няма как да имаме и за идните 18 години.
Аз съм от дисфункционално мислещите рационалисти, които просто виждат тенденциите, които не са в полза на остаряване заедно с бащата на децата ти.
Според теб ще е права, сигурно, да. Тук ключовото е как това нещо се съотнася в момента към моя живот и дали ми резонира да го направя. Така че дали е права според нея или някой друг няма никакво значение, защото това не е въпрос от публично значение, а личен въпрос. Освен това не бих казала, че винаги е от загриженост, често е от желание за контрол и суета.
Освен това не бих казала, че винаги е от загриженост, често е от желание за контрол и суета.Ми нали и аз това казах - аз съм външен човек и разсъждавам на съвсем различна плоскост. Ти си вътре в нещата и гледаш под друг ъгъл. Нормално е и няма лошо, оправяйте се с майка ти. Важното е да не те изнудва и насилва, останалото е нормално. Впрочем знаеш ли, звукът бил най-бавното нещо? Когато жената стане на 40 започва да чува това, което и е говорила майка и, когато е била на 14...
Доста егоистично е родител да направи детето си зависимо материално или емоционално, защото при нормално стечение на обстоятелствата родителите са до време. След това ще остане един човек, който ще бъде много самотен и неинтегриран в обществото, а след време като нищо може и да се провали, например да се пропие. А родителя - него го няма, пък този който остава да се оправя. Имам наблюдения върху такива съседи, колеги, ами мъчно да ти стане за тях и не че нещо им има, напротив, не са лоши хора, просто са смачкани и нямат вяра в себе си, хора на по 30-40-50 години. И какво от това, че са били образцови деца? Някой от тях са просто едни комплексирани самотници, които си нямат никой.
Лъвица, адмирации за участието ти, но мен лично много ме досмешава когато някой без деца или с бебе зсобяснява как тяхното дете никога не би правило така, как нямало да позволи такова държание или как ще реагира на тийнеджър.
Разбира се, но съм имала и такива модели на поведение, та не съдя от въздуха. А и коментирам с други родители, които са съгласни с мен. Дори тук във форума. Дали аз ще съм от тях, няма как да знам още, но дано.
Иначе тук в темата коментираха и хора без внуци по темата за бабите, та не виждам нуждата от това изискване. Всеки си има глава на раменете, та освен ако всички с деца не са на друго мнение, значи не е чак толкова невероятно. Съответно гледам да съдя по аргументите, защото един опит не се равнява на всичкия опит. Ако толкова греша, лесно би трябвало да ме оборят, и подкрепа от майки няма да намеря.
Не искам да се заяждам, обаче ми е много чудно как много родители си мислят самонадеяно, че знаят по-добре какво е доброто за тяхното пораснало дете. Това е вярно може би до към 14-15 г. После си мисля, че ако детето иска едно, а родителят друго, значи родителят не го познава толкова добре. Доста хора с порастването си спират да споделят толкова с родителите си. Възможно ли е някой да знае по-добре от мен какво ще ме накара да се почувствам добре? Може би може да ми каже как е общоприето да постъпя правилно, но дали това ще е наистина добре за мен? Кой може да ми каже? В моя случай поне родителите ми не са спечелили доверието ми да мисля, че могат. Винаги се подразбира, че родителите са разумни и свестни хора, но това далеч не винаги е така. Също така на доста майки на пораснали деца им убягва факта, че в днешно време има много информация за самоусъвършенстване, за родови и други терапии и много хора работят върху себе си в тази насока, така че дъщерите и синовете се променят и в един момент могат много да изненадат родителите си. Така че възрастните родителите да си мислят колко са прави заради житейския си опит, но без да отчитат индивидуалността на детето си, ми се струва доста доста странно...но хора всякакви.
Влез в другите форуми, в които момичета, които са знаели най-добре кое е правилното решение, плачат и се вайкат за грешките в изборите си. И все почват с "не ме съдете, а кажете как да се оправя".
Аз не мога да поощрявам някого да пише лошо за родителите си, особено за майка си, защото обикновено това са детски обиди, които с времето и натрупване на някакви обстоятелства обрастват с всякакви негативни подробности.
Влез в другите форуми, в които момичета, които са знаели най-добре кое е правилното решение, плачат и се вайкат за грешките в изборите си. И все почват с "не ме съдете, а кажете как да се оправя".
То и много съжаляват, че са следвали чужда завера, а не своята. Понякога и едните и другите бъркат. Но едните бъркат за себе си. Никой не се е родил научен, но много малко хора и умират научени.
Ами като ги чета така тези избори ми звучи по-скоро като да не се налага. А той дали подкрепя или не изобщо не винаги е релевантно за решението на детето. Опитвам си да си представя какво може да се случи, което родители ми да не приемат и аз от уважение към тях - защото те не са от изнудващите, контролиращи родители, които са описани като масовия случай - да взема пък да ги послушам. Много ми е трудно да я свържа с някакви реални примери тая тема.
Няма да харесат мъжа ми ли? Окей, да не го харесват, не им е в къщата. Няма да харесат работата ми? Не ги засяга. Не им харесва как се обличам или гримирам? Живи и здрави.
Няма да харесат мъжа ми ли? Окей, да не го харесват, не им е в къщата. Няма да харесат работата ми? Не ги засяга. Не им харесва как се обличам или гримирам? Живи и здрави.
Ами, например, влюбваш се жестоко в някакъв непрокопсаник и теглиш кредит, за да ремонтираш неговото жилище, в което живеете. Родителите ти казват недей бе тоя човек не е сериозен, не го ли виждаш. Обаче ти не виждаш, в резултат на което се оказваш с няколко хилядарки минус плюс емоционалната травма като се уверяваш, че верно е лъжлив, ненадежден и подъл. И леко те е срам от вашите,защото по-добре да ги беше послушала, нали.
