За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

  • 72 959
  • 3 289
  •   1
Отговори
# 3 030
  • Мнения: X
Е, добре де, как аджеба става това налагане над примерно 30 годишен човек? Аз просто не мога да си го представя.Ако аз не искам как точно майка ми или баща ми ще ме накарат? Или пък ако искам - как ще ме спрат?

Да си казват мнението може. Ама как ще повлияят на действията ми, не разбрах - някой може ли да ми обясни?

# 3 031
  • Мнения: 24 398
Чрез разни тънки имотни закани, за наследства, пари и така. Simple Smile

# 3 032
  • Мнения: 956
Ако 30-годишният очаква финансова подкрепа от родителите си, без която не може да осъществи замисъла си.
Само по този начин може да се спре 30-годишен.

# 3 033
  • Мнения: 5 991
Не трябва да се бърка авторитарен с авторитетен родител. Родителите трябва да имат авторитет, а не да са тирани.

А това, че някой изложил майка си на показ е нищо повече от вменяване на вина за да си мълчи жертвата. В няколко теми си описваше брутално насилие от страна на родители, включително имаше пример на сексуално такова, а не детски дразги (отново манипулация - омаловажаване), и Андариел пак защитаваше същата позиция.

И хич не слага думи Джерами... Наскоро Андариел обясняваше нещо как бащата можел да бъде всеки, един вид осеменител за жената.

Баш авторитарен родител бях до определена възраст. За щастие, детето ми е много разумно и постепенно отпуснах контрола. Сега не упражнявам контро, но съм тайничко доволна, защото продължава да се допитва до мен и в момента съм авторитетен родител.

Има го и момента с “всеки случай е сам за себе си”, защото както ние сме различни, така и децата ни са различни. За мен един отговорен и ангажиран родител процедира според детето, учи се от грешките си и си коригира поведението, наред с това на детето. Признавам си, че ме е “хващала” понякога в родителска грешка. Аз, понеже съм инат, не винаги си признавам (това е лошо, наясно съм), но поне пред себе си съм честна и гледам да не допускам същата грешка.

Поне в моя конкретен случай, много важно е и това, че аз, съпругът ми, неговото семейство (моето загубих рано),  което има огромна роля в израстването и възпитанието и, учителите и приятелките и, всички сме малко или много с много сходни разбирания за много неща.

# 3 034
  • София
  • Мнения: 62 595
Реално партньорите са временни. Можеш да имаш колкото партньори искаш - срещаш се, разделяш се. Колко майки и бащи имаш, колко ги мениш? Имаш една майка и един баща в обичайния случай. Не си намираш нови майки и бащи, защото с предишните нещо не се е получило.

Ами, така, става с 30-годишните. Къде емоционално, къде материално.

# 3 035
  • Мнения: 24 972
Е, добре де, как аджеба става това налагане над примерно 30 годишен човек? Аз просто не мога да си го представя.Ако аз не искам как точно майка ми или баща ми ще ме накарат? Или пък ако искам - как ще ме спрат?

Да си казват мнението може. Ама как ще повлияят на действията ми, не разбрах - някой може ли да ми обясни?

Ако имат силно влияние над детето си, авторитет,  ако им имв доверие , или са убедителни въз основа на опита си... Всякакви случаи има. Само че е много рисково - може да не са прави, или да са били прави все пак, но детето да се обърне един ден назад и да им каже, че са му провалили живота...
По добре всеки да си прави изборите.

# 3 036
  • Мнения: X
Както и да го описвате все ми звучи като токсичен родител, с който не е задължително човек да им близки емоционални отношения. Е, ако са си свършили работата и са го травмирали достатъчно може и да им играе по свирката. Или ако е някой търтей, който е зачислен на котлова храна при мама и няма пари за едно кафе. За мен това обаче не са примери на успешно родителство.

Ако някой ме заплаши с не наследяване на имот ще ми стане наистина смешно.

# 3 037
  • Столичанин ама не в повече :D
  • Мнения: 2 141
Ако 30-годишният очаква финансова подкрепа от родителите си, без която не може да осъществи замисъла си.
Само по този начин може да се спре 30-годишен.
Всъщност буквално сега се сетих именно за такъв случай, работех с колежка, дето имаше връзка с някакъв и тя ми се оплака, че нещо родителите са го накарали не знам да я остави ли (или някакви други условия бяха не се сещам), там за да му дадат нещо (жилище ли беше нещо друго ли или да го включат в бизнеса им ли наистина не си спомням подробности). Но явно той и финансово и кариерно и беше над нивото, което изглежда не се е харесвало на родителите му. Thinking

# 3 038
  • Мнения: 51 958
Много ми е странно как може да се сравняват отношенията вътре в семейството с дискусиите във форума.
В семейството родителят следва да прояви разбиране и ако въпреки изложени аргументи детето постъпи по своему, той няма избор освен да го приеме и да го подкрепя. Или поне да не му натяква и пречи.
Във форума обаче дискутираме външни хора, трети страни към които нямаме привързаност и ангажименти. Тогава липсата на обвързаност ни дава свободата  да разсъждаваме чисто рационално и понеже сме основно родители нашият опит + рационалната логика почти винаги водят до привидно вземане на страната на майката против детето. Но това е само привидно вземане на страна, а де факто си е логически извод на базата на житейски опит.

# 3 039
  • София
  • Мнения: 62 595
Родителят има няколко избора- да приеме, да не приеме, да се примири, да се откаже, да се бори, да подкрепи, да не подкрепи.

Всеки си има нещо, с което се поддава на родителско влияние. Както и обратното.

# 3 040
  • Мнения: X
Ами като ги чета така тези избори ми звучи по-скоро като да не се налага. А той дали подкрепя или не изобщо не винаги е релевантно за решението на детето. Опитвам си да си представя какво може да се случи, което родители ми да не приемат и аз от уважение към тях - защото те не са от изнудващите, контролиращи родители, които са описани като масовия случай - да взема пък да ги послушам. Много ми е трудно да я свържа с някакви реални примери тая тема.

Няма да харесат мъжа ми ли? Окей, да не го харесват, не им е в къщата. Няма да харесат работата ми? Не ги засяга. Не им харесва как се обличам или гримирам? Живи и здрави.

# 3 041
  • Мнения: X
По- добре, че не се знае как се случва манипулирането на 19-20 годишни “деца” от родители, които Знаят по-добре и така си продължават.

Последна редакция: пн, 24 окт 2022, 23:20 от Анонимен

# 3 042
  • София
  • Мнения: 18 585
Реално партньорите са временни. Можеш да имаш колкото партньори искаш - срещаш се, разделяш се. Колко майки и бащи имаш, колко ги мениш? Имаш една майка и един баща в обичайния случай. Не си намираш нови майки и бащи, защото с предишните нещо не се е получило.

С родителите ми съм живяла има-няма 19 г. Със съпруга ми 28 г. до този момент.
Все пак, животът не е само гола теория. И практика има в него.
А такива родители съм срещала в практиката си, че децата им не просто ги сменят, а ги зачеркват.
Когато са свестни хора, не ги заменяш, но от един момент продължаваш без тях и отношенията ви се трансформират. Същото важи и за децата.

# 3 043
  • София
  • Мнения: 16 027
Лъвица, недей да ми вадиш думите от контекста и да ги преиначаваш! Разбирам ти желанието. Каквото съм имала да кажа, казала съм го точно. В момента опитваш са манипулираш.

Ами не, Анди. Ти не за първи път обясняваш, че мъжете са преходни. И точно както казва Фийвър, въпросът е в нагласата. Аз ако тръгна да правя деца с мъж, с нагласата, че той може би е поредният преходен, но поне ще ми остави дете, това говори много за мен и за нагласата ми към мъжете. Да не припомням и други твои тези, в които жената по всякакъв начин трябва да се опита да придобие дете от един мъж, дори мамейки го, че взима противозачатъчни. Всичко това свежда мъжа точно то банка за сперма, която обслужва нагона на жената да има деца. В никакъв случай не желая бащата да децата ми да бъде сведен до това. Ако след време нещата не се получат, и такива неща се случват. Но да тръгна с тази нагласа, никога. И да го приведа до това, след като сме направили деца, също много трудно. Трябва нещо много да е сбъркал, и то спрямо децата. Но пък и нали твърдиш, че родителите никога не трябва да се отхрърлят? Ако нещо друго се опитваш да кажеш, не ти се получават добре обясненията.

# 3 044
  • Мнения: 100
Е, добре де, как аджеба става това налагане над примерно 30 годишен човек? Аз просто не мога да си го представя.Ако аз не искам как точно майка ми или баща ми ще ме накарат? Или пък ако искам - как ще ме спрат?

Да си казват мнението може. Ама как ще повлияят на действията ми, не разбрах - някой може ли да ми обясни?
Давам пример. При всяко чуване или виждане с майка ми, ми повтаря, че трябва да направя еди-какво си. Аз й казвам, че не искам или че ще го направя по-нататък, при което тя вади аргументи защо трябва да е сега или възможно най-скоро. На практика не приема не за отговор, не отстъпва от тезата си как аз трябва да живея и имам два варианта: или да го направя или да й кажа по-грубо, че няма да го направя, т.е да се скараме. Няма с какво да ме принуди, но тя и не се опитва да вкара лостове за влияние, просто свободно започва да спори, все едно е в пълното си право, точно както Андариел го описва. Simple Smile Обикновено се караме.

Общи условия

Активация на акаунт