Помощ - Свекърва

Бабата не е права да върви с рогата напред относно правилата на майката,но съветвам авторката да си запази нервите за малко по-нататък. Тепърва детето като проходи,проговори и почне да се тръшка, ще разбереш свеки толко ли желае да го гледа. Щото и при мен много се натискаше първите месеци, но малчо се оказа един голям и хитър палавник и свекървата  един ден казала на мъжа ми "да знаеш -ако се наложи да го гледам ,няма да мога".
Също така дай го малко по-спокойно. Дете на три месеца няма да загине,ако му измиеш нещата с веро. Нито че някой го е докоснал по главата . Не изнежвай детето.

Авторката явно не очакваше да чуе такива мнения.

Според мен щом имаш хубава работа можеш да говориш с мъжа си да се изнесете на квартира. Спокойствието няма цена.

Иначе разбирам, че те дразни как свекърва ти не прави нещата по твоя начин, но шишето и прахта от двора не са най-важното.

Самият факт, че приятелят ти е хвърлил много пари за ремонти точно на това място , означава, че той никога не е планирал дори за секунда да се отдели от майка си и да създаде отделно семейство от двама равнопоставени съпрузи. Самият факт, че ти си била бременна и си му родила дете, и на него през ум не му е минало да пожелае да имате официален брак (не е старомодно, напротив), означава, че не гледа особено сериозно на връзката ви и съответно изпраща грешни сигнали към родителите си, че ти си едва ли не там за малко и може всеки момент да си тръгнеш, но детето остава при баба естествено. На всичкото отгоре твоят приятел използва положението, че живее при майка си и прехвърля бащинските си задължения на нея, вместо той сам да ти помага и сам да има желание да се грижи за детето, без оправдания "колко много работи", все едно ти си на ваканция на Малдивите, а не млада майка 24/7.
Не кандидат свекървата ти е виновна, а мъжът до теб, по-скоро не мъж, а непораснало момче на майка си.
А ти хубаво седни и си преосмисли живота, че не те виждам след година-две-пет-десет....

Не само не очакваше, ами влиза, чете, но е обидена и не коментира. На мен ми е все тая, но много хубаво да прочете горния коментар (всичките, де, макар че не ѝ харесват), да вземе да си напрегне сивото вещество и да осмисли добре казаното от Lunarte, за да не се окаже след 2-3 години много по-зле, отколкото е сега.

Каква е връзката между имането на брак и живеенето във фамилната къща?
Смята се, че ставайки официална, ще придобие собственост, каквато вероятно дори мъжът ѝ няма?

И аз това се зачудих, видях 2-3 коментара по повод липсата на брак. Някои хора още смятат, че бракът е важен за всички по еднакъв начин. Ами не, не е.
И да са в брак, къщата пак си е на свеки, дори синът да я наследи, след развод пак ще е негова. Единствено, че авторката не унаследява мъжа си, но общото им дете е наследник.

На мен ми е странно друго, влезна авторката каза, че имала добра професия. За човек с добра професия и добър доход е странно да се навре в чужда къща със свека.

Явно са решили да минат с един ремонт вместо да се изръсят в пъти повече за ипотека.

А манталитетът тип “къща като слънце имаме, квартири да плащаш” няма да го коментирам.

Казвам го като човек, който се е изнесъл от родния дом на 20 и не се е връщал да живее с родители - нито моите, нито неговите.

Никой не говори за собственост, а за признание.
Да не споменавам, че, ако има брак и се разведат ще има права за детето, които сега няма. В случай, че няма къде да отиде.
Но по-тревожното е, че татенцето си бяга по тъч линията като стой та гледай.
Ма приказката за баницата я знаем, нали.

Какви права ще има, дето сега ги няма?

Не вярвам дори след развод да претендира, че иска да живее в тая къща. Ще е абсурдно. Сега не се разбират, след развод ли? Да си съкращават взаимно живота?!

В днешно време браковете са 50/50, повече от половината българчета се раждат в семейства без подпис. Като цяло това важи за много от европейските страни. Не мисля, че признанието е подпис. Всеки има различно мнение, но да нищим защо авторката няма подпис, не е свързано с темата.

Ако има подпис, свекървата няма да дава на съседите да щипкат бебето по бузите.

То е ясно, че няма да иска да остава (то и сега не е ясно защо стои, ама както и да е).
Хора, според мен Lanarte не искаше да каже "колко е важен брака и как може да е без него", а че хубостникът дори не е решил да я валидира като своя жена, а там някаква приятелка. Защото, особено възрастните така разсъждават и нищо чудно свекървата така да я възприема. Авторката не е уточнила, може да са говорили и тя да е заявила, че не иска брак, обаче има резон в това. Аз лично смятам, че бракът не е гаранция за нищо, една хартийка, но е и точно валидация - "Искам да си моя жена".
И то не толкова самият брак, колкото предложението към жената.

Смисълът на липса на брак точно в този случай и по лично мое мнение - не става въпрос за това, какво означава "един подпис". Аз смятам, че бракът далеч не е задължителен в нашето съвремие, но родителите не са младежи и имат други виждания. За тях това може да е "грешен" сигнал, че синът им не държи особено на тази жена, дори тя да му е родила дете. Съответно неприязънта между младата майка и майката на бащата е налична - всяка е права за себе си. Едната си мисли, че е едва ли не първата родила жена на света, а втората си мисли, че " тая дойде и се събу и влезе на готово, роди едно дете" и съответно коя е тя, днес е тук -утре я няма, щом сина не иска да се ожени за нея.
За това за мен бащата на детето е виновен за това положение - майката на детето му и неговата собствена да живеят в някаква враждебна среда и общо взето да са нещастни и двете.
Ако бащата на детето няма воля да начертае граници и позиции, мерси ти на наследството, на етажа и какво ли не.

пп. спомням си една история от преди години, когато една "снаха" нанесла се по този начин да живее в свекината къща на един етаж, родила деца и т.н. Минали години, за нещастие обаче съпругът починал и тя се оплакваше, че е длъжна да ги гледа всеки ден, защото наследила етажа и как те я гледали с омраза и т.н.

пп2. Най-добре всеки отделно. Аз дето се вика филии с маргарин ще ям, но такова положение няма да търпя. Но това е мое мнение. Познавам жени , които по 20 години живеят с деца и свекърви в двустайни панелки и продължават да търпят, защото ще наследят панелката.

пп3. Никой не е длъжен на никого. Никой не ти е длъжен да ти строи и обзавежда, че на теб да ти е лесен живота и да ти е на готово. И съответно ако си предоставила на детето си и неговата избраница, те не са длъжни да ти се кланят по 10 пъти на ден и ти да издевателстваш над тях, защото си дала нещо.

Такива "гафове" с шишенцата и с разрешаването на хора да пипнат бебето е правила и родната ми майка, ама като не върви да пусна тема "Помощ - майка" или изобщо много да се обаждам, като съм й задължена за цялата помощ с детенцето, какво да се прави...

Интересното е, че точно тази е могла голям номер да им врътне, вместо да се оплаква. Наследява етажа и го обявява за продажба. Ако свекърите не си го откупят, ще го продаде на външни хора. Пък тя с парите да си купи друго жилище и да си живее на спокойствие.

Иначе относно разбиранията на по-възрастните съм съгласна, някои са така. Просто няма уважение и от възрастните към избора на младите. Ние нямаме брак и ще ми е ужасно странно някои от родителите ни да се държат все едно сме чужди едни към други и все едно не сме семейство поради липса на подпис. Но и ние не очакваме нищо на готово, макар и двамата да имаме наследство, което оценяваме, защото никой не е длъжен нищо да ти оставя.

Не знам вече какви са разбиранията днес, че да обобщавам, ама колежка на 35 разказва ситуация и казава: мъжът ми... Две по-млади се обадиха, как мъжът ти, нали не си омъжена...
В смисъл, като не ти е нужен/не оценяваш/ненавиждаш брака, ми разграничи се от него във всяка ситуация.