Термин Юни 2023 💙❤

Дано всичко да е наред!!! Много е гадно знам.Миналата седмица и аз в 10 г.с и
6дни бях в болница с кървене, на системи и за 3 дни кървенето спря.Все още се чистя и имам леко кафяво зацапване, което вече преминава в бежово. Трябва много да лежиш и си пий лекарствата.

Лютиче, логически съм съгласна с теб, но мисленето на една недоспала и изтощена физически майка съвсем не е така логичен. Успех, дай Боже да се получи както го искаш.

Според мен всичко е до настройката и до човека.
Последните няколко години се уморих да бъда ирационална, да се измъчвам от взимането на решения, да мисля по цяла нощ и да прехвърлям всички възможни варианти през главата си. Свикнах да приемам нещата такива, каквито са, и животът ми стана доста по-лесен. Не се измъчвам от неща, които не зависят от мен. Кърменето е едно от целия списък такива неща.

Аз имам лоши спомени от опитите ми за кърмене. Един месец мъчение за всички за бебе, мен и мъжа ми. Е просто не се получи. Какво ли не правих. Бебето ми не качи и грам за този месец. Трудно го приех, обвинявах се, че не съм добра майка. Този път незнам дали изобщо искам да опитам.

Аз кърмих до първата годинка на дъщеря ми. Не съм чела Хедра, гледах уебинари по темата и следях Ася Демирева - адски мн я харесвам тази жена, супер земна и обективна е,според мен. От опита ми с първото ми дете за кърменето ще кажа само едно - най-важното според мен е майката да бъде спокойна, абсолютно нищо друго. Когато не се вманиачаваме прекалено много във всичко, нещата просто се случват без да им даваме зор и да се тревожим излишно. Мислете единствено за здравето на вас , децата и семействата си, всичко друго ще се случи така, както трябва да се случи. Моя съвет също е не го мислете от сега, след като родите до няколко дни кърмата тръгва - с или без ваше желание. От там насетне се водете по бебето. Аз кърмих на поискване през 2ч и половина, да, адски уморително е, но… е най-хубавия период, най-естествения и най-ангажиращия. И въпреки всички трудности - Пак ще се постарая да бъде така ❤

Аз моята дъщеря я разкарах от цицата преди 2 месеца, кърмих точно 2 години и 2 месеца. Не съм чела никакви книги, единствено следях темата за кърменето тук, когато все още отговаряше една консултантка, но мисля, че тя вече не отговаря. В началото почнах без особен ентусиазъм, една неподготвена млада мама на 22 без никой познат наоколо с дете, който да ми помогне със съвет. И си спомням как си казах Боже, ама това дете ще ми виси на гърдата 24/7 🤣 И реших, че не е за мен, започнах с шише, да, ама малката получаваше страшно много колики от шишетата още в родилното, върхът беше 4-часов неистов рев на новороденото, а аз бях на ръба на нервна криза... И тогава пробутах гърдата отново. Само тя я успокояше, не получаваше тези брутални колики и явно се сработихме без съвети от професионалисти. Само дето се пристрасти, поради което до преди 2 месеца още сучеше преди сън. Не е било защото имам фикс идеи, но просто все си казвах Оф, кво да правя, не ми се занимава с отбиване сега 🤣 Та така отнесохме толкова време.  Ама накрая просто си казах стига... Иначе аз кърмех на поискване, това с 3-те часа или колкото са там по лекарските съвети, просто няма как винаги да е правило. Не съм стояла на помпата непрекъснато. Кърмила съм я и през половин час, и през 4-5 часа нощем, ня съм се вманиячавала в ничии съвети, следвах желанията на детето и това беше единственият начин да се сработя малко от малко с моето ревливо бебе. Да, ама сега след 2 години кърмене, нямам нерви отново за кърмене... Пък някак си не е честно така. Но ще си преценя, има време 😃

Кърменето след първото раждане не се получи и при мен :/ Раждах секцио със спинална упойка и имам лошия късмет да съм в онзи изключително малък процент на случаи с пост-пункционно главоболие. От нищо не се влияеше, не можех да стоя права, не можех да ям, да пия вода няколко поредни дни. Предполагам това също допринесе за буквалния блокаж на кърмата ми. И тогава за себе си иьбрах това да имам спокойно и нахранено бебе. Безспорно майчината кърма е най-добрата храна за бебето и емоцията от кърменето е като никоя друга Ала в майчинството има още толкова прекрасни и неповторими емоции Този път отново ще опитам, ще го мисля по-нататък и ако се получи -чудесно Ако не се получи - знам, че пак ще е чудесно

Темата с кърменето е много сложна, честно казано колкото и да чете човек, не знае какво ще е бебето и как ще се получат нещата, но е добре да има предварително информация.
Аз първият път бях настроена, че ще кърмя, каквото и да ми коства и така и стана - кърмих до година и 3 месеца и до тогава ми костваше съня всяка вечер 😁
При мен определено нещата не се случиха от само себе си - бебето сучеше само със силиконови зърна, в началото не наддаваше много, костваше непрестанно кърмене за да се регулира кърмата на моменти. Следродилния период, когато бях изтощена, кървяща и се чудих шевовете на епитозомията или хемороидите от раждането ме болят повече определено кърмене по 100 часа не ми беше най- доброто изживяване. На всичко отгоре се наложи на 13ти ден от раждането да влезна за 5 дни в болница, през това време съм се цедила през 3 часа в болницата за да запазя лактацията, после вкъщи пак си беше процес отнемането на АМ и връщане на кърменето. Към 6тия месец, когато захраних детето може би се успокоих напълно, до тогава бяха непрестанни терзания - стига ли му кърмата, наддава ли.
За въпроса дали си заслужава наистина всеки трябва сам да си отговори
... аз въпреки всичките трудности пак бих постъпила по същия начин и много се надявам и сега да имам възможност да кърмя. За мен цялостното усещане с кърменето беше много специално, усещаш детето свързано по много личен начин с теб. Отделно вярвам, че заради това не разбрахме какво са колики, нито пък ревящо бебе по принцип - кърменето го успокояваше каквото и да ставаше и в това отношение ми спести много нерви.
Изписах този роман за да кажа, че кърменето понякога не е гладък процес и който реши да се впусне трябва да е подготвен психически за това, но пък за мен е нещо прекрасно. От друга страна новите формули на АМ осигуряват всичко нужно на детето, така че този вариант също е добър.

Аз като родих близнаците, кърмата ми слезе някъде на втория ден след секциото. Имах много кърма, единия го кърмих до 4 месеца заради свекървата, защото му тикаше все шишето (аз отида за секунда до тоалетна и тя почнала шишето) и така се отби сам, после само се цедях и му давах. Другия до 2 год и 9 месеца, но не да си е играл, защото тя течеше от мен, даже се наложи 5 пъти да пия хапчета и да се стягам, за да спре. Около 5 пъти съм била с температура 39.6 и нагоре заради това, че малчо не може да изсуче всичко и аз не мога да се доизцедя. То зелеви листа ли не съм слагала, все се запушвах.. Кърмих до 2 и 9 месеца, защото спазвах диета, нашият хубавец беше алергичен от всякакъв вид мляко, антибиотици и после от други неща като го захранвах. Водихме го на куп изследвания. Надявам се и това маймунче да кърмя😁 пък ще видим до къде ше стигнем с този господинчо... ❣️

Момичета, като ви чета и се успокоявам А ако на някого ще му е за първи път - може пък при вас да се получи от раз, пожелавам ви го Но и да не стане така, изолирайте всички "доброжелатели" - "Ама ти не кърмиш ли? Как? Защо? Как може? А аз като бях като тебе охо млякото течеше като река и чак на съседските деца давах" Най-ценната ми подкрепа ми я даваше моята майка - не всичко е на всяка цена, бебето има нужда преди всичко от любовта на мама и кърменето (или неговата липса) не те определя като добра (или лоша) майка.

По друг въпрос - как ще кажете на таткото за пола на бебето? Планирате ли нещо специално?

За "доброжелателите" пък няма да коментирам.... Там всеки, който си позволи да изкаже мнение, ще бъде поканен да напусне. Не се приемат и приказки като "Наспи се сега, защото после няма", "Коликите ли? Ооо чакай да видиш зъбите...", "Мислиш, че сега е трудно?! Чакай да проходи и да започнеш да тичаш след него". На такива също смятам да показвам вратата. Нямам нужда от негативизми и мнения от многознайковци. Както две еднакви бременности няма, така и две еднакви деца няма.

За пола смятам да го поискам написан на листче и да го видим заедно с таткото като се приберем вкъщи. Което ми напомня, че трябва да звънна да питам дали и ъой може да присъства на самия преглед.

Да се върнем на темата с книгите Някоя вече минала по този път може ли да ми препоръча книга за отглеждане на бебето. Не за кърменето.
Иначе за кърменето... Не знам аз как ще се справя, чисто психологически.
Имам един ужасен спомен като доста малка. Отиваме на гости на приятелка на майка. И тя кърми бебето си. Не знам защо това ми се видя като нещо изключително гадно и от тогава ми остана някакво неприятно чувство.
В допълнение преди няколко години отивам на гости на приятелка в друг град. Малката ѝ беше почти на 3, още кърмена на поискване. Излизаме на разходка и онова на няколко пъти като писна, без значение къде сме спира (магазин, автобус) и почва да я кърми. Онзи гаден спомен се засили...  Сигурно ви се струва доста психо (с разума си разбирам това) обаче ... Да стигнем до момента с кърменето ще се боря, пък ще видим.

Лютиче 2.0, идеята ти е чудесна Малко съм закъсняла за нея, защото вече ми казаха с голяма сигурност, без даже да съм питала. Ще изчакам да се потвърди, а дотогава трябва да измисля нещо. Миналият път нямах търпение и през сълзи от вълнение веднага казах на съпруга ми. Сега ми се иска да е по-различно и да включа по някакъв начин бебето ни в "разкриването".

sisar, на английски нещо ще ти бъде ли полезно? Леко, приятно и полезно четиво е Secrets of the Baby Whisperer: How to Calm, Connect, and Communicate with Your Baby на Tracy Hogg.

Момичета виждам,че на голяма част от вас,това ще ви бъде второ раждане,което е страхотно!Искате ли да си направим някакъв ориентировъчен списък на началната страничка-коя мама,коя бременност й е,пол на бебчо,термин и нещо от този род?

Аз съм за. Няма постоянно да се питаме коя кога и с какво
Доброволствам да помагам, ако има нужда с оформлението.