Не знам как да постъпя

Есме, не разбрах ти какво точно предлагаш?
Хваща детето за ръчичка и с два куфара багаж на крилете на любовта се понася при новата стара тръпка? И каквото дойде след това? 
Не че нещо, любовта е хубава, но има някои подробности в случая които не са за пренебрегване. За да не се превърне тази история в поредната " О*рах всичко около мен, прецаках се тотално, окопах се хубаво, какво да правя?"
Нали, всеки ден ги четем такива, виждаме ги на живо, авторката пита, отговаря и се. Вече дали ще се вслуша или ще избира само това, което иска да чуе, нейна си работа.

На добронамерените съвети и въпроси тя или се прави на разсеяна, или започва да се репчи. Това също е грозно. А има огромно значение защо 10 години не е бил проблем начинът ù на живот, но преди 3 дни това се променя.
Тя се мъчи да изглежда влюбена и ларж, но в постовете ù, когато се заговори какво ще работи там, как ще намери работа, с какво ще се издържа дотогава - изведнъж се оказа, че за уж ларж позицията си по тези въпроси е неуместно подробно запозната с финансите на англичанина. Видя се, и че послъгва - уж не знаела и нямало значение пък после то си личало като харчи, накрая се оказа, че той всъщност бил ù казвал сам какво и колко. Аз се имам за материална, но не гледам на хората в портфейлите, за да забелязвам личи ли си по харчовете колко изкарват.
Аз лично си имам и по-интересни неща за вършене от това да гледам репченето и измислиците в тази тема. Пиша, защото намирам за болно да се поощрява заминаване на майка с дете при полунепознат на другия край, та даже и извън континента. Да се посочат спънките и рисковете, особено когато ти демонстрират, че не ги схващат, е елементарна човешка загриженост. Ама тя щом не иска дори да разгледа спънките и рисковете и обяснява какво от това и нямало значение - ми окей.

Есме, извинявай, но за какви няколко дни говориш? Самата авторка пише, че дистанционната връзка продължава няколко години вече. Най-вероятно е обмислила всички варианти, и както каза някой по-горе, тя самата е стигнала до заключение, че детето трябва да остане при таткото(уж временно), но не и стиска да го признае. Авторката е в небрано лозе, не защото не е взела решение, а защото с пътуващия баща, ще е трудно да се реализира този план.

Ако сте имали проблем с роднините му, и все още не Ви приемат, тези проблеми е по-вероятно да продължат. Дори, дистанционно на фона на голямото споделяне, довършване на думите и т.н., да Ви изглежда несъществено, уверявам Ви, че ще стане съществено. Роднини, които не се държат добре, без значение от причината нарцисизъм, злоба, различна религия и култура и т.н. МОГАТ ДА СЪЗДАДАТ МНОГО ПРОБЛЕМИ в една сериозна връзка.Не пренебрегвайте този факт. Колкото и да сте близки по възприятия, когато живеете заедно ще изпъкнат и различията между вас и те ще определят ежедневния Ви живот. За съжаление, навиците, културата, религията, средата и т.н. оказват влияние върху съвместния живот и това заедно с редица битовизми може да Ви направи отново нещастна.Животът не е само цветя и рози! Има сметки, отношения с роднини, проблеми от всякакво естество и т.н.
Не Ви съветвам да напуснете съпруга си или да не го напуснете, ТОВА Е ВАШЕ РЕШЕНИЕ. Съветвам Ви, да погледнете евентуални потенциални проблеми извън екстаза на отличните дистанционни отношения и така ще прецените.
Например, ако е от различна религия, това дали ще Ви се отрази- "нещо на първо четене" кои религиозни празници  ще чествате: Коледа , Великден, Рамазан и т.н Звучи глупаво, когато става въпрос за  голямата любов, но това ще бъде реалността, Вашата реалност.

Ако съм взела решение, както повечето си мислите, да си оставя детето и да си живея живота, за какво изобщо да се занимавам да пиша тук и да търся съвет? Някъде да съм казала - утре ставам и си замъквам детето на майната си и не ми пука, той нали ме обича - ще ни гледа? Това не го мисля от вчера, да грешка е, че го мислих толкова. И не, не съм се сетила ей сега, защото "англичанина" има нещо общо с решението ми. Това не е заради него. Ако беше, щеше отдавна да се е случило. Нито ще заживеем заедно в момента, в който се разделя със мъжа ми. Очаквах много критики, защото все пак едно е да видиш, друго е да прочетеш даден проблем. Не всичко може да се опише, да най-малката подробност. Просто когато човек иска да бъде щастлив и има кой да го прави такъв, защо да не го направи. Правя го за себе си, защото аз го искам, а не заради някой или нещо. По отношение на парите - да, не се интересувам и не питам. Не ме вълнува. Мъжа ми има пари, добре платена работа, ако това ме вълнуваше, щях да си стоя кротко. Пари мога и сама да си спечеля. Не да чакам на някой. За това, не ме вълнува. Не знаех, че хората които искат да са щастливи и обичани, са безотговорни, с розови очила, летящи в облаците, заблудени, немислещи и т.н. Това, че имам дете не означава, че трябва цял живот да се оставя да бъда нежелана, наоценена и вечно с маската, че всичко е наред, защото някой ще каже нещо. Ако бях спестила частта с другия човек, съвсем други неща щеше да пише тук. Този човек е не просто любовник, както го наричате, а и най-добрият ми приятел, човек на който мога да разчитам за всичко. Човек, който мисли за мен и се старае, винаги да се почувствам добре. Не съм на 15 да вярвам на празни приказки и това, че е далеч, не значи че има само разни писаници и както някой беше писал " смачкани хотелски чаршафи". Има и друг вид отношения между двама души. Но който разбрал, разбрал.
Само да добавя, по отношение на последния коментар. Имаме една и съща религия. И аз и той сме кръстени в църква. Празнуваме едни и същи празници. А това, дали роднините одобряват или не си е техен проблем. Ако виждаш, че детето ти е щастливо и е добре и не одобряваш това, то по - добре стой далеч.

В крайна сметка не разбрах какъв е проблема, детето ли? Ти сама си даде отговори - можеш да се издържаш, не искаш да живееш с съпруга си, развеждаш се и готово. Вече като се договорите, се разбирате за детето, ако мъжа ти е свестен и не реши да отмъщава. Минава известно време, продължаваш контактите с приятеля,  и ако решиш се подготвяш да заминаваш за Англия или където другаде искаш.

Проблема беше как едно дете би приело такава ситуация. Писах тук, с мисълта някой минал през това как е подходил и какъв е бил резултата. Кое би било най-добро за детето.

Говори с психолог ако може да го заведеш. От опит ти казвам, че не е важно, че сте разведени, а как ще протече развода пред детето - дали ще се карате и   ще създавате напрежение пред него.

И аз съм на същото мнение, като съфорумката. Накарай го да се върне, но даже за постоянно в България. Ако те обича и иска да имате бъдеще заедно, ще се върне, ако не ти ще знаеш, че не може да очакваш много от този човек.

Авторке, не искам да те разочаровам, но в моя случай с мъж от чужбина се виждахме 6 години. И когато аз имах големи лични проблеми и му казах или да се върне в България или се разделяме и се разделихме. Така,че наистина внимавай, има го и този вариант, да се виждате с години и да те лъже.

Че ние да не сме врачки, та да ти кажем как ще го приеме? Ако го оставиш на баща му и заминеш, ще му обяснят роднините, че мама ги е оставила заради казак, чеченец, арабин, циганин или там какъвто етнос е англичанинът. Ако това питаш, ей ти отговора. Би трябвало и сама да го знаеш, предвид вайкането си. И, без извинение, реално ще са напълно прави.

Ето ти още една реална история, която има общи моменти с твоята.
Някога в светлото соц минало. Края на 70-те една млада студентка била на бригада и не знам по какви стечения и обстоятелства се запознала с един също тъй млад и готин другар от ГДР /германец разбирай/. Много бил готин и тя се влюбила. Родителите й обаче не били във възторг от тая голяма любов и някак решено било тя да си остане в България да си завърши образованието и да не се занимава с любови. После тя се и омъжила и родила дъщеря на мъжа, който изобщо не обичала, обаче никога не забравила любимия си германец. Дали по време на брака й са общували и са се виждали не знам. Брака не се оказал дълготраен. Приключил с развод. Аз знам историята от време, когато развода беше факт, дъщеря и беше не много малка и уж наясно с причините за раздялата на родителите си. Момичето живееше с майка си, а баща й имаше ново семейство и две по-малки деца. В този вече пубертетски период момичето беше гневно на майка си, че любовта й към някакъв, някъде там е съсипала семейството им и въпреки, че имаше редовен и добър контакт с баща си може би имаше и нещо, като завист към малките деца, които получават баща всеки ден у дома, а тя е нещо, като гост в този дом. Германеца много беше помогнал на майката да започне успешен свой бизнес тук в България, но реално тази двойка никога не се беше събрала /не помня дали германеца си имаше семейство в Германия/. Тази жена понякога имаше не особено трайни връзки с мъже в България, но общо взето си се справяше с работата и отглеждането на детето си сама, не заживя с друг партньор или да е създала семейство отново. Тези хора вече са на по 70 години - смятай... колко са стари тези истории. Ама пък са си същите... любов от разстояние, какво е мнението на децата и т.н... Ей такова е... Децата не се тюхкат за родителските любови, страсти и т.н. Изобщо не мможеш да им обясниш, защо по дяволите се събираш с някой, когото не обичаш, раждаш дете и започваш да си играеш на семейство.

Не мисля, че родителите дължат обяснение на децата си защо са се оженили, защо са се развели, кого обичат. Никой няма право да си пъха носа в толкова лични неща, дори децата.

Децата държат родителите отговорни за своето щастие поне за периода на детството им. Това описва разказа. 30 г. по-късно може би /със сигурност/ детето вече не е, както е описано по горе. Но в рамките на 5-10 г. след развода нещата бяха такива.
А и авторката искаше точно примери за подобни истории и реакции на деца в тях.

Накратко за училищата тук, ако на авторката й представлява интерес да чете.