Дори на чудесата им отнема време. ~бебеправене 408~

Купувам адвент календар. Не за мен, за някой друг. Подарявам обикновено на ММ такъв с чайчета от dm Той милия не си дава зор  и го довършва някъде април Тази година купих и на познати с дечица календари с книжки на Дисни. На bff обикновено взимам класически с шоколадчета, с някакъв анимационен герой, но тази година и тя отнесе чаен. Така стартирам месеца добре, даже още от ноември, че трябва да се плануват тия неща
Гледам да се разхождам максимално много време навън. Студа не ме притеснява, мръсния въздух избягвам като се кача на Витоша. Дори сега с ММ гледаме да изчезнем, когато можем, за няколко часа, макар вече за по-кратки разходки. Част от меланхолията по празниците е по вина на по-късия ден, можете да прочетете за ефекта му върху организма. Пък и да се зяпаме с някоя катерица в гората ми е някак терапевтично
Третото нещо - правя това, което обичам. Творец съм по хоби и гледам да се възползвам максимално. Опаковам старателно всеки подарък, колкото и семпъл да е. Не вярвам в задължителното подаряване, с ММ даже не за всеки празник си подаряваме нещо, но често се изненадваме без повод.Но имам ли нещо за подаряване то ще бъде опаковано и надписано с персонално тагче за всеки, изработено от мен. Така успявам да прехвърля част от енергията си към по-позитивно начинание. Да не се фукам, но винаги си личи кои подаръци съм донесла аз Вниманието към детайла ми помага да се съсредоточат върху нещо и да се откъсна от собствената си глава.
Пак свързано с това - благотворя. Това ми помага най-много сякаш, защото 2020 и 2021, когато нямах благотворителни базари около мен изкарах ужасни декемврийски дни. Чаках си с нетърпение неспането покрай творенето, тръпката от базарите, кефа, че правя нещо смислено. Ей хора, бях съсипана... Доста егоистично от моя страна, предвид това, че все пак базара не е за мен И потърпевшите са други. Но! Тази година започнах от рано, успях да подкрепя няколко и съм на седмото небе. Зарежда ме изключително много!
Миналата година по време на болничния след операцията се бях хванала да се уча да плета за каузата на недоносените бебета. Не ми се получава все още, но не се отказвам! Ще се науча все някога