Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... октомври

Хората масово оставят след себе си кофти  вкус в ...очите. Отдавна имам навика, да не кажа вече  зависимостта, да съм там, където слънце не огрява, но изгряват мислите ми, които се трансформират в букви. За една „капсула“ говоря. За една жлъч затворена в капсула. Общуването в интернет е приятно нещо, срещаш всякакви хора, от всякакви социални прослойки, с всякакви желания и разнородни проблеми скрити зад усмихнати аватари. Срещаш умни, агресивни, пасивни, циници, критици, романтици, меланхолици, алкохолици, трезвеници, религиозни, атеисти, теоретици, практици, математици, щангисти, чревоугодници, мразещи, обичащи, патреоте и идиоте, вегани, вегетарианци, пацифисти и въобще- колорит събран в една мрежа. Следваш, адваш, ънадваш, надаш се да намериш сродна душа, с твоето светоусещане, своят Ин или Ян... Шерваш, лайкваш, ънлайкваш. Триеш, докладваш, докладват те. Всичко е прекрасно, когато намираш съмишленици. Глупотевината ти  минава бързо, докато си дискутираш някакви неща, врявата вкъщи е някак по-безшумна, дори пиянството  не е самотно, когато си поркаш с подходящия аватар. До тук всичко е цветя и рози и дози  с питие, шоколад и захарен памук. Но има и една тъмна група с още по-тъмни субекти. В един момент се сблъскваш с аватари, които се кефят на гаври, на тричане, на кълване и безпричинно хапане.... и някак си се сдухваш. И се опитваш да обясниш на себе си, какво им е на тия хора? В теб ли е проблемът? Питаш и тях, но те те наричат тъпа, смотана, кичозна, „възвишена“…. докато пръскат отрова. Как да им отвърнеш с ирония, когато тази прослойка  дори не познава самото понятие? И седемстотин човека харесват това поведение. Капсулата - интернет е опасна. Тя ражда вербалната агресия, вербалната агресия е следствие от реални провали. Реалните провали са повод да накараш нормалния човек, тоя отсреща, да се чувства зле-ментално, за да станете двама. Нормалният човек или пада на нивото на агресора, или излиза смотан и тъп от цялата ситуация. Вербалната агресия е само на ръка разстояние от реалната. Капсулираната омраза трябва да се излее някъде. Къде е най-подходящото място? Интернет. Отваряш капсулата, отваряш кутията на Пандора и си доволен от себе си и злобата си. Пиеш си ракията и биеш хората с клавиатурата, щото ако си без  защитата на клавиатурата, вероятността да срещнеш твое копие нараства пропорционално и може реално да се прибереш със синкаво оченце. Па може и с патерица. Кой знае, кой знае, как ще настъпиш мотиката…
 И не, не е задължително, но е силно препоръчително, просто да се отнасяме към електронната си самоличност с не по-малко внимание, отколкото и с телесната. Още повече, съществена разлика между двете практически няма. Добрите обноски, добрата обща култура, грамотност, чувство за хумор, фино отношение към събеседника - каквото и да се сетим, ако са свойствени за офлайн човека, има ги и в електронния му "отпечатък". Ако ги няма по принцип - няма ги и през клавиатурата. Въобще, липсите не могат да се прикрият.
А и както е казало магарето от приказката, аз ако не си покажа магарията, където са се сбрали много хора, къде?..
Извинете за лиричното отклонение, отговарям на онези, които ме питат защо не списвам в последно време.