Аутистичен спектър - обединена тема

ljuboznatelna, и аз затова избрах да покажа тези, защото предполагам, че са по удачни за "агресивно" дъвкане. На другите продукти е оказано, че са по скоро за тактилна стимулация вътре в самата уста. Мисля, че те по-скоро влияят върху намаляване на сетивността и помагат на детето да се научи да приема различни храни. Като цяло, дават сензорен стимул, по един по-адекватен начин. Целта, детето да спре да дъвче различни неща, понякога изглежда доста далечна и недостижима на този етап. Затова може да се използва по-близката и постижима цел - да се предложат неща, които са предназначени за дъвкане. И може би по този начин ще се намали този модел.
 Не съм добре запозната с нещата за оро-моторна работа, но преди време ми попаднаха от този вид (не можах да ги открия за предишния пост); доста твърди са, а и дори да отхапе част от тях, няма проблем да ги глътне - на указанието пише, че стават за ядене. Изобщо, всяка сензорна стимулация, която съдържа натиск, е подходяща.

Друг начин е чрез промяна на зоната на стимулация. Например от устата - в ръцете. Имам предвид например следното /от моята практика/: при дете с такова скърцане със зъби, което не можахме по друг начин да премахнем - дори с дъвкане на предмети, подходът беше следният: стимулация в зоната на дланите чрез малък масажор, който вибрира леко и работи с батерии. Сигурно сте ги виждали. Макар че мина 2-3 седмици преди детето да го пробва, след това му хареса много и започна само да взема в ръка масажора и да го стиска /той започва да вибрира при натиск/. Давахме масажора само по време на нашите занимания. След това започнах да го заменям с предмети и играчки с различни материи. В началото- с такива, които са по-стимулиращи, например твърди гумени топки с шипчета /има ги по магазините, вкл. в някои от санитарните/, шарени космати играчки, които при стискане издават звуци... С развитие на сензориката, постепенно се преминава към други материали,  вкл. такива като огромно грапаво парче гипс,  което детето да стиска и да оставя следи по асфалта /можете да измислите страшно много такива/.Детето, за което ви разказвам, преди това почти не боравеше с предмети; вземаше ги, но без да ги изучава. След това започна да се вглежда в тях повече, започна да борави с тях /с тези,които му допадаха,не с всички/, започна по-активно да използва фулмастери и маркери, не отказваше да "рисува" с бои, при това го карах в началото с пръсти /трудно беше да се пречупи, но му хареса допира/. Сега вече взема четка.
Но най-важното е, че с изместване зоната на стимулация, скърцането със зъби постепенно намаля, а сега се случва много рядко при голяма тревожност. Работим по въпроса за намиране на друг източник за успокоение.

Darra и  Zara, благодаря ви за отзивчивостта и компетентните съвети!
Възхитена съм от каталога на продуктите за сензорна стимулация - те предлагат адекватно решение на широк спектър от индивидуални потребности. За съжаление предложенията за орална стимулация в нашия случай не могат да се приложат, защото Мария въобще не дъвче - нито храна, нито предмети. Но идеята с електрическа четка за зъби задължително ще опитам да приложа. От друга страна, смятам, че дъщеря ми има понижена вкусова сетивност, защото не е придирчива към храната, а и се стреми към силни вкусови стимулатори - сапун, дезодоранти, кремове, мокри кърпи. Мисля, че това говори за понижена чувствителност - поправете ме, ако греша. 
Относно ходенето на пръсти, забелязвам различни варианти, в зависимост от ситуацията. С подвити пръсти Мими ходи само в къщи, когато е боса или по чорапки. Навън с обувки често ходи на пръсти, но си го позволява само на равен терен. Когато изкачва стълби или ходи по неравен терен, стъпва съвсем нормално. Правили сме консултация с ортопед и той установи, че има висок свод на ходилото. Тогава имахме и друг номер - стъпване на външната страна на ходилото (трудно е да си го представи човек, ако не го види), но слава Богу, поне това изчезна. Ортопедът препоръча да носи ортопедични обувки, включително и в къщи. Засега сме отложили тази мярка като краен вариант, тъй като ще бъде травмираща за детето.
Заинтригува ме и терапията, целяща изместване зоната на стимулация. Мисля, че тя може да даде резултати в нашия случай. Мария има детски пластмасов миксер и много обича да докосва въртящите се перки - мисля, че така търси начин за тактилна стимулация. Можете ли да ме посъветвате откъде бих могла да си закупя споменатия масажор?
Tigonew , не съм забелязала ходенето на пръсти да е провокирано от страх или тревожност. Специалистите обясняват този "навик" като аутистичен стереотип. Като повечето деца с ГРР и Мими като че ли не знае как да си играе. Докато си взаимодействаме по някакъв начин, никога не ходи по този начин. Прави го, когато отклоня вниманието си от нея. Явно за нея е някакъв вид автостимулация, както споменава и Darra.
Благодаря още веднъж!

Прледполагам този масажор би свършил работа (изглежда удобен), но не знам нищо за "изместване на зоната на стимулация". Със сигурност обаче няма да се сбърка, ако се използва повече и повече проприоцептивна дейност (интензивни проприоцептивни дейности са такива, при които се наблюдават значителни мускулни свивания и носене на тежестта от ставите;мястото на рецепторите в тази система са локализирани в мускулите и ставите). Това е идеята на сензорната диета - когато влияеш върху определена сетивна система, се подобрява обработката на информацията и от другите системи. Добре е сензорната работа да стане част от ежедневието на детето и да се повтаря неколкократно. Нещо от рода на:
закуска
15-20 минути сензорна работа: скачане върху трамплин (може и само скачане), слизане и изкачване по стълби с тежка раница, масажор и т.н.
целенасочена работа за комуникация
време за игра /или време за мама
обяд
15-20 минути сензорна работа
.....
Със сигурност един специалист ще изготви много по подробна и адекватна програма за сензорна диета, но ...

Иска ми се и друго да споделя: Сензорно интегративната терапия е в контекста на играта водена от детето и представлява сензорен опит   + адаптивен отговор. Ако не е свързано с играта, тогава това са само сензорно интегративни техники. Във всичко, което правите,се питайте--- "Кой е адаптивния отговор, който търся?".

 

nadejda.v.l
не мисля 1е детето подало книгата е нетолерантно,повторило е това к е 1уло в дома си
аз съм "здраво" дете с по -голяма "болна"сестра; от малка знаех правилата,какво може и не да прави тя и вси1ки ние,но да,употребявахме думата "болен"(за епилепсия говорим);не ми е правило лошо впе1етление,не съм ги намирала за нетолерантно,просто дума к опсива за незнаещите състоянието и;
за здравото дете в сем с болно дете е важно да живее в реален свят и да умее да се справя(пове1е от обикновените здрави деца); колкото пове1е знае съобразено с възрастта му-толкова по-спокойно ще може да реагира по темата извън дома си..

Да,вероятно ще свърши работа, макар че моят е по-различен, но е купуван преди повече от 10 години. Той е с много къса обла дръжка , а масажиращата повърхност е гладка и кръгла, при натиск започва да вибрира. не можах никъде из нета да намеря такъв, за да го покажа, а моят няма как да снимам. Защо ми се струва че скоро гледах в немската верига "Big Shop" нещо такова - с бъбрековидна форма. Ако някой има такъв, моля да го снима при възможност - този тип масажори беше много разпространен преди 10-тина години, все някой трябва да е оцелял /оказаха се неочаквано издръжливи/ 

Имам един руски, с различни накрайници, които се навиват. Доскоро ги продаваха на битпазара. Ще опитам как ще се приеме.

И аз не зная как да се преборя със стериотипите на моята Мария. Това със скърцането на зъбите го забелязах още, когато беше бебе. Водих я на педиатърката, но тя ми се изсмя и каза да не се занимавам с глупости, бебето наддавало добре на ръст и тегло, другото не било важно. И сега стискането на зъбите ни е голям проблем. Стиска ги с такава сила, че чак скърцат. Забелязала съм, че го прави, когато се ядоса най-вече. Правя и забележка, тя спира, но после историята се повтаря. Не мога да се справя и с въртеливите движения на ръчичките и, понякога ги върти и гледа втренчено, но всъщност някак през тях. Хем ги вижда, хем не. Ама, че го обясних... И това непрекъснато тичане, скачане из целия апартамент... Понякога така се отчайвам. Да не пропусна и странните звуци, които понякога издава, въпреки, че доста бързо напредва с говора, това продължава да го прави.

Звуците също са самостимулация, както и въртенето на китките (при нас е вече пляскане) Аз по цял ден слушам "ааааааааа" "еееееееее" , като е радостна пък пищи пронизително. Добре , че е пружиненото легло, скачането й се отразява добре, успокоява я, и отделно заменя рехабилитацията.
Днес ми отговори на въпрос (което не го очаквах) Случвало се е и друг път, изключая въпросите свързани с песни и предавания и картинки. Само че, на онези ми отговаря веднага, а на тези (в случая - къде ходихме днес на гости) се забавя поне 6-7 секунди.

Дали някой има повече инфо за ходенето на пръсти и как да се помогне да се преодолее? И  съм я водила на специалисти по крака, но не получих задоволителен отговор, по скоро проблема не е ортопедичен. Забелязала съм и аз като mamma B i o n d a, че когато е спокойна и си играем, не ходи на пръсти и не се вдига. Когато  отива към нещо забранено или е изморена, ходи на пръсти. Чувала съм за ходенето с раница, опитах, но не толкова последователно както е описала Darra. Аз по-скоро се опитвам да анализирам кога ходи на пръсти и да й дам опитност в такива ситуации.

Искам да ви питам и за прилагането на сила - много се чудя напоследък. Дара навлиза в период на силни желания към определени, често нежелани и опасни неща. И е като обсебена, не разбира от дума, като я преместя от опасното място се втурва отново към него и не ме изслушва, или много се ядосва и започва да се тръшка. Последните няколко дни се улавям, че най-бързия начин да я откажа е чрез показване на сила. Ако иска да прави нещо супер нежелателно я посдърпвам, мога и да я плясна, въобще неща при които тя разбира, че съм по-силната и като чели забраната се налага от позицията на силата...  Чудя се, защото тя е много плашлива и тази сила дали е добре, от друга страна ако не взема бързи мерки да не прави опасното нещо, може 30 мин да се тръшка и да се ядосва. А доста необяснимо е за мен, че след това силово сдърпване, тя като чели се успокоява и поне 10 мин. е много изпълнителна...Много се чудя как да постъпвам, защото средния вариант - обясняваш- разбира тук не работи.

Тъй като аз повдигнах темата за  се чувствам длъжна да се аргументирам.Преди две години докато течеше нашата диагностика в св.Никола - Мишо отказваше да ходи сам, когато е навън.Возех го с количката.Сядахме на една пейка и единственното което правеше е да си седи в количката и да яде нещо-най вече зрънчо.Много рядко слизаше и  .В клиниката ми обясниха, че това е стериотип /описан в епикризата/ и да не му го нарушавам, защото не е добре.Малко след това свекърва ми гледа Мишо една седмица и с прилагането на посочената от мен по горе карикатура - този стериотип беше изчезнал точно за 6 дни.Когато ми върна Мишо и той ми се "втечни"  и на мен искайки да го нося - приложих и аз схемата на свекърва ми /бях си навехнала крака / и след 2-3 дни Мишо вече си ходеше сам до градинката.
Имаше и друг стериотип /според специалистите/ - тряскането на вратите.Особенно му беше интересна стъклената врата на хола.Е там вече схемата ми във вид на карикатура беше неизбежна.Ако не я бях приложила - сега може би нямаше да пиша във тази тема.Чупил е така стъклата на балконската врата
 Друга негова слабост - когато нещо от предаванията на телевизията не му хареса - решаваше проблема като избута телевизора на пода.Така телевизора спира да работи.Е телевизора е голям - вързан вече със сезал и обезопасен - но от опита му да преодолее въжетата - го излекува няколкодневното прилагане на карикатурата.
Може би това не са били стериотипи.Може би не при всички деца ще работи тази схема, но при моето дете проработи.И си мисля, че поради липса на реч изразяват така своите послания.
Може би искат да получат нужната доза внимание  дори и по този начин.
Може би това    е техният начин да намерят 
Дано сте ми разбрали идеята - в смисъл дано аз съм се изразила добре.Мишо ми е второ дете и някак си ми е по лесно да прилагам карикатурата, когато са две децата.Въпреки, че Мишо ми е слабост - ето признах си го.

В " Нашите деца" има тема за детските мании. Всяко дете си има някакви мании и ритуали, имат си и вредни навици. Може от прекалено втренчване да бъркаме някой от тях със стериотипи?
В някоя от книгите за аутизма (дали не беше на Ловас?) препоръчваха наказанието като част от терапията. Според мен  всяко дете си изисква индивидуален подход, съвети за чуждо не мога да дам относно наказания

http://DMCA-removal-from-Google//details.php?id=24501
Ето това обезсмисля всичко това което съм мислила и писала досега.Чувствам се меко казано - глупава.
също и тук:
http://DMCA-removal-from-Google/details.php?id=59225

Катина, аз почти нямам достъп до тези сайтове, какво те е впечатлило? Виждам само заглавие на филм

И в двата сайта е безплатна регистрацията.Филма ми направи силно впечатление, защото главните герои са аутисти.Колкото и да е позитивен филма, аз го видях от позицията на родител, чието дете най вероятно ще изпитва подобни страхове и подобна борба за вписване в обществото като героите от филма.Някак си ме обезсърчи , но вече ми мина  и почвам борбата за детето си отново.