Аутистичен спектър - обединена тема

Възможно ли е нощното будене да е аутистичен стериотип.Аз досега съм се справяла с почти всички стериотипи на Мишо.Подхода ми е такъв, че ако го опиша тук ще се обадите на агенцията за закрила на детето.Но е безотказен.
                  
Ако го прилагам ежедневно този подход - след известно време  постепенно изчезва стериотипа.

Не мисля че може да се въздейства, поне при моето дете. До към две години и половина - три само се будеше по 4-5 пъти, но почти не е будувала. После почна само по веднъж-два пъти, но е будувала по 1-2 часа. Като се опитам да давам нещо за съня, или ако дам добавки и витамини вечер - будува ми по 3-4 часа. Имаше период, когато общо взето беше доста спокойна, тогава спеше почти без пробуждания, а и те бяха кратки.  Този комикс, дето си ни го нарисувала, съм го прилагала от безсилие да се справя, но не мина номера.
Със стериотипи не мога да се справя, освен ако отклоня вниманието, но това е временно явление. Интересно, че от няколко месеца замени въртенето на китките с пляскане.

Наясно съм, че при всяко дете подхода е индивидуален и всяко дете е различно.Този мой комикс действа на моета дете почти винаги, ако съм постоянна в действията си.Имаме един "стериотип"- с който обаче не мога да се справя напълно.И не съм сигурна дали въобще е такъв.Става реч за постоянното блажено изследване на мъжественността.Постоянно си държи ръката в гащите.Когато му се скарам или направя забележка - ръката излиза от там...........докато го освободя от присъствието си.И пак същото.Говорих с многоуважаемата му лекуваща лекарка - д-р Аврамова.Тя ме посъветва да не му позволявам да го прави./И сама го знам това/.Според баща му - е признак на полова мощ - представете си.
Това с ежедневната смяна на настроенията съм го забелязала още откак родих първото си дете.При Мишо - положението е същото, но не съм търсила причина за него - вече казах защо.Но сега и аз се замислих.Дано намериш връзката 
Мамче на Мимче - това със обиждането го правим от известно време и досега не съм се сетила, че е добър признак.Ти ме подсети да се радвам.Благодаря.

    Катина, да не пиете Пирамем, че той май е по-по-най от виагра. Съжалявам, че на времето не го експериментирах върху себе си, вече не се намира из къщи. Прочетох една книга за аутист, гледам "Монк" и в двата случая са много избирателни и гнусливи към храната. Монк и той си поръча в ресторант гарнитурата отделно от яденето. Т е настояваше гарнитурата да не е в една и съща чиния. В книгата пък "Странна случка с куче в нощщта детето имаше в кухнята си даже боя за храна. А при нас е по-скоро обратно. По време на хранене, ако забележи някоя трохичка или грахче да падне, ако ще и на земята става, дръпва си стола и го намира и изяжда. Колко пъти съм се опитвал да го разубеждавам, даже веднъж го хванах за ръката, но той го взе с другата и успя да го налапа. Има неща, които като че ли са от жизнено важно значение и непременно трябва да станат така. Дрехите преди лягане например се сгъват идеално на облегалката на един стол, най-отгоре чорапите, винаги по един и същ начин. За промяна и дума не може да става.

Да ви споделя, днес водих Дара на психолог - ето как протече прегледа: В една голяма стая, детето с бащата, ние с психолога си говорихме в една по-малка, психолога не наблюдаваше детето постояно.
Как протичат прегледите при психолог - аз очаквах, че ще наблюдава детето, ще му дава играчки или ще го потиква към определи действия, за да види реакцията му.

Идеята на моята карикатура и опити за премахване за стериотипи е следната.Опитвам се да премахна стериотипа в зародиш.Колкото повече го затвърждава - толкова по трудно го премахвам.Не, че не отваря външната врата Винаги той.Ако извикам аз асансьора пак е олелия.Ако му помогна за обличането на якето малелеее.Но се опитвам да му нарушавам навиците постепенно и все още спокойно.Понякога става - понякога не.Май е навремило за карикатурата.
Това с бласкането на главата в пода го премахнах още на 2.6 год по съвет на джипито.
Каза ми следното.-Наблюдавайте го когато си блъска главата в пода - Ако излезете от стаята - дали ще продължи да го прави.
Още същата вечер имах такава възможнаст.Когато излязох от стаята-долази на четири крака пред вратата на стаята в която съм.Видя ме и продължи - ПРЕД ПУБЛИКА.
Опитвам се да гледам на него като на дете без проблем.Много от проблемите ги решавам по този начин.Но отглеждането на такова дете изисква и мнооого други неща - за тях си търся помощ от специалисти.
Важното е стериотипа да не се затвърди.
Отскоро научи азбуката почти сам- колебая се дали да се радвам или не.Много деца на 4-5 год. я научават - но за дете с тази диагноза е деликатна ситуация.
  Смених малко насоката на темата съжалявам.
Може би ако будуващите деца не спят следобеден сън и се уморят достатъчно през деня ще спят по добре нощем.Със сигурност сте го пробвали.Но ако няколко поредни дни ги оставите без следобеден сън - възможно ли е да промените биологичният им часовник.При тях май работи непълноценно.Пак казвам - нямам този проблем - просто разсъждавам.Знаете те искат постоянство в действията - еми да им го дадем /но в нашата насока на постоянство/.
Волф твоят син е със изградени навици - но винаги можеш да опиташ още нещо.Не се отказвай толкова лесно.Не се оправдавай пред себе си-ами той е голям и не става.Бори се.
Вълкът защо не направи малко диета с вълчето.Ей така за проба.И само за един месец.

Въпроса е към Wolf но и аз като верен партиен другар/по съдба/ живо се вълнувам от въпроса.Най голямата стъпка към диетата която аз и моят син направихме е че от няколко месеца сме само на ръжен хляб.Мляко и млечни продукти освен сирене на макарони не ядем.И до тук.Той изобщо не желае да коментира въпроса със диетата защото се страхува да не отслабне.Съвсем сериозен е .Единствения начин да му променя мнението е да го излъжа че нещо му застрашава живота,а аз не искам да го правя защото може да е безкрайно опасно.Освен това според руския форум шанса диетата да повлияе на 15 г е минимален.А и това че не можем да направим специализираните изследвания допълнително ме демотивира.Ако успея да го убедя бих пробвала.Той е много консервативен относно нови храни и съшо много гнуслив.Преди ядене мие всичко-прибори,чинии, чаши.Малката ми победа е че го прави и след това. От въпросното бъркане в гащите го отучи свекърва ми,но как го направи и до днес е загадка за мен,.Аз до 4 г не бях успяла. Може би е прилагала метода на Катина? Специфичните движения на ръцете ги има и до днес,прави го само в къщи,и с годините се променя-трептене с китките,после пляскане,търкане една в друга,а сега удряне с по 2 пръста един върху друг.

Този безпричинен смях го има и при Мими. Срам не срам, признавам си, много ме дразни. Изглежда ми като луда в токива моменти. Аз и се карам и я питам защо се смее. Тя се сепва за секунда, защото се страхува от повишаването на тона ми и ми отговаря:"Защото е смешно." Даже по-скоро аз съм я научила така да ми отговаря, т.е. фразата е заучена. Но не може да обясни кое е смешно. Незнам как да я отуча от това. Грозно е и скоро децата ще започнат да и се подиграват. Не плаче без причина.
Любознателна, ти се оказа права. Тиоридазина започна да и действа, но само заспива по-бързо. Иначе си е все така активна през деня. Е, случва се и да постоява кротко за по-дълго време, но не е сънлива в никакъв случай. Така се работи по-лесно с нея.

Когато ние посетихме психолог, не беше точно така. Аз бях сама с малкия, бяхме в една стая и около 1 час си говорихме и тя постоянно наблюдаваше детето и както казваш, му даваше играчки и го подтикваше към действия.

И ние от следващата седмица сме на психолог и ще разкажа.

Два от поведенческите стереотипи, които наблюдавам при Мими, ужасно ме разстройват, защото бавно, но сигурно я увреждат. 
Единият е упорито скърцане със зъби (денем), при което млечните й зъбки бяха безпощадно изпилени до половина. Същата съдба очаква и постоянните зъби (засега само два). А така се надявах при смяната на зъбите навикът да изчезне...
Другият е доста ексцентричен - ходене на пръсти, като пръстите (представете си!) са подвити навътре под стъпалото.
Ако й направя забележка или отклоня вниманието й, веднага се поправя, но скоро пак започва. Чувствам се изтощена и безсилна да се боря с това. Дайте някакви идеи!

mamma B i o n d a, това с ходенето с подвити пръсти от няколко дни го виждам и при дъщеря ми. Мисля, че е свързано с някакъв страх или друго преживяване с което не може да се страви. На теб обяснявали ли са ти защо го прави? Иначе се замислих като противодействие да ходи с по-твърди и затворени сандали и в къщи вместо пантофи.  Така съветват да прохождат деца в клиниката ДЦП

mamma B i o n d a, това по-скоро са неподходящи компенсаторни механизми за саморегулация т.е. по този начин Мими си набавя необходимата сензорна стимулация (ето това е областта, в която са много добри occupational therapists, но все още ги няма тук). Това, което може да опиташ за скърцането със зъби е, да предложиш на детето да дъвче нещо твърдо. Eто това използват в Щатите,но и ти можеш да пригодиш нещо: Chewing Tube. Ефект би имало и от стимулация с Z-vibe ,но същата работа ще свърши и ако срожиш някаква гумичка върху електрическа четка за зъби (може да пробваш и със самата четка, но косъмчетата често не се приемат добре от децата).
За ходетнето на пръсти- пробвай да сложиш наколко тежки списания (например 4-5 от типа на Еva, ако мислиш, че са много, сложи само 3) в раница и я сложи на гърба и. Виж дали ще свали петите. Ако не го направи веднага, нека поседи малко така (права), а най добре качвайте стълби по този начин.

Забравих да допълня и затова си редактирам поста. За да има ефект сензорната стимулация се повтаря многократно. Включва се няколко пъти в дневния режим на детето и е много важно да се прави поне 10 дни без прекъсване; едва тогава може да се отчете някакъв забележим ефект.

Дано съм успяла да го напиша разбрано и ви пожелавам успехи 

Искам да споделя с вас какво ми се случи днес.

Бях дала на една приятелка книгата "Странна случка с куче през нощта". Помолих я да ми я върне. Синът и я подаде на дъщеря ми. При което станах свидетел на следния разговор:
тя: "Каква е тази книга?"
той: " За един човек, който е БОЛЕН, като брат ти!"
тя:    "Ама той БОЛЕН ли е???"

Усетих как искрено се изненада от тези думи. Сигурно разбирате как се почувствах аз заради нея. Осъзнах, че тепърва ще и се налага да търпи подобни коментари. И не знам доколко е подготвена за това
Никога не съм и казвала, че брат и е БОЛЕН! Не употребявам тази дума, защото изобщо не го усвещам така, а не защото не искам да призная фактите. Опитвам се да и обясня, защо се налага да не яде определени храни, и че просто някои деца, като него са по-различни и проговарят по-бавно, но тя много ми помага в това отношение , което е самата истина. Не мисля, че едно шест годишно дете е в състояние да разбере термини, като Генерализирано разтройство на развитието или Аутизъм. Много е чувствителна и ще се разтревожи за здравето на брат си ако и кажа, че е БОЛЕН.
Въпросът ми е към тези, които трябва да обяснят проблема на "здравото" дете.
Как го подготвяте за  нетолерантното отношение от страна на "здравите" им връстници?

Изобщо това болест ли е? Доколкото си спомням, когато ни диагностицираха и попитахме каква е тази болест, д-р Аврамова ни каза, че това не може да се нарече болест, а разтойство на развитието.

Приела съм факта, че детето ми изостава в развитието, но не мисля да се отнасям към него като към БОЛЕН 

Ох, моята дъщеря непрекъснато дъвче нещо - крия всичко , което може да се унищожи с дъвчене в периметъра на достъпност. Унищожава всичко пластмасово и гумено, само да й попадне в ръцете/устата. Учебниците и книгите са изгризани, химикалите - начупени.....Най-много се страхувам да не докопа някой ел кабел Тези Oral Motor Fun биха ми свършили много хубава работа. Пише, че са за възрастни - дали са достатъчно издържливи

nadejda.v.l , моята голяма дъщеря не приема Наталия като различна, независимо, че й е известна диагнозата и Наталия е много различна. Твоята дъщеря просто го Обича.