Аутистичен спектър - обединена тема

zory72,  според мен тогава трябва да направиш абстрактните неща  неабстрактни.

Направи му картинки - нещо като дневен режим - ставане, училище, обяд, домашни, игра, компютър, вечеря, миене на зъби, сън и т.н.
Нарицувай до всяка картинка едно малко часовниче със стрелки /за да прави връзка и с часовете на деня/
И после обесни - че това е един ден. От събуждането - до събуждането. И това се повтаря всеки ден. И после пак. И после пак...
После направете подобна схема в някоя тетрадка на отделни листи и ги кръстете - понеделни, следващия вторник, после сряда и т.н.
За цялата седмица.
Така ще имате дните, часовете в дните /може отначало да не му ги казваш, после и на това да наблегнеш - че от събуждане до събуждане са 24 часа/, ще е цяла седмица.

После направи нова тетрадка която се казва МЕСЕЦ. В нея ще направите пак от понеделник до неделя /седмица едно/, после следващта и т.н. 4 седмици и половина.

после сложете номерата на дните - в месеца има 30 дни /отначало не му обеснявай че има и 28 и 31 и т.н.

Може да преснимаш картинктие които сте правили с режима -така по-лесно ще ги имаш размножени за цялата седмица и после за месец.
Нещо много глупаво, ама страшно ефективно е да са черно бели и да го накараш да ги оцветява - незнам дали не е голям за това - ама по този начин ще му ръботи мозъка многостранно - ще вижда картинката, заглавието /примерно деня, седмица или каквото работите в момента/ и ръката ще работи и мозъка ще се стиимулира.

много е важно обаче да почнеш от нещо което е поне 2 степени преди познатите му неща - затова казвам режима - нещо което детето добре познава. И да вкарвасх само по един единствен нов елемент - като видиш ,че е сигурен и му е лесно да го приеме - още един...

исмисли си и някакви знаци за дните на седмицата - примерно понеделника е сърце, вторрника листенце и т.н. - трябва да има визуални някакви стимули, които да рисувате по листите.


За разстоянията - показваш пак нагледно - може да нарежете листи и да ги залепите да стане дълга лента. Всеки 10см в различен цвят. така 10 цветни лентички по 10см са 1 метър. После слагате още един стават два. После още един  и т.н. да станат 10 метра.

После може на лист да му скицираш лентата която сте нарисували - и да кажеш - това са 10те метра. Колко още ни трябват да станат сто? И да нарисуваш още  9 ленти - и да му кажеш - ето виж - това са 100 метра!

след няколко дни му спицирай 100 метра лента /рисуваш черта, отгоре пишеш "РАЗМЕР !)) МЕТРА!/ - и пак така още 9 ленти... и му обесняваш - ето нашите ленти са вече 1000 метра! И понеже това е много специален размер се нарича КИЛОМЕТЪР!
и т.н.

Аз обаче не бих направила това с "лента" а със ЗМИЯ праз цялото време говорейки за влечуги 

така ще направиш абстрактното много по-реално - малкото змийче което е било 10см е порасло 10 пъти - станало змия 1 метър...
10 змии по 1 метър са 10 метра..и т.н.

[desi], невероятна си!
Моята дъщеря се е пробвала 2-3 пъти да си състави сама фраза (иначе говори с наизустени). Вечер аз я приспивам, но се случва и татко й да го прави (по нейно желание). Една такава вечер ми каза :" Направи ми татко" 

Дори, много се радвам за теб и малкия. Ние не можем да казваме стихотворения... Не разбира от тези работи. Божидар осъзнава ли това, което казва В момента не се сещам точно какви бяха проблемите на Божко.
Но искрено се радвам и си пожелавам и аз така да се похваля тук за Гери.

Мама Джедай Деси, много съм ти благодарна за идеите, ще ги обмисля, и ще пробвам с картинки или снимки, които са любими на Марти, така че да му  е лесно да ги помни.  Всякакъв опит е полезен и може да ти отвори нова врата, която е била пред теб, но не си я видял.

Зори, получи ли нещата на пощата си?

Ето малко превод от линка на Деси, днес толкова, утре останалото:

Ten Things Every Autistic Child Wishes You Knew

ДЕСЕТ НЕЩА, КОИТО ВСЯКО ДЕТЕ С АУТИЗЪМ БИ ИСКАЛО ДА ЗНАЕТЕ

1. Първото и най-важното – аз съм дете. Аз представлявам повече, отколкото описва едничката дума „аутистичен”. Аз знам, че вие знаете това. Че защо да не го знаете? Така че не се притеснявайте да ме наричате аутист, дори и другите да казват, че това е погрешно. За мен няма разлика дали казвате, че съм аутист, или че съм дете с аутизъм. Така или иначе какво правите за мен е много по-важно от това как ме наричате. Моля обръщайте внимание на моите истински проблеми, а не на тези, измислени от някои възрастни. Аз и без това си имам достатъчно проблеми. Няма нужда да се измислят нови, за да се прибавят към сегашните.     
Ако имам аутизъм, значи аз съм недъгав. Да се твърди, че известни или необикновени хора като Айнщайн, Моцарт или Ван Гог са били аутисти, означава, че аутизмът не е недъг. Тези хора не са били недъгави. Аз съм. Когато казвате на другите или се правите, че не съм недъгав, вие не ми помагате, даже и ако това ви кара да се чувствате по-добре. Аз съм зависим от грижите на обществото. Да се внушава на хората, че аз не съм недъгав, а само „различен”, влошава грижите, които се полагат за мен. Моля отнасяйте се към аутизма сериозно, за да може и другите да се отнасят така към него.

2. Сензорните ми възприятия са разстроени. Сензорната интеграция може би е най-трудният за разбиране аспект на аутизма, но тя е и безспорно най-решаваща. Това означава, че обикновените гледки, звуци, миризми, вкусове и докосвания от ежедневието, които вие може би дори не забелязвате, могат да бъдат изключително болезнени за мен. Самата среда, в която трябва да живея, често изглежда враждебна. Може да ви изглеждам самовглъбен или войнствен, но всъщност аз просто се опитвам да се защитя. Ето защо например една „обикновена” разходка до бакалницата може да бъде ад за мен: моят слух може да бъде изключително остър. Много хора говорят вкупом. Високоговорителите бумтят със специалитета на деня. От стереоуредбата вие музика. Касите бибиткат и кашлят, кафемелачката пъхти. Месомелачката пищи, плачат бебета, количките скърцат, флуоресцентните лампи бръмчат. Мозъкът ми не може да филтрира всичко това и аз се претоварвам! Обонянието ми може да бъде изключително чувствително. Рибата на тезгяха за месо не е съвсем прясна, мъжът, който стои до нас, не си е взел душ днес, доставчикът раздава парченца наденица, бебето пред нас на опашката се е наакало в памперса си, в крило 3 почистват разлятата туршия с амоняк. Не мога да се оправя. Страшно ми се гади. Тъй като се ориентирам визуално (виж по-долу), най-вероятно това е първото сетиво, което ще се претовари. Флуоресцентната светлина е не само прекалено ярка, тя жужи и бръмчи. Помещението изглежда така, като че ли пулсира, а от това ме заболяват очите. Пулсиращата светлина отскача от всичко и разкривява това, което виждам – пространството изглежда така, все едно непрекъснато се променя. Прозорците блестят, има прекалено много предмети, за да мога да се съсредоточа (може да компенсирам с „тунелно зрение”), на тавана се въртят вентилатори, има толкова много тела в постоянно движение. Всичко това влияе върху вестибуларния ми апарат и вече даже не мога да разбера къде се намира тялото ми в пространството.   

Юлче, пак благодаря, ще чакаме останалото. 

При моята Гери няма типичен аутизъм, но има черти от аутизма, странни черти.  Понякога не знаеш за какво реве, защо хвърля.., е не само това, но нямам време да пиша повече тази сутрин.

затова тази поредица, така да кажа ще е интересна. Очакваме продължение...
Чао 

Здрасти Юлче, получих всичко, много ти благодаря за времето, което отдели. Надявам се, че тая информация ще е полезна на всички. 

Продължението:



3. Моля не забравяйте да правите разлика между „не искам” (аз решавам да не правя нещо) и „не мога” (не съм способен да направя нещо). Възприемането и изразяването на речта, както и речникът ми, могат да бъдат огромно предизвикателство за мен. Не става въпрос за това, че не слушам наставленията ви. Става въпрос за това, че не мога да ви разбера. Когато ме извикате от другата страна на стаята, ето какво чувам аз: "*&^%$#@, Били. #$%^*&^%$&*..." Вместо това, елате и ми говорете директно с простички думи: „Моля те, Били, сложи книгата си на чина. Време е да обядваме”. Това ми подсказва какво искате от мен да направя и какво ще се случи после. Сега вече ми е много по-лесно да го изпълня.

4. Аз съм буквалист. Това означава, че интерпретирам езика буквално. Например за мен първото изречение би могло да означава, че съм направен от букви. Много ме обърква, когато ми кажете например: „Озапти конете, каубой”, когато всъщност имате предвид „Моля те, спри да тичаш”. Не ми казвайте, че нещо е „фасулска работа”, когато наоколо не се вижда никакъв фасул и това, което всъщност имате предвид, е: „това ще ти е лесно да го свършиш”. Когато казвате: „Вали като из ведро”, аз си представям как от кофата се излива вода. Моля ви, просто ми кажете: „Вали много силен дъжд”. Може да използвате думата „като”, за да ми помогнете да се науча да сравнявам, но не преувеличавайте. Ако описвате нещо с израза „студено като лед”, то трябва наистина да бъде точно толкова студено. Подбирайте думите внимателно. „Тъп като галош” не е същото тъп като недостатъчно остър, въпреки това изразът се използва, за да се сравнят тези две неща. „Бия се с вятърни мелници” не ми звучи забавно. Обърква ме. Трудно ми е да разбера изрази, които си играят с двоякото знчение на една и съща дума. Аз не разбирам идиомите, каламбурите, нюансите, думите със сексуален подтекст, дедукцията, метафорите, алюзиите, хиперболите и преувеличенията, сарказмът и голяма част от хумора на другите хора. Имам чувство за хумор. Просто намирам други неща за смешни.

5. Моля да бъдете търпеливи с ограничения ми речник. Трудно ми е да ви кажа от какво имам нужда, когато не зная думите, с които да опиша чувствата си. Може би съм гладен, обезсърчен, изплашен или объркан, но в момента тези думи са извън предела на възможностите ми да се изразя. Това има и друга страна – може да звуча като „малък професор” или филмова звезда, дърдорейки думи или цели текстове като възрастен. Това са съобщения, които съм запомнил от заобикалящия ме свят, за да компенсирам своята езикова неспособност, защото знам, че трябва да отговарям, когато ме заговорят. Тези изрази могат да бъдат взети от книги, телевизията, речта на други хора. Това се нарича „ехолалия”. Аз не разбирам непременно контекста или термините, които използвам. Просто знам, че така успявам да се измъкна, когато от мен се изисква отговор.  

6. Тъй като езикът представлява такова затруднение за мен, аз се ориентирам визуално-. Моля показвайте ми как да върша нещата, отколкото просто да ми ги казвате. И моля ви, бъдете готови да ми показвате много пъти. Многократното последователно повторение ми помага да уча. Логопедите и специалистите по поведението, които са запознати с аутизма, могат да ви осигурят редица учебни помагала, подходящи за мен. Свържете се с местния учебен център или с агенцията на инвалидите, за да ви помогнат да ги намерите.

7.  Моля фокусирайте се и работете върху това, което мога да правя, отколкото върху онова, което не мога. Като всяко друго човешко същество, аз не мога да уча в среда, в която постоянно ме карат да се чувствам, като че ли не съм достатъчно способен. Аутизмът е това, което има нужда от оправяне, не аз. Да се опитвам да правя каквото и да е ново нещо, когато съм почти сигурен, че ще се сблъскам с критика, колкото и „конструктивна” да е тя, ме кара да започна да избягвам новите неща. Търсете силните ми страни и ще ги откриете. Има повече от един „правилен” начин да се правят повечето неща.

8. Моля ви, помагайте ми със социалните взаимоотношения. Може да изглежда така, като че ли не искам да си играя с другите деца на площадката, но понякога всъщност просто не знам как да започна разговор или как да вляза в играта. Ако можете да поощрите другите деца да ме поканят да се присъединя към тях в ритането на топка или в правенето на пясъчни фигурки, може да се окаже, че ще съм очарован да приема. Аз се справям най-добре в структурираните игри с ясно начало и край. Не знам как да „чета” израженията на лицата, езикът на тялото и емоциите на другите, така че ще съм благодарен на непрекъснатото ви помощ за подходящите социални отговори. Например, ако се разсмея, когато Емили падне от пързалката, това не е, защото смятам, че е смешно. Аз просто нямам представа какъв е подходящият начин да откликна. Научете ме да казвам: „Добре ли си?” 

9. Опитайте се да разберете какво причинява моите изблици. Изблиците, избухванията, истериите или каквото още ги наричате, са още по-ужасяващи за мен, отколкото са за вас. Случват се, защото едно или повече от сетивата ми са претоварени. Ако разберете защо се случват тези изблици, те могат да бъдат предотвратени. Водете си дневник, в който отбелязвате времето, обстановката, хората, дейностите. Може да се прояви някакъв модел. Опитайте се да запомните, че всяко поведение е форма на комуникация. То ви казва, когато думите ми не могат, как възприемам нещо, което се случва в обкръжението ми. Положението, в което съм, както и аутизмът ми, са това, което трябва да се поправи – не аз. Родители, помнете също така: натрапчивото поведение може да има като причина някакво медицинско заболяване. Хранителните алергии и чувствителността към храни, проблемите със съня и проблемите със стомашния и чревния тракт могат да имат дълбок ефект върху поведението.

10. Ако сте член на семейството, моля ви, обичайте ме безусловно. Пропъждайте мисли от сорта: „Ако той просто беше...” и „Защо тя не може да...” Вие не сте изпълнили абсолютно всяко едно очакване, което вашите родители са имали за вас и не би ви харесало постоянно да ви напомнят това. Аз не съм избрал да съм аутист. Но помнете, че това се случва на мен, не на вас. Без вашата подкрепа шансовете ми за успешен самостоятелен живот като възрастен са слаби. С вашата подкрепа и насоки възможностите са по-големи, отколкото бихте си помислили. Обещавам ви – аз си струвам. И последно, три думи. Търпение. Търпение. Търпение.  Разберете, че моят аутизъм е недъг. Недъгът аутизъм не е някаква чудесна дарба. Той осакатява. Обърквам се, когато ми кажете, че моето страдание е нещо хубаво, което трябва да харесвам. Но аутизмът се поддава на лечение и аз може би ще успея да превъзмогна своя недъг.

Ухаааааа има да чета, направо го изпринтвам и лепкам в къщи на стената...  Готово изпринтено е

 

Сега сте вие наред - какво да превеждам? Дайте линкове, които ви интересуват.

Или да продължа с моите? Те са на други двама аутисти.

за обучението с PECS?

това ще ви е интересно ли?

Дай линк. А такива карти дали има и на български език в нета? То не че е трудно да се направят, само се слага отгоре другата дума, но си е друго да има готови качени някъде.

Юлче, много ти благодарим, не лишавай близките си от внимание заради нас. Само когато имаш време.

Юлче, разглеждала ли си този сайт http://www.childrenofthenewearth.com/

За мен е много интересно да видя света отвътре или през погледа на аутисти.Помага ми да разбирам неща които Рони не може да си/ми обясни.