Аутистичен спектър - обединена тема

Сигурно наистина си загрижена за това дете след като си толкова наблюдателна - мислех, че само майката и специалистите обръщат внимание на тези неща. Моето дете има същите проблеми и недоумявам как в яслата вече 4 месеца не ги забелязват. За мен също са обезпокоителни, ама.... може да има и вариант все пак да са нещо нормално за тази възраст, знам ли.  Все пак там са педагози....

Когато моето дете навърши 2 год. и все още нямаше реч - се консултирах с две логопедки.И двете бяха познати от детската площадка и познаваха детето ми доста добре.И двете бяха категорични, че Мишо няма аутизъм.Чест и прави на едната, че въпреки отричането на диагнозата ме насочи към съответния специалист за оценка.По този начин още на 2.6г. Мишо беше с поставена диагноза.Според педагозите - зълва ми също е практикуваща учителка - Мишо е съвсем нормално дете.Говоря за периода 2-3 год.

Всичко това го казвам не защото аз се съмнявам или отричам диагнозата.Искам само да напомня, че съответния проблем при едно дете може да се забележи от специалист, който има опит с такива деца.Това, че моите познати от площадката са учили и работят като логопеди не им помогна да открият проблем при моето дете.Зълва ми също е учила и си познава племенника, но не вида проблема.

И още нещо - така дистанционно можем само да си чешем езиците.Не знам как стои въпроса в другите градове, но аз лично мага да изброя на пръстите на едната си ръка специалистите които наистина разбират от аутизъм.

Ако тогава моята позната не ме беше препратила при съответния лекар - още щях да си живея в заблуда, че детето ми е с чепат характер.Ниастина и благодаря на тази жена.Въпреки, че явно не е много добър логопед - тя е добър човек.

Малеееееееее колко объркано стана. Дано ми схванахте идеята.

така, е, но нека не забравяме и друго - повечето от палавите и "чепати" (как я измислихте тая дума )  деца не са аутисти
неговоренето пак казвам - според мен само по себе си не е симптом на аутизъм - има деца които не говорят, но имат желание за комуникация и комуникират по друг начин. На тях им казват late bloomers и са съвсем нормални деца - има някакви думички на всяка възраст - като при Давид на Ники, малко закъсняват с проговарянето, но като цяло като бебета си гукат, на 9-12 месеца си бърборят бебешки /мам-мам-мам и т.н. звуци имам предвид, на 15 месеца казват някакви думи /точно като Давид/, не много, но казват, изреченията от 2 думички идват на 2- 2,5 години и т.н.После бързо наваксват и на 3 години говорят добре за възрастта си и настигат връсниците си.
И единственото което ги отделя, от децата с проблем на тази възраст, е че имат желание да комуникират.  И пасивния им речник няма изоставане никакво - примерно 15-16 месечното бебе помолено да донесе обувките си ще го направи или на 2 години детето ще може да отиде да включи телевизора и да седне на столчето си ако го помолите, да си сложи закуската в чантата и т.н. поръчки.

Ники, 3те езика наистина влияят на детето ти, защо не започнете да говорите всички само на 1 език /примерно на Датски, ако той се говори в градината/. Въпреки, че децата лесно учат езиците като малки, не всички им е толкова лесно да наваксват с пасивния си речник, ако са изложени на 3 езика. ОСОБЕНО ако ти говориш на повече от 1 език пред него, както правиш.
Ако решиш, че ще му говориш на БГ не трябва да смесваш езиците и да говориш пред него на друг език. Което е почти невъзможно в чужда държава.
А Бг той ще научи - като навакса мъничко с речника и има някаква основа ще можеш да вкараш и друг език, после и 3тия.
И моя син е 3 езичен, но цялото обучение го правим само на английски. И това е езика който говорим пред него. В момента в който терапевта ни реши, че е готов ще вкараме и БГ, и малко по късно и 3тия език. И детето ми наистина се поуспокои и нещата потръгнаха откакто обърнахме на 1 език.

Както ги описваш нещата много ми приличат на нашия случай.И при нас около година и половина две речта се загуби и Дани беше също като глух като го викаш не реагира само ако чуеше реклама идваше.И на нас ни помогна една логопедка която за моя радост ми обърна внимание и ме накара да отида на специалист в София.Пък наистина за една майка е много трудно да признае пред себе си че детето и има проблем,камо ли пък пред останалите.На мен приятелките ми казваха че на Дани нищо му няма и само си въобразявам.Добре че не ги послушах.Имам приятелка със дете което е с диагноза ГРР.Големи усилия ми костваше да я убедя че трябва да се научи да говори за проблема си а не да плаче и да се депресира.Сега е по добре даже ще работим с нея за център за работа  с деца с ГРР.Ай де и аз като Катина много се обърках

_Zara, не мога да кажа, че се занимавам с неща от АВА, опитах за кратко, но за мен е много объркващо това водене на дневник - днес отговори толкова пъти, днес погледна толкова пъти.... Мина година откакто приемам детето си за аутист и се опитвам да я разбера погледнато от този ъгъл, тя доста се е променила от тогава - в голям магазин стои до мен и рядко тича из щандовете, не пищи за няма нищо, седи на столче (за това май е помогнала градината, преди не се задържаше и 10сек), напоследък все по-често ме гледа в очите. Днес се случи да успее да се вреди от брат си пред компютъра за азбуката и почти 15 мин се занимава сама, което не се е случвало с нищо друго, а тази игра иска някаква концентрация, мисля да използвам това за основа да опитаме и други неща на компютъра, там явно й е по-интересно. Като се има в предвид и проблемите с фината моторика, това което прави е голяма изненада за мен.Това включва кликване с мишката в/у различни срички, пръснати по екрана и след поява на картинка - кликва върху картинката за звук, после върху готовата дума, за да може да затвори и да търси нова дума по срички.( сричките образуват дума върху която и да се кликне, все още не може да ги търси сама) Жалко, че засега не можем да го правим често, но пък това запазва интереса й.

Пак подчертавам, че на нас близките ни е трудно да преценим доколко е заинтересувано детето от комуникация.Преди две години всеки случаен поглед на Мишо ми се струваше очен контакт.И отговарях да имаме контакт с очи.На практика това наистина бяха случайни срещи на погледите.

Да имахме някои думички и гукания - но нормите за възрастта са много разтегливи и това объркваше и мен и личната лекарка примерно.Най добра преценка за състоянието на детето може да даде човек, който е наблюдавал не едно и две деца с проблеми.Така само от прочетеното не може да се каже, че си схванал спецификата на проблема.Зълва ми примерно е учила за аутизма в университета и на базата на дипломата си твърдеше, че детето е така от майката - хладилник - АЗ сиреч.

Аз много изчетох по въпроса и въпреки това ми е трудно да разбера защо например децата ходят на пръсти. Нямаме този проблем и заинтересуваноста ми е само повърхностна.Как тогава да очаквам, че една логопедка работеща в училище основно с трудни съгласни в речта ще открие аутизъм.

Любознателна - на нас ни е забранено да учим азбуката.Забранено ни е да пишем думи.Има вероятност детето да започне да се изразява чрез писане, а не с реч.Естественно не при всяко дете е така.Явно при вас е друг тип проблема. 

Точно защото синът ми има желание за комуникация не бих го нарекла аутист. Но въпреки всичко изразява по много особен начин това си желание. Обича да се закача с хората, ама не дава те да го закачат. Ако го правят може да е от разстояние. Но бяга ако искат да го докоснат или доближат. Закача се, иска да го гонят, но ако го хванат пищи и прави ужасени физиономии. Ако беше само проблемът с късното проговаряне, за който бях подготвена от самото начало понеже е в много езикова среда изобщо нямаше да се притесня. Но именно специалистите препоръчват при разноезикови родители всеки да говори изключително на собствения си език с детето - така двуезичието ще бъде най-малко объркващо. А какъв език говорят родителите помежду си няма значение. 2 езика не е голям проблем да научи дете, въпреки, че ще се забави с проговарянето. Но вината е моя, че в нашето семейство са всъщност 3 и колкото и да се опитвам да говоря само на датски с баща му, просто не винаги успявам и за по-лесно минавам на английски. Баща му съответно ми говори на датски. Аз виждам Давид как се опитва да разбере какво говорим аз на един език, а баща му на друг. Тук вината е изцяло моя, гледам лесното. Но все се заричам да не говоря английски повече. Интересното е, че Давид се заглежда по американски филми, ама съм сигурна, че нищо не разбира.
Но това езиково изостване в нашия случай върви в комбинация с купчина други проблеми, най-значителния за мен сред които е еднообразният му начин на хранене, и това, че цяла година вече той си има 3 игри, които са му хоби и към друго не проявява интерес - просто квито и играчки да му даваш нямат значение за него или ги погледне за малко и ги хвърли. Не ги използва по предназначение, освен ако не са готварски тенджери и посуда - с такива се заиграва за малко, ако са му нещо ново. Но като цяло поведението му ме тревожи и неяденето.

Да,според психоанализата една от възможните причини за аутизма е недобро взаимодействие между майката и детето на емоционално ниво най-вече, но и поведенчески. Но психоанализата приема, че това е само един от възможните фактори, като обръща внимание на генетичното предразположение и - забележете - на индивидуалните особености на детето,най-вече на неговия отговор, реакция на различни по интензивност житейски стимули.
И аз съм чувала големи глупости за причините за аутизма от хора, които не са психоаналитици, но са твърдели, че психоанализата смята така. Но познавам истински психоаналитици и разбрах че не е толкова тесногръда тази концепция, а включва много възможности.
На сайта, който съм дала в профила си, има статия в 3 части за аутизма от гледна точка на психоанализата, като вероятно ще има продължения, тъй като не са изброени всички причини (но е нужна регистрация)-ако искате, прочетете, особено 3-тата част.

NikiFin  как реагира детето ти на дядо Коледа и подготовката за празника?Как реагира на престоящият си рожден ден?Става ли по послушен преди идването на добрия старец - чака ли с нетърпение да види какво му е оставено под елхата?Радва ли се на престоящия рожден ден заради играчките или гостите.Как реагира на заплаха от рода на - "ако не слушаш ще дойде" примерно баба Меца или куче или с каквото там се плашат децата.Как реагира на прибиращият се от работа тати или на излизащата мама.

Катина, твърде е малък още Синът ми е с няколко месеца по-голям и Дядо Коледа до момента в който не го видя си беше абстракция, подаръка само подарък. Рожденния ден също, докато не мине си е абстракция.

Ники, сина ти идва ли при теб с някоя играчка за да я сподели (да ти я покаже един вид)? Ако се затрудни с нещо (отваряне на кутия)  - носи ли ти да му помогнеш? Или плаче, но не търси помощта ти? Сочи ли с пръст, когато нещо привлече вниманието му? По това , което споделяш, сина ти не е никакъв аутист може да има някаква нередност, но едва ли е аутизъм.. За тези месеци, през които пишеш тук, наблюдаваш ли някаква промяна и каква?

А неяденето - може да е просто злояд, дай Боже!

За филмите - може само ти да мислиш че не разбира. Аз сега се изненадвам всеки ден с нещо, което сина ми е чувал или виждал преди време,особено реклами по телевизора, но не е умеел да ми го каже и сега се сеща по някакъв повод. Оказва се, че разбира повече, отколкото ми се струва на мен.

А вие как подготвихте децата си за тези празници? Моето дете на 2 години не реагираше на дядо Коледа, харесваше го като образ, каза една от първите си деми по повод Коледа, но не намерих думи да му обясня същността на празника. Също и за рожден ден не знам как да му обясня.
Мисля, че поведението на майката има значение донякъде - например аз не обичан да го възпитавам с подаръци и подкупи, за мен човек има желания и нужди, и се задоволяват според възможностите и ситуациите. А това да му дам бонбон или храна, ако направи нещо, ми се струва толкова чуждо, все едно е от цирка. Също ме е страх, че някой в бъдеще може да я привлече с нещо, подобно на подарък ли и да я манипулира...Но съм се заслушвала в обясненията на други майки и съм намирала полезни неща. Дали за  това моето не разбира какво е това подарък

А по повод късното проговаряне - за мен винаги е добре да се направи консултация с логопед, работещ с дете до 3 години. Закъсняването в говора показва закъсняване някъде във възприятията или обработката на инфо и съвети не са излишни.

А как я виждаде тази тема - моето дете също не е аутист, обаче има някои леки особености при възприемане на света, аз пиша тук защото се обсъждат такива неща, нали темата не е само за аутизъм

На моето дете не му е ясно какво е Коледа и рожден ден  . Но се радва на торта, иска да духне свещичката, даже и на чужд рожден ден. Знае песничките, които се пеят за поздрав, но само на мелодия. По Коледа също пееше много вярно една песничка. Като му обяснявам, имам чувството, че не ме разбира в повечето случаи. Сега се е научил като се удари и го заболи някъде да идва да ми показва и докато не му обърна внимание не ме оставя  .

На дядо Коледа детето обикновенно реагира в очакване и в нетърпливо разопаковане на подаръка.Дори и абстракция - идеята е разбрана.Мишо до миналата година изобщо не реагираше на нищо друго освен на мигащите лампички от елхата.Подаръка му привличаше вниманието, само ако е разопакован и светкащ или мърдащ .Ако е опакован - вниманието беше нулево.Когато дъщеря ми беше на 2.8 мес. сутринта на Коледа стана - не видя подаръците и се разрева, че няма подарък за нея.Ревна, че наистина е слушала, а е без подарък .Тази Коледа Мишо за пръв път обърна внимание на неразопакован подарък.

NikiFin аз съм далеч от мисълта да поставям диагнози на детето ти.Само искам да те насоча към търсене на специалист с опит.В България има начин да си платиш 20 - 30 лв. и да се консултираш в частен кабинет.И то не само на едно място.Исках да те насочя към майките на деца с проблеми в Дания - те ще те ориентират най добре към кого да се обърнеш.

Кифла, аз мисля че това че те търси при удар е много добре. От няколко дни като се скарам отива при баща си да се пожали, дори вчера се опита да му обясни, само че успя да каже с обиден глас само "мама..." Обаче аз се бях загледала в това умение и ми се струва много важно да си намери начин да потърси утеха или закрила.

Ех мами!То човек да не се зарадва на нещо.Днес имахме тържество в детската градина.Децата пяха много хубаво изнесоха и сценка от някаква приказка.Моят Дани единственото нещо което правеше е да скача като зайче на едно място и то на пръсти.Всички мами ме гледаха съжалително.Разплаках се от това искаше ми се просто да се скрия някъде и хубаво да се нарева.Удържах фронта но все още ми е много кофти. да ви кажа много съм объркана.Като чета това което пишете анализирам всичко и ми се ще като че ли да ви видя на живо и да ви прегърна и да се нарева пред хора който наистина ще ме разберат.Извинете ме !!!Просто трябваше да го кажа на някого.