Красива есен настава, ДЕКЕМВРИйската ни среща неусетно наближава 🍁👣 -- тема 6, 2022

Аз все още не знам как ще раждам, иска ми се естествено, но гледам да не го мисля много, защото ще се притесня 😁 засега си повтарям само "има време" (още не съм влезнала в 8ми месец) и гледам да съм спокойна.

На мен също ми се иск да родя естествено, бебка е главично. Но не сме говорили с АГ по този пъпрос.

Не се настройвай предварително, че нещо такова ще се случи и при теб. Доста индивидуално е цялото усещане и преживяване. То и адреналина те държи.. Сестра ми два пъти секцио е раждала и при нея такива неща като прилошаване не е имало. А и болка няма да има със сигурност, защото ще си с упойка. Ще усещаш разни неща, няма как.

Аз се опитвам да се настоя положително, мислейки как на финала ще си гушкам малката сладка бебка ❤ а другото ще мине и замине..

И аз съм се настроила за нормално раждане. Първият път така родих, доста бързо като за първо. Тогава исках да разбера колко боли и какво е и разбрах, и съм доволна. Сега съм решила, че ако отида навреме (нали вторите уж са по-бързи), ще си поискам епидурална. Ако закъснея, значи нещата се случват много бързо, а за "много бързо" ще го изтърпя, още повече, че няма да ми сложат система с окситоцин като първия път. Ако пък нещо се оплеска и се наложи спешно секцио, ще го приема без съпротиви. Каквото такова, да е добре бебчо. Тия мисли и решения ме успокоиха много, затова сега не го мисля особено. Като веднъж раждала, две неща ми създаваха напрежение. Едното е скуката, второто е болката. Първия път бях сама в родилната зала, персоналът си би камшика и отвреме навреме някой ме проверяваше докато се случваше разкритието, та ми беше много скучно. Тоя път ще си хвана някой да ми прави компания, там младички акушерки, стажантки, студенти, все някой ще се намери, ако трябва пак да чакам някой  час. А за болката вече казах, или епидурална, или ако няма време, значи и няма какво да я мисля, то е на свършване значи. Днес влизам в 8 месец. И понеже отворихме темата за раждането, да кажа на мамите, които още не са разбрали, че да имаш напъни е същото като да ти се ходи неудържимо по голяма нужда. Ама толкова неудържимо, че не можеш да стискаш. Щеше да ми е добре да знам тая подробност предния път, а не да я откривам сама, затова сега я казвам за неосведомените.

Темата за "смешно ли е раждането" е много яка. Тия дни много се забавлявам и разтоварвам с нея. Ако сте я пропуснали и имате време за губене, де.

Аз се стресирам от това, че не знам какво да очаквам 😁 иначе каквото решат лекарите за различни ситуации.

Аз раждах дъщеря си нормално преди 10г. без никакви упойки и се моля този път ако всичко е наред пак да родя нормално. Бебето беше седалищно миналата седмица (30г.+) , но моя доктор е много “за” нормалното раждане и каза, че по негова преценка може да се роди и по естествен път, дори и да не се завърти главично. Имам няколко операции под пълна упойка, нямала съм проблеми и също бързо се възстановявах.
Всичко е Божа работа, важното е да се гушкаме накрая с бебчетата ни 🍀❤🙏🏼

Аз също мисля за нормално с епидурална упойка или ако е секцио да е с пълна. Вариантът със спинална най ме плаши..
Не знам с какво ме приспаха за пункция в Щерев, ама само дето розови еднорози не шаваха из стаята.. мега яко събуждане имах..
На обратна страна беше миналата година когато с локална ми вадиха мъдрец, беше чистилище и ад едновременно, като от нерви се бях назобала и с успокоителни и пак давах вид, че ще избягам... Та явно всички реагираме по различен начин и на стрес и на упойка..

И аз мисля ли мисля за това раждане е нищо не измислям🙈🥴🤣. Имам 12 пълни упойки след инвитрото, като 4 са операции и другото пункции. Най-зле бях след лапарото и трите пункции в Надежда. Каква гадост ползват в Надежда не знам но се скъсвах от повръщане и разтройство. А след лапарото в Пловдив освен ужасната болка и повръщане и гадене имах два месеца мускулни проблеми, болки от тръбата в гърлото и голям силен стрес. Вдигах долната граница и нищо не я смъкваше, от стреса явно. Та....според вас за какво раждане съм? Искам да си родя естествено, нека боли,нека, ама само да не ме упойват. Ама съм на 39г., ама бебето голямо върви бая, не знам...психясвам от тая мисъл за раждането🙈😭

Имам познати родили бебета по 5кг и то големи.Често секциото е избор на доктора без никакви мед.причини. Просто да се застрахова с час и дата. Иначе може и по нощите да се наложи да ходи в болницата, а май вече ги мързи.
Имам приятерка роди в Щерев. Докторът като я видяр как реве при преглед за разкритие  направо си й казал ,че естествено  няма да стане.Имала нисък праг на болка.Та накрая си роди секцио без никакви мед.причини.

Усетих го аз онзи ден, като бях последно на преглед. Ти си инвинтро, на 39г., голямо бебе, дълго чакано, да не рискуваме вика🤔. Една мед.причина не каза. Ще видим..

Ей затова махнаха във Варна в АГ избор за естествено... Че много натискаха все за секцио там ...

Аз няма как да родя нормално и да искам. Близнаците единия е главично, другия седалищно. Пък и да бяха се обърнали и двете бебета нямаше да рискувам. Едното ще излезе нормално, другото знам ли какво може да стане. Сякаш се отказвам от пълната упойка. Ще изтърпя това, че няма да чувствам крайниците си. Нещо успокоително ако маи дадат преди това няма да е лошо.

Искам да родя нормално, страх ме е от операция, но бебка вероятно е седалищно още.
Аз раждах без никакви упойки. Болеше много, докато правя разкритие. 5 мин след като ми сложиха системата с окситоцин, все едно упойка имаше ... нямаше и помен от силна болка, просто леки контракции ,като при цикъл. 2часа след това родих бързо и без особена болка. Дори и ме шиха-2шева външни, без да поставят упойка, това беше отвратително -касапи😠, "изтръпнало било,нямало да усетя". Другото, което болеше е раждането на плацентата. Наложи се да ми помагат и не беше приятно. За протокола - прегледът за разкритие ми е най-отвратителната част, е боли си ме и това е. Така че и това не е критерий за праг на болката. На прегледите се стискам, мрънкам вътрешно от болка... тези прегледи оставиха най-болезнения ми спомен от раждането. Ако трябва да подредя за себе си кое е най-неприятното - преглед за разкритие, раждане на плацента, контракции за получаване на разкритие. Самото раждане на бебка не болеше въобще. Писала съм го и преди дори и нагоре се спомена - както каза акушерката "все едно имаш запек и трябва да се освободиш", това не болеше въобще. Но пък като гушнах малкото същество, всичко трудно и болезнено се изпари. Докато почивах на магарето (2ч) говорех със сестрите, говорех по телефона със семейството, писах на приятели и от адреналина вероятно се чувствах все едно нищо не е станало. Пълна със сили и енергия, даже се шегувахме, че съм готова и за второ.
Не се плашете, каквото е писано, ще се случи. Все ще има някаква болка, но всичко се забравя! Важното е да се родят бебчетата живи и здрави!

IRusinova, ти след всичко, което си минала, едно нормално раждане няма да ти се стори кой знае какво.

Ние жените сме си доста емоционални, но ако се абстрахираме от емоциите за момент, не остава кой знае каква драма. Като да качваш баир на болката - нагоре, пик, и оттам надолу. Не е кой знае какво.

Само за протокол, аз не усещах като ме шият без упойка, наистина беше изтръпнало. Плацентата също не разбрах кога излезе и какво стана. Прегледите за разкритие, въпреки че различни хора ги правеха, не помня да са ме впечатлили. Като ми взимат цитонамазка на рутинни прегледи ми е по-неприятно от прегледите за разкритие. Пукането на мехура със сигурност не болеше. С това искам да кажа, никой да не се наплашва предварително. Няма две раждания да си приличат, да не говорим две бременни. Единственото, което има смисъл, е всяка да се изясни със себе си - кое ще я направи най-спокойна, какво иска и какво не иска, и нататък да си действа според плана. В днешни времена винаги ще се намерят лекари да ни уйдисат на акъла. Иначе повечето вече нямат търпение за нормално раждане да водят. Мойто АГ е в родилна зала и каза, че не се съгласява да я избират за нормално раждане, няма нерви да чака толкова много часове. Затова и ще ходя без избор. Който е на смяна. Като му свърши смяната, а аз не съм готова, ще дойде следващият. Те всички едно и също правят. Ако ми е за утеха, не разчитам някой да ме утешава. До някое време ми се искаше мъжът ми да присъства, обаче като осъзнах истински, че той е по-лабилен, и си викам, я да не го мисля и него.

Ох все повече наближава момента с раждането. Аз не знам защо не се плаща от него (на болка търпя) или поне така си мисля. Наистина съм от малкото, които не са минавали никакви медицински процедури и въобще не знам за какво става въпрос. Но въпреки това ще си изживея всичко за първи път и не го мисля. За момента надеждите са за нормално и го предпочитам пред секцио (ако е секцио може би ще ме налегнат повече тревоги) Но откровено казано мен най - много ме е страх от момента преди раждането. Как ще разбера кога да тръгна, ще имам ли време за душ ( от повечето познати съм чувала, че си имаш време),болката (все още не съм сигурна дали съм имала болезнена контракция) и всички тези неща докато сме сами вкъщи и двамата в неяснота . Стигна ли до болницата ще съм спокойна и само това ми се вижда плюс на секциото ,защото те ти казват кога да отидеш и поемат всичко.(но няма сама да си го избера)
Пожелавам си раждането на две мои приятелки. Отиват за тонове и установяват, че имат разкритие. На едната и насочват дата за секцио след няколко дена ,а другата направо си е останала в болницата и въпреки очакванията, че ще е секцио си е родила нормално детенцето няколко дена преди термина. Така ми звучи най-спокойно без чакане вкъщи и отиваш подготвен на преглед, като наближи момента ще ходя с такава нагласа на тонове 🤗
И любимата ми надъхваща мисъл е "Толкова хора са минали и са се справили и ние ще успеем!"