Много харесах финската, сръбската, хърватската песен. Сръбската имаше добра концепция - изпълнителят иска да избяга от света на ковид чрез компютърни игри, затова и "Само ми се спи". Хърватската песен беше сатира с авторитарните режими "мама целува глупака", имаше заигравка с Laibach, а не Рамщайн.
Финската песен беше интересен микс от поп и рок, определено още я помня и бих я разпознала лесно.
След финала попаднах на италианската песен и се влюбих в нея - този човек с тази песен трябваше да спечели. Песента имаше развитие, истинска мелодия, той пееше добре, не виеше, разказваше история с гласа и интонацията си.
Украинската песен ми хареса, за поп песен в Евровизия беше на много високо ниво.
Португалската и испанската песен бяха енергични, дамата и испанският състав пяха добре, радвам се, че се вкараха и техните стилове. Яд ме е, че публиката не ги оцени. Много цветни. Испанците заложиха на етно - продължавайте така, хора!
Чехите имаха някаква идея музикално, но самото реализиране беше слабо и балансът между гласовете липсваше.
Всички останали песни в състезанието не се отличиха с нищо, държавите им са изгубили пари и време да си пробутат продукта.
Догодина ще е АББА година - много харесвам АББА, надявам се на по-малко Лорийн и производни песни на Лорийнските, че ще спра да следя конкурса.