Здравейте! Надявам се, че не е проблем, че пиша от името на приятелка, защото тя няма акаунт тук. Надявам се, че не е проблем да представя историята от мое име, сякаш се е случила на мен, за да мога да Ви я предоставя по-добре и да не Ви объркам.
Имам приятел от 2 години. За тези 2 години, когато стане проблем, той бяга.. оставя ме сама с проблема, изкарва ме “ филмарка” и едва ли не “ ненормална” защото на него явно не му се занимава. През повечето време се разбираме, но когато нещо се сдърпаме, той ме отбягва и се прави, че не съществувам, изобщо не ме отразява. Направих огромна грешка като му показах, че ще го търпя каквото и да става.
От 2 години живеем заедно, почти не се познавахме, но рискувахме.. ами тежко е, той изобщо не се съобразява с мен, само аз изкарвам почти дохода ни, налага ми се много, иска да става по неговата.
Такъв човек би ли се променил? Четох доста тези дни, ами той излиза нарцист…. Не знам какво да правя, бих се радвала на съветите Ви.
Имам приятел от 2 години. За тези 2 години, когато стане проблем, той бяга.. оставя ме сама с проблема, изкарва ме “ филмарка” и едва ли не “ ненормална” защото на него явно не му се занимава. През повечето време се разбираме, но когато нещо се сдърпаме, той ме отбягва и се прави, че не съществувам, изобщо не ме отразява. Направих огромна грешка като му показах, че ще го търпя каквото и да става.
От 2 години живеем заедно, почти не се познавахме, но рискувахме.. ами тежко е, той изобщо не се съобразява с мен, само аз изкарвам почти дохода ни, налага ми се много, иска да става по неговата.
Такъв човек би ли се променил? Четох доста тези дни, ами той излиза нарцист…. Не знам какво да правя, бих се радвала на съветите Ви.
