В момента чета ... 80

"Деликатесен труп" на Агустина Бастерика
Книга,която очаквах да ме шокира още в началото с гадостите си а се оказа, че ме докоснаха  емоционално от личната история на главния герой. Да има карантии и какво ли още не но за мен изпъкнаха емоциите,мислите и копнежите ,как човек с ясно съзнание  прекрачва  закона с цел сбъдването на една мечта. Края за мен беше предвидим не очаквах нищо друго. Определено е интересна книга повдигаща много морални въпроси. Антиутопия в, която никой не би искал да попадне!🔪🥩

В Сторител слушам "За мишките и хората " Джон Стайнбек но не съм впечатлена. Предвид ,че една от любимите ми книги е "На изток от Рая" ,тази бледнее с всеки изслушан ред.

На хартия мисля да започна "Прокълнатата картина" Нийл Олсън.

Изслушах "Мамник", както казах не е моят жанр, но според мен книгата като цяло е добра. Интересна е, има напрежение, и обрати, обаче ми дойде  дълга. Моята оценка е 3.5/5. Владо Пенев прави страхотно четене.
Приключих и "Всичко, което искам за Коледа". Към тези книги човек не може да има кой знае какви очаквания, но по-скоро не ми хареса. Не можах да усетя особено коледния дух, а и в началото имаше твърде много драма около всички герои. Чела съм и по-добри неща в жанра. Давам 2.5/3
Продължавам с "Игра на лъжи" на Рут Уеър, не съм голям фен на авторката, но книгата я имам отдавна, та ще я видим. 😃

CoCo, според мен “За мишките и хората” има друго въздействие и възприемане, ако се чете на хартия, вместо да се слуша.

Аз я слушах и ми хареса. Това беше първата ми изслушана в Сторител.

Възможно е, имам я и на хартия но скоро няма да стигна до нея и затова я почнах в Сторител.

В читанка започнах "Момчето с раираната пижама",кратка е и от телефона с почивка мисля, че ще я изчета.

Аз водя неистова борба да допрочета "Да дочакаш утрото". Не ми върви и това си е. Не ме увлече и това е положението. Иначе като сюжет е добре, описано е ненатрапващо се, като се има предвид тематиката. Ще я прочета, защото искам да разбера какво става с главната героиня накрая, но ми е мъчение.

Приключих "Големи лъжи в малкото градче" (Даян Чембърлейн).
Приятен, неангажиращ роман с действие, ситуирано в сегрегирания американски юг от 40-те години на миналия век. Всъщност времевите линии са две като втората се развива в наши дни. Героините са две художнички, чиито житейски съдби се преплитат по силата на съдбовната случайност. В историята има и престъпление, и потулени тайни,  човешки отношения, и много информация, която на мен ми беше доста интересна като например за създаването и реставрирането на фреските.
Друго, за което не знаех и ми беше интересно да прочета, е за кампанията, финансирана от американското правителство през 30-те и 40-те години за изрисуването с фрески на пощенските офиси в градчета из всички щати. Бил е обявен конкурс , чрез който са били избрани художниците за това начинание. Доста от фреските са според мен със съмнително художествено достойнство -малко тип соцреализъм, но самата цел (финансовото подпомагане на художниците, тежко пострадали от Депресията, както и довеждането на изкуството до хората) е благородна.

За бога, не си причинявай българския превод на Лю Цъсин! Не го заслужаваш нито ти, нито книгата!

Току-що приключих с форматирането и корекциите на грешки на трилогията на руски, както и на "Кълбовидна мълния" - предходен роман, който е добре да бъде прочетен първи, защото в него са описани някои от личностите и събитията, които срещаме в "Задачата за трите тела". Преводът е правен от цял екип доброволци, сред които - филолог, историк, професионален преводач на технически текстове, кандидат на физико-математическите науки и специалист-китаевед. Плюс редактори и коректори, които четат черновите на превода и отбелязват намерените грешки. Превеждано е основно от английското издание, което успоредно е сравнявано с оригиналния текст на китайски. И са включени както бележките под линия от Кен Лю, преводача на английски, така и от руския екип (плюс две-три допълнения от мен - например малко български и руски читатели знаят, че "ли" е китайска мярка за дължина, равна приблизително на 500 метра). В резултат се е получил превод, в сравнение с който този на Стефан Русинов прилича на средношколски преразказ, при това не точно от отличника на класа... Можете да изтеглите четирите книги на руски от този линк.

Подкрепям! “За мишките и хората” изисква да се потопиш в атмосферата на историята и да погледнеш през очите на героите. Не е нещо, което може да се слуша, докато караш кола или си проверяваш пощата. Покрай магистралите в щатите има билбордове с надпис: "Ако целуваш гаджето си, докато караш, ти не правиш както трябва нито едното, нито другото!". Мисля, че това правило е валидно и по отношение на четенето на стойностни книги.

Вроденият ми скептицизъм и придобитият като житейски опит цинизъм ме карат да погледа на такава "проява на благородство" от малко по-различен ъгъл А именно - като се вземе предвид, че художничките не са се славят с целомъдрие и строг морал, а държавните служители, вземащи подобни решения, са хора над 50 и с не особено привлекателна външност, започва да ме терзае едно смътно подозрение, че всъщност те са решили да създадат ситуация, в която могат да си купуват "благосклонност", заплащайки за това с държавни пари под формата на възложени поръчки. Което се потвърждава от съмнителното качество на изготвените фрески.

По темата - последно прочетох два цикъла с разкази за мисис Норидж от "Ейлин О'Конър" - псевдоним на  руската авторка Елена Михалкова. Ако владеете руски и ви харесват разказите на Агата Кристи за мис Марпъл, категорично няма да останете разочаровани! Главната героиня е частна детска възпитателка, типична суха и строга британка със своеобразно чувство за хумор и осем правила в живота, която обаче възпитаниците и обожават, а тя между уроците с децата по география, математика и добри обноски успява да разкрие поредното убийство или заговор за такова у текущия си работодател.

Това чета в момента.

Прочетох със зор и на инат Глад (на Алма Катсу) и не мога да опиша колко много не ми хареса.
Настъграни като с ренде изречения. Подскоци с такава парабола в сюжета и диалога, някаква тотална неразбория от действия. Направо все едно липсват пасажи. Много грапав стил на писане, на изразяване и въобще подбор на думи.
Не ми беше интересна, не ми допаднаха недомлъвките… въобще адски зле.
А толкова се бях надъхала за това заглавие.
Напомни ми за друго - Кутия за птици.

Хмм... "Кутия за птици" вярно беше мега-зле , даже не я и довърших. Май след нея не съм посягала към друга на Малерман.
Но "Глад" ... явно ме е намерила в точния момент

Аз започнах "Черна светлина" на Галин Никифоров и все едно гледам измъчен български филм...
Същите кухи герои, същите плоски фрази. Защо така не можем да правим нито съвременни филми, нито да пишем книги като хората, не знам! Всички са все едно по една рецепта - сложи готин главен герой, на който му се случват гадости и разочарования в живота и който е борец за истината и справедливостта, една щипка наркодилъри и стриптизьоро-проститутки, две супени лъжици корумпирани съдии/прокурори, любов на вкус и разбъркай добре и готово!

Много харесах разказите "Хора" от Катерина Хапсали, умее да пише, има какво да каже и създава интересен свят, от който не ми се излизаше, симпатизирах на героите, разбирах ги и им съчувствах, ядосвах им се и ги запомних. Някой може ли да сподели мнение за "Сливовиц" от същата писателка?
Гледам, че в безплатните книги на Озон за ноември е "Способни хора", заглавие, към което имам интерес и май пак ще инсталирам приложението.

Няма общо с горните две книги, но по повод на това, че не можем да пишем книги, само да препоръчам "Мамник" на Васил Попов. Не е моят жанр и по принцип не бих посегнала към нея, но имаше много позитивни отзиви и я започнах в Сторител. Ей, така ме увлече и Владо Пенев много добре я пресъздава. Не съм я завършила още, защото времето ми е ограничено, но се надявам да ми задържи интереса докрай. Та има и интриговащи съвременници.

Благодаря за споделеното за “Черна светлина”. На Галин Никифоров си бях набелязала за четене “Лисицата” (но още не стигам до нея), покрай нея и новата му книга ми привлече вниманието, но мога сега спокойно да я пропусна.
Колебая се дали да продължа с “Метро 2033”, не е мой тип книга, но ми стана интересна. Обаче имам и други за четене започнати, а трябва да намеря време за другата тема да си припомня “Убийствен ум” (поне набързо), чакам евентуално едни книги и от Колибри, не съм прочела вторите две книги от трилогията на Мариас (толкова да ми харесва как пише, направо ме хипнотизира изказа му, едвам се удържах да взема сега и “Берта Исла”, не я поръчах защото пак прекалих с книжните покупки, а и донякъде има нещо близко в тази книга с “Лицето ти утре”), изобщо отново съм в някакъв книжен хаос.
И нещо по повод Цъсин- трилогията има продължение, написано от друг китайски автор- Baoshu, “The Redemption of Time”, спокойно обаче може да се пропусне.

На Никифоров пробвах два пъти, мъчех се да продължа и все пак не успях Лисицата…

На Хапсали съм чела единствено Гръцко кафе и нямах желание да посегна към друго.

Сега започнах Балканска рапсодия на Моасе, но не съм очарована.