Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

В момента чета ... 80

  • 32 314
  • 750
  •   9
Отговори
  • София
  • Мнения: 10 000




Желателно е когато споделяте впечатление от дадена книга да внимавате как го правите. Това предупреждение не цели въобще да ви откаже от споделяне или питания, напротив! Но често, все още под въздействието на емоцията от прочетена книга се прибързва в споделянето. Нека коментирането на ключови моменти, развръзка, убиец и въобще всичко, свързано със съдържанието, което би разкрило важна информация, да бъде поставяно в скрит текст! За целта, вмъкнете текста, който искате да скриете между скобите [спойлер][/спойлер], на латиница - spoiler. Уважавайте правото на непрочелите все още книгата да й се насладят максимално, когато решат!
Как да поставите картинка в мнение:
- когато желаете да покажете корица на книга, която четете, е необходимо да копирате, сложите адреса на картинката между отварящ и затварящ таг за изображение, т.е. между img и /img, поставени в скоби - [имг] [/имг]. За намаляване на изображението, ползвайте img height=250 или img height=300, след това адреса и накрая /img, съответно пак със скоби, ето и пример:
[имг хеигхт=250]http://....................jpg[/имг]


# 1
  • София
  • Мнения: 20 600
Благодаря за темата! Чаках я, за да споделя за няколко книги на един път.
Изслушах "Записки от шато Лакрот". Хареса ми до средата някъде. Посмях се на места, но хиперболизирането на някои образи и ситуации ми дойде в повече. Предполагам, че такава е била идеята на книгата, но... Иначе прочитът много ми хареса. Оценка 3/5.
После изслушах "Невинни лъжи", трилър, въртящ се около хора с паранормални способности. Посредствено написан според мен, не ми хареса. А финалът е захаросан, та захаросан. Давам оценка 2.5/5, защото доста дълго време авторката успя да ме заблуди кой е убиецът. Иначе щеше да е по-ниска.
Прочетох и "Макбет". Поредно разочарование от Несбьо за мен. Имаше няколко неочаквани моменти, но това е. Нито историята ми хареса, нито героите, нито финалът. Мрачна книга, в която няма и един положителен герой. Оценка: 2/5
На хартия продължавам с "Как да оцелееш в България" и слушам "Физика на тъгата".

# 2
  • Мнения: 30 997
Благодаря за новата тема Simple Smile
Започнах Цивилизацията на Кенет Кларк, сменям жанра за разнообразие. Освен това, тя е със значително по-малко страници от Мастиленото сърце и е илюстрирана, надявам се да я прочета  по-бързо (предишната ми беше интересна, но и малко натоварваща - донякъде и заради обема).
Хубаво е, че в предговора се уточнява от автора, че тъй като книгата е адаптирана от текстове за телевизионно предаване (не помня дали съм го гледала, но мисля да го направя), тя е неизчерпателна, както и че заглавието няма предвид, че западната цивилизация е връх на всички цивилизации, а просто е това, което той познава и може да коментира.

# 3
  • София
  • Мнения: 4 667
Запис в темата със "Смола". Прочетох я за един ден, много моя книга.
Корморан Страйк го четох някъде докъм втора/трета книга. После гии зарязах. Много излишен обем, излишно герои и излишно усложняване на сюжета.

# 4
  • София
  • Мнения: 20 600
Дидка, аз още след първата книга ги зарязах. 🤣

# 5
  • Мнения: 30 997
Изгледай сериала, ако ти е интересно - там сюжетът е доста орязан Simple Smile
На мен Том Бърг не ми прилича много на Страйк от книгата (поне никога не ми е изглеждал много заплашителен), но сега се замислих, че в началото на последната той е описан като по-едра версия на Бетовен и може би има нещо...

# 6
  • Мнения: 5 249
Аз се записвам със "Съседката". Все си мисля, че вече съм психически готова да я понеса. След всякаквите му извращения, които съм чела, това ли ще ме бутне пък?! А телеграфичната от 3-то лице "Прилив" остана в историята на недочетените. Дори вече и сериала не ми се гледа. И дотук съм семейство Бьорлинд, да си пишат спокойно, аз няма да ги чета.

# 7
  • Мнения: 6 073
Нова тема, супер, благодаря, Миж! Някак много бързо взеха да се сменят темите май. Wink

Аз, освен втората част за Трейси Кросуайт и "Звярът" на Кармен Мола, вчера неочаквано попаднах и на най-новите две книги на Андерш Руслунд, така че започнах едната - този път ще става въпрос за незаконна търговия с органи. Руслунд ми е стар любимец, всичко негово (и книгите му заедно с Хелстрьом) ми харесва.

# 8
  • София
  • Мнения: 3 184
Почнах Нашите раздели на Фоекинтос, голям психолог е тоя човек. Дано напише някоя по-обемна книга,че тъкмо навлезеш в историята и тя свършила.

Приготвила съм и Невидимите фурии на сърцето.

# 9
  • Мнения: 3 369
Аз продължавам със "Сушата" на Джейн Харпър. Преполових я, но в последните дни времето не достига и позабавих темпото. Книгата не е лоша, но не е и нещо впечатляващо.

# 10
  • Мнения: 434
Привет и благодаря за новата тема!
Прочетох "Момичето с гръмовния глас" и доста ми допадна. Интересна ми беше историята на Адуни, както и фактите за Нигерия, които бяха публикувани в началото на повечето от главите.
Продължавам с последната трилогия от "Сага за Форсайтови" - "Краят на главата".

# 11
  • София
  • Мнения: 20 600
Изслушах "Физика на тъгата" и се чудя какво беше това... Твърде странна и разпиляна книга.Не я разбрах, не знам дали проблемът е в мен. Ако беше просто разказ за живота на човека, със сигурност щеше да ми допадне, ама тези митични създания и елементи. 🙄Изобщо не ми хареса... Даже ми влиза в топ 5 за малинките тази година.

# 12
  • Мнения: 3 369
Аз така и не успях да се спогодя с романите на Г. Господинов. Започвах да чета "Естествен роман" два пъти, веднъж  направих опит да го слушам, но така и не успях да го дочета/изслушам докрай. С "Физика на тъгата" се отказах още на първия опит. Идват ми прекалено странни, не ги разбирам. Може проблемът да е в мен.

Разказите му обаче са съвсем друга работа, поне за мен. Имам всички сборници, четох ги с удоволствие, ходила съм на представяне на книгите три пъти и с отлични впечатления от него като оратор. И трите пъти ми беше много интересно и приятно.

# 13
  • Мнения: 583
Записвам се с “Огън и кръв”, на която ще залепя 4 звезди и ще си догледам с кеф The house of the dragon. Книгата е написана като хроника, базирана на разказите на майстери и шута Гъбата, които са съвременници на разказаните събития. С всички подробности, връзки между хора, родове и т.н. и дребни детайли от невероятната вселена, която Мартин създава, ми беше трудно да се отърся от чувството, че чета за реални хора и събития, та се налагаше да си повтарям, че всичко е художествена измислица и не чета учебник по история.

Ще продължа с “Кървавата годеница”, която бях оставила заради историята на Таргариените.

# 14
  • Мнения: 81
Завърших Нетактичност на Амина Кейн, все така разкошна беше до края! Много хубаво ми дойде след Светлината, която не виждаме. Написана е със същия похват - супер кратки глави от по страничка, но използвани по тотално различен начин.

Слушах на аудио Let Me Tell You What I Mean на Джоун Дидиън и определено е от нещата, които много бих харесала в 20-те си. Сега обаче ми идва малко в повече снобизма и даже ми беше досадно на моменти. Проблемът си е мой обаче, че не съм я чела в правилния момент от живота си Wink

Нещо съм подхванала все бързи четива и успях да прочета и Twas the Nightshift Before Christmas на Адам Кей. Миналата година четох първата му This is Going to Hurt. Тази се чете по абсолютно същия начин, в този смисъл е като продължение. Имаше един много въздействащ момент, който ме насълзи, но останалата част са забавни истории от работата му като дежурен доктор по време на коледните празници.

Общи условия

Активация на акаунт