В момента чета ... 80

  • 45 340
  • 724
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 2 249
"Корабът" от Лиляна Михайлова е страхотна книга, от тези, които нямах търпение да продължа да чета във всяка свободна минута. Рядко си нося хартиена книга в градския транспорт, но точно с тази не се разделях.
Изключително приятен и четивен стил, чудесно построена история, свързана с паметни за страната ни дати. Въпреки че действието се развива по времето на емблематични освободителни сражения, историческите събития са само фон, на който разцъфтява семейната история на един могъщ филибелийски търговец и неговата дъщеря. Не бих могла да разкажа повече, без да издам важни мименти от съдържанието, но със сигурност я препоръчвам и благодаря на дамите в темата, които споменаха тази писателка в коментарите си, още едно съкровище, което откривам благодарение на вас 💚
Успоредно с нея дочитам и "Карта на Канада" - несвързани помежду си разкази на различни теми, засягащи ежедневието на обикновени хора, които бихме подминали без да забележим. Много приятни и се четат с лекота, дори тези от тях, засягащи трудни теми.
След тях съм приготвила "Нощ в Каракас", която отдавна искам да прочета.

# 91
  • Мнения: 11 784
“Корабът” на Лиляна Михайлова е друга моя твърда и сигурна номинация за топ 5.
Радвам се, Райна, че ти е харесала и на теб.
За мен е много тъжно, че такъв стойностен автор като Лиляна Михайлова е толкова малко популярна и разпознаваема, особено на фона на някои днешни маркетингово популяризирани автори.

# 92
  • Мнения: 2 249
Не просто ми хареса, а дълбоко ме развълнува. Ще прочета и другите книги, които сте коментирали назад - "Грехът на Малтица" и "Островът". Тази година попадам на страхотни български автори, което много ме радва. В годишните номинации бих могла и петте позиции да запълня само с книги от български писатели.

# 93
  • Мнения: 11 784
“Островът” също е много добра нейна творба. Особено едноименният разказ- с посланието си за безсмислието и безумието от загубата на човешки животи по времето на война. Още настръхвам, като си спомня за него- толкова силно ми влияе посланието му, а го четох преди вече достатъчно изминало време.

# 94
  • София
  • Мнения: 7 506
"Грехът на Малтица" е за мен не петица, Ами направо десетка. "Корабът" също е хубава.
Подхванала съм едно крими на Вал Макдърмид - "Как говорят мъртвите" - ами нещо не ми върви особено....

# 95
  • Мнения: 11 784
“Грехът на Малтица” все още не съм прочела, макар че също исках- много други заглавия го изпревариха… сега Дидка, след тази препоръка за десетката направо ще се чудя какво по-напред да чета наистина.
Още чета Мариас, много ме плени, но едновременно подхванах и двете фантастики, още не мога да реша коя искам по-напред да прочета, като искам и на Глуховски, и на Стругацки книгите да чета, а пък да не говорим, че след огромна пауза откъм творчеството на Кинг реших да чета Fairy Tale и началото много ми хареса. Трябва направо да си направя график всеки ден да чета различна книга. Изобщо в момента началото на списъка ми с предстоящи/започнати е със силно конкуриращи се (от моя гледна точка) заглавия.

# 96
  • Мнения: 5 495
Ох, аз защо така не можах да харесам Грехът на Малтица Rolling Eyes Дала съм й 3/5. Доста книги съм прочела на тази тематика, но нещо ми липсва, за да я сложа до Железният светилник примерно Rolling Eyes Да, посланието е много ярко, но все пак не ме грабна толкова, че да искам да чета още. Но ако намеря Корабът, ще пробвам отново.

# 97
  • София
  • Мнения: 12 020
Докато сме на тема български автори - току що прочетох, че на 92г. е починал акад.Антон Дончев , авторът на "Време разделно" ...

# 98
  • Мнения: 5 495
Докато сме на тема български автори - току що прочетох, че на 92г. е починал акад.Антон Дончев , авторът на "Време разделно" ...
Ох, тъкмо това щях да кажа. Другият ми автор, чиито книги са ми фаворити Sad

# 99
  • Мнения: 1 003
И аз да се оплача.
Глад- една трета от книгата прочетох и не усетих керванът да се движи. От един форт  до друг и помежду тях празни приказки. Небивалици колкото искаш.

# 100
  • Бургас
  • Мнения: 2 008
“Корабът” на Лиляна Михайлова е друга моя твърда и сигурна номинация за топ 5.
Радвам се, Райна, че ти е харесала и на теб.
За мен е много тъжно, че такъв стойностен автор като Лиляна Михайлова е толкова малко популярна и разпознаваема, особено на фона на някои днешни маркетингово популяризирани автори.
Преди около месец бях писала, че в нашата Регионална беблиотека има само по един екземпляр от нейни книги, които , по тази причина,  могат да се четат само в читалнята. За толкова години живот, как пък никой не ме "светна" за тази авторка. А бяха времена, когато и радиото работеше по цял ден, и телевизия гледахме всяка вечер.....

Чета "Сърце в лед" от Лине Холм и Стине Болтер. Двете дами са разследващи датски журналистки. Много хубаво написан трилър. Винаги ми е било любопитно как си съвместяват работата двама автори.

# 101
  • Мнения: 3 195
Завърших (най-после!) "Друга представа за щастието", М. Леви. Добра история, исторически момент, обрати. Но Леви няма да ми стане любим автор, бях чела преди и друга негова - "Къде си?", малко ми липсва дълбочина като че ли. Почнах "Тишина през октомври", макар че не ми се четеше такъв тип сега (драма, меланхолия, "близки", обичайни емоции), а нещо по-непривично, някаква интрига, впечатляваща, "уау". Обаче нали е октомври и си я бях обещала сега, оказа се точно навреме - интересуват ме подобни теми точно на този етап от живота ми. Стилът ми допада, описанието е обстойно, без прекалено, има интрига, ще се чете Simple Smile

# 102
  • Русе
  • Мнения: 2 306
Пропуснала съм да се запиша в темата.
Прочетох Момичетата от мочурището на Кели Мъстиан. Хареса ми книгата.
Започнах Силата на кучето на Томас Савидж, но съм в началото.

# 103
  • Мнения: 2 425
Докато сме на тема български автори - току що прочетох, че на 92г. е починал акад.Антон Дончев , авторът на "Време разделно" ...
Светла му памет! Истински гений за мен е този човек!

# 104
  • София
  • Мнения: 9 582
Завърших "Крехко равновесие" на Рохинтън Мистри - след сигурно месец и малко четене. Нещо много я провлачих във времето.
Като цяло четивна книга, но на моменти ми приличаше малко на индийски сериал като усещане, а на финала започнах да я оприличавам на "Малък живот". То вярно, че животът е радост и тъга, просто в живота на персонажите от книгата присъстват основно тъгата и злощастията.
Не знам с какво ще продължа, но най-вероятно с "Невидимите фурии на сърцето", защото трябва да я връщам в библиотеката, а тепърва ще я подхващам :innocent .

Общи условия

Активация на акаунт