Веднъж в автобуса една възрастна дама започна да ми разказва за внука си, с когото явно сме на близка възраст, да ме разпитва омъжена ли съм... Направо на сватосване отиваше работата, добре, че пътуването беше кратко.
- Публикувана: 14 окт. 2022, 13:30 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2025, 10:37 ч.
Интроверт или екстроверт сте?
Винаги някой може да те изненада, макар че на прима Виста не се сещам за пример.
Може да се направи спасителен опит приказливецът да се използва за местен гид ако налазването се развива във вагон ресторанта на теснолинейката от Велинград.
В чужбина има по-информирани приказливци особено по кръчмите.
Ако искате да Ви заговорят в Англия от вратата на кръчмата отидете по права линия до ъгъла с кибиците, поръчайте си един пинт бира и го изпийте на екс. Някъде на средата на чашата вече са си намислили реплики.
Може да се направи спасителен опит приказливецът да се използва за местен гид ако налазването се развива във вагон ресторанта на теснолинейката от Велинград.
В чужбина има по-информирани приказливци особено по кръчмите.
Ако искате да Ви заговорят в Англия от вратата на кръчмата отидете по права линия до ъгъла с кибиците, поръчайте си един пинт бира и го изпийте на екс. Някъде на средата на чашата вече са си намислили реплики.
Просто екстравертите са ентусиазирани да си говорят, така като интровертите са ентусиазирани за някоя книга, например. Едните не разбират другите и често се дразнят, че не получават нужния за тях отклик. Взаимно е. Когато има разбиране обаче, могат много лесно да се нагодят и да са си от полза... и дори няма да им е скучно, когато имат общи интереси.
Имах предвид конкретно купето във влака и за по-дълги разстояния,а не градския транспорт. Тогава настроението и духът на човека са приповдигнати и отвътре му иде да се изприкаже с ближния. "Човекът е човек,когато е на път"- Пеньо Пенев.
За интровертите обаче,пътуването явно е излизане от зоната им на комфорт,понеже остават без неща с които са привикнали – безжичен интернет,например.
За интровертите обаче,пътуването явно е излизане от зоната им на комфорт,понеже остават без неща с които са привикнали – безжичен интернет,например.
Аз мисля, че пътуването с автобус (извънградски, някаква екскурзия, а не ГТ) предразполага хората да говорят, особено ако пътуваш сам. Винаги може да дойде някой досадник да те сваля, но това ясно, че е досадно.
Аз рядко пътувам с такъв транспорт, но съм намирала и абсолютно нормални хора, които просто търсят компания. Ако видя, че някой чете книга, няма да го заговоря, защото ще го разсейвам.
Но да си седим и да мълчим 5 ч във влака ще е странно.
Пътувах до баба ми с влак, което е 35 минути. Много хора ходят на работа с влака. Видях една нормална жена сама в купе (знаете по влаковете има всякакви фрийкове, нечистоплътни и какви ли не). Влизам аз с братовчедка ми в купето при тази жена. Е, оказа се мега печената. НЕ спряхме през цялото време да си говорим. Направо не ми се слизаше на ЦГ.
Наскоро излизахме с едни колеги на ММ, няколко човека бяхме. Понеже те си се познават и са като приятелчета добре се получават сбирките. Аз на фирмени събития не ходя с мм, нито той с мен, но това е по-скоро приятелска среща и отидохме двамата. Едно от другите момчета също беше с приятелката си. Вече няколко пъти се виждаме, ами аз само името ѝ научих. През цялото време това момиче мълчи. Викам си ако не сме ѝ приятни, за какво идва...
Ние си говорим, смеем се... тя една дума не каза. Питаш я нещо, подхождаш към нея и тя с 1 дума отговаря.
Аз рядко пътувам с такъв транспорт, но съм намирала и абсолютно нормални хора, които просто търсят компания. Ако видя, че някой чете книга, няма да го заговоря, защото ще го разсейвам.
Но да си седим и да мълчим 5 ч във влака ще е странно.
Пътувах до баба ми с влак, което е 35 минути. Много хора ходят на работа с влака. Видях една нормална жена сама в купе (знаете по влаковете има всякакви фрийкове, нечистоплътни и какви ли не). Влизам аз с братовчедка ми в купето при тази жена. Е, оказа се мега печената. НЕ спряхме през цялото време да си говорим. Направо не ми се слизаше на ЦГ.
Наскоро излизахме с едни колеги на ММ, няколко човека бяхме. Понеже те си се познават и са като приятелчета добре се получават сбирките. Аз на фирмени събития не ходя с мм, нито той с мен, но това е по-скоро приятелска среща и отидохме двамата. Едно от другите момчета също беше с приятелката си. Вече няколко пъти се виждаме, ами аз само името ѝ научих. През цялото време това момиче мълчи. Викам си ако не сме ѝ приятни, за какво идва...
Ние си говорим, смеем се... тя една дума не каза. Питаш я нещо, подхождаш към нея и тя с 1 дума отговаря.
Аз имам интернет на телефона, обаче рядко го използвам при пътуване, защото като чета нещо по време на дълъг път ми става лошо. А и ми е по-интересно да си гледам през прозореца.
Не бих казала, че не ми е комфортно, ако съм в туристически автобус. Вече съм свикнала и ми е напълно безразлично, понякога е и приятно.
Неприятно е, ако някой наоколо е шумен, или ако мирише, или ако човекът пред мен се върти непрекъснато и се опитва да си регулира седалката (добре, че не се случва чак толкова често).
Колкото до разговорите на висок глас - според мен е хубаво хората да са по-дискретни - това лято едната екскурзоводка се беше впуснала да обяснява на две жени зад мен, колко противни са били туристите от някаква друга екскурзия (не се къпели, губели си нещата, закъснявали и подобни). Толкова неприятна ми стана тази жена, че нямам думи да го опиша!
Не бих казала, че не ми е комфортно, ако съм в туристически автобус. Вече съм свикнала и ми е напълно безразлично, понякога е и приятно.
Неприятно е, ако някой наоколо е шумен, или ако мирише, или ако човекът пред мен се върти непрекъснато и се опитва да си регулира седалката (добре, че не се случва чак толкова често).
Колкото до разговорите на висок глас - според мен е хубаво хората да са по-дискретни - това лято едната екскурзоводка се беше впуснала да обяснява на две жени зад мен, колко противни са били туристите от някаква друга екскурзия (не се къпели, губели си нещата, закъснявали и подобни). Толкова неприятна ми стана тази жена, че нямам думи да го опиша!
Нито едната, нито другата крайност са хубави. Трябва човек да умее да преценява ситуацията и кога да излиза от зоната на комфорт. Затова има и такива неприятни случки като говорене шумно, досаждане и т.н., защото никой не се съобразява.
Като не можеш да мълчиш - няма да ходиш на места, на които не може да се говори. Като не искаш да говориш и най-вече да слушаш, няма да ходиш по събирания и други подобни.
Като не можеш да мълчиш - няма да ходиш на места, на които не може да се говори. Като не искаш да говориш и най-вече да слушаш, няма да ходиш по събирания и други подобни.
Интроверта съвсем спокойно и кротичко може да си гледа през прозореца през цялото време, без да пречи на никой. Екстровертите също са извън зоната си на комфорт, защото са сами и няма с кой да си екстровертват. Затова лапат телефона, или хващат някой непознат за заложник-слушател в превозното средство.
Слушалките ми са ме спасили от много такива ситуации. А останаха ли хора без интернет на телефона?
Слушалките ми са ме спасили от много такива ситуации. А останаха ли хора без интернет на телефона?
Разсмяхте ме с тегобите си. Аз може би за добро съм на възрастта на разприказващите се, сиреч бабките. И съм екстра. Никой не иска да приказва с мен, аз не искам да приказвам с никого, чета блея почивам. Синковецът ( тийн) се оплаква че го разпри казват разни възрастни в автобуса, а той е като мен, спечен. Щерката на работа ( студентка почасово Маккафе). бабките и дядовците лепнат към нея като мухи на мед. Идват специално когато е на смяна, да им прави тяхното кафе, щото ставало най-хубаео, Прикааааааазват й, комуникират си, подаряват й цветя, бонбони,дребни знаци на внимание, изпращат я от работа . Тя си ги слууууууша, на нея не й пречи щот е екстривертен екстроверт...
На работа е друго. И моята е свързана с много хора, всякакви, но предимно на възраст. Говоря си с тях, изслушвам ги. Някои са самотни, други уплашени. Старая се да им отделя някоя друга минута в повече, като имам на разположение. Но непознати на улицата или някъде другаде да ме разпитват за живота ми или да ми разказват за своя просто нямам нерви. Не ми е приятно любопитството им, нито ме вълнува живота им (колкото и грубо да звучи).
Аз, както писах, съм интроверт. Пътувала съм много с влак на дълги разстояния и ми е най-добре да зяпам през прозореца и да мисля мои си неща. Или да чета книга. Никога не съм заговаряла никого, но мен често са ме заговаряли всякакви хора и са се получавали много приятни разговори.
Имам и една случка като студентка - пътувам с влак за изпит в София. През цялото време съм в купето с едно момче, което как ли не пробва да ме заговори. Накрая слязохме на гарата. Него го взеха с Порше и мина да ми каже Чао. После дълго време ме бъзикаха, че съм изтървала някой милионерски син
Имам и една случка като студентка - пътувам с влак за изпит в София. През цялото време съм в купето с едно момче, което как ли не пробва да ме заговори. Накрая слязохме на гарата. Него го взеха с Порше и мина да ми каже Чао. После дълго време ме бъзикаха, че съм изтървала някой милионерски син
Интроверт съм може би. Казвам може би, защото...
Обичам самотата и тишината. Вечер, когато всичко притихне и нормалните хора спят, аз обичам да чета, да слушам тишината и да правя каквото и да било, но чувството е прекрасно за мен. Често като ми звънят по телефона, не ми се говори и връщам обаждането по-късно. Не обичам суетата и дребнавостта. Рядко някой ми е интересен, или ако е, то е за много кратко. Не мога да поддържам дълъг разговор, ако темата не ми е супер интересна. А тези теми често са чужди за повечето хора. Говоря за истинските чувства в нас, а не дали днес ще вали. За душите ни, болките, скритите мечти и т.н...
Та не знам интровертност ли е или характер, но така ми е добре.
Обичам самотата и тишината. Вечер, когато всичко притихне и нормалните хора спят, аз обичам да чета, да слушам тишината и да правя каквото и да било, но чувството е прекрасно за мен. Често като ми звънят по телефона, не ми се говори и връщам обаждането по-късно. Не обичам суетата и дребнавостта. Рядко някой ми е интересен, или ако е, то е за много кратко. Не мога да поддържам дълъг разговор, ако темата не ми е супер интересна. А тези теми често са чужди за повечето хора. Говоря за истинските чувства в нас, а не дали днес ще вали. За душите ни, болките, скритите мечти и т.н...
Та не знам интровертност ли е или характер, но така ми е добре.
Много обичам да пътувам и сама и с компания. Когато съм сама, се наслаждавам на пътуването. Не ми е приятно някой да ме заговаря, да говори силно по телефона, да слуша музика без слушалки 
и изобщо да ми навлиза в личното пространство. Това, че случайно сме се оказали в един влак/самолет, за мен не е причина да водя безсмислени разговори.
С това искам да кажа на екстровертите - ако някой непознат ви отговори още на първия въпрос с половин уста, не го приемайте лично, но и моля не го приемайте като предизвикателство
Пожалете човека и го оставете на мира до края на пътуването.
и изобщо да ми навлиза в личното пространство. Това, че случайно сме се оказали в един влак/самолет, за мен не е причина да водя безсмислени разговори.С това искам да кажа на екстровертите - ако някой непознат ви отговори още на първия въпрос с половин уста, не го приемайте лично, но и моля не го приемайте като предизвикателство
Пожалете човека и го оставете на мира до края на пътуването.