Срамежливи, в лошо настроение и враждебни - често интровертният тип хора са възприемани така от околните, при това съвсем несправедливо.
Макар думата интроверт да е в речника на повечето от нас, много хора продължават да не разбират същността на този психологически тип.
Под интроверт масово се разбира човек, който има някакви затруднения в общуването или направо е асоциален. Защо това не е вярно? Терминът интроверт е въведен за пръв път от Карл Юнг. Произходът на думата е от латински и се превежда буквално като “обърнат навътре”, тоест към себе си.
Интровертите са хора, които имат много богат вътрешен свят и предпочитат да се намират в среда на минимална външна стимулация. Те са наблюдателни, аналитични, любознателни и фокусирани и когато са сами, никога не скучаят. Изобщо не е задължително един интроверт да има ниско самочувствие, нито да бъде срамежлив или тревожен, дори нещастен човек. Истина е обаче, че интровертите се изморяват неимоверно от това да бъдат сред тълпи от хора, да им се налага да водят повърхностни разговори, да понасят глупаво бърборене или силен шум.
Може да приемем за вярно и следното обяснение – интровертите харесват своя собствен свят прекалено много, за да толерират за дълго време нещата, които ги изтръгват от него.
С какви типични проблеми се сблъскват интровертите?
• Да ги смятат за необщителни и нелюбезни. Ако сте интроверт, това ви е много добре познато. И със сигурност понякога се насилвате да водите досадни за вас разговори или да посещавате места с много хора, само и само за да не ви заклеймят като "особняк".
• Да ги пренебрегват на работа. Често интровертите остават на заден план в един екип и не получават заслуженото. Хората, които обичат да са център на внимание и са приказливи, обикновено обират лаврите и са фаворити за по-високите позиции.
• Да бъдат разбрани погрешно от близките си. Когато отказват да излязат, да участват в партита или екскурзии или пък когато не си вдигат телефона, интровертите не го правят от пренебрежение. Нито пък целят да засегнат някого. Близките им обаче могат да приемат лично това поведение.
• Да се чувстват като изцедени. Когато са принудени да участват в продължителни срещи в офиса, да ходят на шумни рождени дни, да водят дълги и безцелни телефонни разговори, интровертите изпитват напълно реално изтощение. Също толкова реална е нуждата им след това да останат максимално дълго сами, за да презаредят батериите.
Към коя от двете групи принадлежите вие - интроверти или екстроверти?
Какво ви зарежда - да бъдете в голяма и весела компания или да си останете сами вкъщи с хубава книжка?
Срещате ли трудности в общуването с хората от противоположния тип?
Макар думата интроверт да е в речника на повечето от нас, много хора продължават да не разбират същността на този психологически тип.
Под интроверт масово се разбира човек, който има някакви затруднения в общуването или направо е асоциален. Защо това не е вярно? Терминът интроверт е въведен за пръв път от Карл Юнг. Произходът на думата е от латински и се превежда буквално като “обърнат навътре”, тоест към себе си.
Интровертите са хора, които имат много богат вътрешен свят и предпочитат да се намират в среда на минимална външна стимулация. Те са наблюдателни, аналитични, любознателни и фокусирани и когато са сами, никога не скучаят. Изобщо не е задължително един интроверт да има ниско самочувствие, нито да бъде срамежлив или тревожен, дори нещастен човек. Истина е обаче, че интровертите се изморяват неимоверно от това да бъдат сред тълпи от хора, да им се налага да водят повърхностни разговори, да понасят глупаво бърборене или силен шум.
Може да приемем за вярно и следното обяснение – интровертите харесват своя собствен свят прекалено много, за да толерират за дълго време нещата, които ги изтръгват от него.
С какви типични проблеми се сблъскват интровертите?
• Да ги смятат за необщителни и нелюбезни. Ако сте интроверт, това ви е много добре познато. И със сигурност понякога се насилвате да водите досадни за вас разговори или да посещавате места с много хора, само и само за да не ви заклеймят като "особняк".
• Да ги пренебрегват на работа. Често интровертите остават на заден план в един екип и не получават заслуженото. Хората, които обичат да са център на внимание и са приказливи, обикновено обират лаврите и са фаворити за по-високите позиции.
Защо интровертите всъщност са по-добрите лидери? Tази статия разкрива много интересни факти по темата!
• Да бъдат разбрани погрешно от близките си. Когато отказват да излязат, да участват в партита или екскурзии или пък когато не си вдигат телефона, интровертите не го правят от пренебрежение. Нито пък целят да засегнат някого. Близките им обаче могат да приемат лично това поведение.
• Да се чувстват като изцедени. Когато са принудени да участват в продължителни срещи в офиса, да ходят на шумни рождени дни, да водят дълги и безцелни телефонни разговори, интровертите изпитват напълно реално изтощение. Също толкова реална е нуждата им след това да останат максимално дълго сами, за да презаредят батериите.
Към коя от двете групи принадлежите вие - интроверти или екстроверти?
Какво ви зарежда - да бъдете в голяма и весела компания или да си останете сами вкъщи с хубава книжка?
Срещате ли трудности в общуването с хората от противоположния тип?
