Интроверт или екстроверт сте?

Рони бяхме пред кабинет на ортопед. Какво неочаквано за 50+  жена може да ти каже един ортопед... Тя беше със скъсан менискус това можех  да й го кажа още преди да е влязла,  но не я притесних. Дадох й визитка за място където правят ЯМР на най-ниска цена с много добро качество,  понеже каза че ще го прави платено, а на мен не ми трябваше повече. Направих всичко което прави един човек-интроверт. Всеки има право да си се притеснява и то по свой си начин, обаче  без да притеснява и другия, който сигурно също си се притеснява но си го прави вътрешно и не му е приятно да го дърпат...

Не казвам, че е права, а че мога да я разбера. Между другото, не съм досаждала на никой, но доста се притеснявах точно пред ортопеда, защото ме беше страх да не ми каже, че съм за смяна на колянна става. Но не съм разговаряла с никой.

Има хора, които в аптеката си говорят с фармацевта надълго и нашироко, далеч повече, отколкото е нужно за покупката, без да се съобразяват, че и други чакат. А най-наглите се обръщат, виждат, че има опашка, но продължават разговора. Такива ме вбесяват.

И аз съм от двете по малко. Обичам да си седя вкъщи и да си гледам любимите филми и в същото време, много ми харесва да ходя навън, буквално където и да е.

Определено съм интроверт! Не разбирам хората, които когато останат сами дори за малко, почват да пуфкат, че им е скучно. Аз пък винаги си намирам занимание, никога не ми е скучно когато съм сама. Тиха и спокойна съм може би и затова, но не мога да издържа и дълго време една компания. Предпочитам да съм си вкъщи с книга в ръка или да гледам някой сериал. Дори когато изляза на разходка мога да обиколя навсякъде сама и пак да не се чувствам зле.

В главата ми има толкова много мисли, как би могъл някой да си помисли, че ми е скучно да съм сама?! 🙂

Когато реша да бъда интроверт, съм интроверт до мозъка на костите си. Помня преди няколко години беше станало на въпрос за постсмъртната фотография през 19 век, което ме беше шокирало. Като дете съм разглеждала стари снимки на баба ми, имало е и снимки от погребения, но идеята починали хора да се снимат като живи ми идваше в повече. Приемах я за някаква гавра, за някакъв вид некрофилия. Тогава реших да видя откъде идва всичко това (идеята) и така много се зачетох за Викторианската епоха. Смъртта много ме привлече като тема за разучаване (пиша с огромна смелост тези дума, защото когато наистина се изправиш пред нея, усещаш колко си неподготвен за самонадеяността на това, което си изрекъл). Любопитството ми нарасна и дотам да разбера как се подготвят починалите в погребалните бюра. В интерес на истината научих доста неща, като в целия този позитивизъм на придобити нови знания, сами се досещате, че малцина знаят за "интересите ми", дори почти никой. В момента чета книга на Саймън Бекет, в която изключително добре е описан процеса на разлагане на човешкото тяло, съчетано с увлекателния подход за художествено произведение.
Да, питала съм се защо съм такава 😅, защо не съм като нормалните хора да се събираме и обсъждаме битовизми и планове. Но в моя защита ще завърша с това, че е важно какво усещаш, когато пълниш съзнанието си с подобен вид информация. Не определям себе си като извратеняк, напротив, точно обратното. Без значение дали ще полагаш грижи за възрастен човек, за болен на легло, за растения или за починал човек, преди всичко според мен трябва да си емпат.

Харесва ми да съм сред хора, не говоря много, ноо.. - "В главата ми има толкова много мисли, как би могъл някой да си помисли, че ми е скучно да съм сама?! 🙂"
Никога не съм била екстроверт, нормален човек съм си. Но когато остана сама, мога да влизам много надълбоко.

Мисля, че съм смесица от двете. Някъде бяхте написали назад точното определение, докато четях
Със сигурност обожавам да си седя сама вкъщи, да не разговарям с никой, да съм "в собствения си свят" , да не правя нищо свързано с други хора. Също така обожавам да излизам сама, да си върша работата сама и нямам нужда от придружител. На работното място много повече предпочитам да съм сама и да не разговарям с никой. Просто да си върша работата, но има и изключения разбира се

Но.... не всеки път е така. Понякога умирам от скука и имам нужда от хора около себе си. Имам нужда да споделям, да излизам и да се забавлявам. Преди да забременея, ходех и по дискотеки (с една приятелка, не с големи компании). И все пак, бих приела голяма компания, стига да ми е комфорно в нея. Трудно, но не и невъзможно. Тази екстровертност е много по-рядко срещана при мен от интровертността. Просто се проявява на моменти. Няма да забравя, преди години имаше едно момиче, което постоянно ми казваше "Ела при мен да си говорим, за да не ти е скучно." .... Ами, не ми е скучно, благодаря за загрижеността. Сама със слушалките ми е повече от прекрасно

Колкото до мъжът ми, той със сигурност е по-екстровертен от мен. Много ми е досадно като се качим в такси и завързва някакъв безсмислен разговор с шофьора После му споделям, че ме е издразнило това и двамата се смеем. Но пък за сметка на това, не обича тълпите. Обича повече разходките из природата, отколкото на място, където има много хора. Аз пък се чувствам добре сред хора (ресторанти, заведения, паркове), не ми е чак такъв проблем

Така, че не определем нито себе си, нито него като интроверти и екстроверти и определено сме постигнали хармония и баланс

Интроверт съм. И като цяло повечето хора са ми неприятни и не харесвам да общувам с тях.

Интро. Много.
За жалост професията ми налага да общувам с много и различни хора ежедневно. В края на деня не ми се говори, не искам да виждам никого и не искам да ходя никъде. Искам да си седя на тихо с моите си мисли.
Обачеее! Мъж ми е бетер арменец, че и настоява да го слушам активно и задава контролни нъпроси. 😄
Лошо няма - има баланс в семейството. Като сме сред други хора той говори, а аз само се усмихвам загадъчно, докато си мисля моите си работи.
Идеалният ден за мен е сама вкъщи или да си човъркам нещо в градината.

С годините ставам все по-интроверна. Според ММ се поставям в доброволна социална изолация. Почнах да си пестя време, нерви, емоции, преживявания и да ценя качеството на общуването повече от количеството. Явно, обаче, при някои, с възрастта, се случва обратното - гледат как да те заговорят и после няма отлепване. Не ги коря, очевидно имат нужда, но ме изморяват. Вероятно, възрастта просто подсилва личните заложби. Примерно свеката и като по-млада беше разговорлИва, но сега ми идва да си изключа ушите. Времето сякаш прави едните по-"отворени", а другите по-"затворени" . Някак ми е сложно да повярвам, че е възможното да има цялостни трансформации и от интро да станеш екстра. Или обратното.

Не знам как се нарича човек, който избягва големи групи хора, но може да говори с всеки, не е враждебно настроен, нооо индивидуално мога и съм доста общителна, даже не спирам да говоря, като изчаквам и другия да се изкаже, де. Но мразя някакви шумни места, натоварени булеварди, големи открити пространства.