Според въпросника на БАН имам умерена интровертност. Не е съвсем краен вариант, но достатъчно, за да избягвам големите навалици и шумотевици.
- Публикувана: 14 окт. 2022, 13:30 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2025, 10:37 ч.
Интроверт или екстроверт сте?
На мен ми се е случвало в компания примерно, хората да обсъждат нещо, аз по стечение на обстоятелствата да съм много по-навътре в темата, обаче да не гъкна. Слушам ги, мълча си. Никой даже и не подозира, че аз имам отношение, или знам нещо. Може и даже да се усмихвам отнесено.
Никога не ме е интересувало какво мислят хората за мен, само ме интересува аз какво мисля. Майка ми ми каза веднъж като се карахме, че всички се съобразявали с мен, защото съм особена. Ми мен ме устройва. Иначе не съм егоист, обичам да пазарувам за близките, знам всеки какво обича да носи, да яде, все гледам да ги зарадвам. Ако трябва да се обърне внимание на баба, с всички истории от младостта, преповтаряни, преговаряни, аз съм насреща. Ако има проблем в родата, аз съм медиатор.
Никога не ме е интересувало какво мислят хората за мен, само ме интересува аз какво мисля. Майка ми ми каза веднъж като се карахме, че всички се съобразявали с мен, защото съм особена. Ми мен ме устройва. Иначе не съм егоист, обичам да пазарувам за близките, знам всеки какво обича да носи, да яде, все гледам да ги зарадвам. Ако трябва да се обърне внимание на баба, с всички истории от младостта, преповтаряни, преговаряни, аз съм насреща. Ако има проблем в родата, аз съм медиатор.
“Живея в онази самота, която е болезнена в младостта, но възхитителна в годините на зрелостта.” - това е мисъл на гений, когото до 4-5годишен са считали за бавноразвиващ, защото не е можел да говори. Мисля че е прав, в младостта си сме повече конформисти и чуждото мнение ни е необходимо за да се валидираме в обществото, след това, започваме да ценим индивидуалността си повече от груповото мислене. Мисля, че повечето хора следват тази траектория като тръгнат към средната възраст.
Заради това мислех, че нещо не съм наред
При мен причините са две. Скрит текст:
Едно, че разговорът би трябвало да стане ужасно дълъг, в който вече няма да се разнообразявам аз, а ще "презентирам" и друго, че обикновено не навлизам в полемики, защото ме натоварват излишно, а и не на всички в компанията може да са интересни.
Различно е да си разменим книги и после да ги обсъждаме или един да изведежда "лекция" на цялата група. Колкото по-оживено започва да се дискутира отстрани, толкова по-мълчалива ставам. Обикновено прави впечатление, защото съм смесен тип, а не пълен интроверт и като цяло водя разговор.
Различно е да си разменим книги и после да ги обсъждаме или един да изведежда "лекция" на цялата група. Колкото по-оживено започва да се дискутира отстрани, толкова по-мълчалива ставам. Обикновено прави впечатление, защото съм смесен тип, а не пълен интроверт и като цяло водя разговор.
Вчера бях при лекар. Понеже съм за вторичен преглед и без час почаках поне два часа пред кабинета докато ме приеме лекаря. След мен дойде още една жена без час. Седна до мен и почна да ме разпитва за лекаря, понеже й била първа визита, чак почна да ме пита за моя проблем и да ми разказва за своя. Опитвах се да симулирам че се занимавам с телефон обаче тя доста настойчиво ме прекъсване с "извинете че ви притеснявам но да ви попитам за...". Явно беше притеснена, макар проблемът й да беше доста по-незначителен от моя. По едно време ми идваше да избягам. Винаги съм се чудила с какво вдъхновение бабките и дядовците си разказват за болести пред кабинетите. Ами станах бабка но на никого не искам да разказвам , както и никого не искам да слушам. Понеже влязох преди нея като излязох рипна да ме пита казал ли ми е нещо оптимистично лекаря, като й казаха че няма оптимизъм в диагнози те на нашата възраст направо посърна. Пожелах й нейния проблем да се окаже по-лек от това, което очаква и се ометох...
За някои възрастни хора това са малкото социални контакти, които имат. Забелязвам и желанието да се обясняват на касиераката в хипермаркета, на фармацевта в аптеката. Онзи ден една не можеха да я изгонят от аптеката, като почна да пита за някакво лекарство беше, ама лекарство тип Парацетамол, какви странични ефекти имало, как да го пие. Всичко по пет пъти й се обясни и тя пак!
Донякъде разбирам жената в поликлиниката. Когато притеснени чакаме лекар да ни съобщи присъдата, разговорът с някой друг те разсейва и не трепериш толкова.
В аптеката ми идеше да убия една жена на средна възраст, която направо го беше ударила на медицински консултации. Докато я чакам ми изтече зелената зона и трябваше да пускам нов СМС, защото тя нямала пари за лекар и се консултира с аптекарката. Накрая това обясни, като видя, че едвам я издържам вече.
В аптеката ми идеше да убия една жена на средна възраст, която направо го беше ударила на медицински консултации. Докато я чакам ми изтече зелената зона и трябваше да пускам нов СМС, защото тя нямала пари за лекар и се консултира с аптекарката. Накрая това обясни, като видя, че едвам я издържам вече.
Аз нямам затруднения в общуването. Дори прекалено бързо се вписвам/напасвам, което много често работи срещу мен, защото после ми е много трудно да си осигуря дистанцията, която ми е нужна, за да функционирам добре.
ЛиЛу, и аз така. Вече нямам желание да влизам в полемики и да ограмотявам някого.
_re_ge, и с теб съм съгласна. Много мразя да говоря за здравословни проблеми. Даже и да ме боли нещо, мълча си и не натоварвам хората. Не е до години. И моите напреднаха.
ЛиЛу, и аз така. Вече нямам желание да влизам в полемики и да ограмотявам някого.
_re_ge, и с теб съм съгласна. Много мразя да говоря за здравословни проблеми. Даже и да ме боли нещо, мълча си и не натоварвам хората. Не е до години. И моите напреднаха.
Препоръчани теми