Лошото е, че за хората, които се отделят сами се дават етикети като "странен", "особен". Това показва колко вреди носят разни норми и предразсъдъци, които уж с цел да те вкарат в правия път, стават крайни и се стига до такива ситуации и неразбирания.
- Публикувана: 14 окт. 2022, 13:30 ч.
- Последно мнение: 24 юли 2025, 10:37 ч.
Интроверт или екстроверт сте?
Сякаш обичайният проблем между екстровертите и интровертите е, че първите не приемат вторите. Не толкова по принцип, а в обкръжението си. Все искат да ги променят, все ги ръчкат, социализират, съдят, осмиват... И често доводът им е "не ги разбирам, аз ако съм ще изперкам и т.н." Интовертите като че са по-толерантни.
Какъв е тоя напън да разбереш различния, че да го приемеш, ми уважавай го, какъвто е.
Интроверт съм за протокола.
Ааа и пак за протокола – не всички интровети не умеят да общуват, много от нас го можем чудесно, но невинаги искаме
Какъв е тоя напън да разбереш различния, че да го приемеш, ми уважавай го, какъвто е.
Интроверт съм за протокола.
Ааа и пак за протокола – не всички интровети не умеят да общуват, много от нас го можем чудесно, но невинаги искаме
Ами... понякога просто е странно. Излизаш с някаква компания и да кажем някой си води новото гадже, ама то се окаже интроверт. И цяла вечер седи и мълчи на масата. Пък другите си говорим. Опиташ да заговориш, отоговори ти с дума, две. Наистина не разбирам такова поведение, защото излиза, че все едно насила виси там. А това няма смисъл, ако не сме приятни, не идвай с нас.
Иначе в офиса разбирам всеки да си яде, чете, излиза и тн.
Иначе в офиса разбирам всеки да си яде, чете, излиза и тн.
Най-вероятно наистина насила виси там, но е решил/а да се отчете с малко социален контакт заради половинката... от което после ще си почива поне няколко дни. 
За мен пък са странни хората, които 5 минути не могат да стоят сами със себе си, и винаги търсят някой, с който да си запълват времето. Затова бих казала, че ми е по-трудно и да се доверя на такъв човек, много е вероятно да потърси внимание другаде, ако не съм на разположение нон-стоп, и никога не мога да бъда сигурна дали прекарва време с мен, защото наистина иска, или просто защото не ще (не може) да стои сам/а.
За мен пък са странни хората, които 5 минути не могат да стоят сами със себе си, и винаги търсят някой, с който да си запълват времето. Затова бих казала, че ми е по-трудно и да се доверя на такъв човек, много е вероятно да потърси внимание другаде, ако не съм на разположение нон-стоп, и никога не мога да бъда сигурна дали прекарва време с мен, защото наистина иска, или просто защото не ще (не може) да стои сам/а.
Ами интровертите не мълчим в компания, защото сте ни неприятни, а защото примерно ни е по-интересно да слушаме разговорите.
Новото гадже се предполага, че малко ви познава или изобщо. Може да си има моментен дерт, от който не успява да се абстрахира. Може, виждайки ви за първи път, да се окаже, че сте й неприятни и не иска да лицемерничи в излишни любезности. Или пък й е мн интересно да слуша. Може да не иска да развали рахата на любимия. А може и да изпитва трудност да общува с непознати, разбира се има такива интроверти. Обаче според екстроверта "излиза, че..." и... нещо си, и задължително не ги харесва и край.
И ситуациите, и хората сме доста по-многопластови.
И ситуациите, и хората сме доста по-многопластови.
Не е задължително да не ни харесва. В повечето случаи дори е все тая дали ни харесва, или не. Но явно някакъв проблем има. Околните се опитват да чупят леда, а другия да седи и да си мълчи и всеки опит за комуникация да е отговор с 1-2 думи.... това е странно и проблемно за останалите. Естествено, след няколко опита хората се отказват, гаджето си седи и си мълчи и толкова.
Ясно е, че после има два развоя - в някакъв момент се отпуска и дори да не говори много, личи, че ѝ/му е приятно с нас; а другият вариант - спира да идва на сбирките и толкова.
Имало е и успешни интроверти в компанията, станахме си близки с една мацка, гадже на наш приятел. Супер готин човвек е, но в началото наистина трудно се отпусна. Сигурно 2 години ѝ коства да започне да говори повече. Виждаше се, че не ѝ е неприятно с нас, смееше се на шегите ни, радваше се като ни види. Сега вече сме близки, на гости си ходим, излизаме си.
Има и такива, които са се отказвали да идват с времето, не им се сърдим.
Ясно е, че после има два развоя - в някакъв момент се отпуска и дори да не говори много, личи, че ѝ/му е приятно с нас; а другият вариант - спира да идва на сбирките и толкова.
Имало е и успешни интроверти в компанията, станахме си близки с една мацка, гадже на наш приятел. Супер готин човвек е, но в началото наистина трудно се отпусна. Сигурно 2 години ѝ коства да започне да говори повече. Виждаше се, че не ѝ е неприятно с нас, смееше се на шегите ни, радваше се като ни види. Сега вече сме близки, на гости си ходим, излизаме си.
Има и такива, които са се отказвали да идват с времето, не им се сърдим.
Гаджето на най-добрата ми приятелка мъж е така.
Интровертна, леко флегматична, но се чувства много добре с нас при излизане и пътувания.
Набързо разбрах, че мацката не е като нас, никога няма да бъде, няма потребност за самоизява, трудно се води разговор с нея, но пък се забавлява по неин си начин и не отказва да е с групата.
На него обаче му действа изключително балансиращо и хармониращо и си живеят чудесно в Бога ми, огромна любов, която струи от тях.
Интровертна, леко флегматична, но се чувства много добре с нас при излизане и пътувания.
Набързо разбрах, че мацката не е като нас, никога няма да бъде, няма потребност за самоизява, трудно се води разговор с нея, но пък се забавлява по неин си начин и не отказва да е с групата.
На него обаче му действа изключително балансиращо и хармониращо и си живеят чудесно в Бога ми, огромна любов, която струи от тях.
Ами интровертите не мълчим в компания, защото сте ни неприятни, а защото примерно ни е по-интересно да слушаме разговорите.
Аз например не обичам много да говоря за себе си, защото не мисля, че имам интересни неща за разказване. Предпочитам да мълча и да слушам другите вместо да ги отегчавам.
Шерилин, това, което описваш, не е интровертност. Може да е асоциалност, може да не се чувства на място, да е отишла с нежелание, може да е супер затворена и срамежлива. Интровертността значи единствено, че човек има нужда от усамотение, за да презареди. Интровертите могат да са много разговорливи, приветливи, положителни, самоуверени, особено когато са в приятелска среда, чувстват се приети и им е интересно.
Имам някои интереси, които не са масово разпространени (поне в средата, която обитавам). От друга страна, често се случва личност, събитие или занимание, които са популярни, мен да не ме вълнуват толкова. Ето защо в компания понякога предпочитам да запазя мълчание вместо да ме гледат странно. Иначе мога много да говоря, но с определени хора и на определени теми.
Sherilyn, останах с впечатлението, че говориш по принцип и привеждаш пример. Сега ако имаш предвид конкретен човек и повтаряеми ситуации с него, не знам... Там вече е частен случай, може да е както казваш или отново съвсем друго, както пък Лъвица е предположила.
Моята теза беше по принцип, че има едно неразбиране на същността на интровертността и оттам като следствие отхвърляне. Така де, разсъждавам си само, не е огромна драма. На интровертите по-често не им пука как ги възприемат другите.
Моята теза беше по принцип, че има едно неразбиране на същността на интровертността и оттам като следствие отхвърляне. Така де, разсъждавам си само, не е огромна драма. На интровертите по-често не им пука как ги възприемат другите.
Да, да в случая беше пример. За конкретен човек ставаше дума. Иначе е трудно да се обобщи и генерализира, не би имало смисъл.
Моите родители бяха интроверт и екстроверт. Чудила съм се как се понасят. Мислех си, че татко като излиза, мама седи в нас, защото няма кой да ни гледа с брат ми. Ама не е било точно така. Чак като пораснахме го разбрах. 😄
После баща ми пак сам си излизаше, мама е бесен интроверт.
Моите родители бяха интроверт и екстроверт. Чудила съм се как се понасят. Мислех си, че татко като излиза, мама седи в нас, защото няма кой да ни гледа с брат ми. Ама не е било точно така. Чак като пораснахме го разбрах. 😄
После баща ми пак сам си излизаше, мама е бесен интроверт.
Аз мога да водя разговор със всеки, ако поискам. Винаги мога да намеря тема и да си говоря и с часове. Хората са ми интересни и обичам да общувам. Чувствам се интровертни защото не мога да бъда непрекъснато заобиколена с хора, имам нужда от периоди, в които да съм сама със себе си. Не мога да бъда и по много време с един човек, с изключение на членовете на семейството ми. Чудила съм се винаги на приятелки, които прекарват по няколко дни заедно, от сутрин до вечер, дори си спят по къщите. Не мога да издържа такова общуване.