Възможно е, нямам представа.
Просто го дадох като пример за възрастта.
Иначе даже не го одобрявам.
Просто го дадох като пример за възрастта.
Иначе даже не го одобрявам.
- Публикувана: 19 окт. 2022, 11:52 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2022, 10:10 ч.
Имам ли право да го задържа до мен-моля за съвет
И според мен мъжът пързаля авторката. Как пък за 6 години да не проучи нещата и да се остави да бъде лъган от бившата - абсолютни глупости са това. Или мъжът не иска деца, или знае за свой проблем - че не може да има. Не знам и каква е тази драма от страна на авторката, но подозирам, че има лек натиск върху нея (но не знам от кого) и затова така се тревожи.
Имам познат, който е много добър човек. Бившата му го набута с кредит за ремонт за апартамента и на негово име в хиляди, който той изплаща 5 години след раздялата (нямаха брак и дете). Със следващата - вече пет години гледа двете и деца (от друг мъж), изтегли ипотека, скъсва се да работи, отглежда прекрасно децата, държи се като баща, мечтата му е да има негови деца, но уж не се получавало. Бяхме на море и имах съмнение, че тя пие противозачатъчни, защото една вечер видях, че и звъни аларма, а бяхме на масата и тя изчезна до тоалетна. Твърди, че след като имала 2 деца, не би трябвало да има проблем, с времето щяло да стане. Та истории много...
Ако за шест години не питаш защо звъни аларма, защо жена ти шушти с блистери в тоалетната, никога не си й бръкнал в чантата да й донесеш телефона, не знам... А на семейството му вяра не бих имала, крият се ужасни неща, а бившите са все от скочубра вещерясала нагоре, нашето яйце все е златно и невинно.
Сори, ама аз тоя човек не бих го определила като "добър"
По темата. Не я разбирам авторката - има си две деца, новия мъж й е казал, че дете не ми чааак толкова важно /и явно не е, щом шест години "чакал"/ какъв е проблемът ако няма повече деца?! То даже за какво й е.. ама айде хората са различни, може пък да иска. Ама ако не стане, къде е драмата? Той ако толкова много искаше, щеше да си намери някоя на 30-35 без деца, която по презумция ще иска веднага да започнат с опитите и би била с по-добри шансове, теоретично. А той се хванал с 41годишна с вече две деца... Ами ясно е,че може да не иска/не може. Без драма, драма, виждам аз тука.
По темата. Не я разбирам авторката - има си две деца, новия мъж й е казал, че дете не ми чааак толкова важно /и явно не е, щом шест години "чакал"/ какъв е проблемът ако няма повече деца?! То даже за какво й е.. ама айде хората са различни, може пък да иска. Ама ако не стане, къде е драмата? Той ако толкова много искаше, щеше да си намери някоя на 30-35 без деца, която по презумция ще иска веднага да започнат с опитите и би била с по-добри шансове, теоретично. А той се хванал с 41годишна с вече две деца... Ами ясно е,че може да не иска/не може. Без драма, драма, виждам аз тука.
Здравейте, мили дами,
Намекнах му и той каза, че с мен знае на какво е, знае на какво да се надява и е взел решение, независимо дали ще имаме дете, или не.
Също така ми каза да не бъда егоист. А всъщност единственото, което ме тревожи е именно да не бъда аз егоиста и да го задържа до мен без да му дам детето, което така безумно искаме ...
Моля ви, не ме съдете прекалено строго.
Ще бъда благодарна за всяко едно безпристрастно мнение, защото наистина имам нужда да си излея душата и да получа разбиране.
Благодаря ви!
Бъдете здрави
Скрит текст:
Обичам го и не искам да се лишава от щастието да е родител заради мен.. След поредната безсънна нощ с хиляди мисли и въпроси, блъскащи се в главата ми, се регистрирах с надеждата да намеря някакво разбиране и съвет.
Нямам да кой да споделя какво ме мъчи.
Сърцето ми ще се пръсне.
На 41 съм. Живота ми не беше лек. Имах брак с човек, който ми изневеряваше. Имам две деца с него.
Разделихме се преди години и дълго време бях сама.
Миналата година се запознах със сегашния ми съпруг, който също беше изживял ужасен брак, пълен с лъжи.
Разказа ми, че жената до него е страдала от заболяване, което е скрила от него от самото начало на брака им. След 6 години опити за дете, през които всеки един месец тя се е "надявала" на заветните две чертички и е мислела за цвят на детската стая и име, всъщност е ползвала контрацептиви, защото евентуална бременност не би могла да бъде понесена от организма и.
Той ми каза, че не неспособността и да има дете, а лъжата и го е смазала, фактът, че си е играла с чувствата му и надеждите му всеки един месец.
Както и да е, всеки един от нас изхвърли призраците от миналото с едничката идея да гледаме заедно към бъдещето. Обичаме се и се разбираме прекрасно. Той приема децата ми и полага грижи за тях като за свои.
И сега-същността на моята мъка:
Решихме да имаме заедно детенце. Аз го искам от цялата си душа, защото знам, че ще бъдем добри родители на желано и обичано дете.
Но моята възраст ме тревожи ужасно много. Още преди да започнем с опитите, аз изчетох толкова обезкуражаваща информация в нета, че се почувствах обречена.
На гърлото ми е застанала буца. Чувствам се неспособна и сякаш го лъжа и аз, като предишната му съпруга.
Както казах, имам две безпроблемни бременности. Бях на лекар и прогнозите ми са много добри, от страх записах час и при друг специалист.
Имаме точно три месеца опити, през които очевидно няма успех. Започнах да чувствам отчаяние.
Чувствам, че времето ми изтича като пясъчен часовник. Посветих младите си години на брак, пълен с лъжи, а сега, когато имам нещо истинско, може би съм неспособна.
Тежко ми е...
От няколко дни (това е и причината, поради която се регистрирах) се замислих дали ако опитите ни не се увенчаят с успех да не му предложа да се резделим...
Нямам да кой да споделя какво ме мъчи.
Сърцето ми ще се пръсне.
На 41 съм. Живота ми не беше лек. Имах брак с човек, който ми изневеряваше. Имам две деца с него.
Разделихме се преди години и дълго време бях сама.
Миналата година се запознах със сегашния ми съпруг, който също беше изживял ужасен брак, пълен с лъжи.
Разказа ми, че жената до него е страдала от заболяване, което е скрила от него от самото начало на брака им. След 6 години опити за дете, през които всеки един месец тя се е "надявала" на заветните две чертички и е мислела за цвят на детската стая и име, всъщност е ползвала контрацептиви, защото евентуална бременност не би могла да бъде понесена от организма и.
Той ми каза, че не неспособността и да има дете, а лъжата и го е смазала, фактът, че си е играла с чувствата му и надеждите му всеки един месец.
Както и да е, всеки един от нас изхвърли призраците от миналото с едничката идея да гледаме заедно към бъдещето. Обичаме се и се разбираме прекрасно. Той приема децата ми и полага грижи за тях като за свои.
И сега-същността на моята мъка:
Решихме да имаме заедно детенце. Аз го искам от цялата си душа, защото знам, че ще бъдем добри родители на желано и обичано дете.
Но моята възраст ме тревожи ужасно много. Още преди да започнем с опитите, аз изчетох толкова обезкуражаваща информация в нета, че се почувствах обречена.
На гърлото ми е застанала буца. Чувствам се неспособна и сякаш го лъжа и аз, като предишната му съпруга.
Както казах, имам две безпроблемни бременности. Бях на лекар и прогнозите ми са много добри, от страх записах час и при друг специалист.
Имаме точно три месеца опити, през които очевидно няма успех. Започнах да чувствам отчаяние.
Чувствам, че времето ми изтича като пясъчен часовник. Посветих младите си години на брак, пълен с лъжи, а сега, когато имам нещо истинско, може би съм неспособна.
Тежко ми е...
От няколко дни (това е и причината, поради която се регистрирах) се замислих дали ако опитите ни не се увенчаят с успех да не му предложа да се резделим...
Намекнах му и той каза, че с мен знае на какво е, знае на какво да се надява и е взел решение, независимо дали ще имаме дете, или не.
Също така ми каза да не бъда егоист. А всъщност единственото, което ме тревожи е именно да не бъда аз егоиста и да го задържа до мен без да му дам детето, което така безумно искаме ...
Моля ви, не ме съдете прекалено строго.
Ще бъда благодарна за всяко едно безпристрастно мнение, защото наистина имам нужда да си излея душата и да получа разбиране.
Благодаря ви!
Бъдете здрави
Авторке, не мислиш ли, че човек който му е толкова важно да има дете няма да се събере с жена на твоята възраст и две деца и тепърва да прави бебета, а ще си намери млада и с по-сигурни перспективи в тази област? Очевидно не е толкова фиксиран колкото тебе и не виждам смисъл да си вгорчаваш живота. Не си длъжна да му компенсираш това, което не му е дала предишната му жена, нито пък да се опитваш да го задържиш по този начин.
Казал ти е, че иска да сте заедно, живей си заедно с него и ако стане бебе, стане, ако не - ти вече имаш две деца, ще ги гледате тях, а за негово собствено той си е поел риска.
Извинявам се, ама това е супер измислена драма. Ако стане - стане, ако не - здраве да е, ще се грижите за вече наличните деца. И като видя "да МУ родя", просто ме втриса. Той пък, ако наистина е искал деца, няма да е треперил всеки месец 6 години, а е щял да се поинтересува какво става. Значи не са му толкова важни децата, а човека до него. Я дишай и живей спокойно. Аз дори по специалисти не бих ходила. Каквото - такова.
Около мен масово жени раждат съвсем целенасочено и желано на 40+, затова ми е странно къде и какво толкова стресиращо четете. Може би факта, че вече имате 2 деца и отдавна сте минали бебешките истории, ви кара да се чувствате така отдалечена и закъсняла. Иначе аз бях на 26 когато ми бяха нужни 4 месеца да забременея, а моя близка на 28 пробваха около година.
Отишли сте на преглед, следите се, съветвам ви да изключите драмите и чужди случаи и да се концентрирате върху вашия. След като нямате открит проблем, просто си продължавате с опитите. Защо се смята, че от раз трябва да се забременее, не знам. Добре е и човека до вас да бъде изследван, ако още 3 месеца няма положителен резултат. Това за задържането не го разбирам. Нали ви е съпруг? Би следвало да е с вас не само, защото иска да му износите дете.
Отишли сте на преглед, следите се, съветвам ви да изключите драмите и чужди случаи и да се концентрирате върху вашия. След като нямате открит проблем, просто си продължавате с опитите. Защо се смята, че от раз трябва да се забременее, не знам. Добре е и човека до вас да бъде изследван, ако още 3 месеца няма положителен резултат. Това за задържането не го разбирам. Нали ви е съпруг? Би следвало да е с вас не само, защото иска да му износите дете.
На мен тази история му е неправдоподобна. Някой някого лъже, дали мъжът на авторката лъже нея, или тя нас. Няма как 6 години да се живее в лъжа в едно нормално семейство. Предполагам, че мъжът има проблеми, за които не иска да сподели с авторката. Натрапването на истории от живота с бившите съпрузи/ съпруги за мен е една червена лампа. Втори бракове, на една такава възраст могат да са съвсем щастливи и без общи деца.