"Самостоятелното дете" на Анна Бикова съдържа добри съвети. Не че помня нещо, но бях много впечатлена когато я прочетох.
- Публикувана: 21 окт. 2022, 08:06 ч.
- Последно мнение: 2 дек. 2022, 11:03 ч.
Мотивация и старание на 4 г.
Самостоятелното дете не носи отговорност за бащините очаквания, още повече на 4.
Всички възпитаваме самостоятелност, но не възпитаваме продуктивност в тази възраст.
Четири годишно дете не може да възприеме пространство и време, не го осъзнава. Следва причинно- следствени връзки и се приучава, нещо като куче или примат.
Фактическото осъзнаване и разграничаване на нещо повече от ден и нощ се случва след някоя година, движение в интервал - след още някой месец.
Бащата тук говори за ефективност, логика, резултат. За него безцелното детство е загуба на време.
Коментирахме, че детството е свобода и в свободата следва развитието, но той е методологичен и взискателен, прекалено взискателен към 4 годишно.
Всички възпитаваме самостоятелност, но не възпитаваме продуктивност в тази възраст.
Четири годишно дете не може да възприеме пространство и време, не го осъзнава. Следва причинно- следствени връзки и се приучава, нещо като куче или примат.
Фактическото осъзнаване и разграничаване на нещо повече от ден и нощ се случва след някоя година, движение в интервал - след още някой месец.
Бащата тук говори за ефективност, логика, резултат. За него безцелното детство е загуба на време.
Коментирахме, че детството е свобода и в свободата следва развитието, но той е методологичен и взискателен, прекалено взискателен към 4 годишно.
Болни амбиции... Оставете детето на мира, нека да си изживее детството. Как да научи нещо, когато мозъка не е съзрял за тази информация.
Най- много да се стигне до обратния ефект или да се чувства постоянно не достатъчно добро, за да покрие вашите изисквания.
Най- много да се стигне до обратния ефект или да се чувства постоянно не достатъчно добро, за да покрие вашите изисквания.
Самостоятелното дете не носи отговорност за бащините очаквания, още повече на 4. - къде са данните, че някой го е държал отговорно?
Всички възпитаваме самостоятелност, но не възпитаваме продуктивност в тази възраст. - Откъде реши, че някой възпитава продуктивност?
Четири годишно дете не може да възприеме пространство и време, не го осъзнава. - не е вярно, три годишните знаят сутрин, обед и вечер, както и нощ, къде отива слънцето и че земята се върти.
Следва причинно- следствени връзки и се приучава, нещо като куче или примат. - висшето творение на природата и Бога, венеца на труда им... във възрастта в която се поставя основата на целият му живот? напротив, има си интереси и си ги преследва
Фактическото осъзнаване и разграничаване на нещо повече от ден и нощ се случва след някоя година, движение в интервал - след още някой месец. - много хубаво разграничават много и малко време, бавно и бързо и даже питат кога ще бъде, когато приключим, приберем се и т.н.
Бащата тук говори за ефективност, логика, резултат. За него безцелното детство е загуба на време. - не говоря нито за логика, нито за резултат, а Вие имате стереотип, който ви кара да доукрасявате и да възприемате други неща. Не ме дръжте отговорен за страховете си.
Бащата тук говори за възпитание на систематичен подход.
Може би смятате всички освен себе си за идиоти. Само че дадени неща на които детето трябва да се научи могат да се опитат или започнат с определено занимание. вариантите са два, или заниманието потръгва от самосебе си, или детето си знае за краставицата и го обръща на позната игра. - това състояние на нещата се оставя за седмици или месеци докато се получи допълнително натрупване и съзряване и когато отново се дадат напътствия, кажесе, покаже се и изведнъж нещата вървят, това може да отнеме много време. Въпросът, е че заниманието, умението, подходът вече са заели мястото си в съзнанието на детето. Понятийният апарат е попълнен. Две години отнема за едно дете да разбере на минимално ниво как функционира конструктор с батерии, къде е енергията, че тя се пренася от метали, че моторчето е консуматор и какво прави копчето. - има такива бебешки конструктори. През тези две години детето си играе от време на време с играчката, но всеки път по различен начин. Всеки път се отговаря на въпросите. Само че ако не довършиш електрическата верига правилно, ток не протича, нищо не свети, не се върти и не свири. Отначало родителят сглобява и детето играе, постепенно детето се научава да сглобява и накрая разбира и защо.
МНОГО ВАЖНО: В кои две години ще се придобият тези знания? От 2 до 4, от 4 до 6 или някога или никога. Знанието как тече електрическият ток се придобива изключително лесно в училище.
Знанието, че нещата работят само когато са правилно сглобени е фундаменталното тук. Че има неотменими природни закони. Всички останали знания са вторични и съпътстващи.
Коментирахме, че детството е свобода и в свободата следва развитието, но той е методологичен и взискателен, прекалено взискателен към 4 годишно. - Ние да не отглеждаме Петкан дивака? Детето е в изолирана домашна среда, ходи на учебно заведение, разхожда се, спортува и играе под родителски надзор. Свободното развитие в такава среда означава вкореняване на навици да бъде дете за цял живот. Днешният човек не е еволюирал до сегашното си развитие бъдейки днешно дете.
Фактът, който е незаобиколим, е че истински важните години са първите 5, а не първите 7. детето запомня абсолютно всичко, което вижда, чува, чувства и преживява през първите 5 години. Свободно развитие в изкуствена среда в която то няма друг избор освен да бъде дете. тоест, ние ще го подготвяме да бъде дете цял живот ли? Замислете какво са правели децата на хората по времето, когато природата е решила да се запомни всичко от първите 5 години. Какво са запомняли тогава? Абсолютно всяка човешка дейност е била пред очите им, от грижата за бита, през лова, земеделието, занаятите, строителството, както и всички човешки отношения.
децата подлежат на грижа, закрила и надзор, дори животните не изискват от децата си нищо, но и не ги държат под похлупак.
Всички възпитаваме самостоятелност, но не възпитаваме продуктивност в тази възраст. - Откъде реши, че някой възпитава продуктивност?
Четири годишно дете не може да възприеме пространство и време, не го осъзнава. - не е вярно, три годишните знаят сутрин, обед и вечер, както и нощ, къде отива слънцето и че земята се върти.
Следва причинно- следствени връзки и се приучава, нещо като куче или примат. - висшето творение на природата и Бога, венеца на труда им... във възрастта в която се поставя основата на целият му живот? напротив, има си интереси и си ги преследва
Фактическото осъзнаване и разграничаване на нещо повече от ден и нощ се случва след някоя година, движение в интервал - след още някой месец. - много хубаво разграничават много и малко време, бавно и бързо и даже питат кога ще бъде, когато приключим, приберем се и т.н.
Бащата тук говори за ефективност, логика, резултат. За него безцелното детство е загуба на време. - не говоря нито за логика, нито за резултат, а Вие имате стереотип, който ви кара да доукрасявате и да възприемате други неща. Не ме дръжте отговорен за страховете си.
Бащата тук говори за възпитание на систематичен подход.
Може би смятате всички освен себе си за идиоти. Само че дадени неща на които детето трябва да се научи могат да се опитат или започнат с определено занимание. вариантите са два, или заниманието потръгва от самосебе си, или детето си знае за краставицата и го обръща на позната игра. - това състояние на нещата се оставя за седмици или месеци докато се получи допълнително натрупване и съзряване и когато отново се дадат напътствия, кажесе, покаже се и изведнъж нещата вървят, това може да отнеме много време. Въпросът, е че заниманието, умението, подходът вече са заели мястото си в съзнанието на детето. Понятийният апарат е попълнен. Две години отнема за едно дете да разбере на минимално ниво как функционира конструктор с батерии, къде е енергията, че тя се пренася от метали, че моторчето е консуматор и какво прави копчето. - има такива бебешки конструктори. През тези две години детето си играе от време на време с играчката, но всеки път по различен начин. Всеки път се отговаря на въпросите. Само че ако не довършиш електрическата верига правилно, ток не протича, нищо не свети, не се върти и не свири. Отначало родителят сглобява и детето играе, постепенно детето се научава да сглобява и накрая разбира и защо.
МНОГО ВАЖНО: В кои две години ще се придобият тези знания? От 2 до 4, от 4 до 6 или някога или никога. Знанието как тече електрическият ток се придобива изключително лесно в училище.
Знанието, че нещата работят само когато са правилно сглобени е фундаменталното тук. Че има неотменими природни закони. Всички останали знания са вторични и съпътстващи.
Коментирахме, че детството е свобода и в свободата следва развитието, но той е методологичен и взискателен, прекалено взискателен към 4 годишно. - Ние да не отглеждаме Петкан дивака? Детето е в изолирана домашна среда, ходи на учебно заведение, разхожда се, спортува и играе под родителски надзор. Свободното развитие в такава среда означава вкореняване на навици да бъде дете за цял живот. Днешният човек не е еволюирал до сегашното си развитие бъдейки днешно дете.
Фактът, който е незаобиколим, е че истински важните години са първите 5, а не първите 7. детето запомня абсолютно всичко, което вижда, чува, чувства и преживява през първите 5 години. Свободно развитие в изкуствена среда в която то няма друг избор освен да бъде дете. тоест, ние ще го подготвяме да бъде дете цял живот ли? Замислете какво са правели децата на хората по времето, когато природата е решила да се запомни всичко от първите 5 години. Какво са запомняли тогава? Абсолютно всяка човешка дейност е била пред очите им, от грижата за бита, през лова, земеделието, занаятите, строителството, както и всички човешки отношения.
децата подлежат на грижа, закрила и надзор, дори животните не изискват от децата си нищо, но и не ги държат под похлупак.
Детето трябва да види всичко, а да се научи само на едно - последователност и съсредоточеност. Което не е нужно да изпълнява идеално като малко дете, достатъчно е да запише метода на лентата. С правилните поощрения и помощ детето ще получи понятието за целенасочено полагане на добросъвестни усилия в посока на желан резултат.
Може би не знаете, но има разлика между поведението и подхода на хора завършили висше образование и тези само с гимназия. Именно систематичният подход за трупане на знания и тяхното прилагане е разликата.
Детето ще си играе с всичко и навсякъде.
Играта не е еволюционна придобивка обслужваща мързела на майките.
Играта е начинът на природата да научи децата на САПРОМАТ и други жизнено важни неща.
4-5 годишни деца са пасяли патки и говеда сами. - какъв вид детство е това?
Буги, на теб няма да ти отговоря, защото ти се привижда още повече от на това момиче.
"Самостоятелното дете" на Анна Бикова съдържа добри съвети. Не че помня нещо, но бях много впечатлена когато я прочетох.
Тази другарка съм я зачитал, има някаква идея, но като цяло е банален кликбайт само от заглавието.
Дори да са верни премеждията й, много неща са премълчани и не показани.
но пък ще си взема аргумент от нея, 2.5 годишно дете е напълно способно да си вземе мляко и да си забърка закуска, а след това и да я изяде. Разбира се то не стига хладилника. Да си пусне диск също няма никакъв проблем. Необходими условия: закуската да му е извадена, телевизора да е оставен на HDMI-1 и преди това да го е правило около един месец с помощта на майка си.
Много измамници спекулират с наклонностите и слабостите на хората, като им създават продукти сякаш правени за тях, но не непременно най-полезните и необходимите.
* * *
Още нещо
Какво е морал? Може би не знаете дефиницията.
Морал наричаме системата от норми за поведение в човешкото общество. - до тук може и да го знаете.
Тази система отразява най-изгодното допустимо социално поведение в частност за индивида и като цяло за обществото. В идеалното общество неморалното е и незаконно и обратно.
Как се определя моралът? - някой пробва, докато срещне непреодолима съпротива.
Ние възпитаваме, съответно отглеждаме деца, които са членове на общество ръководено от сложна система от правила.
Детето трябва да има понятие, че всяко нещо произтича от друго нещо. Че повечето неща с които си заслужава да се занимава са постижими само при съобразяване дали с природни, дали с човешки закони, правила и норми.
Старанието и последователността са абсолютно фундаменталната предпоставка за успешно взаимодействие.
Хубаво е да се знае, че едно нещо, което можеш да направиш както си искаш, най-вероятно няма смисъл да се занимаваш с него.
Заповядайте нещо, което можете да прочетете на дете между 2 и 5 годишна възраст, а същевременно ще бъде полезно и на Вас:
Тома Аквински предлага следните доказателства за Божието битие, които изхождат от опита, а в логически план се базират на забраната за един регрес в безкрайното. Тези доказателства са пет:
а. От движението: Всяко движение и изменение предполага някакъв външен спрямо самото движещо се двигател. Този двигател на свой ред би трябвало да е задвижван от друг и т. н. Ала безкрайната поредица от задвижвани двигатели е абсурдна, защото тогава самото движение не би могло да има начало, а значи и изобщо да съществува. Нужно е, следователно, да приемем някакъв пръв двигател, който сам да е неизменен – и този двигател е Бог.
б. От причинността: Всяко действие има своя причина. Нищо обаче не може да бъде причина на самото себе си, защото ако причината предшества поне логически следствието, то разглежданата вещ би трябвало да предшества самата себе си, което е абсурдно. От друга страна редът на причините не може да е безкраен, защото всеки ред има начало, междинни елементи и край. Отнемем ли първата причина, с това разрушаваме целия ред, а значи унищожаваме и последното следствие, което именно е и предметът на нашето разглеждане. Необходимо е да допуснем, следователно, наличието на първа причина, която сама не е причинена – и тази причина е Бог.
в. От необходимостта: В света има множество неща, които могат да съществуват или да не съществуват. Ако всички неща са такива, то мислимо е и такова състояние, когато нищо не съществува. Но от абсолютното не-съществуване не може да се премине към съществуване, защото този преход се осъществява само чрез нещо съществуващо. А това би означавало, че и сега нищо не съществува, което е очевидно абсурдно. За да избегнем този абсурд, е неизбежно да допуснем реалността не само на възможни, но и на необходимо съществуващи неща. Но съществуващото може да има своята необходимост или от себе си, или от нещо друго. Ако е второто, то и тук редът на необходимо съществуващите неща не може да отива в безкрайността. Нужно е, следователно, да допуснем съществуването на нещо необходимо само по себе си, което именно е първопричината за всички останали необходими неща – и това нещо е Бог.
г. От степените на битието: В съществуващите неща е установима разлика по степен. Ние например можем да определим дадено нещо като повече или по-малко топло, като повече или по-малко съвършено и т. н. Но „повече” и „по-малко” може да има единствено там, където характеризираните по този начин неща отстоят на различно разстояние от една абсолютна мяра, която съдържа въпросното качество в съвършенство. Необходимо е, следователно, да допуснем реалността на нещо най-добро, най-истинно, най-възвишено, а значи и безусловно съществуващо – и това превъзходно битие е Бог.
д. От целесъобразността на битието: Неразумните твари в света очевидно действуват с оглед на някаква цел. Това проличава от факта, че в сходни ситуации те постъпват винаги по един и същ или почти по един и същ начин, като тяхната активност е непременно насочена към най-доброто за тях. Но целенасочеността на дадено действие предполага някакво предварително целеполагане, което несъмнено не може да бъде дело на лишени от разум и знание същества. Неизбежно е, следователно, да допуснем наличието на разумно същество, способно да зададе целта на съществуващото – и това целезадаващо същество е Бог.
* * *
Адаптирана версия, която да прочетете на децата си
1. Бог като първопричина, първооснова
всяко нещо е създадено от друго нещо, основа му е друго нещо, (масата е създадена от дърво, дървото е първооснова на масата; древните гърци са виждали първоосновата в атомите - точно като съвременните физици; в 5-те стихии на Хераклит - вода, огън, вода и забравих кои още; в аперойна на Анаксимандър...) - нищо не е създадено от нищо, всяко нещо е създадено от нещо, в крайна сметка трябва да има нещо, което е първа причина, първа основа на нещата - и това е Бог.
2. като вечен двигател. неподвижния двигател
съществува движение, всяко нещо се движи от нещо друго, а кое е дало първото движение? някакъв неподвижен двигател, нещо, което никой не го движи - това е Бог.
3. космологично доказателство
всяко съществува определено време и после не съществува. времето е безкрайно и значи трябва да има една точка, в която нищо не е съществувало. ама като не е съществувало, как сега съществуват всички неща, след като нищо съществуващо не може да се породи от друго нищо съществуващо? значи първо е съществувало нещо, което е породило другите неща - Бог.
4. телеологично доказателство
нещата в света се движат, направляват към някаква цел. някой ги кара да се движат към цел. както стрелата се движи към цел, а лъкът я направлява. това нещо, което направлява всички неща, е Бог.
5. теологично
нещата в света имат различни степени на качество (по-силен, по- добър, по-умен...), т.е. различна степен на доброкачественост, ама като говорим за по-голямо или по-малко качество, ние го говорим по отношение на нещо/сравняваме го с нещо, което е най-качествено, което притежава всички качества в най-голяма степен. това е Бог - който притежава всички качества в най-голяма степен.
Няма нужда да ми отговаряш, честно прочетох те на диагонал.
Вероятно ще си затвориш широко очите, но след време ще се види резултата на изискванията ти.
Децата на тази възраст не осъзнават времето и пространството, колкото и да ти се иска. Те имат поредица от действия, които възприемат за време.
Вероятно ще си затвориш широко очите, но след време ще се види резултата на изискванията ти.
Децата на тази възраст не осъзнават времето и пространството, колкото и да ти се иска. Те имат поредица от действия, които възприемат за време.
Това се отнася до подреждането, миенето на зъби, общуването и други подобни, където не се нуждаем от особено творчество.
Освен това се отнася за деца между 1 и 3 години, които имат нужда да придобият хигиенни и битови навици, които да изпълняват бързо и п авилно без да губят времето на всички.
Пример за такъв абсолютизъм е да не се присмива ме, когато някой пострада, да помагаме, да услужваме на приятелите, да уважаваме възрастните, животните, природата и т.н.
Айде малко си разчупете съзнанието от стереотипа на родители терористи, захлупеняци, чули недочули и т.н.
До тук в темата дефилираха сумати майки и нито една не сподели нито един начин да помогнем на детето да е мотивирано и старателно. - Защо така?
За очва да става: Български форум - питаш и после дълго ти обясняват колко си тъп.
Те съм дошъл да се оправдавам и пътьом да превъзпитава майки.
Предизвиквам Ви да дадете мнение в което да споделите оригинален, природосъобразен и педагогически издържан подход за поощряване на мотивация и старание!
Освен това се отнася за деца между 1 и 3 години, които имат нужда да придобият хигиенни и битови навици, които да изпълняват бързо и п авилно без да губят времето на всички.
Пример за такъв абсолютизъм е да не се присмива ме, когато някой пострада, да помагаме, да услужваме на приятелите, да уважаваме възрастните, животните, природата и т.н.
Айде малко си разчупете съзнанието от стереотипа на родители терористи, захлупеняци, чули недочули и т.н.
До тук в темата дефилираха сумати майки и нито една не сподели нито един начин да помогнем на детето да е мотивирано и старателно. - Защо така?
За очва да става: Български форум - питаш и после дълго ти обясняват колко си тъп.
Те съм дошъл да се оправдавам и пътьом да превъзпитава майки.
Предизвиквам Ви да дадете мнение в което да споделите оригинален, природосъобразен и педагогически издържан подход за поощряване на мотивация и старание!
Ами по моите разбирания това което правиш не е за 4-годишни, включително да са будни до 21ч. На 4г може да го накараш да прави нещо само като му създадеш интерес, и да го мотивираш като го похвалиш накрая. Целенасочеността дори повечето възрастни не могат да я осмислят, камо ли 4-годишно. Което личи и по примера, където свързваш целенасоченост с процеса на производство. Отделно, че набутваш твърде много дейности накуп. За детето на тая възраст всичко е ново и докато на теб ти е ясно за сглобяването на хвърчила, дейността на шивачката, разкрояването, месенето, печенето, магазина и там каквото беше, за детето това са непознати неща и далеч не означават това което значат за тебе. Най-успешно нещата се учат едно по едно.
Ако на тая възраст почнеш много да настояваш да си довърши дейността която ти си му назначил, просто ще го накараш да мрази да прави нещо. "Проповядването" също е за по-нататък, на 4г дори може да му докараш и някое характерово изкривяване така. А за това, че за правенето на нещата има само един единствен правилен начин пък съвсем.
И езици ли се почнали да учите, защото спомена "креативен драйв"?
Ако на тая възраст почнеш много да настояваш да си довърши дейността която ти си му назначил, просто ще го накараш да мрази да прави нещо. "Проповядването" също е за по-нататък, на 4г дори може да му докараш и някое характерово изкривяване така. А за това, че за правенето на нещата има само един единствен правилен начин пък съвсем.
И езици ли се почнали да учите, защото спомена "креативен драйв"?
Учи английски, то има ли детска без английски вече. Ходи на градина от под 2 годишна с голямо желание.
Така се изразих, защото креативния драйв е трудно преводим универсален термин.
Трудно си ляга рано, борбата е голяма.
Нали не си мислите, че това са занимания от един ден или последната седмица?
Някои занимания са през много време, понякога месеци. Интересното, е че помни всичко, сама се сеща, ходи вади играчката или конструктора, носи го и иска да й помагам.
Темата я пуснах, защото детето ме провокира с настояване да сглобяваме конкретната игра след което се занимаваше с още три неща едновременно. Това й пречеше, нервира се и накрая аз отнесох рев и мрънкане.
За разлика от цялата опозиция в темата, детето само си направи извод и следващото занимание беше без странични такива и нещата се получиха. Похвалих тактично на няколко пъти и всичко се увенча с успех.
Вторият път само държах упътването и сочих с пръст. Сама си намери частите и с минимална помощ ги сглоби. Сега ходи да си го гледа и да му се възхищава.
При нас периода "сама, Сама!" още не е отшумял, макар че се посмекчи. По едно време пипнеш ли да помагаш реве, а като не може пак се нервира.
На кутията пише 4-99 годишни, да не отнеса критика и за това.
Така се изразих, защото креативния драйв е трудно преводим универсален термин.
Трудно си ляга рано, борбата е голяма.
Нали не си мислите, че това са занимания от един ден или последната седмица?
Някои занимания са през много време, понякога месеци. Интересното, е че помни всичко, сама се сеща, ходи вади играчката или конструктора, носи го и иска да й помагам.
Темата я пуснах, защото детето ме провокира с настояване да сглобяваме конкретната игра след което се занимаваше с още три неща едновременно. Това й пречеше, нервира се и накрая аз отнесох рев и мрънкане.
За разлика от цялата опозиция в темата, детето само си направи извод и следващото занимание беше без странични такива и нещата се получиха. Похвалих тактично на няколко пъти и всичко се увенча с успех.
Вторият път само държах упътването и сочих с пръст. Сама си намери частите и с минимална помощ ги сглоби. Сега ходи да си го гледа и да му се възхищава.
При нас периода "сама, Сама!" още не е отшумял, макар че се посмекчи. По едно време пипнеш ли да помагаш реве, а като не може пак се нервира.
На кутията пише 4-99 годишни, да не отнеса критика и за това.
Това, ако го е сглобила сама - евала! 
Мъжкият вариант е паркинг.
Мъжкият вариант е паркинг. Съвсем сама.
Първо аз съм го сглобявал много пъти.
После заедно поне 4-5 пъти.
Накрая се получи от третия път.
Има го от повече от година.
Ще Ви снимам и електрическият конструктор. Там хем по-малко части, хем мърда, свири и свети. Правя се на разсеян, ако удари съвсем на камък го носи да го наглася.
Не разбирам за какво е темата. Постът с Бог ми звучи като секта.
Иначе явно имате инженерна мисъл, която естествено се стремите да предадете на детето. Чудесно, просто аз и аудиторията в темата явно нямаме. За себе си гарантирам. Затова може би Ви нападат малко.
Но ако пред детето показвате тази категоричност, съчетана с емоционална не зрялост (не е използвано с цел обида), е възможно да постигнете ефект, но в последствие връзката баща-дъщеря да не изиграе най-добрата си роля за вашето момиче. На тази възраст за нейното правилно израстване е много важно.
Иначе явно имате инженерна мисъл, която естествено се стремите да предадете на детето. Чудесно, просто аз и аудиторията в темата явно нямаме. За себе си гарантирам. Затова може би Ви нападат малко.
Но ако пред детето показвате тази категоричност, съчетана с емоционална не зрялост (не е използвано с цел обида), е възможно да постигнете ефект, но в последствие връзката баща-дъщеря да не изиграе най-добрата си роля за вашето момиче. На тази възраст за нейното правилно израстване е много важно.
Краткият отговор на въпроса "Как възпитавате целенасочено и старателно занимание с едно нещо от начало до край?", за мен е с потворяемост на процеса/движението и участие в процеса/даване на личен пример.
Не знам примерът ми дали ще е разбираем, защото е в съвсем друга насока и е продиктуван от здравословен проблем, но все пак юе опитам :
Детето ми беше с двигателно изоставяне, наподобяващо лека форма на ДЦП.Една част от лечението във въпросната ситуация е рехабилитация.
Рехабилитацията по своето същество представлява повторение на правилните движения, така че в един момент да накараш здравата част на мозъка, да поеме работата на увредената част, изцяло или поне частично.Чисто физиологически се смята, че най-голям напредък в това може да се случи до около 5 годишна възраст, защото процеса на миенилизация в мозъка е най-забързана до 5 тогава.От тук съм съгласна с автора на темата, че най-важни са първите 5, не първите 7.Съгласна съм и с коментарите, че за всяко нещо си има своята възраст, но всяко едно постижение е придружено с дълги години упорит труд, подходящо за възрастта си.
Детето бе на 1г и 2-3 месеца, когато започнахме рехабилитация.Това се случваше 4-6 пъти седмично.
Така от дете, което не може да изкачва стълби, защото единия крак не може да поеме тежестта на тялото, на 3г. вече мина първите си 7 км по планинска пътека, с почивки разбира се и малко мрънкане, но колко деца го правят?
След трета годишнина на детето, голяма част от рехабилитацията е заменена с масов спорт (ски в ски зала, плуване, Таекуондо, пак 4-6 пъти седмично).В една част от масовия спорт аз съм там и тренирам с нея, ако не, то в къщи правя упражнения, съответно тя ме имитира.Когато тя е поставена на диета от следящите и лекари-аз също съм на диета.
Така към днешна дата тя (на 5.5г) минава 10 км без никакво мрънкане и в голяма степен сама избира денят да е активен (искам на хижата/пещерата Х, защото не сме ходили скоро там, чакай сега да си довърша упражненията, мога да карам ски, но искам и кънки на лед).Също сама подбира храната си и регулира вредна/полезна храна -днес вече съм изяла Х бонбони не искам, искам истинска храна, което за нея е супа или плод, не можеш да ми купиш Х, защото докторката не дава (бях забравила да предупредя баща и, а той по инерция е тръгнал да купува, тя бе на 4г тогава).
Аз имам хобита, като снимане, рисуване, правене на ръчни картички, който после продавам и дарявам парите - тя има детски фотоапарат, своите пана, бой, хартия за картички, което пък и е полезно за фината моторика. Запознах я с тези хобита, когато тя бе на 2.5 г и ако тогава интереса е бил.5 мин, то сега без проблем сама твори по час и нещо.
Така сме с чистене, готвене и всичко, което се сетя в ежедневието ни.Друг пример: Аз имам да довърша офис задачки от вкъщи за около час, тя сама решава че ще си "пише домашните"(има тетрадки със задачи от 3 до 5 годишна възраст за фината моторика).Аз сядам на лаптопа, тя до мен и само ме моли да и чета условието.
Не знам примерът ми дали ще е разбираем, защото е в съвсем друга насока и е продиктуван от здравословен проблем, но все пак юе опитам :
Детето ми беше с двигателно изоставяне, наподобяващо лека форма на ДЦП.Една част от лечението във въпросната ситуация е рехабилитация.
Рехабилитацията по своето същество представлява повторение на правилните движения, така че в един момент да накараш здравата част на мозъка, да поеме работата на увредената част, изцяло или поне частично.Чисто физиологически се смята, че най-голям напредък в това може да се случи до около 5 годишна възраст, защото процеса на миенилизация в мозъка е най-забързана до 5 тогава.От тук съм съгласна с автора на темата, че най-важни са първите 5, не първите 7.Съгласна съм и с коментарите, че за всяко нещо си има своята възраст, но всяко едно постижение е придружено с дълги години упорит труд, подходящо за възрастта си.
Детето бе на 1г и 2-3 месеца, когато започнахме рехабилитация.Това се случваше 4-6 пъти седмично.
Така от дете, което не може да изкачва стълби, защото единия крак не може да поеме тежестта на тялото, на 3г. вече мина първите си 7 км по планинска пътека, с почивки разбира се и малко мрънкане, но колко деца го правят?
След трета годишнина на детето, голяма част от рехабилитацията е заменена с масов спорт (ски в ски зала, плуване, Таекуондо, пак 4-6 пъти седмично).В една част от масовия спорт аз съм там и тренирам с нея, ако не, то в къщи правя упражнения, съответно тя ме имитира.Когато тя е поставена на диета от следящите и лекари-аз също съм на диета.
Така към днешна дата тя (на 5.5г) минава 10 км без никакво мрънкане и в голяма степен сама избира денят да е активен (искам на хижата/пещерата Х, защото не сме ходили скоро там, чакай сега да си довърша упражненията, мога да карам ски, но искам и кънки на лед).Също сама подбира храната си и регулира вредна/полезна храна -днес вече съм изяла Х бонбони не искам, искам истинска храна, което за нея е супа или плод, не можеш да ми купиш Х, защото докторката не дава (бях забравила да предупредя баща и, а той по инерция е тръгнал да купува, тя бе на 4г тогава).
Аз имам хобита, като снимане, рисуване, правене на ръчни картички, който после продавам и дарявам парите - тя има детски фотоапарат, своите пана, бой, хартия за картички, което пък и е полезно за фината моторика. Запознах я с тези хобита, когато тя бе на 2.5 г и ако тогава интереса е бил.5 мин, то сега без проблем сама твори по час и нещо.
Така сме с чистене, готвене и всичко, което се сетя в ежедневието ни.Друг пример: Аз имам да довърша офис задачки от вкъщи за около час, тя сама решава че ще си "пише домашните"(има тетрадки със задачи от 3 до 5 годишна възраст за фината моторика).Аз сядам на лаптопа, тя до мен и само ме моли да и чета условието.