Мотивация и старание на 4 г.

Право на избор и решаване на проблеми са коренно различни неща.
Проблема с къпането на косите на куклите да си го решава, както и колко прасета се побират в къща от лего и кой ще е вълка.
Само че около мивката не трябва да има езеро, а играчките се прибират.
Ножицата служи за изрязване на неща, които ни трябват що годе по очертания, а не за психо терапия да си режем лентички. Да, три месеца режем лентички, но постепенно трябва да минем към смислено занимание с ножица.
Правото на избор включва ли да се лепне за телефона или телевизора?
Родителя трябва ли от време на време да се напъна да измисля нови игри и занимания, които са по-подходящи за възрастта и уменията.

Колкото по-кадър но е детето, толкова по-смислени са заниманията. От нас зависи да намерим подхода и да предадем умения по подходящ начин.

Аминка, много интересен отговор, благодаря!

Соца не е соц, а това което отричаме като соц в не малката си част е просто духът на времето по целият свят по това време. Комунистите в творческото си безсилие много неща са вземали директно от запада и са ги въвеждали и прилагали тук. Като започнеш от архитектурата и градоустройството, през училищата, кръжоците и декларактивните ценности. - това са просто 60-те, 70-те и 80-те. Стремежа към знания и умения, кое е добро и кое е лошо. Златната четвърт и периода непосредствено след нея са съпроводени с култ към знанието и производството по целият свят.

Затова не трябва да се отричат като соц, защото не са. Соца са кражбите, интригите, тъпотията и лицемерието, които в общият случай не достигат до малките деца до четвърти клас.

Ейми, пропускаш есенцията - работата е твоя тук, не на майка ти. Именно защото майка ти не е бдяла над теб като орлица и не ти е измисляла какви ли не неща, с които да ти държи ума зает постоянно, ти си имала умението да се концентрираш върху важните неща. И аз го казвам като пълен отличник от първи клас до 2рата ми година в университета, а после взех пълна държавна стипендия и заминах да уча в чужбина.
Тифи, не си ти човека, който да определи за какво служи ножицата, сещаш ли се? Взела съм на сина ми 3 вида ножици, всяка реже с различни контури. Има пълната свобода да реже каквото и както си иска, без дрехите и покривките на масите. И после той сам се сеща, че с тази, която е вълнообразна, може да направи муцуната на крокодила. Честно, не ми пука дали крокодилът е с наистина такава уста, пука ми, че детето ми само се досеща как да използва инструмента. Но ми се струва, че говорим на различни езици тука.

За Тифи има или безцелно съществуване /телевизия и устройства/ или целево възпитание с гарантиран, завършен резултат.

Да се помага и подават "инструментите" на детския мозък за мен е допустимо в минимални количества, общо -взето до ниво - показвам веднъж, дваж и се оправяй.

Да, но аз смятам, че съм го придобила това умение от баща ми. Ако не беше баща ми през първите 5, да контролира и показва, аз сигурно щях да стана простичка като майка ми.

vondito,

Не го казвам с цел да те контрирам, но аз мисля, че заслугите са изцяло твои, с малко участие на родителите. Моята баба ( родена през 1934) не беше прочела една едничка книга в живота си. Не я влечеше просто. Виж, за нейната майка знам, че много е обичала да чете книги, като си е стояла вкъщи в редките моменти без къщна работа, все си намирала какво да прочете. Баба пазеше абонамента на вестник “Трета възраст” още 10 години след смъртта на дядо, “за да има хартийка вкъщи и с какво да разпали печката” . Примерът на родителя  е много, много важен, но има и едно нещо у детето, което старите хора наричат “вътък”. Закваската, маята на човека и характера му са много важни и мисля, че в повечето случаи надвиват над примера от родителите.

Абсолютно.
Едно дете с вътрешна потребност за знание, ще избуи и сред плява.
Друго в прекрасна, стимулирана среда, ще бута с посредствени резултати или прилични с брутално много труд.

Но, точно в тази крехка възраст, детето с игра и изучаване на заобикалящия го свят, само си навързва причинно- следствените връзки.
И друго - ако започне да строи улеи за топчета, не значи, че трябва да по план конспект да завърши това.
По- бих се зарадвала да завърши например водна Барби пързалка.
Самостимулация.

И така и не е така.
Съжалявам за примера, но просто обкръжението ми е такова:
Дете с генетична мутация, вследствие на което детето е с коефициент на интелигентност 3-4 единици под границата за нормалност(когато детето е на 3.5г).Благодарение на майката 3 години по-късно детето е в норма, да на долна граница, но в норма.Да, детето няма да стане свръх можещо и тн.,защото просто няма тези дадености, но ако майката не бе положила тези усилия дали това щеше да се случи? Как всъшност се случва това- с изключително много работа, дори пресиране на детето.
Масата ще каже браво на тази майка, така трябва.В същото време със същите тези похвати е автора, но масата определя,че е прекалено.Възниква ми въпроса:  Защо? Предполагам отговра ще е, ама детето има здравословни проблеми.Да,така е, но не е ли дете? Няма значение болно, здраво дете е, а да не говорим,че човешкия мозък и организъм е сложна машина и никой не знае какво носи в себе си.
За мен, просто не трябва да съдим, не знаем какво има в отсрешните обувки.

Наистина ли не правиш разлика от дете със СОП и дете в норма?

bebeshok, наскоро гледах обяснението на една психоложка относно децата с дислексия, която се оказа не толкова рядка диагноза.
Жената обясняваше, че тези деца имат нужда от по-различна и сложна стимулация, за да могат да възприемат информацията.
При "нормалните" деца подобен подход би бил излишен, защото те са напълно способни да извлекат същата тази информация от "стандартни и общоприети" практики.
За мен е абсурдно сравнението, което даваш.
Същото е като да сравняваш дете с вдигателни проблеми и такова без (съжалявам, ако звучи грубо).
Първото ще има нужда от системна и сериозна работа с професионалисти и в къщи, за да може да се движи. Ако същото това бъде приложено при второто дете, ще е не пресилено, ми не знам какво.

Ms.Gorgeous Правя разбира се.Може начинът ми на изразяване да не е добър, както и примерите.Мисълта ми е да не се генерализира.Има прекалено много случаи.Човек не знае какво носи в себе си . Всяко действие/бездействие има последствие.
За мен това да покажеш/да научи (т.е да има действие),винаги е по-добре от бездействието.Кога това действие да започне, колко да бъде то, колко е нормално, определя самия родител.Дали е било правилно, се разбира след години.

Rocket Може да е абсурндо.Определено моето мислене е изкривено от всичките тези случаи, но има такива при който "щетите" са много минимални, при който проблемът се разбира на много късна възраст и всъшност благодарение на този пресиращ родител,тези щети са сведени до минимум.

Bebeshok,
вярвам, че когато има специални нужди, е различно, защото една от дефинитивните черти на тези състояния е именно, че детето не може да декодира и реагира адекватно на стимулите на средата. А те са навсякъде.

По отношение на децата без диагнози, обикновено по-добре работещият принцип е show me, don't tell me. Учат от примера - на родителите, но и други участници в средата. Родителят трябва да е вдъхновение, а не пъдар. Сега, ако таткото усеща, че е скучен, невдъхновяващ и личната му житейска история не е за следване, и се опитва да пренапише "чипа" на детето - друга тема.
Ще дам само един пример от малко по-нататък, който мисля, че е лесен за разбиране, защото масово се сблъскваме с него: обикновено родителите, които драпат към високи академични постижения на децата си още от ранна възраст, са хора, които собствено нямат такива - не са имали или качества, или други форми на възможност (средства, среда...). Обратното, тези, които са имали, не търсят подобен компенсаторен механизъм - знаят, че а) не е нищо особено и б) истински интересните резултати се получават по естествен път и чрез вътрешна мотивация, а не "насила хубост".

bebeshok, разбирам гледната ти точка.
За мен обаче е неправилно да третираме децата си като потенциално проблемни, ей така, за всеки случай.
Всъщност понякога не действието, а именно бездействието е най-правилния подход за стимулиране на децата. Не се сещам в коя книга или статия го четох, но скуката е един от най-сериозните "учители" на децата. Дискусията беше във връзка с това, че модерните родители гледаме детето да е постоянни заето и занимавано с нещо, когато реално оставяйки го да "скучае" може да има много по-добър ефект. Скуката е сериозен двигател за развитие на потенциала.
Тук вече въпросът е да намериш тънката граница между това кога да се намесиш ти, кога да стимулираш, кога да дадеш свобода и кога да оставиш да скучае.

Скуката стимулира мисълта. Предполагам всички тук сме живяли в детство без телефони и детски тв канали на разположение 24/7. Беше си предизвикателство какво да правиш в дългите летни следобеди, когато е прекалено горещо навън. Но винаги си намирахме какво да правим. Аз не помня когато съм карала ваканциите си на село да съм гледала телевизия през деня.

В моето детство нямаше денонощна телевизия Напълно съгласна съм с този пост, с уточнението, че днес е предизвикателство да изолираш децата от тези заливащи ги от всички страни стимули. Но на коментираната възраст - 3-4, е изцяло въпрос на желание на родителя. Трудното идва след 6-7 г.

Параход
От специални нужди, до специални нужди има голяма разлика.

Rocket
Както казах моето мислене е изкривено и не съм най-добрия събеседник.Хем съм съгласна с вас, хем не точно.Просто има едни деца в "сивата заона" и един по-пресиращ родител на среща, всъшност може да е в полза за това дете.