🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 60]

Рибарчето е сериал, който в момента върви в Турция и е с много висок рейтинг, но заглавието е много спорно, защото на турски е нещо като Чапкън / Женкар. 😂
А бе, по нашенски Гларус. 😂

Петерки, предпочитат Люлебургаз, Чорлу... А Лозенград отдавна го знаем.

О, да пътувала съм преди седмица!
Мога много да разказвам.
Качихме се в Хасково. Автобуса идва от София. Закъсня 15 мин. В автобуса имаше някаква много досадна жена, която се изживяваше на стюардеса, а си беше обикновена пътничка. Качихме се отидохме на другия край на града да зареди гориво. Там откарахме още 15 мин., не защото толкова време се зарежда, а защото шофьора си взе обяд. После отидохме в индустриалната зона където е паркинга на фирмата да заредят вода и кексчета за пасажерите. Там откарахме други 15 мин. докато шофьора се наприказва с някаква служителка. Част от  хората, които се бяха качили от София взеха да нервничат, стана скандал, та тръгнахме. На магистралата между Хасково и Свиленград спряхме в аварийната лента и минахме около 500 метра на заден ход без да знаем защо. Качи се някакъв човек от нищото. Малко преди границата шофьора обяви почивка половин час и ни спря на някакъв много голям склад за алкохол и храни. Там шофьора напълни една количка с индивидуално увити в торбичка бутилки. Оказа се, че е алкохол. Появи се някакъв човек, който не говореше български и започна да изпълнява ролята на стюард. На границата бутилките бяха разпределени между шофьора, стюарда, онази досадната жена и няколко пасажери. Минахме границата. Ходихме до автогарата на Одрин да оставя някакви хора, макар,че никъде не пише, че има междинни спирки. Там загубихме още половин час. После спряхме пак в нищото и разтоварихме един от пасажерите, на които бяха връчили бутилки за пренасяне. Знам малко турски и разбрах, че той им казва, че е оставил уискито отзад на седалката.Тъкмо тръгнахме и спряхме за двадесет минути почивка в крайпътно заведение. Тогава вече стана страшен скандал, защото шофьора си потърси уискито, а него го нямаше. Обвини другите си съзаклятници, че са го откраднали.  В 8 часа турско време пристигнахме в Истанбул. На разписанието пише, че пристигат в 17.30. Значи от София до Истанбул някои хора са пътували 11 часа! На границата не сме се бавили повече от 40 Мин.
Шофьора непрестанно говореше по телефона си без хендсфри. Обясняваше се в любов на някаква жена. Помолих го да ползва хендсфри без резултат. Шофьора беше българин от турски произход.
На връщане пак с Арда тур. Ние сме мазохисти. 🤣 Часа ни беше най - удобен.
Шофьора и стюарда бяха възпитани турци. Шофьора пак говореше без хендсфри.Спряхме само в Одрин, нищо, че пак не беше оповестено, и пак на оня склад ( явно има и в двете посоки) за почивка. На границата чакахме два часа! Пътувахме седем часа.
Повече няма да си причинявам подобни изживявания да пътувам с автобус! А Арда тур направо съм ги отписала.


На връщане пак с Арда тур.

Абсолютно всички турски автобуси (и във вътрешността на страната, по морето и т.н.) спират на нерегламентирани места насред нищото и не виждам какъв проблем е това, ако си спазват разписание. Хората там не са така масово моторизирани като в България и автобусният транспорт е основният в страната. Все пак доста хора живеят извън големите градове. Даже им се радвам за многобройните възможности да ида до някое малко местенце с автобус. В България това е сложно, на места невъзможно. А пък ако тук си чужденец, който не говори езика (каквато съм аз примерно в Турция), не можеш да се превозиш с дни с обществен транспорт.
[/quote

Нямаше изобщо да се впечатля, ако спираха и качваха хора експедитивно. Обаче да караш на заден в аварийната лента на магистралата и десет минути да се караш с пасажер къде ти е оставил уискито, и от толкова спирания и тръгвания да закъснееш толкова много си е голям проблем. Имаше хора, които бяха тръгнали от София в 8.00 часа с надеждата, че ще си хванат самолет в Истанбул в 23.00 часа и за малко да го изпуснат. Имаше и такива дето от истанбулска клиника трябваше да ги чакат към 18.00 часа, и бяха много притеснени дали ще ги дочакат... На мен не ми пукаше особено, защото за никъде не бързах и се возех на автобус за първи път от осемнадесет години и го бях приела като част от приключението. Но цялото напрежение, което беше само и единствено  по вина на шофьора не бих рискувала да преживея втори път.

Пък аз си мислех двете кокошки да се качим на Метро напролет😃ама ние сме приключенки, може и да го направим. Ще проверя часовете на тръгване, и ще гледам за хотел не дален от Байрампаша.

Защо ви е в онзи район хотел? Отивайте си в центъра, откъдето ще ви е лесно да ходите по масовите места. А за придвижването все ще ви даде някой акъл тук.  
Нищо им няма на Метро. Даже постоянно си пътуват жени сами, а пък като сте екип, още по-добре.
За първи път в живота пътувах с друга фирма – Huntur, като се връщахме от морето през септември. Нищо лошо им няма и автобусът беше полупразен. Не като на Метро пълен до дупка последните ми пъти поне.