🌷ИСТАНБУЛ🌷 [тема 60]

'Начи, в такива случаи много се дразня, ама не щото някой е казал нещо за любимия град, а защото не мога да проумея от коя точно камбанария критикуваме хигиената в този град, който неофициално си е три Българии, без туристите.
Както каза и Емка, която го вижда с прекъсвания, а аз - всеки ден, Варна (която, колкото и да ми е любима, е някакво джудже на фона на исполина Истанбул) е толкова безобразно мръсна, че можем само да си мечтаем да постигнем нивото на хигиената по улиците на мегаполиса. И тук говоря както за централните, така и за малките улички в широкия център на града. Да, несъмнено в България има по-чисти градове, но колко от тях могат да се похвалят, че имат даже и с две нули по-малко население от Истанбул?
А пък на повръщано не ми е замирисало никога там. А сме били много пъти и сме се навирали и на плашещи места. Обаче пък за сметка на това около входа ни, на централен варненски булевард и около училището, в което работя, едно от най-централните в града, редовно виждам типичните следи от среднощни подвизи и неразположения, избликнали през различни телесни отвърстия и носещи специфични аромати. За кучешките даже няма да споменавам.
Което не значи, че Истанбул мирише само добре. Пък идиличната картина, която някои са очаквали - да мирише на кестени и царевица повсеместно, никога не съм я виждала/помирисвала ни на живо, ни в темата. Явно много романтично е четено, а не писано.
И другото, на което се дразня, са обобщенията. Не може да обобщаваш от едно посещение, нито от две, нито от три. Аз имам навика да твърдя категорично много неща, за които съм сигурна като в това как се казвам, но избягвам да обобщавам. И пак съм била критикувана за тона ми.

Досмеша ме преди малко, когато се запитах защо ние, отдавна влюбените, не виждаме (или по-скоро не се впечатляваме от) някои кусури на града. Ами, то е като с половинката. Ако някои недостатъци биха ни отказали, когато сме били в периода на влюбване, то същите вече са част от образа на любимия мъж/жена и едва ли биха довели до развод. Просто защото не им обръщаме внимание... доколкото можем.
И за пореден път казвам: Слава на Господ, че не всички се влюбват в тоС град, че и без туй е твърде претъпкано!

Колкото до комерсиалността... Ами, извинявайте, ама тази криза кое не развали? Цените хвърчат с невероятни темпове. Хотелът ни, който през юли даваше цени за ноември от около 36 евро на вечер за двойна стая (цена, около и под която се въртим вече 3-4 години), сега иска по 60 за малкото останали дати. Обаче пак трудно можеш да намериш повече от две последователни нощувки. Защото е пълно!
Тази година светът е като отвързан. Такава лудост беше и през август, че и още през април... очаквам да е и сега. Мога да твърдя, че за всичките години от 2011, откак не пропускаме поне по веднъж да "се разпишем", такова чудо не е било. Туристите наваксват с пътувания и харчене на пари, търговците и другите в сферата компенсират загубите от две слаби години, шмекерите - и те.

Почерпете се за нейно здраве! Днес става на достолепните... 4 годинки!