- Публикувана: 29 окт. 2022, 15:36 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2023, 15:27 ч.
Как да постъпя? (Приятеля ми не казва на детето си, че сме заедно)
Здравейте,
На 25 години съм, а приятеля ми на 34…Заедно сме от три години, а живеем заедно от една. Живеем в чужбина, така и се запознахме и веднага пламна искра. Обичаме се много и се разбираме, с изключение, че неговия характер на моменти е доста доминантен, а и вероятно заради голямата разлика в годините ни, някак все се опитва да ме подчини на собствените си привички и в негова угода.
Обичам го много, но не знам дали тези отношения имат бъдеще, той има дъщеря на 8 години от бившата си приятелка. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против нея, дори я обичам и се разбирам с нея, но проблема е той…Малката не знае, че аз и баща и сме заедно, въпреки че я познавам от 3 години,на всеки празник сме заедно, а и вече от година живея с баща и. (Тя идва всеки уикенд, през седмицата е при майка си).
Някак си не намирам за нормално тя да не знае, да го крием от нея и да съм вечна тайна. При положение, че майка и открито си има сееиозен приятел и детето е ок с това.
Не намирам за нормално като дойде от петък до неделя да спи на едно легло с баща си, а аз да съм изритана в хола. Говорила съм с приятеля си по темата, но той е категоричен, че това ще остане така, Малката е много ревнива към него и често казва, че не иска баща и да има жена. На моменти ревнува и от мен, въпреки че по нккакъв начин не демонстрираме отношения както вече горе обясних. Всички ми казват, че този мъж не е за мен и заслужавам повече…Но въпреки всичко го обичам…Чувствам се изолирана, не достъчно важна, срамувам се и на моменти дори ревнувам.
Какво да правя? На някой случвало ли му се подобно нещо?
На 25 години съм, а приятеля ми на 34…Заедно сме от три години, а живеем заедно от една. Живеем в чужбина, така и се запознахме и веднага пламна искра. Обичаме се много и се разбираме, с изключение, че неговия характер на моменти е доста доминантен, а и вероятно заради голямата разлика в годините ни, някак все се опитва да ме подчини на собствените си привички и в негова угода.
Обичам го много, но не знам дали тези отношения имат бъдеще, той има дъщеря на 8 години от бившата си приятелка. Не ме разбирайте погрешно, нямам нищо против нея, дори я обичам и се разбирам с нея, но проблема е той…Малката не знае, че аз и баща и сме заедно, въпреки че я познавам от 3 години,на всеки празник сме заедно, а и вече от година живея с баща и. (Тя идва всеки уикенд, през седмицата е при майка си).
Някак си не намирам за нормално тя да не знае, да го крием от нея и да съм вечна тайна. При положение, че майка и открито си има сееиозен приятел и детето е ок с това.
Не намирам за нормално като дойде от петък до неделя да спи на едно легло с баща си, а аз да съм изритана в хола. Говорила съм с приятеля си по темата, но той е категоричен, че това ще остане така, Малката е много ревнива към него и често казва, че не иска баща и да има жена. На моменти ревнува и от мен, въпреки че по нккакъв начин не демонстрираме отношения както вече горе обясних. Всички ми казват, че този мъж не е за мен и заслужавам повече…Но въпреки всичко го обичам…Чувствам се изолирана, не достъчно важна, срамувам се и на моменти дори ревнувам.
Какво да правя? На някой случвало ли му се подобно нещо?
Винаги ще си изолирана. Да, заслужаваш много повече.
Здравейте,
...с изключение, че неговия характер на моменти е доста доминантен, а и вероятно заради голямата разлика в годините ни, някак все се опитва да ме подчини на собствените си привички и в негова угода.
...с изключение, че неговия характер на моменти е доста доминантен, а и вероятно заради голямата разлика в годините ни, някак все се опитва да ме подчини на собствените си привички и в негова угода.
Бягай, докато и на теб не ти е направил някое бебе.
Няма смисъл в такива отношения, в които единия се опитва да промени другия по негов модел.
Като каква те представя пред дъщеря му?
Представя ме като “съквартирантка, приятелка, позната”, но не и нещо повече.
Ми докато се подчиняваш, ще слушкаш.
Като се научиш да се уважаваш, да си отстояваш интересите и да изискваш елементарно уважение - ще го получиш. От този няма да получиш. Явно си привлечение към мъже, които доминират, но и не само. Харесва ти да те подритват.
Не е нормално да си изритана в хола, а тя да спи с баща си.
И да, унижавана си, изолирана.
И би трябвало да те е срам, че доброволно търпиш това.
Нещата се казват веднъж, два пъти. Айде и трети път.
Ако не стопля отсреща му казваш чао и да си спи с щерката.
И не разбрах как така криете от нея, че живеете заедно, пък като е там сте заедно?
Ахааа, разбрах.
И търпиш това бая дълго. Ама заслужено отношение.
Но не се притеснявай. Като срещне истинската дето няма да му търпи фасоните, но и ще го грабне - ще ти покаже вратата.
Засега си в роля на готвачка, чистачка, и забавление в леглото.
Толкоз.
Като се научиш да се уважаваш, да си отстояваш интересите и да изискваш елементарно уважение - ще го получиш. От този няма да получиш. Явно си привлечение към мъже, които доминират, но и не само. Харесва ти да те подритват.
Не е нормално да си изритана в хола, а тя да спи с баща си.
И да, унижавана си, изолирана.
И би трябвало да те е срам, че доброволно търпиш това.
Нещата се казват веднъж, два пъти. Айде и трети път.
Ако не стопля отсреща му казваш чао и да си спи с щерката.
И не разбрах как така криете от нея, че живеете заедно, пък като е там сте заедно?
Ахааа, разбрах.
И търпиш това бая дълго. Ама заслужено отношение.
Но не се притеснявай. Като срещне истинската дето няма да му търпи фасоните, но и ще го грабне - ще ти покаже вратата.
Засега си в роля на готвачка, чистачка, и забавление в леглото.
Толкоз.
Не бих преспала и една нощ на дивана в полза на детето. Нелепо е.Доминантен бил, а топки да каже истината на детето няма. Ха ма доминант. На мен това би ми било достатъчно, за да падне в очите ми като мъж, а от там и мераците към него. За обич да не говоря.
А излизате ли заедно тримата - парк, пицария, почивки?
Ако отговорът е да, значи момичето е наясно. 8-годишните момичета не са толкова залупени.
Ако отговорът е да, значи момичето е наясно. 8-годишните момичета не са толкова залупени.
Да Monet, нормална жена ще му каже да си гледа работата. И той да се изнася в хола с щерката.
А на сутринта нормалната жена си събира багажчето и казва чао на "съквартиранта, позната, приятеля" какъво там уж се пада.
А на сутринта нормалната жена си събира багажчето и казва чао на "съквартиранта, позната, приятеля" какъво там уж се пада.
Като каква те представя пред дъщеря му?
Представя ме като “съквартирантка, приятелка, позната”, но не и нещо повече.
А излизате ли заедно тримата - парк, пицария, почивки?
Ако отговорът е да, значи момичето е наясно. 8-годишните момичета не са толкова залупени.
Ако отговорът е да, значи момичето е наясно. 8-годишните момичета не са толкова залупени.
Да, правим всички тези неща. Аз също мисля, че тя знае, заради нещата които е казвала…Но мисля, че мълчи за да останат нещата така… Ами истината е, че в ситуациата ми се повтаря как едва ли не съм егоист, че не е справедливо спрямо едно дето, че едва ли не това ме прави лош човек, ако искам тези нормални неща…С две думи, манипулация…Благодаря ви, имах нужда да чуя и друго мнение, а не само на близките ми.
Просто досега все чаках да се променят нещата, но явно няма.
От мен глас в анкетата за "Да". Мога да разбера от началото на връзката ви да не бърза да каже на детето, докато не станат сериозни отношенията. Но при все,че не ходите от 1-2 месеца, а сте заедно от 3 г.и от 1 живеете заедно, по-скоро още след първата година най-късно е трябвало да каже. До ден днешен да крие, да те представя за 'позната', 'съквартирантка' на твое място щеше да ми стане обидно и само да ми каже,че така ще си остане, събирам си багажа и дим да ме няма. Отделно-доминант, налага ти се на моменти, защото видиш ли е с 9 г. по-голя м, но няма смелост да те представи за негова половинка пред детето си....ами не е мъжка постъпката... Според мен ако аз бях на твое място, щях да изчакам подходящ момент,когато сме двамата заедно да седнем на масата, да поговорим сериозно на тази тема, да задам директно въпроса дали и ако забременея от него ще съм неговата 'съквартирантка' и ако реакцията е безмълвна или се опита да ми завърти думите да ме изкара мен виновна, значи просто няма смисъл с този човек да се продължава. Това бих направила аз. Това с доминирането е възможно да се поправи,макар и доста усилия и нерви да трябват. Но да си съквартирантката уикенда, а през седмицата неговата половинка, ами не, аз не бих търпяла такова унижение. По-добре сама да си, ще намериш друга половинка след време, но да си си запазила достойнството и да си чиста пред съвестта си,че си опитала да си промениш титлата 'съквартирантка' за уикенда и не се е получило. В резултат ще си си тръгнала с гордо вдигната глава, а не унижена, наранена и неоценена. Надявам се съм била полезна на авторката