За тези, които четат любовни романи № 43

  • 61 215
  • 740
  •   1
Отговори
# 240
  • Мнения: 768
На 42 % от  "Покварени " няма нито една страница ,в която главната героиня да не ме напряга. Нито една. Пък даже не съм стигнала до съществената част

Точно така се чувствах и аз докато четях. Много ми в противоречива главната, няма да споменавам пък главният. Просто книгата оставя едно усещане в мен, не мога да го обясня точно, но може би, като мрачно напрягане, чувство на подтиснатост.
Има книги, които те карат да се чувстваш добре и създават във въображението ти приятни сцени. Тук в тази книга, сякаш всичко в представите ми е сиво, мрачно..

# 241
  • Мнения: 189
В “Покварени” няма съществена част, историята и действията на героите са напълно безсмислени Grinning

# 242
  • Варна
  • Мнения: 2 807
На Нора Робъртс аз харесвам само тези, които са за нормални хора. Тия дето говорят с животни или виждат 68-мата братовчедка на пра-пра баба си.....не са за мен

На мен най - много ви харесват тези паранормалните романи. Сега мисля след Джули Джеймс да прочета на Робъртс Година първо и тази трилогия за Драконите ли беше не си спомням.
Година първа на Нора Робъртс не е за дракони. Първата книга е антиутопия. Има разни хора с дарби. Появява се един вирус и убива по голямата част от населението. Някои от оцелелите придобиват разни дарби, но специално първа книга е за оцеляване. Другите две книги са по различни и магични.

# 243
  • Мнения: 257
"Покварени" беше загуба на време за мен. Дори нещо се бях заблудила, че е книга на Шен и си мислех колко е различна от други нейни книги, но не обичам да оставям недочетени книги. След средата на книгата вече потърсих и разбрах грешката си, Пенелъпи не ми допада как пише. А като си помисля, че има цяла серия за тези герои...Прекалено мрачни персонажи и измислени сцени.

# 244
  • Бургас
  • Мнения: 8 653
Дочетох я. Не ми хареса и то заради главната героиня. Иначе
Скрит текст:
за секса със приятеля на Майкъл, само веднъж е ,накрая. Дето се вика не се брои Simple Smile

Другите книги са с доста по-висок рейтинг от първата , като най -добре приета е тази за Деймън

# 245
  • Мнения: 5 889
На мен за приятеля ми е бяло петно, доста по диагонал ли съм чела, забравила ли съм, имам спомен само за брат му.

# 246
  • Разпиляна във въображението
  • Мнения: 28 027
"Покварени" беше загуба на време за мен. Дори нещо се бях заблудила, че е книга на Шен и си мислех колко е различна от други нейни книги, но не обичам да оставям недочетени книги. След средата на книгата вече потърсих и разбрах грешката си, Пенелъпи не ми допада как пише. А като си помисля, че има цяла серия за тези герои...Прекалено мрачни персонажи и измислени сцени.

След подобни коментари се питам кой чете тези книги в издателствата и защо са сметнали, че читателите биха ги харесали? Само защото едни автори са нашумели, не значи, че са добри нещата им. Или се купуват достатъчно добре, за да финансират други книги?

# 247
  • Бургас
  • Мнения: 6 072
Аз, аз ги чета. Признах си. Харесвам Пенелъпи Дъглас.

# 248
  • София
  • Мнения: 35 400
О, нея и аз я харесвам. Особено ако е дарк... Проблемът е, че заглавията на български не ми говорят нищо, въобще не мога да се сетя конкретната поредица дали съм я чела.

# 249
  • Бургас
  • Мнения: 6 072
О, нея и аз я харесвам. Особено ако е дарк...
Но предполагам, че точно това не се харесва от останалите.
Интересна е, различна е, не ми доскучава от началото до края. И да, и за мен има моменти в които идва "твърде много", но пък....... Харесвам я.

Книгата за Уил, последната май най-много ми беше харесала. За Деймиън ми бяха най-високи очакванията, но драмата на Уинтър малко ми вгорчи историята.

# 250
  • Бургас
  • Мнения: 8 653
Ако Покварени е дарк, направо не знам книгите на Рина Кент (давам я като пример,защото е четена от повечето,иначе поредицата Миднайт Династи също и дарк / знам че някой я прочетохте/ какви трябва да са?
Нищо дарк нямаше в тая книга. Освен една героиня която адски дразни
Пенелопе Дъглас я харесвам как пише. Повече и книги съм ги чела

# 251
  • Мнения: 768
Тези дни прочетох "Захарче" и "Синеокият дявол", първата книга определено ми хареса повече.

Бих помолила да ми препоръчате нещо подобно. Simple Smile

Ето и моето мнение за първите две книги:

Скрит текст:
В първата книга обикнах главната, както и Харди. Имаше толкова много химия между тях, останах силно разочарована от края.. Другото, което не ми хареса е колко бързо и скалъпено авторката представи Гейдж в последните няма и сто страници. Отделено беше толкова много време на миналото на Либърти, семейството и , както и на сестричката и. Бях толкова свикнала с образа на Харди, че някак не ми остана време на захаресам Гейдж.. Между Харди и Либърти имаше години дълбока връзка, отвъд привличането и химията. Беше обич.
 Не ми се стори редно в крайна сметка да започне на ново с Гейдж, но това е мое мнение.
 След втората книга от поредицата се отказах да я довърша. Не превъзмогнах, че Харди е с друга и не знам, въпреки прекрасно описаната връзка между Либърти и Харди в първата книга, във втората ми се стори омаловажена, представена дори посредствено, сякаш не е означавала толкова много, подразних се.

# 252
  • Мнения: 753
14.01.2023 г.


Нов прочит на мита за крал Мидас в завладяваща фентъзи поредица – колкото пристрастяваща, толкова и неочаквана. Позлатеният свят на Ореа ще ви плени от първата си страница с романтика, интриги и опасности. Идеален за почитателите на Сара Дж. Маас и Дженифър Л. Арментраут.

Златни подове, златни стени, златни мебели, златни дрехи. В „Хайбел“, замъкa, изсечен в замръзналите планини, всичко е направено от злато. Дори аз.  Крал Мидас ме спаси. Избави ме от бедността и ме постави на пиедестал. Жената, която той дари със златното си докосване, за да покаже на всички, че принадлежа на него. Не ми е позволено да напускам пределите на двореца, за да съм в безопасност.
Докато войната и предателството не достигнаха до нашия златен замък. Изведнъж доверието ми бе пречупено. Любовта ми бе поставена пред изпитание. Изведнъж всичко, което съм мислела, че знам за Мидас, се оказа лъжа.

И предстоящо от ИнфоДар


Осемнадесетгодишната Тринити може и да ослепява, но е способна да вижда призраци и духове и да общува с тях. Нейната дарба е причината да живее скрита от години в общност, охранявана от Стражи – шейпшифтъри, които охраняват човешкия род от демони. Ако демоните разберат истината за Тринити, ще я погълнат, за да подхранят силите си.

Когато Стражи от друг клан пристигат с доклади, че нещо убива и демони, и Стражи, светът на Тринити се взривява. Не на последно място защото един от новодошлите е най-влудяващият и интересен човек, когото е срещала. Зейн има свои тайни, но след като демоните нахлуват на територията на общността и тайната на Тринити е разкрита, двамата са принудени да работят заедно. За да спаси семейството си и може би целия свят, тя трябва да се довери на Зейн. Но ситуацията става съвсем непредсказуема, защото избухва свръхестествена война…

# 253
  • Бургас
  • Мнения: 8 653
Попаднах на нова версия на zlibrary, обаче не мога да стопля как става тегленето
https://z-lib.is/

# 254
  • в края на града
  • Мнения: 4 448
На Лайза Клейпас от тази серия (след "Захарче" и "Синеокият дявол") има още 2 - "Непризнати грехове" и "Момичето с кафявите очи", помня, че ги четох 4-те една след друга.

На Пенелъпи Дъглас съм чела само "Пънк 57", фен-преводът. Много ми допадна стилът ѝ на писане, даже рових за други преводи. На тази поредица от анотацията ѝ личи, че ще е по-хард, но като видях името и веднага ги наредих за четене, само да мине какафонията покрай празниците.
А иначе чистосърдечно си признавам, че всичко де що е с алфа мъжкар командващ и доминиращ ми идва леко "в повече" , но пък историите увличат. Рина Кент като се опитах да зачета за първи път  - леле мале - прегледах 20-тина страници и директно зарязах. Но тук толкова я хвалехте, че преглътнах дразнението и взе, че ме "оплете" интригата. Та няма нищо лошо да се превеждат различни стилове, за всеки влак си има пътници.

Общи условия

Активация на акаунт