Пубертетът при момчетата - тема 12

  • 42 458
  • 736
  •   1
Отговори
# 330
  • София
  • Мнения: 2 742
Притеснения относно нашия син и приятелите му (най-близката компания) нямаме, но специално за НГ моят мъж е доста резервиран. Знаете как купоните са многолюдни, познати и непознати обикалят и се присъединяват, където могат, та това ни е мотивът да не искаме да го пускаме извън града. То и в града не е безопасно, но поне можем да реагираме, винаги има в себе си и пари за такси.
Но както казахте по-рано, не можем да ги пазим постоянно, трябва да се научат да са самостоятелни.

# 331
  • Пловдив
  • Мнения: 679
На 17 г. и половина е, живеем в Пловдив. В петък с приятели бяха на концерт в София-сами си наеха апартамент, пътуваха с влак, от там с метрото, разходки...Помислих си, дали да не го инструктирам за транспорта нещо, но се сетих, че аз на 17 години отидох в София да уча, и никой не ме е водил насам-натам. Баща ми ме настани в общежитието, показа ми къде са столовете и чао!
Та оправилили са се страхотно, а и много са доволни. Те обаче от 3 години ходят на нашата вила сами, отново само момчета за по няколко дни. Само първия път имаха мааалък проблем с печката на дърва, от там нататък са пушка-всички се научиха да я палят, а и всички вече могат да правят елементарни неща за ядене. Моят и още един готвят, но им писнало по едно време и другите бързо се включили. Та и Нова година празнуват от 2 години сами, не е имало проблем. Но пак вие си познавате детето-ето пиша това за големия, с ясното съзнание, че е оправен, а малкия, който е почти на 13 си е още дечко, а като чета тук на 13 какви оправни има...
Истината е, че се свиква с всяко нещо, като първите пъти е страшно, после претръпваш и се нагласяш...Сега предстои да се наглася към шофиране, че това идва на дневен ред.

# 332
  • Мнения: 29 760
Лесно стана с шофирането с моя.Видях, че се справя, покара малко с нас и го пуснах.Даже ме вози.

# 333
  • Пловдив
  • Мнения: 45 503
Абе то и аз ги познавам, ама все пак...както казахте винаги ще се тревожим Blush Животът е такъв!

# 334
  • София
  • Мнения: 19 855
Напълно съм съгласна с изказването, че всеки си познава детето и знае дали може или не може да му има доверие. Вярно, че от лятото синковеца се е кротнал и то доста, обаче аз някак още не мога да свикна с това. И, хем виждам, че вече е съвсем друг човек - много по-спокоен, отговорен и пораснал, хем още не мога да се пречупя, да му повярвам и да се успокоя. Трябва ми повече време за адаптация Grinning
А пък и още 1 - 2 години и после цял живот ще хайманосват. Нищо няма да му стане да изкара още една НГ вкъщи

# 335
  • Пловдив
  • Мнения: 45 503
Лейди, и аз така като теб, ама баща му е на друго мнение...да съм го оставила да диша, аз на неговите години как съм искала да празнувам сама и т.н... Simple Smile та няма угодия...
А племенника обратно-те го пускат, че е почти на 19, а той не ходи.

# 336
  • София
  • Мнения: 19 855
Лейди, и аз така като теб, ама баща му е на друго мнение...да съм го оставила да диша, аз на неговите години как съм искала да празнувам сама и т.н... Simple Smile та няма угодия...
А племенника обратно-те го пускат, че е почти на 19, а той не ходи.

Е, в това отношение, синковеца ще е в пъти по-добре от мен - аз отидох на първия си купон на 21 Joy  Хем бях студентка вече. До тогава - 23.00 ч - вкъщи

# 337
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 22 239
Всичко е страшно, особено в нашите мисли, като родители. Винаги съм се старала да не преекспонирам страховете си. Трябва да свикнем с мисълта, че децата растат и поемат по пътя си. Отначало е с малки стъпки, а след това с по-големи. Не искам да ги спирам и да ги откъсвам от средата им.
Големият ми син живее и учи от 9-ти клас в София. Понякога е у сестра ми, понякога на общежитието в училището. Естествено, че има контрол, но той не е постоянен. Вече е пълнолетен и му е ясно, че порастването идва и с по-големи отговорности.
Не искам да пиша клишета, но децата трябва да се подкрепят. Прекомерните рестрикции се обръщат срещу нас, като родители, защото в един момент настава бунт. Пък нали се стараем да ги възпитаваме и да създаваме отговорни и самостоятелни личности?
Ясно ми е, че винаги ще се притесняваме, но това си е наш проблем, така да се каже. Децата растат, това е!

# 338
  • Пловдив
  • Мнения: 45 503
Да, да...много хубаво го каза...така е, растат и ние с тях...и в добро и в лошо Head Band

# 339
  • Мнения: 4 550
Всичко е много индивидуално
Аз работех от 16 годишна, имах пълната свобода и на моменти прекалявах, за което дори обвинявам родителите си
Просто когато не си готов за тази свобода, много глупости може да направиш
Изпуснеш ли точно тези години в които трябва да учиш и си развиеш потенциала, после е много по-трудно
Въпреки, че синът ми е много по-кротък (засега) от мен, доста изкъсо го държа, дано наистина не се обърне това срещу мен, но знам какво съм загубила от прекалената свободия

# 340
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 22 239
Така е  - всичко трябва да се претегли и прецени според детето...
Абе - трудничко е! Simple Smile

# 341
  • София
  • Мнения: 19 855
Аз лично не си представям някое от децата ми да живее само, преди завършване на гимназия, без значение колко са самостоятелни или отговорни. Не ме разбирайте погрешно, не съдя никого - всеки сам си решава за децата си. Лично за себе си говоря. И без това, един ден ще пораснат и ще отлетят - поне до края на гимназията да бъдат около нас. А и имам много лоши примери около мен на деца, оставени без надзор точно в такава възраст

# 342
  • В полите на Пирин планина
  • Мнения: 22 239
И аз не бях очарована, че синът ми е далече и честно казано ни е значително по-трудно откъм финанси. Един път, за да издържаме него, втори път, защото пътуваме постоянно - поне веднъж месечно сме в София, за да го видим, ако той не успее да се прибере. Но пък и си спомням чудесно как исках да уча в по-голям град от осми клас и майка не ме пусна точно, защото съм малка и защото искаше да ме насочи в друга посока, т.е. да уча друго, както и стана в крайна сметка, но не мисля, че това е било най-правилното за мен.
Не мисля, че децата трябва да се спират в изборите им, това е мое мнение, разбира се. Освен това аз не съм от типа на протективните родители.

# 343
  • София
  • Мнения: 19 855
За ученето съм съгласна. Навремето исках да отида да уча в Благоевградския университет, само и само да се махна от нашите. Разбира се си представях готино съжителство със съквартирантки, като по филмите Grinning
Обаче баща ми тропна по масата и каза, че е абсурдно да съм от София, а да ходя да уча в Благоевград (по онова време Благоевград си се водеше далече). И така - останах си в София. Обачеее, като дойде време за магитратурата казах - или отивам с Свищов, или няма да запиша. Та склониха. Ехеее, голям купон беше там - остана ми любимия град. Но сега, като се замисля - прави са били да не ме пуснат на 18. Особено че съм момиче. По онова време си беше страшно - мутри, показни убийства, отвличания на момичета, трафик на хора..... Не че и сега не го има, та направо ми настръхва косата

# 344
  • София
  • Мнения: 1 250
Това с мутренския период е доста по-късно от времето, в което аз съм учила..Не искам да си представям какво им е било на нашите като ме пуснаха след 7 клас да уча в Пловдив / 1988г/. Аз от малък провинциален град, тръгнала на 6 години на училище, че аз съм била на 13г. Сега ако аз трябва да пратя моя седмокласник някъде, той гладен и мръсен ще е. Или изведнъж ще стане много отговорен, което ще е добре за него. Но той няма никакво желание да учи някъде другаде.

Общи условия

Активация на акаунт