За огромните очаквания на родителите

В много трудно положение си и вината имат всички, включително и ти самата.
- Родителите ти не са оценили, че си различна от сестра си и слаба психически. Респективно гледат колко добре се получават нещата при нея и вярват, че те натискат за твое добро, като бъркат материалното благополучие с щастието. Те се застъпват в някаква степен, но не съвсем и не еднакво при всички хора.
- Ти самата си неориентирана и явно знаеш какво не искаш, но не и какво искаш. И нямаш волята да се отстояваш. Според мен ти трябва психолог. Проблемът е, че те не обичат да решават бързо проблемите, а им трябват дългогодишни клиенти, тоест няма да имаш бързо решение.
Лошото в ситуацията е, че вече си разкрачена между две опции и каквото и да решиш от тук нататък винаги има шанс после да се упрекваш и да съжаляваш. Ако останеш там ще страдаш и може да се пречупиш. Ако се прибереш и останеш да се носиш по течението неориентирана и евентуално бедна неизбежно ще има сравнения със сестра ти и пак ще страдаш, че си си изпуснала шанса. Да не говорим за срещите със съученици, фукащи се с успехи.
Иначе вашето поколение е психически по-лабилно от нас старите. При нас всякакви такива неща ги наричаха "глезене" и ни учеха да стискаме зъби. И до голяма степен работеше. Вие младите някак не сте закалени от живота, защото не сте имали лишения. Реално няма против какво да се бунтувате, но искате да се бунтувате и често залитате в увлечения, за които после съжалявате. Моето собствена дъщеря също обича да мрънка от време на време - тъпи били в чужбината, времето било лошо, това не струвало, онова било гадно... Казвали сме и, че е голяма и сама си решава и ако иска да се прибере тук, но няма никаква гаранция, че тук ще е по-щастлива, но със сигурност ще е много по-бедна.  И неизбежно с чувството на лузър. Та да обмисли добре какво точно иска, а да не се поддава на импулса. Ние ще я подкрепяме, но няма да се борим с живота в,место нея.

Абе, нещата са напреднали и изпуснати до голяма степен, но все пак си направи план стъпка по стъпка - първо реши какво искаш, после постави това свое решение на масата и уредете нещата с вашите, след това се стегни и следвай избрания път без вайкане и съжаления, ако се усетиш, че си сбъркала.
И аз съм родител и знам, че най-важното е детето да е щастливо. Но знам също, че мама и татко не са вечни да поемат разходите и неизбежно един ден Пенчо пораства, иска да яде, ама няма откъде... И перспективата да оставят детето си без средства да се издържа ги плаши, затова те натискат. Та решението е соломоновско - избираш пътя, който те влече най-много (или ти е най-малко неприятен, и това го има) и после си сядаш на Д-то и си гониш целите, защото ей така, без усилие никъде не става. Масова заблуда сред твоите връстници е, че "животът е фън" и после отрезвяващата реалност ги стресира. Е, приеми го, че животът не е фън, а борба и давай.

Добре, де. На 19 години си.
Пълнолетна.
Като не искаш, не го правиш. Заявяваш се и се отстояваш.
ОБАЧЕ!
Поемаш живота си в ръце и се справяш.
Което в действителност е много трудно.
Какво искаш да учиш, да правиш?
Защото в днешно време без образование си кръгла 0. Просто пазара на труда ще те изрита зверски.  И много ще те боли.
Помисли внимателно какво искаш да правиш с живота си и го следвай. Ако си достатъчно умна и силна ще се справиш и без помощта на родителите си.  Ако ти помогнат - идеално. Но, ако ще се отстояваш - бъди готова да го направиш сама.
Порастването боли.
Ти закво всъщност мечтаеш?
Какво искаш да учиш и впоследствие да работиш?

 

И как очаквате авторката да знае какво иска да учи и живее, като е от съъществуването си под натиска, очакванията и манипулирането от родителите и!
Да му се невиди може да иска да е домакиня и в това няма нищо лошо! Защо превръщате живота в някакво състезание да се  доказвате какви добри работници и служители с амнайсет обучения и квалификации. Единствения стремеж в живота е ДА СИ ЩАСТЛИВ! Когато умираш не си броиш дипломите и колко пари си изкарал. Да, по-добре се умира в луксозна вила, отколкото в схлупена къщурка, но крайният резултат е един и същ. Голяма работа като си в лукс, ако не си щастлив!

Към авторката - малко късно почваш, но сега е времето да разбереш коя си, какво харесваш, какво ти се отдава и какво би искала да работиш и да се занимаваш. Да разбереш кое те прави и ще те прави щастлива.
Позволи си да бъдеш черната овца в семейството. Да не получиш одобрението им, да не следваш пътя, който са ти начертали. Ако любовта им се оттегли - значи хич не е била любов, макар още в първия пост да казваш, че баща ти е намерил начин да ти каже, че ще те обича винаги. Позволи си да се издъниш или да не оправдаеш нечии очаквания. Позволи си да не бъдеш идеална и не изисквай от себе си някакви кански усилия в този живот. Не го превръщай в кошмар. Голяма работа, че не си спазила изискванията на вашите - да завършиш престижен университет, да работиш топ работа, да се омъжиш за подходяш мъж и да родиш две спретнати деца на които да проектираш същите тези очаквания. Ако това не те прави щастлива  - не следваш този път.

Сега седни и помисли добре и дълго "Коя съм всъщност аз и какво искам да правя? Кое ме прави щастлива?"!

Успокой се. Потърси психолог. Говори с родителите си. Нека и лекар се опита да говори с тях. Не е нормално такова изтощение и отчаяние, вероятно и те самите не го разбират.
И да пропуснеш една година, какво толкова? Познавам толкова много хора, които не са били приети първата и дори втората година в желаната специалност. Познавам и такива, които са започнали една специалност, но заради средата са се отказали и са продължили с друга. Няма нищо страшно да си дадеш няколко месеца почивка.
Няма нужда да се издига като самоцел на всяка цена следване в чужбина. Хубаво е, много университети са по-добри от българските, но това не е билет за успех в живота. Техническите университети в България също са много добри, този в София предлаше и чуждоезиково обучение.
Към инженерна специалност ли си се насочила?
Можеш да разпиташ за обучението във висшите училища, в които ти харесват специалностите. Ако ти е интересно и ти се учи, и в България ще научиш каквото искаш.
Имам край себе си няколко примера на хора, учили тук и зад граница. И няма универсална рецепта - кой е заминал е добре, който е останал, е зле. Напротив. Освен това тук има много дефицитни специалности, особено инженерни, така че още в първите години на следването си можеш да започнеш като стажант в реалния сектор и да си имаш работа още при завършването. Освен това вече знаеш добре поне един чужд език, това е страхотно.
Не е толкова трудно да работиш и да учиш, стига да не си някаква медицинска специалност. Но съм сигурна, че родителите ще поразмислят и ще се съгласят да ти помагат.
Успех!

Няма парите да си позволи. Дори за домакиня ще ù се наложи известна инвестиция в себе си, за да хване някого. Лошото е, че мъжете, дори с възможности, вече рядко са навити да държат вкъщи жена за единия секс и домашни курабии.

Ама вие влязохте да си чешете езика ли? Кой споменава за брак и богати мъже? Хайде да не си проектирате собствените глупави разбирания върху чужду хора. Момичето моли за помощ, не за заяждане.

Това разглеждане на човека/жената като стока, която трябва да се пласира на мъж, на пазара, в обществото ми е непонятна!
Най-силните и кариерно успешни жени, които познавам са сами и отгледаха сами децата си след разводите. Може би мъжете не търсят чак толкова напористи дами с които да се съревновават в живота.

Ако е домакиня без мъж, пари откъде?

Изпадаш в противоречие

Тук говориш за силни и кариерно успешни жени, но за това трябва образование и борба.
В предния си пост обаче пишеш "Да му се невиди може да иска да е домакиня и в това няма нищо лошо!". Няма лошо, но домакиня се става само по един начин - като си хване заможен мъж. Иначе няма да има къде и с какво да домакинства. А сега изведнъж - ама това превръщало жената в стока, която да се пласира на мъж.
Ми така си е, това са житейски опции - или си стока и те храни мъж, а ти му угаждаш и трепериш да не те изрита на 45 години (я колко такива теми има), или се стягаш, учиш, бориш се (състезаваш се) и ставаш кариерно успешна. Или нещо по средата - някаква там работа и пак яко домакинстване.  Хубаво е по-възрастните да и кажат истината в очите.

Но защо се хващате за думата "домакиня"? Може и продавачка, учителка, мед.сестра да е и пак да е щастлива. Супер кариерата не е за всеки ... Някой искат просто да им е спокойно.

Няма лошо, каквото и да избере една жена. Само след това трябва да е готова да живее с последиците от избора, който сама е направила.

О, не знаех че жените, които са домакини и не работят до една са докопали заможни мъже. Заможния мъж няма ли да си вземе домашна помощница, а не да превърне жена си в такава?

То пък ще рече, че като завършиш нещо на 2Х години и мандалото пада и само последици следват. Всичко се променя, по всяко време може да смениш посоката.

Очакванията на родителите са докато си на 18, от там нататък спокойно може да не им обръщаш повече внимание и да се посветиш на осъществяването на собствените си очаквания и желания за това какво искаш да постигнеш в живота, за което естествено трябва да работиш самостоятелно. Постът ти е пълне с клишета, което  доста показателно, че трябва да се откъснеш от разните чужди очаквания и да работиш върху собствен изказ, собствен поглед върху нещата, въобще повече самостоятелност. И я зарежи тази "гадна австриска храна", ела си в България на добре балансирни боза и банички, предполагам вече говориш добре немски и с него много лесно може да си намериш работа, от там и квартира и въобще да започнеш да живееш както ти си искаш.

Каква домакиня? На тази ѝ хлопа дъската. Не виждаш ли, че е пързалка?       
Личи си от по-голямата сестра с успех 5,99.     

Ох, къде забихте 19 годишно момиче в домакиня. Доколкото разбирам е неориентирана, не е тръгнала да се жени с цел да не работи и мъж да я издържа.

Нормално е с такива контролиращи родители да й е трудно да разбере какво иска да учи. Доколкото разбирам не, че не иска да учи, а не иска да учи в Австрия, това, което е записала там.

На 19’г може да си хване ръцете в живота, да учи, да работи. Не е казала, че не иска да учи нищо.