За огромните очаквания на родителите

"По всяко време можеш да смениш посоката" не е вярно. Опитай от готвачка да станеш юрист на 45 г. примерно и виж дали ще тръпнат от нетърпение да те назначат.

А ти знаеш ли къде и какво искаш да учиш? Как желаеш да изглежда живота ти?
На 19 трябва и можеш да ги комуникираш тези неща с родителите си. А ако те подкрепят? А ако твоето здраве и щастие им е по-важно от това дали си в еди-каква си специалност в Австрия? Но и най-добрите родители няма как да знаят, че бъркат, ако не получат такава обратна връзка от зрялото си и очевидно интелигентно дете. Успех!

Родителите ти правят най-доброто, което е по силите им за теб. Те просто дават всичко от себе си.
Понякога просто това е което имат да дадат.
Ако си достатъчно порастнала да взимаш сама решенията, значи си достатъчно голяма да спреш да обвиняваш мама и тате за това какво ти се случва.
Големите хора, вземат живота си в ръце и променят каквото има да се променя, не може да обвиняваш родители и прародители завинаги.

Аз лично смятам, че ти се бунтуваш срещу това да си като сестра си. Просто искаш да си друга, да не ходиш по нейните стъпки, да си различна, да не ви сраваняват.
Разбирам напълно този бунт, зашото аз съм била там.
Но той не ти помага, да знаеш. Може да се забиеш в някаква трета глуха, само и само да си коренно различна.
Младите хора се адаптират лесно, моя съвет е да се опиташ. Да спреш да си на контра, да се отпуснеш и да видиш как е там и може и да не е толкова зле, че даже и да ти хареса.
Ти винаги ще си различна и живота ти ще тръгне по свой си път.
Пусни очакванията и виж какво ще стане.

Ако имаш ясен план, къде и какво искаш да учиш. Тогава говори с вашите спокойно и действай.
Но ако просто не искаш там и това е, поостани и помисли, дай си време да видиш на къде те влече.

Да ти дам да поговориш с дъщеря ми. Прилежна ученичка, съответно уроци и добри (като за Бг) държавни гимназия и ВУЗ, напълно неин избор. Това сме преценили да й осигурим, може би трябваше да направи магистратура в чужбина, но тя самата нямаше визия какво ще прави и аз само казах, че искам бизнес план, ако ще теглим кредит.
И дотам... ние с ММ нямаме контакти в нейната сфера, а тя не е постигнала кой знае какво на почти 30.
Колкото и да не ми се иска, я сравнявам с децата на мой колега, единият му син е неин съученик. Те учиха в Испания, тя тук. Направо няма място за сравнение на постигнатото, и то в България.
Ето един цитат, главният герой обмисля напускане на процъфтяваща адвокатска кантора:

Разпознах се в историята на авторката. Мислех да пиша в темата за взаимоотношенията с родителите, но не ми се влиза в спорове там. И при мен тормозът започна в гимназията, това, което учех, го исках, но ме караха да имам 6 по всички предмети. Споменавала съм, че не е края на света, ако имам 4 или 5 по математика или физика и получавах отговор, че тогава и мен ще ме гледат като за четворка. В 10 клас имах 5 по химия за годината, наказаха ме цяло лято да не излизам, сутрин ме караха на вилата и имах един куп домакински и градински задачи, вечер ме прибираха и така до 6 септември, когато най-накрая ме пуснаха на кафе с приятелка.

Много ме натискаха да отида да уча в Германия, аз твърдо не желаех. По това време не бяхме още в ЕС и за да се кандидатства, се минаваше през посреднически фирми, което беше доста скъпо, отделно стандарът в държавата все още беше много различен от този в България и най-накрая родителите ми осъзнаха, че няма да могат да ме издържат там. Имахме и жилище в български град, в който има университет, резервният им план беше да отида там, под контрола на други роднини. Когато заявих, че твърдо и категорично отивам да живея в София, стана страшно. Постоянни скандали и обвинения, как всичко дали за мен, всичко ми било поднасяно на тепсия, нищо не съм оценявала.

Няма да те лъжа, ще си развалиш отношенията с родителите ти най-вероятно. Аз в крайна сметка отидох в София, забих се в колцентър и издържах само 2 месеца. След това си намерих друга работа, но заплатата не ми стигаше да се издържам изцяло. Налагаше се нашите да ми помагат и в продължение на една година слушах само "ще ти спрем издръжката". Отделиха ме от приятелите ми, защото когато се прибирах, не можех да излизам, имах един куп зачислени задачи и задължения и ако кажех, че искам да изляза или имам други планове, веднага чувах "ние 20 години за какво сме те отгледали, забрави ръката, която те храни". Накрая си намерих работа с достатъчно добра заплата, че да не завися от тях и започнах да слушам "Много ти порасна работата, утре като те изхвърлят, пак до нас ще опреш". Това беше моментът, в който окончателно осъзнах, че каквото и да направя или постигна, няма да се оцени, и спрях да се тормозя. Има хора, които при най-малкия проблем тичат при родителите си, а родителите им винаги ги бутат напред, защото техните деца са най-добрите, най-умните, най-хубавите и т.н., има и такива като нас, които нямат право на грешка, защото ще слушат постоянни обвинения какъв провал и разочарование са. Приеми го.

Имаш 2 варианта - идваш си в България, установяваш се в някой от големите градове, намираш си работа, издържаш се сама и през лятото кандидатстваш наново. Щом си в Австрия, значи говориш немски. В аутсорсинга от години с немски има най-голямо търсене, само внимавай да не е колцентър, има доста други позиции, а в момента голяма част от тях са и от вкъщи. Помисли дали си съгласна и да живееш на общежитите, по мое време битовите условия бяха кошмарни, но финансово си струваше, защото квартира беше 250-300 лева само наем, а общежитието 60 лева на месец с включени ток и вода. Надявам се към днешна дата да са се променили към по-добро нещата. Помисли за избор на специалност и за форма на обучение, която ще ти позволява да учиш и да работиш.

Другият вариант - стоиш в Австрия една година, когато знаеш, че си там само временно, няма да ти е толкова зле. Не споделяш с родителите си плановете си, за да няма скандали. Изглаждаш си езика, може да си намериш и някаква работа там, дори и да е за сметка на унито, щом така или иначе няма да завършваш това, което учиш. След това се прибираш тук, заявяваш им твърдо, че си опитала и не е за теб, и отново горното.

И последно историята на една моя приятелка - запознахме се, когато тя беше на 30, а аз на 31, станахме колежки. И нея така след гимназията я натиснали да отиде в чужбина, държавата и харесвала, но я накарали да какдидатства всичко възможно, само и само за да е там, и накрая я приели в специалност, която изобщо не и харесва. Завършила, но не е работила и ден по специалността си, а неща, които са много под нейната квалификация. В крайна сметка не издържала, прибра се в България в жестока депресия, но не в града на родителите си. Отне и една година да се съвземе, знаеше с какво иска да се занимава, записа курсове, магистратура, смени работа и вече е щастлива от начина си на живот. Не допускай и ти да станеш на 30 и да се налага да започваш живота си отначало, защото преди това си се мъчила да живееш според чуждите очаквания.

Здравей , мила Hanabi, много ми стана тъжно за теб, обаче изключи емоциите и си помисли трезво. Представи си, връщаш се в България, записваш инженерната специалност, завършваш и къде днес може да работи жена-инженер? Другият вариант, завършваш инженерна специалност в Австрия или Германия, имаш диплома, карала си стажове, някъде там, има го в автобиографията ти, предполагам владееш и английски, ами ето ти го огромния пазар на труда, свободата да си управляваш живота извън родителския контрол.
Просто си смени специалността там в чужбина с такава, каквато ти харесва. Остави храната, града , косата, не мисли за тях, начертай си план, проучи университети, пиши имейли при какви условия може да учиш харесваната специалност и действай. Първоначалната криза по родния дом е към края си, и това минава.Кажи вкъщи, когато вече си наясно, местя се в град Х, университет, специалност, като завърша има глад за инженери и търсене в тази и тази държава. Успех.

Не искам да съм груба, но авторката е от тези, дето я бутат. Не е от твоята група.

Моите също имаха големи очаквания, натискаха ме да уча в езикова гимназия след 7ми клас, обаче се видя, че не ми се получава и от там вече записах каквото искам. Изпитвам някаква лудост и ярост някой да ме кара да правя на сила
 нещо, което не искам, изглежда от тогава ми остана. После за висшето не ми се бъркаха изобщо, даже се радваха че записах, защото армията и по точно спец. части ми беше желанието. Разколебах се по други причини, заради състоянието на армията ни тогава и готвените съкращения, от там нататък вече почнах да им помагам и за семейния бизнес. По мое желание.
Съветът ми е, отстоявай своите желания с цената на всичко. Ако трябва отиди да работиш и да учиш, но това каквото и където искаш. Защото животът ще го живееш ти, не вашите. И да не мразиш после това, което работиш и мястото, където живееш. За мен това е най жалко то, което може да ти се случи, бих казал е*ем ти и парите, дето ще ги изкараш така.

Аз не виждам авторката какво печели от вашите съжаления и съчувствия или от очернянето на родителите. Нали съзнаваме колко деца нямат шанса да се родят в семейство, което дава мило и драго за това детето им да е образовано, да финансира хобита, екскурзии, живот навън и т.н.

С което не искам да кажа, че подкрепям авторката да играе 100% по свирката на родителите си, а просто честно да комуникира с тях какво иска и какво е приемливо за нея човешки и професионално.

Бих посъветвала същото.
Сменя специалност и град и се учи да се адаптира, отстоява и не вини друг за изборите си, защото и липсата на реакция е реакция.

Хаха, и на мен числото 5,99 ми допадна.
А иначе, авторке, не щеш каквото ти налагат - направи си план и си го осъществи, твой си е животът. Мама и тати са ти направили план и са те пуснали да тичаш по пистата на техни разноски. Не искаш по тоя план - писти много, но ще трябва ти да си го измислиш, да си осигуриш ресурс (с тях или без тях) и най-сетне да носиш отговорност за себе си.

Съжалявам, но аз съм на мнението на родителите.
И го казвам от позицията на човек чийто родители хем имаха много големи очаквания , хем не направиха нищо да ми помогнат в живота. Не знаеш какво е да се бориш със зъби и нокти за такава възможност каквато ти е предоставена на теб и да си сам като куче, без подкрепа, без каквато и да е помощ, без пари. САМ !!!
И ако си мислиш, че живота сега е труден и сложен, моето момиче, стегни се !!! Къде по-големи трудности ще има.
Да си студент не е само иху-аху, купони и забавления. И повятвай ми различно те гледат работодателите когато на CV-то ти пише едни неща! Вместо да хлечиш, намери начин да се адаптираш. Ти дори не се и опитваш, навила си си на пръста , че мразиш Австрия още преди да започнеш и само се тръшкаш като 2 годишно хлапе. Мили Боже, това е един друг нов свят със всякакви възможности, ти си затваряш нарочно очите ... Как пък едно хубаво нещо не намери....

Всеки родител иска най-доброто за детето си, твоите не са изключение и действат според разбиранията си.
Изкарай си изпитите за годината и си смени специалността с инженерната, още повече щом те влече, завърши в Австрия и ако още толкова те отвращава държавата и Виена предполагам - върни се в България.
Инженер, при това жена всяка голяма фирма ще иска да те наеме, не подценявай квотите а в последствие и заплатата, за държавна работа имаш и Migrationshintergrund като бонус.
Тогава, ако искаш и среден пръст им покажи на вашите, не вярвам много да се впечатлят.
Същият съвет бих дала и на дърщеря си впрочем.

Сестра ти наблизо е, имате ли добри взаимоотношения?

И се успокой, каквото и да решиш тези хора са ти родители и те обичат. Да, ще мрънкат, ще трият сол, но ще приемат всяко твое решение, ако и ти си сигурна в него.

Бих посъветвала авторката да не се стреми от тук нататък да оправдава нечии очаквания, защото случващото се в момента, ще е най - малкото. Докато веднъж не подкрепиш сама себе си, няма да се научиш да го правиш. С родителите е най - лесно. Ще се развикат, ще се нацупят, но ще премислят и ще го приемат. Казвам го и като дъщеря, и като майка.

Мой близък, младеж, завърши инженерна специалност в чужбина с отличен успех. По време на Ковид беше и си дойде за известно време, кандидатства в 2-3 големи фирми тук,бивши заводи, уж големи. Още като си е подавал документи са му казали хич да не се надява, приемат ти CV-то и правят банка кадри, уж като имат нужда ще се обадят, близо 2г. вече никой не се е обадил, намекнали са му, че връзки трябват, заплата 1500лв.Младежът си кандидатства в държавата , в която завърши и стаж има по време на следването и замина.Стана бързо и лесно, през най-дългите карантини фирмата и квартири плаща и само онлайн интервюта прави, само и само да отива , оценили са и университета, и стажа, и отличната диплома. Работи, оправя се и хич не дава родителите да му се бъркат за каквото и да е.